Старейшина Ричард Е. Кук
От Седемдесетте
Когато наши покръстени „оживяват“ те се нуждаят от грижа в Евангелието. Те скоро оживяват като ученици, родители, в своите професии и като граждани.
Сестра Кук и аз бяхме призовани като мисионери в Монголия, една година преди там официално да бъде организирана мисия. Гледаме назад към това време, като на най-запомнящото се, удоволетворяващо и най-благословено време в нашия живот. Това време все още ни се отплаща с богат опит и благословии.
Господ е казал на мисионерите:
Ако стане така, че те работят през всичките си дни, призовавайки към покаяние тези хора, и доведат само една душа при Него, колко голяма ще бъде радостта им с нея в Царството на Неговия Баща!1
Това обещание стои като ориентир за всеки мисионер, но като че ли това не е достатъчно, има и други благословии за мисионерската работа и те са много, и различни. Някои от тях са незабавно дадени; други идват единствено с времето.
Ние изживяхме една от тези „единствено с времето“ благословии този февруари, когато посетихме именуването и благословията на малко монголско момиченце, в нашето разширено мисионерско семейство. Името й е Тунгалаг. Майка й се казва Давааджаргал. Тя е съвременен пионер, тъй като е първата жена, кръстена в Монголия. Бащата на Тунгалаг, Санчур, е МВА студент в Университета Бригъм Йънг.
Познавах Санчур, от Монголия, известно време преди да стане член. Кръсти се само след една година и много, много дискусии с посветените в работата мисионери, когато той се кръсти. Чудо е, че този млад баща, след само две години в църквата, можа да произнесе думите на тази прекрасна благословия, започнала с : „Тунгалаг, благославям те да бъдеш добър човек.“ Никога няма да забравя това начало!
В тази благословия той каза неща, които не би могъл да знае или дори да си представи преди неговото кръщение.
Президент Хинкли е казал: „Най-удоволетворяващото преживяване, което съм имал, е да видя какво прави това Евангелие с хората. То им дава нов възглед за живота. Дава им перспектива, която никога преди не са имали. Те започват да обръщат по-голямо внимание на благородните и божествени неща. Нещо става с тях, което е чудесно за гледане. Те се вглеждат в Христа и оживяват.“2
Виждал съм как когато хора, покръстени в Евангелието- които се нуждаят от грижа-„оживяват“, те скоро „оживяват“ като ученици, родители, в своите професии и като граждани. Животът им и животът на тяхното потомство се променя завинаги.
Скоро след като сестра Кук и аз пристигнахме в Монголия, бяхме помолени да придружим двама млади старейшини, със самолет, до един град, наречен Мурен. В края на нашето пътуване бе забавено завръщането ни поради лошото време. Всеки ден ходехме до летището да проверим дали нашият самолет ще пристигне, за да можем да отлетим. Чакахме, заедно с другите пасажери, докато получехме известие дали щяхме да отпътуваме този ден или щяхме да бъдем принудени да се върнем за вечерта в града.
Опитващи се да вземат същия полет бяха и група туристи. Те ни казаха, че са пътували, яздейки върху коне до някакви най-отдалечени, малко изучавани райони на Монголия.
Докато чакахме на летището, един от тези туристи се обърна към един от нашите старейшини и каза: „Знам кои сте! Какво правите тук? Тези хора не се нуждаят от вас. Те не са разглезени хора с богато наследство. Защо не си отидете в къщи и не ги оставите на спокойствие?“
Старейшината дойде при мен много разстроен, ние поговорихме за няколкото отговора, които той можеше да им даде. Въпреки това, след две седмици прочетох едно изказване, направено от Президент Бенсън, обясняващо какъв би бил идеалният отговор. Президент Бенсън казал:
„Някои могат да попитат, защо ние като хора и като църква, без много шум и последователно търсим да променим индивиди, докато има толкова големи проблеми, свързани с нас самите. . . Но западналите градове са просто забавено отражение на западащите индивиди . . . Заповедите на Бог наблягат на развитието на индивида, като единствено верния път за развитието на обществото.“3
Господ работи от вътре навън. Светът работи отвън на вътре. Светът ще вземе хората от бедността, Христос взима бедността от хората и те изваждат себе си от бедността . . . Христос променя човека, който след това променя своето обкръжение. Светът ще изглади човешкото поведение, но Христос може да промени човешката природа.“4
Президент Кимбъл веднъж нарекъл мисионерската работа живата кръв на Църквата и наистина е така. Не само заради новопокръстените, които дават на Църквата жизненост и сила, но и заради самите мисионери, които придобиват нова мярка за жизненост и сила, която е могъща сила в ръцете на Бог, караща Евангелието да се търкулне напред и изпълни целия свят, така както Даниил го е видял в своя сън.5
Докато имаме свободата да избираме, мисионерската работа, с нейните разновидности не е програма по избор. Ние говорим за благословиите, идващи от мисионерската работа, но в действителност трябва да вършим мисионерската работа, защото това е наше задължение. Светите писания и всички пророци след Джозеф Смит са ни казвали, че това задължение е наше, да отидем при всички народи и да предупредим съседите си.
Уилфърд Удръф го каза много ясно:
„Никога не е имало хора, откакто Бог сътвори света, под по-голяма отговорност да предупредят своето поколение и издигнат гласа си продължително и силно, ден и нощ, до тогава, до когато имат възможността и оповестят думите на Бог към това поколение. От нас се изисква да направим това. Това е нашето призование. [Това] е наше задължение. [Това] е нашата работа.“6
Моля се всички ние да извършим мисионерската работа, нашата работа, и не позволим на другите по-маловажни неща да ни се изпречат на пътя. Ние получаваме благословии, когато спазваме всичките заповеди на Бог. Въпреки това, има някои благословии като мисионерските благословии! Колко сладка е работата. В името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Учение и Завети 18:15.
2. „Converts and Young Men,“ Ensign, May 1997, page 48.
3. A Plea for America [1975], page 18.
4. „Born of God“, Ensign, Nov. 1985, page 6.
5. Вж. Учение и Завети 65:2.
6. Deseret News Semi-Weekly, 6 July 1880, page 1.
Previous
