Изграждане на вътрешна сила Мери Елън Смуут Наскоро освободена като Общ президент на Обществото за взаимопомощ Как аз и вие можем да станем дотолкова обърнати в истината, дотолкова изпълнени с вяра, дотолкова уповаващи се на Бога, че да сме в състояние да се сблъскваме с изпитания и дори да бъдем укрепвани от тях? От името на моите съветнички и на Общия съвет на Обществото за взаимопомощ, ние сме благодарни на членовете на Църквата по целия свят и особено на жените, които чрез своята вярност и всеотдайност жертват време и таланти, за да благославят живота на хора и семейства навсякъде по света. В благословията, която Президент Гордън Б. Хинкли ми даде, когато ме отделяше, той говори за службата, която Обществото за взаимопомощ може да окаже. Той каза: „Това е величествена организация - може би най-голямата и най-старата от този вид в света. Нейната мисия е да прави добро, да помага на хората в беда и в нужда, и да осигурява процес на образование и добри домакински и други житейски умения на жените по целия свят.” За свое напътствие имаме Декларацията на Обществото за взаимопомощ, събранията за дома, семейството и личното обогатяване, и програмата за посещаващите учителки. Тези средства са били внимателно преценени и сега се прилагат, за да помогнат на сестрите да разширят чрез служба и единство своята вътрешна сила. За да илюстрирам вида вътрешна сила, за която говоря, бих искала да споделя историята на Сюзън Стоун Лойд, която на 26-годишна възраст напуснала през 1856 г. Англия и сама пропътувала разстоянието до Юта. Тя била единственият присъединил се към Църквата член на своето семейство Сюзън била член на групата с ръчни колички на Уили. Подобно на толкова много други пионери, и тя преживяла почти смъртоносен глад, болести и умора. При пристигането си в долината Солт Лейк, Сюзън помолила да й дадат за малко едно огледало, за да може да направи по-приличен външния си вид. Положила големи усилия, но, както по-късно разказвала: „Никога няма да забравя как изглеждах. Някои от старите ми приятели не ме познаха.”1 След като продала на един индианец собственото си огледало за парче месо, тя не била отделяла много време да се гледа. Сега не можела да разпознае собствения си образ. Тя била различен човек - както външно, така и вътрешно. По време на своето пътешествие през скалисти ридове и изключителни трудности тя придобила дълбока убеденост. Нейната вяра била изпитана, а нейното обръщане станало като бетон непоклатимо. Тя била пречистена по начини, които и най-доброто огледало не може да отрази. Сюзън се била молила за сила и я открила дълбоко в душата си. Това е онзи вид вътрешна сила, за която бих искала да говоря. Как аз и вие можем да станем дотолкова обърнати в истината, дотолкова изпълнени с вяра, дотолкова уповаващи се на Бога, че да сме в състояние да се сблъскваме с изпитания и дори да бъдем укрепвани от тях? Не е необходимо човек да живее дълго, за да разбере, че животът почти никога не се развива по начина, по който сме го планирали. Всеки претърпява беди и нещастия. Познавате ли някой, който не би искал да промени нещо в себе си или в обстоятелствата на живота си? Но при все това, аз съм сигурна, че вие познавате мнозина, които вървят напред с вяра. Вие сте привлечени от тези хора, и сте вдъхновявани и дори укрепвани от техния пример. През последните пет години имах срещи със сестри от Африка до Испания, които са пионерки по свой начин. Удивявах се на тяхната вътрешна сила и бях вдъхновена от дълбочината на техните свидетелства. Това са сестри, които живеят в съгласие с истините, които Обществото за взаимопомощ тържествено заявява. Декларацията ни напомня кои сме в действителност и защо правим нещата, които вършим. Колкото повече живеем в съгласие с нейните предписания, толкова повече вътрешна сила ще имаме. Ще бъдем огледален образ на нещата, в които вярваме. Постенето, молитвата и изучаването на Светите писания се отразяват на връзката ни със Спасителя. Бих искала да обърна внимание на още два начина, по които можем да изградим вътрешна сила: СЛУЖБА Когато сме истински обърнати във вярата, центърът на нашето внимание се насочва от нас самите към другите. Можем да намерим вътрешна сила, като служим. Нищо не би зарадвало противника ни повече, от това да бъдем отклонени от егоистични грижи и апетити. Но ние знаем добре. Служенето ще ни помогне да останем на правилния път. По време на конференции на жените, по време на събрания за дома, семейството и личното обогатяване, и най-вече, в домовете ви, аз съм била вдъхновена от вашите дела на служба. Само преди няколко седмици получих обаждане от Областния президент на област Централна Европа. Той ми каза, че на членовете и мисионерите в Албания и Молдова им е толкова студено, че се чудел дали Обществото за взаимопомощ няма известен брой юргани, които да им бъдат изпратени. Представете си радостта, която изпитах, когато отидох в Хуманитарната служба и открих, че можем да дарим 1000 юргана. Само след няколко дни те бяха опаковани и изпратени. Президентът на мисията писа: „Членовете тук бяха трогнати, че други членове мислят за тях.” Благодаря ви за вашата безкористна служба. Сестри, вгледайте се в предложените теми за събранията за дома, семейството и личното обогатяване и намерете начини да изградите духовна сила, да развиете лични умения, да укрепите дома и семейството и да дарявате евангелско служене. Като правим това, ще станем по-малко заети със собствените си проблеми и по-уповаващи се на Бога. ЕДИНСТВО Друг начин, по който можем да изградим вътрешна сила, е като се стремим към единство в своите семейства, колове, райони и президентства. Сам Господ е учил, че ако не сме едно, не сме Негови.2 Единството на целите, на мисълта и на чувствата - това са възвисяващи качества. Когато съумяваме да сложим на страни своите различия и оценяваме положителните си качества един на друг, се случват велики неща. Пророкът Джозеф Смит наставлявал да не бъдем ограничени във възгледите си относно добродетелите на нашите ближни. Към това той добавил, че трябва да разширяваме душите си един към друг.3 Този вид щедрост на духа създава условия за по-голямо единство. Посещавала съм колове и райони, които са единни. Президентствата на помощните организации взаимно се подкрепят и съгласуват своите усилия. Те подкрепят своите свещенически ръководители и съвместно полагат усилия да довеждат семействата при Христос. Докато царството Божие се разгръща, ние ще трябва да обединяваме своите усилия за спасяването на душите. Като Общо президентство на Обществото за взаимопомощ, ние сме благодарни за новото ударение, което се поставя върху програмата за посещаващите учителки.4 Новите послания подтикват сестрите да четат своите Свети писания, а също и ученията на Първото Президентство и на другите Висши ръководители относно даден принцип на Евангелието. След това сестрите са насърчени да споделят прозрения и преживявания, които показват как това, че живеят в съгласие с този принцип, е благословило техния живот. Сестри, ако следвате този план, ще почувствате по-голямо единство с вашия спътник и с онези, които учите. Ще бъдете духовно укрепени. Независимо от обстоятелствата, в които живеем, кой от нас може да си позволи да пропилява живота си пред огледалата на самосъжалението и обезсърчението? Да, както увещавал апостол Павел, ние всички трябва да изпитваме себе си5 от време на време. Всички ние имаме нужда от покаяние, от признаване на нашите слабости и от това да дойдем по-пълно при Христос. Подобно на Сюзън, и на нас може да се наложи да си продадем огледалото, за да можем да пресечем долините на болката, скръбта и обезсърчението. Но като го направим, ние ще откриваме дадени от Бога способности, за които иначе може да не сме знаели. Президент Джозеф Ф. Смит говорил със силно чувство за вътрешната сила за нашите жени-пионерки. Той казал: „За тях смъртта не означавала нищо. Трудностите не били нищо. Студът или дъждът, или горещината не били нищо за тях. Всичко, което те чувствали, знаели и желаели, било триумфа на царството Божие на земята и истината, която Господ им бил дал”. И тогава с цялата искреност на един Божий пророк, той настоятелно запитал: „Душо моя, къде са тези жени сега?”6 Днес съм тук, за да ви засвидетелствам, че такива жени има по целия свят в обществата за взаимопомощ на Църквата. Безкрайно съм благодарна за възможността, която ми е дадена, да виждам в наши дни тези жени, коита са „станали силни в знанието за истината”.7 С цялото си сърце знам, че Господ може „да направи слабите неща да станат силни”.8 Зная, че това е Неговото дело и Неговото царство. Зная, че всеки един от нас може да бъде отражение на Спасителя чрез начина, по който изберем да живеем своя живот. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. В Carol Cornwall Madsen, comp., Journey to Zion: Voices from the Mormon Trail (1997), 634. 2. Вж. У. и З. 38:27. 3. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith (1976), 228. 4. Вж. „For Such a Time as This,” Liahona, февруари 2002 г., стр. 18-23. 5. Вж. 1 Коринтяните 11:28. 6. Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith (1998), 189. 7. Алма 17:2. 8. Етер 12:27.