Децата и семейството Старейшина У. Юджийн Хенсън от Президентството на Седемдесетте Силните семейни връзки ни се появяват просто така. Трябва време. Трябва посвещение, молитва и работа. Когато четем писанията, ясно виждаме любовта на Господ към децата. И това е разбираемо, защото „наследство от Господа са чадата“ (Псалми 127:3). В Новия завет Спасителят е изяснил колко сериозно е някой да нарани или да обиди „тия малките“, както пише в Матея, „по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбини“ (Матея 18:6). Една от най трогателните сцени, записани в Книгата на Мормон, която е още един завет на Исус Христос, се е състояла, когато възкръсналият Господ се е появил на нефитския народ, който обитавал западното полукълбо по времето на Спасителя. При това появяване Той служи толкова нежно на малките деца. Четем как, докато стоял в средата на тълпата, Той призовал хората да изведат напред своите малки деца, коленичил между тях и се помолил за тях на Отец. Думите, които изговорил, били толкова свещени, че не можело да бъдат записани. И Той плакал, и взимал децата едно по едно и ги благославял. Когато тълпата погледнала към небето, те видели небесата да се отварят - ангели се появили и се спуснали на земята. Децата били заобиколени от огън и ангелите им служили. Когато виждаме любовта, която Господ има за Своите малки деца, не е чудно, че хората, които представят Господ на земята днес, са говорили простичко и със силни думи относно отговорността, която родителите имат към своите деца. Обръщам се към документа, издаден от Първото президентство и Съвета на дванадесетте апостоли, озаглавен Семейството - прокламация към света, 1995.2 От този документ четем: „Съпрузи и съпруги имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца . . . Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат на обичта и службата едни към други, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат следващи закона граждани, където и да живеят. Съпрузи и съпруги - майки и бащи, ще бъдат отговорни пред Бог за самоосвобождаването си от тези задължения.“ (Семейството - прокламация към света) Това са много важни думи, особено в светлината на непрестанните атаки на врага срещу традиционните ценности, които наблюдаваме днес, и на влиянието, което те оказват на семейството. Става ясно, че трябва да се направи много, за да се спрат тенденциите, които продължават да заплашват семейството. В отчаяние, обществото се обръща към светското. Социалните програми се множат. Правителствени агенции се захващат с осигуряването на обществено субсидиране и програми в безплодно усилие да променят унищожителните тенденции. Въпреки частичните успехи, общите тенденции остават обезпокоителни. Аз заявявам, че ако се появи някаква истинска и трайна промяна, то тя ще дойде само когато се завърнем към своите духовни пристани. Трябва да се вслушваме в съвета на пророците. Отново „Прокламацията за семейството“: „Създаването на семейство е заповед от Бог . . . Децата са определени за раждане в условията на брачната връзака, за да бъдат отгледани от баща и майка, които почитат брачните обети. Има по-голяма вероятност да се постигне щастие в семейния живот, когато то се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства са основани и се развиват на принципите на вяра, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и здравословни ободряващи дейности. По божествен проект бащите са, за да стоят начело на своите семейства в обич и праведност и да осигуряват всичко необходимо за живота и защитата на техните членове. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени родителски отговорности, бащите и майките са задължени да си помагат едни на други като равни. Неспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискат от другия индивидуалното му приспособяване. Целите семейства трябва да си оказват помощ, когато е необходимо.“ („Семейството - прокламация към света“.) Като размишляваме над тези вдъхновени думи, аз признавам от собствен опит, че е благословия да си отгледан в добър дом. Дом, където родителите бяха по-загрижени за децата, които Бог им е дал, отколкото за придобиването на светска слава или притежания. Аз бях второто от осем деца. Живеехме в малка ферма в северна Юта. Парите не достигаха и затова бях благословен с необходимостта да се науча да работя на ранна възраст. Всъщност, малките доходи изискваха от всички деца да бъдат пестеливи и да започнат да допринасят за финасовата стабилност на семейството веднага щом станеха достатъчно големи. По въпроса за безделниченето, баща ми имаше любима поговорка: „Няма нищо по-отегчително от безделниченето, защото не можеш да спреш и да си починеш от него“. Въпреки че времената са се променили, принципите остават същите. Днешните родители трябва да дават на всяко едно от своите деца възможности да допринася за благосъстоянието на семейството. В такова семейство децата са по-щастливи и съществува дух на любов и единство в дома. В онази малка ферма аз научих, че парите и притежаването на вещи не са ключовете към щастието и успеха. Разбира се, трябва да има достатъчно, за да се подсигурят основните нужди, но парите сами по себе си рядко, ако не и никога, не носят щастие. Нашата ферма също така даваше възможността да се научим на смирение. Като че ли когато имахме добра реколта и цените бяха високи, ранен студ или градушка винаги успяваше да намали доходите дотолкова, че едва да оцелеем. Неведнъж съм чувал баща ми да отбелязва: „Нямам нищо против да бъда обучаван в училището на трудностите, изпитанието са опреснителните курсове, които не спирам да получавам.“ Даже с постоянните финансови предизвикателства, ние имахме добър живот. В дома ни имаше любов. Домът ни беше мястото, където искахме да бъдем. Беше добре за нас, че имахме тази възможност - да се отказваме от неща, които искаме да имаме, за да могат другите в семейството да получат това, от което се нуждаят. Мебелите в нашия хол никога не биха били снимани за корицата на списанието за обзавеждане Хаус Бютифул, но между тях имаше две много важни неща. Имахме пиано и библиотека. Колко важни бяха тези донякъде простички притежания за развитието на продуктивни таланти и интереси, които бяха толкова важни в годините, когато израствахме. Влиянието на добрата музика и добрите книги се е пренесло в следващото поколение. Даже телевизията не е заменила пианото и библиотеката в живота на нашите семейства. Ние също така бяхме благословени с майка и баща, които работеха като равностойни партньори в тази жизненоважна отговорност - отглеждането на семейство. Научих много, докато ги гледах как учат своите деца по най-ефективния начин - чрез своя пример. Баща ми ме учеше на отговорност и милосърдие, когато го виждах как често пъти оставя своята собствена работа, за да се притече на помощ на членове в района. на вяра, когато го слушах да се моли и го виждах да дава свещенически благословии на членове на семейството и на други хора. на любов, като го виждах с нежност да се грижи за своите родители, когато те остаряха. на стандартите, като използваше своя опит и събитията, които се случваха, за да ме учи относно пътеката, която очакваше да следвам. на отговорност, когато ми купи будилник, а след това ме натовари с отговорността да доя пет крави сутрин и вечер, докато бях ученик. Той ме учеше на почтеност, защото аз мога чистосърдечно да заявя, че никога не съм го видял да прави нещо нечестно. Майка ми също ни учеше на много неща. Тя учеше на пестеливост, като прилагаше духа на пионерската поговорка „Използвай го докрай, износи го, накарай го да ти служи, или карай без него“. на жертва, когато я виждах много пъти да се лишава от нещо, за да имат децата й. на целомъдрие, като отрано ни изясни, че очаква децата й да са морално чисти. на любов, като виждах и чувствах майчината любов в нашия дом. на любезност, защото мога чистосърдечно да кажа, че никога не съм я видял да прави нещо нелюбезно. Благодаря на Господ за любящите родители, които учат на духовни и морални добродетели и които мъдро ни изясняват, че има някои неща, с които не могат да се правят компромиси. Между тях са посещението на църковните събрания, плащането на десятъка, четенето на писанията и уважението към родителите и църковните ръководители. И най-важното е, че те учеха чрез това, което правеха, не само чрез това, което казваха. В укрепването на семействата е много важно да се разбере, че силните семейни връзки не се появяват просто така. Трябва време. Трябва посвещение, молитва и работа. Родителите трябва да разберат своята отговорност и с желание да я приемат. Радостта и щастието, които ще дойдат, са неописуеми. Нашият обичан президинт Хинкли ни е посъветвал „Продължавайте да обичате и да се грижите за своите деца . . . Измежду всичко добро, което притежавате, нищо не е по-ценно от децата ви“ (Church News, 3 Feb 1996, 2) Оставям ви своето свидетелство, че Прокламацията за семейството е съвременно писание, дадено ни от Господ чрез Неговите пророци от последните дни. Бог живее, Исус е Христос, това е Неговата Църква, ръководена от жив пророк, в името на Исус Христос, амин.