Удивителни са откровенията от Господа Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли Ние трябва да прегърнем учението и да оценим откритите истини, които ни принадлежат. Трябва да провъзгласяваме Евангелието щедро и с любов на всички деца на нашия Отец. Едно от най-необикновенните събития в историята на човечеството се е случило през пролетта на 1820 година, когато Джозеф Смит Мл. отишъл в гората близо до дома си, да пита Бог за напътствие, светлина и истина. Когато коленичил в смирена, искрена молитва, според неговото лично изказване по случилото се, „аз видях точно над главата ми един стълб от светлина. Той беше по-блестящ от слънцето и слезе постепенно, докато спря върху ми . . . Когато светлината се спря над мен, аз видях две Божествени личности, чиято сияйност и слава бяха толкова величествени, че не можех да ги опиша. Те се държаха над мен във въздуха. Единият от тях ми каза, като ме нарече по име. Той посочи към другия и каза: „Това е Моят Възлюбен Син. Слушай него.“1 В този момент светът стана различно място. Небесата, отдавна затворени, се отвориха още веднъж, и откритата светлина, и истина се изсипа отново. Тя в последствие се превърна в създадената на земята Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Това са били изключителни времена, времена, в които духът на откровение със сила се изливал върху пророка Джозеф Смит. Често, и други са присъствали, когато са получавани откровенията, и те са свидетелствали за Духа и видимите посетители присъствали на тези събития. По същия начин са се изказвали за белотата или сиянието, което обгръщало Джозеф. Например, когато е бил даван 76 раздел от Учение и Завети, Фило Дибъл писа, че Джозеф „изглеждаше като облечен във величествено бяло облекло и лицето му блестеше до прозрачност.“2 Също и Бригъм Йънг свидетелства като казва: „тези, които познаваха [Джозеф] знаеха кога Духът на откровение беше над него, защото лицето му имаше изражение, свойствено за него, докато беше под това влияние. Той проповядваше чрез Духа на откровение и учеше под неговото ръководство. Тези, които го познаваха, можеха да разберат това веднага, защото в такива моменти присъстваше свойствената яснота и прозрачност на лицето му.“3 Някои, които споделяли тези прекрасни откровителски преживявания, били впечатлявани от това колко гладко протичат тези откровения от Господ, и как, само за незначителни корекции, като правописни грешки или поставянето на препинателни знаци, те не изисквали допълнения. Парли П. Прат казва: „Всички изречения бяха изговаряни бавно и много ясно, с пауза между всяко от тях, достатъчно дълга, за да бъде записано изцяло от обикновен писар . . . Никога нямаше запъване, при прегледа или прочита с цел да се спази значението на темата, нито някога на някои от тези общувания се е налагало преработване, вписване между редовете или поправка. Както ги диктуваше, така и звучаха, до тогава, докато аз свидетелствах; а аз присъствах на диктуването от няколко общувания, всяко състоящо се от по няколко страници.“4 Интересното е, че тези, които са познавали Джозеф най-добре, са били най-впечатлени от този начин на действие. Те разбирали по-добре от другите ограниченията на неговото образование и естествени възможности. В последствие имали най-ясната представа за чудотворния начин, по който Бог говори чрез Своя жив пророк. Съпругата на Джозеф, Ема, свидетелства по начин близък до този на Парли П. Прат. Тя продължава да бъде изумявана от начина, по който идват откровенията. Година след смъртта на Пророка тя казва: „Успокоена съм от факта, че никой човек не може да диктува написването на ръкописа, освен ако не е бил вдъхновен; защото, когато действах като писар, [Джозеф] ми диктуваше час след час; и когато се връщахме след храна или някакво прекъсване, той можеше веднага да започне от там, от където е спрял, без да поглежда в ръкописа или да му се прочете част от него.“5 Скъпи мои братя и сестри, оценяваме ли чудото на откровението? Чрез откровение сме получили Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценна Перла, която съдържа Божиите думи към нас, Неговите деца. О, колко прекрасни са откровенията, които сме получили от Господ! Често си казвам, или Джозеф Смите е бил инструмент на Господа, чрез когото е станало възстановяването на Евангелието в неговата пълнота, или не е бил. Не може да има никакъв компромис за това учение. Издигам гласа си към целия свят в свидетелство, че знам без откровение или въпрос, че Пророкът Джозеф Смит е отворил тази Евангелска епоха чрез Божествено откровение и е започнал възстановяването на истинската Църква на Исус Христос на земята. Сред най-прекрасните откровения, някога давани на човек, е 76 раздел на Учение и Завети, често споменаван като „Видението“. За Пророка Джозеф това видение може да е било едно от най-силните и значителни духовни преживявания. Докато той и Сидни Ригдън се молели да разберат състоянието на праведните и неправедните, това велико видение-или по-скоро поредица от видения-им се явило. Джозеф и Сидни буквално разговаряли с Господ за около час и половина, докато Спасителят им показвал това, което Джозеф по-късно описал като „скицата на вечността във видението от Бог, / За това, което е било и сега е, и предстои да стане“.6 То започва как двамата мъже са видели славата на Сина на Бог да стои от дясната страна на Отца и са били подтикнати да възкликнат: „И сега, след много свидетелства, дадени за Него, това е свидетелство, последното от всички, което даваме за Него: Той живее! Защото Го видяхме, от дясната страна на Бог; и чухме Неговия глас да свидетелства, че Той е Единородният от Отца . . .“7 В тази последователност, както следва във видението, Джозеф и Сидни видели Луцифер в доземния свят, когато изпаднал от присъствието на Бог поради непокорността си. Тогава те видели синовете на погибелта и това, което ще стане с тях във вечните светове. След това имали видения за селестиалното, терестриалното и телестиалното царство, и научили изискванията за достигането на всяко от тези царства, и различията в славата на всяко едно поотделно. Те научили, че тези, които се подготвят за селестиалната слава „ще живеят в присътвието на Бог и Неговия Христос завинаги“.8 Какво удивително преживяване за Пророка Джозеф и Сидни. За повече от час, Господ им показал доземния, земния и живота след смъртта. В резултат на това откровение, разбирането на човечеството за плана на вечното щастие и мир, на Нашия Небесен Отец, се разширило и увеличило до забележителни величини. Разбира се, трябва да се отбележи, че Джозеф бил инструктиран да не записва всичко, което видял във видението. Светиите по това време не били подготвени да получат цялата, нова, дадена информация, но когато погледнем в по-късните учения на Пророка, виждаме преподадени малки и по-големи части от това велико видение-тук малко и там малко-с израстването на светиите в духовното им развитие. Ето защо, на образованието-и по-специално на духовното образование-постоянно бива отделяно такова внимание от Господа. Не можем да бъдем спасени в невежеството си.9 Но Господ може да ни открие светлината и истината само тогава, когато сме подготвени да я получим. И поради това, всеки от нас трябва да е способен да направи всичко, което може, за да увеличи духовното си познание и развитие, чрез изучаването на Светите писания и думите на живите пророци. Когато четем и изучаваме откровенията, Духът може да потвърди истината в сърцата ни за това, което научаваме; по този начин ни говори гласът на Господ.10 Когато размислим върху ученията на Евангелието и ги приложим в ежедневния си живот, ставаме по-добре подготвени да получим допълнително светлина и истина. Аз се надявам, че днес ние сме подготвени и изпълнени с желание да разберем това, което Президент Гордън Б. Хинкли ще ни учи, защото той, заедно с другите апостоли, ще ни научат как да се справяме и как д а живеем в тези трудни времена. Както е обещано в Светите писания: „Все още не сте разбрали колко големи благословии Отец е . . . приготвил за вас . . . Не можете да понесете всичките неща сега; въпреки това бъдете радостни, защото Аз ще ви водя. Царството и Неговите благословии са ваши, а така също и богатствата на вечността“.11 Колко благодарен съм за откровението, което е увеличило моето разбиране за Небесния Отец, Неговия Единороден Син Исус Христос и за техния евангелски план. Това знание е било благословия в моя живот и в живота на моето семейство. Преди няколко години седяхме в храма в Къртлънд и се опитвахме да си представим какво би било за пророка Джозеф и Оливър Каудери да видят откритата им истина и блестящия Божий трон, на когото е седял Бащата и Сина,“12 или да видят „Господ, стоящ върху пиедестала“ и да Го чуват д а казва: „греховете ви са простени; чисти сте пред мен; затова вдигнете главите си и радвайте се“.13 Можете ли да си представите, братя и сестри, как Джозеф и Оливър са се чувствали, когато Моисей, Елисей и Илия са се явили пред тях и са предали ключовете, водачеството на всичките евангелски епохи и силата да запечатват-нещо не по различно от това, което се е случило на планината на преображението, преди 2 000 години. Не вярвам някой, търсещ светлина и знание, да може да чете откровението, дадено на президент Джозеф Ф. Смит, през октомври 1918 година, и да не почувства духа и силата на откритата истина. 138 раздел от Учение и Завети е изпълнен с учението за вечната природа на човека и причината за великата работа на тази Църква. Президент Смит каза: „Очите ми се отвориха да разбирам и Духът на Господ се спусна над мен, и можах да видя множествата мъртви, малки и големи. Те били събрани заедно на едно място, едно неизброимо множество на праведни духове, които са били верни на свидетелството за Исус, докато живели на земята; . . . Всички те напуснали земния живот, уверени в надеждата за великото възкресение, чрез милостта на Бог Отец и Неговия Единороден Син Исус Христос. Аз видях, че те бяха изпълнени с радост и благодарност, веселящи се заедно, защото денят на тяхното освобождение дойде. . . . Докато това огромно множество, чакало и разговаряло, веселящо се в часа на своето освобождение от оковите на смъртта, се появил Синът на Бог, . . . И там Той им проповядвал вечното Евангелие, учението за възкресението и изкуплението на човечеството, от падението и индивидуалните му грехове, при условие на покаяние . . . Светиите се зарадвали на изкуплението си, коленичили и признали Сина на Бог като техен Изкупител и Освободител, от смъртта и оковите на ада. Лицата им грейнали и сияние от присъствието на Господа останало върху тях, и те запели възхвала за Неговото свято име . . . Така Евангелието беше проповядвано на тези, които са умрели в греховете си, без знание за истината, в прегрешение или отхвърлящи пророците. Те били учени на вяра в Бог, покаяние от греховете им, поради кръщението за опрощаване на греховете и даването дара на Светия Дух, чрез ръкополагане. И всичките други принципи на Евангелието, необходими да се знаят от тях. . . И така се стигнало до знанието сред мъртвите, големи и малки, праведни и неправедни, че изкуплението е дошло чрез жертвата на Сина на Бог, върху кръста“.14 Президент Смит видял работата на пророците от старо време и на съвременните , която „загатвала предварително за извършването на великата работа в Господните храмове, в Епохата на изпълнението на времената, за изкуплението на мъртвите и обръщането на децата към родителите, за да не бъде земята поразена с проклетия и унищожена при Неговото идване“.15 Той видял верните старейшини на тази евангелска епоха, които напуснали земния живот и продължавали проповядването на Евангелието за покаяние и изкупление, чрез жертвата на Единородния Син на Бог, сред тези, които са в тъмнина и под оковите на греха, във великия свят на духовете на умрелите. Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез послушание на обрядите в Божия дом. И след като платят наказанието за своите прегрешения, и бъдат изчистени, ще получат наградата според делата си, защото и те са наследници на спасението.“16 Каква голяма, вечна светлина и знание идват до нас, чрез чудесните откровения от Бог, към Неговите верни пророци. Колко благодарни трябва да бъдем ние за знанието, дошло при нас в резултат на всичките откровения, които са ни били дадени в тази последна, велика евангелска епоха. Където и да отида по света, има верни членове на Църквата, които знаят, както и аз, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинската, защото ни е било открито чрез силата на Духа. На всеки, който искрено желае д а знае, ще му бъдат потвърдени тези истини чрез силата на Духа. Мои братя и сестри, ние трябва да прегърнем учението и да оценим откритите истини, които ни принадлежат. Ние трябва да провъзгласяваме Евангелието щедро и с любов на всички деца на Нашия Отец, за да може всяка душа да върви в светлината и истината от възстановеното Евангелие на Исус Христос. Нека Господ да благослови всеки един от нас с увеличаващо се знание и свидетелство, и нека бъдем отворени и възприемчиви към духа на откровението, за да работи той над нас така, както е работил върху нашите пророци в миналото, и както ще работи върху нашите пророци за в бъдеще. Смирено се моля за това в името на Господ Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Свидетелството на пророка Джозеф Смит, стр. 4-5. 2. „Early Scenes in Church History,“ in Four Faith Promoting Classics, (1986), page 81. 3. Journal of Discourses, 9:89. 4. Autobiography of Parley P. Pratt (1985), page 48. 5. „Last Testimony of Sister Emma,“ The Saint’s Herald, 1 Oct. 1979, page 289. 6. Times and Seasons, 1 February 1843, page 82. 7. Учение и завети 76:22-23. 8. Учение и завети 76:62. 9. Вж. Учение и завети 131:6. 10. Вж. Учение и завети 18:34, 36. 11. Учение и завети 78:17-18л 12. Учение и завети 137:3. 13. Учение и завети 110:2, 5. 14. Учение и завети 138:11-12, 14-15, 18-19, 23-24, 32-35. 15. Учение и завети 138:57-59. 16. Учение и завети 138:57-59.