Елате при Христос Сестра Маргарет Д. Надолд От общото президентство на Младите жени Ние искаме да отидем при Христос, защото единствено и само чрез Него можем да се върнем при Отец. През Великденските празници и по всяко друго време на годината, ние се радваме на най-значимата покана, която някога е била отправяна към човечеството. Това е поканата да отидем при Христос. Тя се отнася до всички нас. Светите писания са изпълнени с тази прекрасна покана, която е обобщена в красивите думи на химна: Елате при мен от всички народи, от всички земи и морски острови. Издигнатите и падналите, Той винаги призовава: „Елате при Мен“.1 Той така великодушно кани всички нас, защото просто ни обича и знае, че се нуждаем от Него. Той може да ни помогне и да ни изцели. Той ни разбира, благодарение на Своя собствен опит: „И Той ще върви по света, изтърпявайки болки, огорчения и всякакъв вид изкушения; . . . за да се научи как да помогне на Своите хора според техните недъзи“.2 Ние искаме да отидем при Христос, защото единствено и само чрез Него можем да се върнем при Отец. Винаги си спомням за една обикновена случка от преди много година, тъй като тя ме кара да мисля за мисията на Спасителя. Въпреки че става въпрос само за един детски инцидент, той има определено значение. Това се случи, когато нашите близнаци бяха само на пет годинки. Те току-що се бяха научили да карат велосипед. Когато погледнах през прозореца, ги видях да карат колелата си с огромна скорост надолу по улицата. Може би караха прекалено бързо за своите способности, защото неочаквано Адам се сгромоляса на земята. Той се въргаляше в останките от колелото. Всичко, което можех да видя, бе една купчина от дръжки и колела, ръце и крака. Неговият малък брат близнак - Аарон видя всичко, което се случи, внезапно натисна спирачките и скочи от колелото. Захвърли го настрана и се притече на помощ на брат си, когото толкова много обичаше. Тези двама близнаци наистина бяха с едно сърце. Ако погъделичкаш единия, и двамата започваха да се смеят. Ако единият започнеше изречение, другият можеше да го довърши. Каквото изпитваше единият, същото изпитваше и другият. На Аарон му беше мъчно да види как брат му пада. Адам беше в ужасно състояние. Коленете му бяха ожулени, на главата му имаше рана, която кървеше. Гордостта му беше наранена и той плачеше. Изключително внимателно, както подобава на пет-годишно дете, Аарон помогна на брат си да се измъкне от останките на колелото. Той провери раните и тогова направи нещо ужасно мило. Вдигна брат си на ръце и го внесе в къщата. Или поне се опита. Това не беше лесно, тъй като тя бяха еднакви на големина, но той се опита. И докато се мъчеше, ту носейки, ту влачейки брат си, те най-накрая се добраха до предната веранда. До тогава Адам, този който се беше ударил, бе спрял да плаче, а Арон, спасителят, бе започнал. Когато запитах: „Защо плачеш Аарон?“, той простичко отговори: „Защото Адам го боли“. Ето защо той го бе довел вкъщи, за да му се помогне, при някой, който знае какво да направи, който може да почисти раните му, да ги превърже и да го накара да се почувства по-добре. Вкъщи той щеше да получи любов. Също както единият близнак бе помогнал на своя нуждаещ се брат, ние всички можем да бъдем повдигнати, да получим помощ, а понякога дори да бъдем носени на ръце от нашия възлюбен Спасител, Господ Исус Христос. Той чувства това, което чувстваме ние; Той познава сърцата ни. Негова беше мисията да изтрие сълзите ни, да почисти раните ни и да ни благослови с изцерителната Си сила. Той може да ни отнесе у дома при нашия Небесен Отец, чрез силата на Своята несравнима любов. Със сигурност Господ се радва, когато ние, Неговите деца, си помагаме едни на други по пътя, така че да могат и други да се доближат до Христос. Той учеше: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“.3 Той иска да „плачем с онези, които плачат, и да утешаваме тези, които имат нужда от утешение“4, и „с любов да си служим един на друг“.5 Думите на Сюзан Евънс МакКлауд изразяват това по един много добър начин: Спасителю, могла ли бих да се науча как да Те обичам, да следвам пътя, които си показал Ти, Да спирам аз за другите на помощ, със сили, които надвишават моите, уви. Аз братята си съвестно ще пазя; изкуството на изцелението ще усвоя. Към ранените и изморените ще се отнасям с нежност и любов. Спасителю могла ли бих да се науча как брата си да любя, по начина, по който знам Ти любиш мен. Ти си моя сила, пътеводна светлина, защото Твой служител аз ще бъда.6 Скъпи братя и сестри, тези редове изразяват смиреното желание на моето сърце, сега, когато с радост започвам да служа на Небесния Отец да работя заедно с младите жени на Неговата Църква. Постоянно се моля Господ да даде сила и да бъде пътеводна светлина за тези Свои всеотдайни служители. Мисия на организацията на Младите жени и наше най-голямо желание е да помогнем на младите жени да израстнат духовно, за да могат те и техните семейства да се подготвят да отидат при Христос. Мнозина вече са поели по правилния път. Например, когато запитахме няколко млади жени какво им харесва в събранието за причастието, една от тях каза: „Причастието, защото то ми напомня за Исус и всичко, което Той е направил за мен.“ Друга сестра каза: „Никога не си тръгвам от събранието с празно сърце. Обичам да вземам причастието“. Когато бяха запитани колко често се молят, много от тях отговориха: „Сутрин и вечер“. Тези млади жени са се отдали да благославят живота на другите. Бих искала да споделя едно писмо, от един благодарен човек, станал обект на тяхната изпълнена с любов служба: „Младите жени [от моя район] буквално спасиха живота ми. Бях млад епископ, само на 29 години, баща на четири красиви, малки момиченца, включително и на едно бебе, когато Небесният Отец повика съпругата ми обратно при Себе си. Когато се срещнах с всяко едно от нашите момиченца и ги запитах как ще им се отрази тази промяна, малката Еми изрази много опасения, включително и това: „Кой ще реши и навива косата ми за Църква, кой ще ми поставя панделките и шнолите?“ За мен въпросът също бе уместен. Кой? Бях погълнат от мисълта, че за нас животът ще трябва да протече възможно най -„нормално“, което означаваше, че ще трябва да усвоя един напълно нов начин на живот. Аз бях техен баща и единствен родител. Осъзнах, че не притежавам необходимите майчини умения. Повиках младите жени от района да ме обучават, така че да мога да се грижа поне за косите и прическите на дъщерите си. Много пъти те идваха в дома ми, за да ме учат. Показаха ми и как да се грижа за шест-месечното ми бебе. Дори ми показаха как да мия косата му, без да му причинявам излишни травми. В края на моето обучение аз можех да правя скромни, не много сложни прически. Тези млади жени ми дадоха нещо повече от умения, дадоха ми увереност като баща на дъщери, увереност, че ще мога да ги обичам, да се грижа за тях, винаги да мога да им помагам, независимо от начина, по който щеше да се развие животът ми занапред“ (Лично писмо, което се намира у автора). Моля се родителите на тези безценни момиченца винаги да бъдат благодарни, че могат да се грижат за тях и да ги направляват с любов. Нека ръководителите на тези млади жени разберат вечната значимост на своето призвание. Нека всяка млада жена разбере колко е благословена да бъде дъщеря на Небесния Отец, който много я обича и иска тя да успее. Днес в заключение бих искала да изразя своята благодарност. На първо място благодаря за дома, в който отраснах, който беше изпълнен с любовта, на която ни учи Христос; благодаря за привилегията да бъда до моя скъп съпруг Стивън, където винаги съм била благословена, подготвена и подкрепяна; благодаря за безценните си деца, чиято нежна и непрестанна подкрепа ни вдъхновява, доставя ни огромна радост и често ни показва пътя. Свидетелствам, че когато приемем поканата да отидем при Христос, ние ще открием, че Той може да излекува всички рани. Той може да облекчи теглата ни и да ги носи вместо нас. Тогава ще се почувстваме „заобиколени от обятията на любовта Му“7, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Come Unto Jesus,“ Hymns. №117. 2. Алма 7:11-12. 3. Матея 25:40. 4. Мосия 18:9. 5. Галатяните 5:13. 6. „Lord, I Would Follow Thee,“ Hymns, №220. 7. 2 Нефи 1:15.