Нека учим децата си да обичат Светите писания Сестра Ан Г. Уъртлин Втори съветник в Общото президентство на неделното училище за деца Чрез напътствието на любяще родители и всеотдайни учители, малките деца могат да опознаят Светите писания и духа, който ги съпътства. Докато учил нефитите, Спасителят потвърдил думите на пророка Исаия, който пророкувал за Израил в последните дни: „За малко време Аз те изоставих, но с голяма милост ще те прибера. . . . . Защото планините ще изчезнат и хълмовете ще се издигнат, но Моята благост няма да отстъпи от тебе и заветът на моя мир не ще се отнеме, казва Господ, Който е милостив към тебе“.1 Тогава Спасителят разкрил един от начините, по които Неговият завет на мира ще бъде запазен за праведните хора в последните дни: „И всички твои синове ще бъдат поучавани от Господа и ще има голям мир между синовете ти“.2 Тези думи на Спасителя са темата на Неделното училище за деца и намират своето изпълнение в провъзгласената от него цел: да учим децата на Евангелието на Исус Христос и да им помогнем да живеят според него. Бидейки свидетели на събитията от последните дни, ние не можем да се съмняваме, че в Светите писания Спасителят се обръща директно към нас. Ние сме Израил от последните дни. Ние сме хората, които трябва да учат децата си за Него. Трайният мир не зависи от външни сили, които са извън нашия контрол. „Учете за Мен и се вслушвайте в думите Ми; вървете в смирението на Моя Дух и ще имате мир в Мен“.3 Думите, изречени от Господ преди векове, са думи на надежда и увереност, която носи утеха на праведните родители, които учат децата си за Него. Те се отнасят до всички, които споделят загриженост за физическото и духовно благосъстояние на нашите деца. Ние се вслушваме в тези думи, когато мирът в сърцата на децата ни изглежда като недостижима мечта. Спасителят, обаче, ни е уверил, че тази мечта може да стане реалност, ако учим децата си. Неделното училище за деца подкрепя родителите в тази важна отговорност. Докато водих обучението на ръководните кадри в Бразилия, което ми беше възложено, имах възможността да посетя клас на Неделното училище за най-малки деца. Приблизително осем деца седяха заедно със своята учителка около една маса. С удивление наблюдавах как тези малки същества на по две-три годинки, съсредоточено наблюдават в продължение на няколко кратки мига една картина, която държеше учителката, и на която беше изобразен Спасителят с децата. Чух как учителката им казва колко много Той обича децата като цяло и всяко едно от тях поотделно. Тя им каза, че Небесният Отец също ги обича. Наблюдавах ги как слушат и почувствах, че те разбират много повече, отколкото смятах, че е възможно. Те чуваха нейните думи и усещаха любовта й. В красотата и простотата на тези няколко мига, тези деца получиха отговор на най-важния житейски въпрос: „Кой съм аз?“ Благодарение на тяхната чиста, детска вяра, духът им бе близо до истините, на които бяха учени. Това преживяване ще се повтаря за тях по време на всеки урок в Неделното училище за деца неделя след неделя. Тези моменти на обучение са важни в живота на малките деца, във време, когато те са готови да учат. Последните изследвания във връзка с развитието на детския мозък разкриват нови виждания относно начина, по който се учат децата. Цитирам част от едно скорошно проучване: „От самото раждане, клетките в мозъка на бебето се умножават многократно, като пораждат възприятия за околния свят, които могат да останат за цял живот. Първите три години са критични“.4 Не е ли удивително, че нашият Отец в небесата е оформил съзнанието на малките деца, така податливо към обучение във времето, когато те имат нужда да научат кои са и какво трява да правят. Времето от раждането до 10 годишната възраст е най-подходящо за усвояване на езика, който ще се превърне в основно средство за придобиване на нови познания и осъзнаване на нови истини. Тази основа се изгражда от думите, които те чуват, и впечатленията, които получават от заобикалящия ги свят. Това е идеално време за родителите да четат на своите деца от Светите писания. Те ще усвоят езика на писанията. Може би сте забелязали деца, които отиват в Неделното училище за деца със Светите си писания в ръка. Децата в Неделното училище се обучават от Светите писания и се научават да ги използват. Нашият девиз за времето за лична и групова активност е: „Аз знам, че Светите писания са истински“. Една неделя посетих часа за лична и групова активност в Неделното училище за деца и забелязах, че децата държаха своите Свети писания отворени на коленете си. Президентът на Неделното училище за деца и учителите им помагаха да намерят истории за пророци в Светите писания. Бях помолена да споделя любим стих от Светите писания с децата. Когато свърших, едно четиригодишно момиченце на първия ред вдигна Светите си писания и каза: „Тази история я има и в моите писания“. Чрез напътствията на любящи родители и всеотдайни учители, малките даца могат да опознаят Светите писания и духа, който ги съпътства. Една ръководителка на Неделното училище за деца сподели колко е благодарна, че тази година в Неделното училище за деца се акцентира върху Светите писания. Тя каза, че заедно със съпруга си четат Светите писания на своите деца, които са на 2, 3 и 4 години, всяка вечер, преди да си легнат. Помолих я да ми разкаже повече за това. Признавам, че се съмнявах, че толкова малки деца могат да разберат езика на писанията. Тя каза, че също като съпруга си се съмнявала, когато за първи път започнали да четат заедно с децата си. След първата седмица, обаче, те престанали да се притесняват за езика. Децата обичат да четат заедно с нас и да усещат Духа. Удивително е колко много разбират те. Потенциалът на едно съвсем малко дете да учи и разбира е много по-голям, отколкото сме склонни да вярваме. Вълнуваща възможност е във времето, когато децата ежедневно учат нови думи и ги свързват с определено значение, да могат да усвоят езика на Светите писания. С течение на времето, под ръководството на своите родители и учители те ще започнат все по-ясно да осъзнават, че Небесният Отец им говори чрез Светите писания, че могат да бъдат част от множеството хора, на които говорят Господ или Неговите пророци. Писанията могат да им помогнат да намерят отговори на своите проблеми. Една моя приятелка сподели преживяване, което бе имала със своя син, Алекс, когато семейството им се премстило да живее на друго място. Преместването не било лесно за Алекс. Било му трудно да ходи в ново училище. Той толкова се притеснявал да бъде далеч от дома и семейството си, че не искал да ходи на училище. Един ден неговата майка му прочела 2 Тимотея 1:7: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“. Тя каза: „Казах на Алекс колко пъти, когато съм се страхувала, ми бе помагал този стих“. Чрез своята любов и споделяйки личния си опит със Светите писания, тя помогнала на Алекс да преодолее страха си, но по-важното е, че тя му предоставила едно преживяване със Светите писания и възможност да разбере как те могат да бъдат източник на сила в неговия живот. Нефи казал: „Понеже душата ми намира радост в светите писания и сърцето ми потъва в размисъл за тях и ги пиша за поучението и ползата на чедата ми“.5 Как можем да накараме децата си да учат от Светите писания, така че животът им да се промени в следствие от ученията на пророците? Били сме съветвани да четем Светите писания заедно, като семейства. Когато четенето на писанията и споделянето е традиция в нашите семейство, много по-голяма е вероятността те да се превърнат в навик, който децата ни да следват в личния си живот. Те ще имат естествената склонност да търсят и размишляват върху думите на пророците, за да получат напътствие в живота си. Когато децата ни бяха малки, почувствахме, че е важно да установим тази традиция в нашето семейство. Решихме да четем от Книгата на Мормон, като целта ни беше да я завършим до края на учебната година. Всяка сутрин преди закуска четяхме по една глава и се доближавахме към целта. Въпреки че не бих искала да подценявам нито едно от добрите неща, които всички ние получихме от това преживяване, накрая си дадохме сметка, че сме се интересували повече от нашата цел, отколкото от нещата, които научавахме в процеса на нейното осъществяване. В бързината след закуска не ни оставаше много време да споделяме идеи или да размишляваме върху значението, което има Божието слово в нашия живот. Когато Спасителят учил нефитите, Той им казал: „Затова, върнете се по домовете си и размислете за нещата, които Аз ви казах, и поискайте от Отца в Мое име, за да можете да разберете, и приготвите умовете си за утре, и Аз ще дойда отново при вас“.6 Спасителят ни е дал план, който да следваме, когато четем Светите писания. Ние чуваме словото, размишляваме върху неговото значение, молим Небесния Отец да ни помогне да го разберем и тогава умовете и сърцата ни ще бъдат подготвени да получат обещаните благословии. Размишляването е нещо повече от просто четене на думи; то се изразява в търсене на смисъла, който ще ни помогне, когато се сблъскаме с трудни решения и избори в нашия живот. Ние размишляваме, когато позволим на словото да премине от умовете в сърцата ни. Духът свидетелства в сърцата ни, когато с молитва се стремим да узнаем нещата, които се отнасят до нашия Небесен Отец. Когато имаме това свидетелство и знание, ние мислим, живеем и се отнасяме помежду си като по-добри християни. Като родители, нашите деца гледат нашия пример, за да му подражават. Когато непрестанно живеем така, както ни учат Светите писания, ние им предоставяме един неизменен ориентир, който ще им помогне да разграничават истината в един свят на противоречиви стойности. Като се позоваваме на Светите писания, ние можем да помогнем на децата си да се справят с нещата, които се случват в живота им и с последиците от изборите, които правят. Като правим това, ще им помогнем никога да не се отклонят от вечната си цел и никога да не забравят кои са и къде отиват. Пророкът Джозеф бил подготвен за делото, което трябвало да извърши, от всеотдайни, мъдри родители, които обичали Господ. Те четели от Светите писания и учели децата си от тях. Ето защо, когато младият Джозеф бил объркан и се нуждаел от напътствие, за него било естествено да се обърне към Светите писания. Той казал: „Когато бях на около дванайсет години, сериозно размишлявах върху важните въпроси за благосъстоянието на безсмъртната си душа, което ме накара да потърся Светите писания, вярвайки, така както бях учен, че те съдържат Божието слово“.7 Президент Хинкли е съветвал родителите: „Четете на вашите деца. Четете им историята за Божия Син. Чететете им от Новия завет. Четете им от Книгата на Мормон. Това ще изисква време, а вие сте заети, но ще установите, че благословиите, които ще дойдат във вашия и в техния живот, ще са огромни. В сърцата им ще се породи голяма любов към Спасителя на света, единствения съвършен човек, Който някога е живял на земята. За тях Той ще бъде напълно реално, живо същество и в процеса на тяхната трансформация в мъже и жени Неговата велика, изкупителна жертва ще придобие ново, още по-голямо значение в живота им“.8 Братя и сестри, това прекрасно обещание на нашия пророк може да бъде наше, ако четем на децата си от Светите писания. Няма по-голяма радост от това да знаем, че нашите деца обичат Господ, нито по-голям мир от този, който идва, когато чувстваме Неговата любов и разбираме значението на изкупителната Му жертва. Духът, който идва, когато споделяме свещените духовни неща, ще ни обвърже като семейства. Йоан е изразил това добре: „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината“.9 Свидетелствам, че ще бъдем благословени, когато следваме съвета на нашия пророк. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 3 Нефи 22:7, 10. 2. 3 Нефи 22:13. 3. Учение и завети 19:23. 4. Медълин Наш, „Fertile Minds,“ Time, 3 февруари 1997 г., стр. 49. 5. 2 Нефи 4:15. 6. 3 Нефи 17:3. 7. The Personal Writings of Joseph Smith, събрал Дийн К. Джеси [1984 г.], 4-5; правописът е осъвременен. 8. Цитирано в Church News, 6 декември, стр. 2. 9. 3 Йоан 1:4.