За твое добро Епископ Ричард С. Еджли Първи съветник в Председателстващото епископство Ние можем да извлечем най-големите си победи от нашите несгоди и може наистина да дойде денят, когато от нашите предизвикателства ще разберем познатите думи „за твое добро”. Преди време получих анонимно писмо от една съкрушена майка, описваща измъчващата я болка за сина, който извършил ужасни прегрешения, тежко наранявайки невинни любими хора. Откакто получих нейното анонимно писмо и чувствайки нейното отчаяние, имам голямото желание да изразя любовта си към нея и към другите в подобни обстоятелства, в опит да вдъхна известна утеха и надежда на онези, които анонимно и тайно носят тежки бремена, за които често знаят единствено те и любящият Небесен Отец. Знам, безименна сестро, че онова, което ще кажа ще бъде само напомняне, но все пак още едно свидетелство за това, което вече знаете. Когато пророкът Джозеф Смит, изтърпявайки може би един от най-тъмните моменти в живота си, докато бил задържан в затвора, наречен Либърти Джейл, извикал: „О, Боже, къде си?” (вж. У. и З. 121:1), Господ го утешил с тези думи: „Знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще е за твое добро” (вж. У. и З. 122:7) Колко трудно и до болка чуждо може да изглежда да откриеш доброто в една лична трагедия и страдание! Колко противоречиви могат да изглеждат думите: „за твое добро”! Все пак, разбирането на Христовия План за изкупление спомага да сложим всички трагедии и страдания в перспектива. В доземния ни живот нашият Небесен Отец предложил Своя план за смъртността, който Алма описва като „план на щастието” (Алма 42:8). Аз вярвам, че ние всички сме разбирали, че идвайки на земята, ще бъдем изложени на всякакви преживявания в земния живот, включително и на не чак толкова приятните изпитания като болка, безнадежност, грях и смърт. На земята сме щели да се сблъскаме със съпротива и несгоди. И ако това беше всичко, което сме знаели за плана, съмнявам се, че някой от нас би го възприел радостно. „Това е точно, което винаги съм искал - болка, страдание, безнадежност, грях и смърт”. Но планът се изяснил и станал приемлив, дори желан, когато един по-възрастен Брат излязъл пред всички и предложил Той да слезе и да направи от всичко това нещо добро. На мястото на болката и страданието, Той щял да донесе мир. На мястото на отчаянието, щял да донесе надежда. На мястото на прегрешението, щял да донесе покаяние и опрощение. На мястото на смъртта щял да донесе възкресение за живот. И при това обяснение и най-щедро предложение, всеки от нас е заключил: „Аз мога да направя това. Това е риск, който си заслужава да бъде поет.” И така ние сме избрали. Необятният обхват на Христовата милост и Единението Му са разяснени от Амулик в 34 глава на Алма от Книгата на Мормон. Амулик обяснява, че трябва да има една „велика и последна жертва” (Алма 34:10). После той изяснява, че не бива да бъде жертва на животно или на птица подобна на познатите ни вече. Трябвало да бъде жертва на Бог - Исус Христос. Тъй като тя трябва да бъде една безпределна и вечна жертва. И така, жертвата била направена и чрез вяра ние се намираме, пътуващи това пътешествие, което наричаме смъртност. В резултат на това нашите сърца биват наскърбени от необяснимата загубата на дете или предполагаемото ненавременно заболяване, или недъгавост на някой, когото обичаме. Самотни родители се мъчат да осигурят финансовата стабилност и успокоителното влияние на Евангелието в своя дом. И може би най-трудното от всичко е болката, която изпитваме, когато безпомощно виждаме някой любим наш човек да страда поради грях или прегрешение. Малцина сред нас са онези (ако въобще има такива), които не преминават през очистващия огън на несгодите и отчаянието, за който останалите понякога знаят, но при мнозина други е тихо скрит и понесен в самота. Много от сърдечните болки, мъки и страдания не бихме избрали днес. Но наистина сме направили избор. Направили сме избор, когато сме могли да видим завършения план. Направили сме избор, когато сме получили ясната представа за избавлението ни от Спасителя. И ако нашите вяра и разбиране бяха толкова чисти днес, колкото когато за първи път сме правили този избор, аз вярвам, че ние бихме избрали отново. Ето защо, предизвикателството може би е да имаме същия вид вяра по време на трудни моменти, каквато сме упражнили, когато сме избирали за първи път. Този вид вяра, която превръща задавaното на въпроси и дори гнева в признаване на силата, благословиите и надеждата, които могат да идват само от Онзи, Който е източника на всичката сила, благословии и надежда. Този вид вяра, която носи знанието и увереността, че всичко, което преживяваме е част от евангелския план и че за праведните всичко онова, което изглежда погрешно, рано или късно ще бъде направено правилно. Мирът и разбирането, да издържим с достойнство и с яснота на целта, може да бъде сладката награда. Този вид вяра може да ни помогне да видим доброто дори, когато житейският път изглежда осеян само с тръни, бодли и остри камъни. Когато Исус и Неговите ученици минавали покрай човек, който бил сляп по рождение, те попитали: „Учителю, поради чий грях, неговият ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.” (Иоана 9:2-3). Аз не вярвам, че нашият Небесен Отец ни причинява трагедиите и мъките в живота. Но както „Божиите дела” се явили в излекуването на слепия човек, също така начинът, по който посрещаме нашите лични премеждия може да яви „Божиите дела”. От мъката си ние можем да извлечем сладостта и доброто, което често е свързано с предизвикателството ни и е характерно специално за него. Можем да издирим онези паметни моменти, които често са скрити от болката и страданията. Можем да намерим мир в помощ към другите, използвайки собствения си опит за да осигуряваме надежда и утеха. И ние винаги можем да помним с голяма тържественост и признателност Този, Който страда най-много, за да превърне всичко това в нещо добро за нас. Като правим това, ние можем да бъдем подсилени да носим нашето бреме с мир. И след това „Божиите дела” могат да се явят. Говорейки за Единението на Христос, аз харесвам определението в речника на думата безкраен и вечен, защото вярвам, че те обясняват точно това, което Бог има предвид. Безкраен: „който няма граници или предели”. И определението за вечен: „бидейки без начало или край” (The American Heritage Dictionary of the English Language, 4th ed. [2000], „infinite”, „eternal”, 898, 611). Виждате ли, безименна сестро? Това означава, че Единението е било за вас във вашето страдание. То е лично, тъй като Той отблизо е запознат с вашите изпитания и мъки, тъй като Той вече ги е изстрадал. Това означава, че винаги може да има ново начало за всеки един от нас - дори и за сина, който е извършил сериозно прегрешение. Това означава, че като се придвижваме напред през житейските изпитания и премеждия, оковани с чувство на безнадежност, ние не се съсредоточаваме върху това, къде сме били, а накъде отиваме. Ние не се съсредоточаваме върху станалото, а върху това, което може да стане. Разбира се, повечето от нас биха научили трудните уроци на живота в сигурната среда на класа в Неделното училище или сред излъчващата се топлина от камината по време на семейна домашна вечер. Но може ли да посоча, че станало така, че именно в студените и тъмни ъгли на затвора Либърти дошли най-красивите, утешителни стихове от Светите писания, давани на човек, завършващи с думите: „всички тези неща ще ти дадат опит и ще са за твое добро”. По същия начин, ние можем да извлечем най-големите си победи от нашите несгоди и може наистина да дойде денят, когато от нашите предизвикателства ще разберем познатите думи „за твое добро”. От Светите писания научаваме, че когато Спасителят отишъл в Гетсиманската градина, за да плати окончателната цена за нашите прегрешения и страдание, Той кървял от всяка пора (виж У. и З. 19). Вярвам, безименна сестро, че в Неговите мъчителни болки Той е пролял капка кръв за вас. Той е пролял капка за вашия син, пролял е капка и за мен. Вярвам в молитвата. Вярвам във вярата. Вярвам в покаянието. Вярвам в силата на Изкуплението. И да, безименна сестро, аз вярвам във вас. А също и любящият Отец в небето. В името на Исус Христос, aмин.