„Заловете се енергично за работата“ Старейшина Ниил Максуел От Кворума на дванадесетте апостоли Работата винаги е била духовна необходимост, доре ако за някой те не е икономическа необходимост. Братя, по времето, когато бях Свещеник на Аарон, работех като свинар! Преди много време, по повод проекта 4-H Club, включващ породисти свине от породата Дурок, разбрах какво значи да работиш! Като доказателство, че това не е само един позабравен спомен, ще мога ли, с помощта на старейшина Нелсън, много набързо да ви покажа тази завивка от почти 100 ленти, спечелени от моите ценни свине на различните панаири през годините. Най-отгоре, в близост до ръката на Старейшина Нелсън, има розова лента, спечелена преди 60 години. Това беше първата, която някога съм спечелвал. Мисля, че съдията имаше набито око, и свинята не беше в действителност толкова добра, но той знаеше, че се нуждаех от окуражаване и отсъди четвърта награда. Пурпурните ленти бяха за шампионите, избрани по-късно! Благодаря ти, старейшина Нелсън. Братя, научих се по по-трудния начин за нуждата да се наблюдават променящите се цени на свинското, на местната опаковачна фабрика за месо. Внимателното записване на печалбите и загубите беше правено с помощта на баща ми, който беше счетоводител. Както и във всички други неща, моите родители, готови да помогнат винаги, дори започнаха да се включват в грижите за свинете, включително и специалната ми майка, родена преди 95 години. Тя ми показа как да работя и ме обича достатъчно, за да ме коригира. За да се сдобием с евтина храна за прасетата, често купувах от хлебарницата дузини от тридневен стар хляб, за почти едно пени на хляб. Освен това, ако бях в подходящото време в местната мандра, можех да взема около 70 галона пълномаслено мляко безплатно! Сега плащам 2.50 долара на галон-смешна ирония. Като спестявах по този начин, можех да купя необходимата храна за прасетата, с малкото налични пари, които имах. Много пъти се случваше бременна свиня да роди малкото си след полунощ. Настъпващата в последствие умора от наблюдаването на всичко това, а дори и повече, беше реална. И въпреки всичко, съществуваше чувството на задоволство от постигнатото, включително и от приноса за семейното меню. Повечето младежи на моята възраст вършеха подобна работа. По това време, братя, всички бяхме бедни и не го забелязвахме. Работата е дар. Днес, за някой, получаването е дар. Въпреки това, съществуваха реални социални унижения при отглеждането на прасета. Срамежлив по природа, си спомням ясно директора на основното училище да идва в класната ми стая веднъж, и да казва високо пред всички: „Ниил, майка ти се обади. Прасетата ти са излезли.“ Искаше ми се да се скрия под чина, но вместо това, изтичах в къщи, за да помогна при събирането на прасетата. Моят баща беше любящ, но взискателен. Той забелязваше, че въпреки усилията ми, моята работа често не беше добре свършена. Бях далеч от съвършенството. Един летен ден, решен да зарадвам баща си, се заех да поставям голямо количество, така необходими подпори за оградата, солидно закрепени и изрядно подравнени. Работих усилено през целия ден и проверявах в очакване алеята, по която баща ми щеше да се прибере в къщи. Когато пристигна, го наблюдавах в очакване, докато той внимателно проверяваше оградните укрепления, проверяващ ги дори с нивелир, преди да обяви, че са напълно задоволителни. Тогава дойде наградата. Потта от челото ми спечели бащиното одобрение, което в замяна стопи сърцето ми. Моля да извините тази кратка, предшестваща, автобиографична бележка, която използвах, за да изразя моята дълбока благодарност за възможността да се науча да работя в ранното си детство. Дори тогава, братя, аз със сигурност, не винаги се залавях енергично за работата с „изпълнено с песен сърце“, но научих за енергичността и работата, което ми помогна по-късно в живота, когато работите се увеличиха. Някой от днешните, иначе добри младежи, погрешно смятат, че да вложиш енергия в работата е същото нещо, като да поставиш ръцете си върху кормилото! Нашият Небесен Отец е описал обширния Си план за Своите деца, като казал, че Неговата работа и слава е да направи възможно безсмъртието и вечният живот на човека.1 Обърнете внимание на значимостта на думата работа, която Господ използва. Това, което Той прави с толкова любов и е толкова избавително, е въпреки всичко, работа-дори и за Него! Ние също така говорим за „работата по нашето спасение“, за „закона на жътвата“ и за „потта от челото“2. Това не са безсъдържателни фрази. Вместо това, те подчертават важността от работата. В действителност, братя, работата винаги е била духовна необходимост, дори и ако за някой работата не е икономическа необходимост. Това ви го говоря, като добър млад мъж, включвайки седемте прекрасни внучета, които ме слушат тази вечер, сред тях са двама мисионери и трима наскоро ръкоположени дякони. Напомням ви, че евангелието на работата е част от „пълнотата на Евангелието“. Макар и изпълнена с радост, мисионерската работа си е работа. Макар и изпълнена с радост, храмовата работа си е работа. Уви, само някои от нашите младежи работят задоволително, но в повечето случаи го правят само, за да угодят на себе си. За нещастие, няколко от иначе добрите ни младежи са разпуснати. Осигурен им е допълнителен доход, включващ коли, напълнени с бензин, и осигуровка, изцяло платена от родителите, които понякога се ослушват напразно за някоя любезна и благодарствена дума. Млади мъже, вашият индивидуален избор от работи ще се променя, както се знае, с времето и обстоятелствата, като че ли между изминалите часове, изразходвани за домашната работа, семейните и Църковни задължения, работата на половин ден и работата по служебните проекти. Всяка наша работа може да доразвие талантите ни . Въпреки това, оглеждайте се за предупрежденията. Например, ако работите на половин работен ден, всичката ли заплата изразходвате за себе си? Платен ли е десятъкът? Спестили ли сте нещо за мисията си? Президент Спенсър У. Кимбъл ни даде този ясно очертан съвет: „[Ако на младежа] му бъде разрешено да изразходва всичко за себе си, този дух на егоизъм може да остане с него до смъртта му.“3 Домашното от училище със сигурност е необходимост, но дали умствената работа измества напълно духовната работа? Сборът от училищните ви оценки е много важен, но какъв е вашият сбор от оценки за християнската служба? Извършването на Църковните задължения могат да създадат у вас ценни качества и нуждата от този вид работа никога няма да свърши. Или вие просто се движите по течението? Семейните задължения също са важни, но това заключава ли се просто в опазването на вашата собствена стая чиста и събирането на собствените ви дрехи? Колкото и различна да е работата, най-трудната работя, която вие и аз някога ще извършим, е да се оттървем от егоизма у нас. То е като вдигането на тежък товар! Равновесието в работата трябва да бъде дирижирано, защото някои видове работа имат склонността да надделяват над другите видове работа, като тази, която кара бащите да остават на работното си място прекалено късно, прекалено често. Предпочитанията ни се нуждаят от окуражаване, така както перафразата на старейшина Спенсър Конди, цитираща предупреждението на Щраус към диригента на оркестъра: „Никога не отправяй окуражително кимване кум духовната секция или никога повече няма да чуеш звука й отново!“ Бъдете внимателни, бащи, когато некоординирано желаете нещата да са най-добрите за вашите деца, отколкото те са били за вас. Колкото и неумишлено да е, не правете нещата по-лоши, като премахвате изискванията за работата, която си заслужава и е част от техния опит, като по този начин изолирате децата си от същите неща, които са ви помогнали да станете това, което сте! Съгласете се, че някои основни положения от тогава са се променили! За повечето от младите мъже днес не се налага да издояват кравите, да хранят прасетата и т. н. Наиситна, някои от съвременните работи могат и да изглеждат изкуствени и измислени. Въпреки това, младежи бъдете търпеливи с родителите си, които се опитват да ви помогнат в осигуряването на подходяща и смислена работа. В този смисъл, колкото по-благословени ще бъдем ние, ако повече синове работят успоредно с бащите си, при нужда. Бащи и синове, ако подобно сътрудничество въобще не е ставало моля, в следващите три месеца, изберете поне една напрегната работа, за да я извършите заедно. Младежи, аз не знам какви са личните ви заложби, но ги имате! Моля, накарайте ги да заработят и развийте талантите си-наред с изхвърлянето на боклука, подкастрянето на тревата, събирането на падналите листа или почистването на снега, за вдовиците, вдовците или болните съседи. Знанието как да работите ще ви даде опора в живота, едно превъзходно изживяване-специален край! Нека всички бъдем великодушни и бързи в похвалите си към нашата младеж за работата, която те са свършили, и по-специално ако са я свършили добре! Подрастващото поколение ще определи дали светиите от последните дни ще продължат да бъдат познати с работната си етика. Преди много години Президент Бригъм Йънг ни посъветва: „Искам да видя нашите старейшини толкова изпълнени с почтеност, че [тяхната работа] да бъде предпочитана. . . Ако живеем според религията си и сме достойни[за] името . . . светии от последните дни, ние ще сме точно хората, на които могат, в пълна безопасност, да се доверят всички работи; ако това не може да [стане], ще докаже, че не живеем според религията си.“4 Когато му дойде времето, млади мъже, направете избора си за кариера. Но помнете, че била тя на неврохирург, зелен патрул, механик, фермер или учител, е просто предмет на предпочитание а не на принцип. Докато тези избори за кариера са явно много важни, те не очертават действителният ви път на кариерата. Въпреки това, братя, вие сте временно пребиваващи на земята, синове на Бог, които са били поканени да поемат по пътя, който води към дома. Там гробарите ще разберат, че тяхната месторабота не е последното и окончателно местообитание за човека. Но възможността да се работи и да се работи мъдро, никога няма да бъде окончателна. А също и възможността да се учи. Междувременно, мои млади братя, аз не съм забелязал никакви кратки пътеки за селестиалното царство; няма лесно достъпен ескалатор, който да ни отведе до там. И така, било то притежатели на Аароновото или Мелхиседековото Свещеничество, никога не е било по-важно за вас да разберете кои сте, от времето, в което живеем днес. За дълго, дълго време, всеки от вас е бил част от една голяма и продължаваща драма. В действителност, в началото сте били с Бог.5 Присъствали сте на великия, доземен съвет, когато като Негови духовни синове, сте се радвали над предстоящото ви в този земен живот, като продължение на плана на Небесния Отец за спасение. Продължението на действието предстои за верните, включително и денят, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език признае, че Исус е Христос, и когато всичко живо ще познае, че Бог е Бог, и че Той е съвършен в правосъдието и милостта Си.6 Тези, които обичат Господ, ще наследят Неговото селестиално царство, каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, всичко това, което Бог е приготвил за тия, които го любят.(1 Коринтяни 2:9) Исус е свършил работата си, за да подготви такова велико място за нас. Мои брятя, стари и млади, стремително, е единственият начин по който мога да опиша вашата духовна история и вашето вероятно бъдеще! Винаги ще има много работа за вършене, и по-специално за тези, които знаят как да вършат Господната работа! С радост подкрепям това, което президент Хинкли оповести, а то е „ние имаме най-доброто поколение от млади хора, което някога се е раждало в историята на тази Църква.“7 Вярвам в бъдещите ви възможности. Вие сте специални духове, изпратени да извършите специална работа. Към това се опитах приятелски да ви подтикна тази вечер. Обичам ви! Нека Бог да ви благослови и ви държи на пътя, който ще ви отведе в дома Му, е моята молитва, в святото име на Исус Христос, амин! БЕЛЕЖКИ 1. Моисей 1:39. 2. Вж. Моисей 5:1; вж. също Inspired Version, Битие 4:1. 3. The Teachings of Spencer W. Kimball [1982], page 560. 4. Discourses of Brigham Young [1954], page 232-33. 5. Вж. Учение и завети 93:29. 6. Вж. Мосия 27:31; 16:1; Алма 12:15. 7. Teachings of Gordon B. Hinckley [1997], page 714; see also Conference Report, April 1992, page 96; or ENSIGN, May 1992, page 69.