Истинските приятели Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли Всеки от нас ще бъде подложен на изпитание. И всеки от нас се нуждае от истински приятели, които да ни обичат, да ни изслушват, да ни показват пътя и да свидетелстват за истината пред нас. Всяка година стотици хиляди чеда на нашия Небесен Отец идват в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. За повечето от тях това изисква голяма промяна в живота им. Всички те са взели върху себе си свят завет с големи обещания и тържествена клетва да устоят. Този завет е така важен, че нашият Небесен Отец е описал благословията и предизвикателството на пророка Нефи: „И чух глас от Отца, казвайки: Да, словата на Моя Възлюбен са истинни и верни. Този, който устои до края, същият ще бъде спасен. И сега, мои възлюбени братя, така аз знам, че ако човек не устои до края, следвайки примера на Сина на живия Бог, той не може да бъде спасен.”1 Спасителят предупреждава, че ако ние поемем по пътя и стигнем достатъчно далеко, и след това се провалим и се отречем от Него, по-добре би било изобщо да не сме започвали.2 Мисля за това всеки път, когато общувам с нови членове на Църквата. Често имам тази възможност из целия свят. Виждам техните вярващи лица, често те ми разказват за някое изпитание на вярата им и тогава, с настойчивост в гласа, ми прошепват: „Моля ви, молете се за мене”. В такива моменти чувствам отново тежестта на заръката към всеки от нас от живия пророк на Господа. Тя е да спазваме обещанието, което сме поели във водите на кръщението „да носим един другиму тегобите”.3 Тя е да бъдеш приятел. Следните думи на президент Хинкли ме изпълват с енергия: „. . . Надявам се, моля се, обръщам се към вас, към всеки един от вас, да приемете напълно всеки нов член на Църквата. Станете му приятел. Дръжте го здраво”.4 Президент Хинкли не би могъл да станe приятел на всеки нов член. Но вие можете да се сприятелите поне с един. Нужно е само да почувствате малко от онова, което чувстват те, и малко от онова, което Спасителят чувства за тях. Опитайте се да усетите чувствата на младежа Нкозиябо Еди Лупала от Африка, когато той пише за своя приятел: „Преди две години и половина, преди моето влизане в Църквата през 1999 г., ме потърси моят добър приятел Мбути Йона. Ние бяхме неразделни между 5-ти и 12-ти клас, преди да отидем да учим в различни училища. Мбути бе кръстен през април 1999 г. и четири седмици по-късно ме посети у дома и ме запозна с Евангелието. Въпреки слуховете за Църквата, аз бях впечатлен от „приятелите-светии”, които ми оказаха радушен прием при първото ми посещение. В тази същата неделя моят приятел ме представи и на мисионерите. Уговорихме се да бъда обучаван. Моят приятел присъстваше на всяка беседа и продължаваше да ме кани на всички мероприятия. Аз наистина изпитвах удоволствие да съм сред хора със същите ценности, интереси, стандарти и цели. През същия този период започнах да посещавам Института по религия. Всичко ставаше съвсем естествено: вечерите в четвъртък; (5:30) мисионерската беседа последвана от Института. В Института аз научих много, особено приятен ми беше урокът „Как да постигнем вечен брак”. Първият семестър завърши през май, скоро след като бях започнал своите посещения, и се почувствах малко излъган. Но имах късмета да хвана втория семестриален клас „Ученията на живите пророци”. Докато бях в Института, си купих четирите стандартни произведения и продължих да уча и израствам в Църквата ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко. Бях кръстен на 17 септември 1999 г. от един друг приятел, който бях срещнал в Института. Благодарен съм за програмата в Института. Тя не само ме оформи, но ми и помогна да добия ценз за мисионер; започнах да се подготвям за мисията си 5 месеца след своето кръщение. Бях благословен с много възможности да служа и да проповядвам преди своята мисия. Благодарен съм на своя приятел. Надявам се той да е осъзнал какво направи за мене. И двамата отслужихме мисии, аз в Дърбан, ЮАР, той в Кейптаун, ЮАР. Само благодарение на един приятел човек може да получи такава голяма промяна в живота си”.5 В тази история, изглежда, няма нищо необикновено. Чудото тук е в една мъдрост извън човешките възможности. Вероятно защото сам е изминал този път или защото е прочел думите на Нефи, или поради откровение, Мбути е знаел какво е трябвало да направи неговият приятел, за да устои и да остане верен. Знаел е също така как да го насърчи и да му помогне. Той представил своя приятел на мисионерите. Погрижил се приятелят му дa бъде кръстен и да получи дара нa Светия Дух. Още преди кръщението той завел приятеля си на място, където да може да изучава писанията и така да бъде хранен с доброто слово Божие. Още преди кръщението той помогнал на приятеля си да открие този обет: „Ето защо аз ви казах, угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите”.6 Словата трябва да са му казали да си купи Светите писания, което той и направил. При кръщението брат Лупала получил дара на Светия Дух да служи като негов постоянен спътник толкова дълго, за колкото той го покани, и да живее достойно за съпътствието му. Това го уверило в обещанието: „Защото ето, аз ви казвам отно-во, че ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, той ще ви покаже всичко, което трябва да правите”.7 Светият Дух трябва да му е казал да се готви за мисия, което той и направил. Ние не знаем кои приятели са отишли с него на събранията за причастието преди и след кръщението му, но някои трябва да са го приветствали топло, както са направили при първото му посещение. Тук той подновявал своя завет винаги да помни Спасителя, да спазва Неговите заповеди и отново да получава обета за спътничеството на Светия Дух. Не знаем какво е участието на неговите приятели в призованията му да служи и да говори. Но можем да бъдем сигурни, че те са му благодарили и са му казвали, когато са чувствали Духа в неговите преподаване и в неговата служба. Можем да научим нещо за неговия личен живот. Спомнете си, той пише, че е продължил да учи. Пише, че е израствал „в Църквата ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко”. Той казва, че е бил оформен от изживяванията си в Института, Образователната система на Църквата. Знаем от Писанията какво е предизвикало тези промени у него. Той е трябвало да се моли с вяра в Спасителя. Получавал е свидетелство и напътствия чрез Духа. И след всичко това не само е изпълнявал онова, което бил вдъхновяван да прави, но и молел Бога да позволи Единението да заработи в неговия живот. Нефи, описвайки това чудо на промяната и онова, което я довежда, казва следното: „И сега, мои възлюбени братя, аз чувствам, че вие още размишлявате в сърцата си и това ме кара да скърбя, че трябва да ви говоря за това нещо. Защото, ако искахте да се вслушате в Духа, който учи човека да се моли, щяхте да знаете, че трябва да се молите, защото злият дух не учи човека, че трябва да се моли, а го учи, че не трябва да се моли. Но ето, аз ви казвам, че трябва да се молите винаги и да не губите сили; и нищо да не правите за Господа, без да започнете всичко с молитва към Отца в името на Христа, та Той да посвети начинанието ви на вас самите, така че начинанието да бъде за благосъстоянието на душите ви.” 8 Светият Дух е Утешител и водач. Но той е също и очистител от нашите грехове. Ето защо службата в Царството Божие е толкова съществена, за да устоим. Когато сме призовани да служим, ние може да се помолим Светият Дух да бъде наш спътник, и той със сигурност ще дойде. Когато се молим с вяра, в нашата природа може да настъпи промяна както за благосъстоянието на нашите души, така и за укрепването ни за изпитанията, пред които всички трябва да се изправим. Има граници на онова, което могат да направят приятелите, за да помогнат на човек да устои. Новите членове са онези, които трябва да се молят. Те са тези, които трябва да разчитат на силата, която ще получат в отговор на молитвите.Те трябва да направят за себе си избора да бъдат кръстени, като се доверят на техния съвършен приятел, Спасителят. Те трябва да изберат с вяра в Него да се покаят, да бъдат смирени и каещи се. Tе трябва да изберат да получат дара на Светия Дух. Словата на утвърждаване в Църквата са една покана: „Приеми Светия Дух”. И този избор не се прави веднъж, но всеки ден, всеки час, всяка минута. Дори когато Светият Дух дойде и ги вдъхнови какво трябва да правят, имат избор дали да го направят или не. Дори когато четат редовно Светите писания, е въпрос на избор дали да се „угощават със словата на Христа”. И словата на Христос не биха ползвали никого без избора да се прави онова, което тези слова казват да се прави. С вяра и послушание, практикувани достатъчно дълго време, Светият Дух се превръща в постоянен спътник и със сигурност ще можем да устоим. Членът трябва да направи избора, но истинският приятел е жизнено важен. Има важни начини да споделяме бремето на новите членове, така че то да е поносимо. Можем да обичаме, да слушаме, да показваме и да свидетелстваме. Първо, трябва да ги обичаме. Именно това е направил Спасителят. Ние можем да направим това за Него и с Него. Той ни посочва пътя в Своето земно служене. Той ни учи чрез принципи и пример, че ние трябва да обичаме Неговите ученици. „Tова е Моята заповед, да се любите eдин друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господаря му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си”.9 Спасителят бди над борещия се член като над Свой приятел. Той е дал живота Си за всички нас. Той ни обича и ще ни награди, ако сме верни, с дара да почувстваме част от Неговата любов към тях. Няколко пъти ми се е случвало да бъда благославян от Светия Дух и да почувствам любовта на Спасителя към борещия се нов член. Знам за себе си, че това е възможно. Второ, трябва да изслушваме новите членове с разбиране и вникване в техните чувства. Това също ще ни донесе духовни дарове, след като нашите преживявания рядко са същите като техните. Няма да бъде достатъчно да кажем: „Разбирам как се чувстваш”, освен ако наистина не разбираме. Но Спасителят разбира. Ако се помолите с вяра, Той е готов да ви помогне да бъдете приятел, който разбира дори онези, които току-що е срещнал. Още преди да бъде роден, пророците са знаели, какво ще прави Той, за да бъде в състояние да ви помогне да станете приятел вместо Него: „И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ. И Той ще вземе върху си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му.” 10 Tрето, трябва да бъдем пример за новия член. Ние можем да се угощаваме със словата на Бог. Можем да молим за спътничеството на Светия Дух и да живеем с него. Можем да бъдем послушни в резултат на своята вяра в Исус Христос. И с времето можем да станем пример за ученик, възкръснал чрез Единението. Това може да стане постепенно. За нас може да бъде трудно да забележим, че сме духовно преродени. Но то ще бъде истина. И ще даде надежда на новия член и всички останали, с които другаруваме, по пътя към вечния живот. Четвърто, ние трябва да свидетелстваме за истината пред новия член. Това трябва да е истинско, и е най-добре, когато е простичко. Помага най-много, ако е за живота и мисията на Спасителя, за любовта на нашия Небесен Отец, за даровете и спътничеството на Светия Дух. И винаги е важно да свидетелстваме, че Отецът и Синът са се явили на младия Джозеф Смит, че пълното Евангелие и истинската Църква са били възстановени от небесните пратеници. Светият Дух ще потвърди, че тези простички декларации са истинни. Новият член ще се нуждае от такова потвърждение, отново и отново, дори когато не сте там, за да свидетелствате. Ако отхвърли спътничеството на Светия Дух, той или тя не ще може да устои и да остане верен. Но това е вярно за всички нас, където и да се намираме, колкото и верни да сме били. Всеки от нас ще бъде подложен на изпитание. И всеки от нас се нуждае от истински приятели, които да ни обичат, да ни изслушват, да ни показват пътя и да свидетелстват за истината пред нас, така че да можем да задържим спътничеството на Светия Дух. Вие трябва да бъдете такъв верен приятел. Помня като днес приятели, които повлияха за добро моя живот преди години. Те си отидоха, но споменът за тяхната обич, пример, вяра и свидетелство все още ме вдъхновява. И вашето приятелство, дори с един нов член, може да направи така, че в този живот и в другия, стотици, дори хиляди негови следовници и техните потомци да призоват благословии върху вас. Това е интинската Църква на Исус Христос. Той живее. Той ви обича, и Той обича онези, на които трябва да служите и които ще ви станат истински приятели завинаги. В святото име на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 2 Нефи 31:15-16. 2. 2 Нефи 31:14; У. и З. 40:1-3; 41:5-6. 3. Moсия 18:8. 4. Canada Member Meeting, Едмънтън, Алберта, 2 август 1998 г. 5. Лична кореспонденция. 6. 2 Нефи 32:3. 7. 2 Нефи 32:5. 8. 2 Нефи 32: 8-9. 9. Иоана 15:12-15. 10. Aлма 7:11-12.