Обществото за взаимопомощ Президент Бойд К. Пакър Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли Сестри, вие трябва да преодолеете своето разбиране, че присъствате в Обществото за взаимопомощ и да почувствате, че му принадлежите. Целта ми е да окажа пълна подкрепа на Обществото за взаимопомощ - да насърча всички жени да се присъединят към него и да участват в мероприятията му, както и свещеническите ръководители на всяко равнище, да служат, така че Обществото за взаимопомощ да процъфтява. Обществото за взаимопомощ било организирано и наименувано от пророци и апостоли, които действали под въздействието на божествено вдъхновение. То има славна история. То винаги е окуражавало и подкрепяло всички, които са били в нужда. Нежното докосване на сестрата изцерява и окуражава, нещо което мъжката ръка, независимо от силното желание, никога не може да постигне в същата степен. Обществото за вазимопомощ вдъхновява жените и ги учи как да украсят живота си с нещата, от които се нуждаят - неща, които са „красиви или с добро име или похвални“.1 Първото президентство насърчава жените да участват в Обществото за взаимопомощ, „защото в неговата дейност могат да бъдат открити интелектуални и духовни ценности, които не присъстват в нито една друга организация и които в необходимата степен задоволяват всички основни нужди на своите членове“.2 Обществото за взаимопощ дава съвети на майките как да се грижат за своите дъщери и как да възпитат в съпрузите, синовете и братята си вежливост, смелост и всички други добродетели, които са важни за един достоен мъж. Мъжете и момчетата са не по-малко заинтерисувани от жените и момичетата Обществото за взаимопомощ да процъфтява. Преди няколко години сестра Пакър и аз бяхме в Чехословакия, която тогава все още беше зад желязната завеса. Не беше лесно да получим визи. Внимавахме много, така че да не застрашим сигурността и благосъстоянието на нашите членове, които от поколения се бяха борили да запазят жива своята вяра при условията не неописуеми репресии. Най-незабравимото събрание се състоя в една таванска стая. Щорите бяха спуснати. Въпреки че бе вечер, участниците в събранието идваха в различно време, всеки от различна посока, за да не привличат внимание върху себе си. На събранието присъстваха дванайсет сестри. Пяхме химните на Сион от пеенките - думи без ноти - отпечатани преди повече от петдесет години. Урокът на духовна тема беше изнесен с благоговение от страниците на ръчно изработено ръководство. Няколкото страници църковна литература, които можахме да им предоставим, бяха напечатани през нощта, по дванайсет копия с индиго помежду им, така че да можем да споделим тези ценни страници с възможно най-много членове. Казах на тези сестри, че те принадлежат към най-голямата и велика във всяко едно отношение женска организация на земята. Цитирах това, което бе казал президент Джозеф Смит, когато заедно с братята организирали Обществото за взаимопомощ. „Сега завъртам ключа [от името на всички жени]. Това общество е организирано съобразно с вашата природа . . . Сега ще имате възмогноста да правите нещата, които смятате за правилни . . . Ако живеете достойно за предоставените ви привилегии, никой не може да попречи на ангелите да бъдат ваши помощници . . . Ако това общество се вслушва в съветите на Всемогъщия, дадени чрез ръководителите на Църквата, неговите членове ще имат силата да заповядват на кралиците, които се намират сред тях“.3 Духът бил там. Прекрасната сестра, която бе дирежирала с нежност и благоговение, не криеше сълзите си. Казах им, че след като се върнем, ми е било възложено да говоря на конференция на Обществото за взаимопомощ. Попитах ги дали искат да предам нещо от тяхно име. Няколко жени написаха бележки; всяка една от тях бе обзета от духа и желанието да дава, а не да моли за нещо. Никога няма да забравя какво написа една сестра: „Един малък кръг от сестри изпраща своите собствени сърца и мисли на всички сестри и моли Господ да ни помогне да продължим напред“. Тези думи, „кръг от сестри“, ме вдъхнови. Виждах ги как стоят в кръг, който излизаше далеч извън очертанията на тази стая и обхващаше целия свят. Имах същото видение, което бяха изпитали апостолите и пророците преди нас. Обществото за взаимопомощ сега е нещо повече от кръг. То по-скоро наподобява дантела, която се разпростира над континентите. Обществото за взаимопомощ работи под ръководството на Мелхиседековото свещеничество, защото „всички други власти или служби в Църквата са допълнение към него“.4 То беше организирано „по модела на свещеничеството“.5 Вие сестри, може да се изненадате, като научите, че нуждите на мъжете рядко биват обсъждани в свещеническите кворуми. Със сигурност те не им отделят голямо внимание. Те обсъждат Евнагелието, свещеничеството и семейството! Ако следвате този модел, няма да бъдете прекалено заети с така наречените женски нужди. Когато отдавате приоритетно значение на вашето семейство и служите във вашата организация, всичките ви нужди ще бъдат задоволени, всяко пренебрежение ще бъде изтрито, всяка неправда ще бъде поправена сега или във вечността. Много от мероприятията на общността, в която живеете, заслужат вашата подкрепа. Други мероприятия, обаче, са неправилни, защото накърняват ценностите, които са необходимиза щастието на семейството. Не допускайте да се отдадете на друга кауза, която не може истински да удовлетвори вашите нужди. Не се отклонявайте от курса, начертан от общото президентство на Обществото за взаимопомощ. Обявената от тях цел е да доведат повече жени и семейства при Христос. Като президент на мисия присъствах на една конференция на Обществото за взаимопомощ. Президентката на Обществото за взаимопомощ в нашата мисия, която от сравнително скоро бе член на Църквата, обяви необходимостта от коригиране на курса. Някои местни поделения се били отклонили и тя ги прикани да се придържат по-стриктно към посоката, определена от общото президентство на Обществото за взаимопомощ. Една сестра от събранието се изправи и категорично й заяви, че те не желаят да последват нейния съвет, тъй като били изключение. Малко смутена, тя се обърна към мен за помощ. Аз не знаех какво да направя. Нямах желание да се противопоставям на една толкова разпалена жена. Ето защо й дадох знак да продължи. Тогава дойде откровението! Прекрасната президентка на Обществото за взаимопомощ, дребничка и с леки физически недъзи, нежно, но непоколебимо каза: „Скъпа сестро. Не желаем да се занимаваме най-напред с изключенията. Първо ще обърнем внимание на правилото, а след това на изключенията“. Предложената промяната на курса бе приета. Нейният съвет е полезен за Обществото за взаимопомощ, свещеничеството и семействата. Когато в едно и също изречение постановите правилото и изключението от него, изключението ще се възприеме първо. Братята знаят, че принадлежат към кворума на свещеничеството. Прекалено много сестри, обаче, гледат на Обществото за взаимопомощ просто като на един клас, който трябва да посещават. Същото чувство за принадлежност към Обществото за взаимопомощ, а не просто присъствие в определен клас, трябва да се развие в сърцата на всички жени. Сестри, вие трябва да преодолеете своето разбиране че присъствате в Обществото за взаимопомощ и да почувствате, че просто му принадлежите. Независимо от това колко свещеническа сила и власт могат да притежават мъжете, независимо от това колко мъдрост и опит могат да натрупат, сигурността на семейството, пълнотата на учението, обредите, заветите и на практика бъдещето на Църквата, зависят в еднаква степен от мъжете и жените. Защитните сили на дома нарастват значително, когато съпругата, майката и дъщерите принадлежат към Обществото за взаимопомощ. Никой мъж не получава пълнотата на свещеничеството, без да има до себе си жена. Защото, както каза пророкът Джозеф Смит, никой мъж на може да получи пълнотата на свещеничеството извън храма на Господ.6 Тя е там, до него, в това свещено място. Тя споделя всички неща, които той получава. Мъжът и жаната индивидуално получават обредите на надаряването. Мъжът, обаче, не може да получи най-висшите обреди - обредите на запечатването - без тя да бъде до него. Никой мъж не може да се въздигне до най-висшото положение на достоен баща, освен ако не го е получил като дар от своята съпруга. В дома и в Църквата сестрите трябва да бъдат ценени дори само заради това, че са жени. Внимавайте да не насърчавате несъзнателно тези влияния и дейности, които като че ли заличават различията между мъжете и жените, установени в природата. Мъжът, бащата, може да върши много от нещата, които обикновено се възприемат като женска работа. В замяна, съпругата и майка може, когато се налага, да прави много от нещата които обикновено се считат за отговорност на мъжа, без по този начин да се поставят в опасност различните роли, които те изпълняват. Независимо от това, ръководителите и особено родителите трябва да осъзнаят, че мъжът и жената участват по различен начин в изграждането на дома и семейството. Всичко, което отрича, отслабва или се стреми да заличи тези различия, намалява въможността за щастие на хората. Свещеничеството функционира по различен начин в дома, в сравнение с Църквата. В Църквата ние служим, когато бъдем призовани. В дома служим по свой личен избор. Обикновено призованията в Църквата са за определен период от време, след което биваме освобождавани от тях. Мястото, което заемаме в дома и семейството, е резултат от избора, който сме направили и продължава вечно, дори и след смъртта. В Църквата има определена йерархична подчиненост. Ние служим там, където сме били призовани, под ръководството на висшестоящите. В дома съпрузите са равностойни партньори, еднакво отговорни да осигуряват семейното благополучие. Те съвместно вземат решения и винаги работят заедно. Докато съпругът, бащата, има отговорността да предоставя достойно и вдъхновено ръководство, неговата съпруга не стои нито над, нито под него. Тя е редом с него. Членовете на президентствата на Обществото за взаиопомощ, Младите жени и на Неделното училище за деца, са също така членове на съветите на райони и колове. Помежду им съществува единство, което произтича от членството им в Обществото за взаимопомощ. Дейността на свещеничеството е ограничена и отслабена в степента, в която неговите ръководители пренебрегват приноса и влиянието на тези сестри. Братята, които действат като свещенически кворум, както и тези сестри, които са членове на съвети, не трябва дори и за минута да омаловажават значението на дома. За да бъдат задоволени нуждите на нарастващия брой непълноценно функциониращи семейства, Църквата оказва влияние и предоставя различни дейности, които да заместят нещата, липсващи в тези домове. Свещеническите ръководители, ръководителите на помощните организации и особено родителите трябва да използват мъдрост и вдъхновение, за да направят възможно тези дейности, да не изискват от ръководителите, нито от членовете, прекалено много време и средства. Ако това е така, те няма да имат достатъчно средства и време, поради което за загрижените родители ще стане изключително трудно да влияят на собствените си деца. Много внимавайте да поддържате и подкрепяте дома, а не да се стремите да го изместите. В такива моменти, когато родителите се чувстват в безизходица, те трябва да вземат мъдри, вдъхновени решения относно това кои домашни мероприятия и в какъв обем биха били най-полезни за тяхното собствено семейство. Във връзка с този въпрос, свещеническите ръководители, които заседават в съвети, трябва да обърнат сериозно внимание на становищата, изразени от сестрите-майки. Едно силно Общество за взаимопомощ оказва силно и здравословно влияние върху майките и дъщерите, върху самотните родители, неомъжените сестри, върху възрастните и болните. На вас, сестри, които сте призовани да служите в Неделното училище за деца и в Младите жени, може би ви липсва часът в Обществото за взаимопомощ. Вие му принадлежите. На много братя, които служат в кворума на Аароновото свещеничество, им липсват събранията на техните собствени кворуми. Не се чувствайте пренебрегнати. Никога не се оплаквайте за тази всеотдайна служба. Ние виждаме как нашите деца, а сега и нашите внуци, отиват да работят или учат далеч от семейството. Със себе си вземат едното или може би двете си малки дечица и буквално нищо друго материално, за да си създадат дом. Колко успокояващо е да знаем, че независимо от това къде отиват те, семейството на Църквата ги очаква. От момента на тяхното пристигане, той ще принадлежи на кворума на свещеничеството, а тя - на Обществото за взаимопомощ. Там тя ще намери баба - някой, на когото да се обади вместо на майка си, когато ястието, което приготвя, не се получава, или да попита по какво се познава кога едно неспокойно дете наистина е болно. Тя ще намери здравите, мъдри ръце на заместващите баби. Те ще я утешат, когато мъчителните пристъпи на носталгията по дома продължат прекалено дълго. Младото семейство ще намери сигурност, съпругът в своя кворум, сестрата в Обществото за взаимопомощ, като и двамата ще имат за своя крайна цел постигането на вечно семейство. За тези неща се пее в Обществото за взаимопомощ: На жените е предоставена вазможността да служат като ангели; Това е един дар, към който се стремим като сестри: Да вършим всичко, което е добро и хуманно Да ободряваме и благославяме в името на човечността. Колко голяма е нашата цел, колко необятна е мисията ни. Нищо друго, освен божественото напътствие на Духа, не може да ни даде мъдрост, за да постигнем истински успех.7 Завършвам там, където започнах - целта ми е да усиля Обществото за взаимопомощ - да призова благословии върху нашите сестри, които принадлежат към него. БЕЛЕЖКИ 1. Символът на вярата 1:13. 2. A Centenary of Relief Society (1942), стр. 7. 3. History of the Church, 4:607, 605. 4. Учение и завети 107:5. 5. Сара М. Кимбал, „Auto-biography,“ Woman’s Exponent, 1 септември 1883 г., стр. 51. 6. Вж. Учение и завети 131:1-3. 7. Hymns, no.309.