Президент Гордън Б. Хинкли
Нека бъдем истински последователи на Христос, спазвайки златното правило да правим на другите това, което бихме искали те да правят на нас.
Мои възлюбени братя и сестри, ние ви приветстваме с топло добре дошли на тази Обща конференция, която е станала голяма световна конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Тези обръщения ще бъдат чути и видени сред нацията ни и Канада, и в по-голямата част от останалия свят. Мисля, че това не може да се сравни с нищо подобно. Аз поздравявам и благодаря на всички онези, които са заети със сложната организация на това велико начинание.
Ние сме събрани да се преклоним на Господ, да оповестим Неговата божествена същност и това, че Той живее. Ние сме събрани, за да потвърдим любовта си към Него и знанието си за Неговата любов към нас. Никой, независимо от това какво той или тя могат да кажат, може да намали тази любов.
Има такива, които се опитват. Например има хора от други религии, които не ни считат за Християни. Това не е важно. Това за какви се считаме самите ние, е най-важното. Без колебание признаваме, че съществуват разлики между нас. Ако не беше така не би имало нужда от Възстановяване на Евангелието. Президент Пакър и старейшина Балард наскоро говориха относно това в друго изявление.
Надявам се, че няма да спорим по този въпрос. Няма причина да се разисква. Ние просто, тихо и без извинение, свидетелстваме, че самият Бог и Неговият Възлюбен Син са се показали при отварянето на тази последна, евангелска епоха за завършване на Неговото дело.
Не трябва да се препираме, докато разговаряме относно разликите в учението. Няма място за язвителност. Но ние никога няма да отстъпим или да направим комромис за знанието, което е дошло до нас чрез откровение и чрез директно предоставяне на ключовете и властта от ръцете, на онези, които са ги притежавали в древността. Нека никога не забравяме, че това е възстановяване на онова, което било учредено от Спасителя на света. Това не е реморфиране на възприета лъжлива практика и учение, които са се развили през вековете.
Ние можем и трябва да се отнасяме с уважение към другите религии. Трябва да учим децата си да бъдат толерантни и приятелски настроени към онези, които не са от нашата вяра. Можем да извършваме съвместна работа с хората от други религии в защита на ценностите, които са спомогнали да стане велика цивилизацията ни и отличително обществото ни.
Например, наскоро дойде в офиса ми един протестантски пастор, които е един от най-ефективните лидери в безкрайната борба срещу порнографията. Ние сме благодарни за него. Присъединяваме се към него и последователите му. Даваме финансова помощ на организацията му.
Можем да се трудим с хората от други религии в различни начинания, свързани с вечната борба срещу социалните злини, които заплашват скъпите ценности, които са толкова важни за всички нас. Тези хора не са от нашата вяра, но са наши приятели, съседи и колеги по различни поводи. Доволни сме да предоставим силата си за изпълненение на това тяхно усилие.
Но във всичко това не съществува компромис с учението. Няма нужда и не трябва да има от наша страна. Но има чувство на приятелство, докато се трудим заедно.
Докато изпълняваме отличителната си мисия, работим на основание на даденото ни право от Възкресения Господ, които е говорил в тази последна и крайна евангелска епоха. Това е Неговото изключително и прекрасно дело. Ние свидетелстваме за Него, но не е нужно да правим това с високомерие или пренебрежение.
Както Петър се изразил, ние сме „избран род, царско свещенство, свят народ, люде.“ Защо? За да можем да „възвестява[ме] превъзходствата на Този, Който [ни] призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“1
Да претендираме, че сме по-свети от някого, не е подходящо за нас. Притежавам писмото на един човек от квартала ни, който не е член на Църквата. В писмото се казва, че малката му дъщеря била изолирана от съучениците си, които са светии от последните дни. Той описва друг инцидент с дете, за което се твърди, че имало религиозен медал, който бил изтръгнат от врата му от дете, светия от последните дни. Надявам се, че това не е истина. Ако е, извинявам се на онези, които са били обидени.
Нека се издигнем над подобно поведение и да учим децата си да вършат същото. Нека бъдем истински последователи на Христос, спазвайки златното правило да правим на другите това, което бихме искали те да правят на нас. Нека заздравим собствената си вяра и тази на децата си, като сме благосклонни към онези, които не са от нашата вяра. Любовта и уважението ще преодолее всеки елемент на язвителност. Любезността ни може да стане най-убедителният аргумент за това, в което вярваме.
Сега относно друг въпрос. Преди една седмица бях в Палмайра, Ню Йорк. Там осветих две сгради. Едната от тях беше възстановената малка дървена къща, в която семейството на Джозеф Смит Ст., живяло в този район. Точно в този смирен дом, четиринадесет годишното момче Джозеф Смит решило да отиде в близката горичка да запита Бог, и преживял несравнимото видение на Отца и Сина.
В този дом, ангелът Морони се появил на момчето Джозеф, призовавайки го по име и казвайки му, че Бог имал работа за него, която трябвало да изпълни, и че „името ми ще бъде познато, както за добро, така и зло между всички нации, племена и езици или с други думи, във всяка група хора ще има, които да ме смятат за добър, а други - за лош.“2
Как би могло фермерско момче, без почти официално образование, да се осмели да твърди подобно нещо? И въпреки това, всичко това се е случило и ще продължава да се разраства, като възстановеното Евангелие се проповядва по света.
Докато бях в Палмайра, осветих печатницата И. Б. Грендин, където първото копие на Книгата на Мормон е било публикувано през 1829 и 30-та година. Да се направи подобно дръзко нещо, както първоначално, считано за измама от Г-н Грендин и да се публикува издание от 5 000 екземпляра, било значително нещо за времето си. Щастлив съм да ви напомня, че от тогава насам ние сме отпечатали повече от 88 милиона копия от забележително издание.
Благодарен съм, че имаме това старо здание, закупено и дарено от щедър член на Църквата. Съществуването на зданието потвърждава валидността на тази книга, това забележително свидетелство за Сина Божий.
Кой човек, който я е прочел, може честно да опровергае божествения й произход? Критиците могат да се опитат да направят това. Колкото повече се опитват, толкова по-правдободобно става истинското сведение относно нейното идване като „глас от пръстта“.
Колко благодарен съм аз за свидетелството, с което Бог ме е благословил относно божественото призование на Джозеф Смит, за реалността на Първото видение, за възстановяването на свещеничеството, за истинността на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
И така, мои възлюбени братя и сестри, нека се възрадваме заедно, като сега празнуваме с признателност дивните учения и практики, които са дошли като дар от Господ в този най-велик период от Неговото дело. Това е времето по Великден, когато си спомняме за Неговото славно Възкресение, за което и свидетелстваме. Нека винаги да бъдем благодарни за тези най-ценни дарове и привилегии и да извършваме нашата част като хора, които обичат Господ. Приканвам ви да слушате думите, които ще се отправят от амвона, за да бъдат предадени от онези, които са били призовани като ваши служители. Нека бъдем благословени, смирено се моля за това, в името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. 1 Петра 2:9.
2. Свидетелство на пророка Джозеф Смит, стр. 13.
