Свобода на избор и гняв Старейшина Лин Грант Робинс От Седемдесетте Едно от най-хитрите неща в тази стратегия [на Сатана] е да ни накара да отделим гнева от свободата на избор, като по този начин повярваме, че сме жертва на чувство, което не можем да контролираме. „Имам си семейство тук на земята. Те са така добри към мен.“ Това е надеждата на всяко едно дете, изразена в думите на един от нашите химни1. От Прокламацията за семейството научаваме, че „Семейството заема централно място в плана на Създателя . . . , “ и че „съпрузите имат свещената отговорност да се обичат и грижат един за друг . . . “ и „ . . . свещеното задължение да отгледат децата си в любов и праведност . . . “2. Семейството също така е основната мишена на Сатана. Той е повел война срещу него. Един от способите, които използва, е да се промъква незабелижимо и коварно в домовете и живота ни. Той уврежда и понякога дори унищожава семействата зад стените на собствените им домове. Стратегията му е да възбужда гняв между членовете на семейството. Сатана е „бащата на свадата, и който възбужда сърцата на човеците да се борят едни против други“ (3 Нефи 11:29). Глаголът „възбужда“ звучи като рецепта за бедствие: „Поставете настроенията на умерен огън, забъркайте ги в няколко думи по ваш избор, докато заврат; продължавайте да бъркате, докато сместа се сгъсти; оставете я да изстине; оставете чувствата да се охладят за няколко дни; сервирайте ги студени; много от храната ще остане наизядена. Едно от най-хитрите неща в тази стратегия е да ни накара да отделим гнева от свободата на избор, като по този начин повярваме, че сме жертви на чувство, което не можем да контролираме. Често чуваме думите: „Изпуснах си нервите.“ Да си изпуснеш нервите е интересно словосъчетание, което широко се употребява. Да „изпуснеш нещо“ означава, че „не си имал това намерение,“, че си го направил „случайно“, „неволно,“ „безотговорно,“ може би небрежно, но „никога съзнателно.“ „Той ме вбеси.“ Това е друг израз, който използваме, за да намекнем за липсата на контрол или съзнателен избор. Това е мит, който трябва да бъде развенчан. Никой не ни вбесява. Другите не ни ядосват. Те не ни принуждават към това. Ние съзнателно избираме да се ядосаме. Решението е наше. Ние избираме! На тези, които казват: „Нищо не мога да направя,“ писателят Уилям Уилбанкс отговаря: „Глупости.“ „Агресивността, . . . да подтискаме гнева, да говорим за него, да викаме и крещим, са все усвоени стратегии, чрез които можем да се справим с гнева. Избираме тази от тях, която сме изпитали и която се е оказала ефикасна в миналото. Забелязвали ли сте колко рядко губим контрол, когато сме били огорчени от нашия шеф, и колко често, когато сме се ядосали на приятели или на семейството си?“3 Като второкурсник Уилбанкс се опитал да влезе в баскетболния отбор на гимназията и успял. по време на първата тренировка треньорът го накарал да играе срещу един противник, докато отборът го наблюдавал. Когато пропуснал един лесен удар, той се ядосал и започнал да тропа с крак и да се вайка. Треньорът се приближил до него и му казал: „Още едно такова изпълнение и никога повече няма да играеш в моя отбор.“ През следващите три години той никога повече не загулир контрол над себе си. Години по-късно, когато си спомнял за този инцидент, той осъзнал, че тогава треньорът го у научил на един принцип, който променил живота му: гневът може да се контролира. В превода на Джозеф Смит на Ефесяните 4:26, Павел задава въпроса: „Можете ли да се гневите, без да съгрешавате?“ Господ е категоричен по този въпрос: „Този, който има духа на свада, не е от Мен, но е от дявола, който е бащата на свадата и който възбужда сърцата на човеците да се борят едни против други с гняв. Това е Моето учение, че такива неща трябва да бъдат премахнати.“ (3 Нефи 11:29-30.) Това учение или заповед от Господ предполага свободен избор, подтиква човешкото съзнание към вземане на решение. Господ очаква от нас да изберем да не се гневим. Този, който се гневи, няма да бъде оправдан. В Матея 5, стих 22, Господ казва: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си (без причина), излага се на съд.“ Колко интересно е, че изразът „без причина“ не присъства във вдъхновения превод на Джозеф Смит4, нито в 3 Нефи 12:22. Когато Господ премахва израза „без причина,“ Той не ни остава извинение. „Но това е Моето учение, че такива неща трябва да бъдат премахнати“5. Ние можем да „премахнем“ гнева, защото Той ни учи и ни заповядва така. Когато се ядосваме, ние се поддаваме на влиянието на Сатана. Това е съзнателен грях, който води до враждебни чувства или действия. Той предизвиква агресивното шьофиране на шосето, избухванията на спортните арени и насилието в домовете. Неовладеният гняв може да предизвика експлозия от жестоки думи и други форми на емоционално насилие, които ще наранят едно чувствително сърце. „Това, което излиза от устата,“ казва Спасителят, „то осквернява човека“6. Дейвид О. МакКей казал: „Нека съпрузите никога не си говорят на висок глас, освен, ако къщата не гори“7. Физическото насилие е гняв, който е преминал гранцата на безумието. То никога не е оправдано и винаги е порочно. Гневът е един нецивилизован опит да накараме другите да се чувстват виновни или жесток начин да ги коригираме. Много често погрешно му се прикачва етикета на дисциплината, но той винаги предизвиква обратен ефект. Ето защо Светите писания ни предупреждават: Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях,“ и „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават“8. Тъй като гневът е избор, Прокламацията сериозно предупреждава, „че тези, . . . които насилват своите съпрузи и деца, . . . един ден ще отговарят пред Бог. Осъзнаването на връзката между свободата на избор и гнева е първата стъпка в неговото отстроняване от нашия живот. Можем да изберем да не се ядосваме. Можем да направим този избор още днес, в този момент. Никога повече няма да се ядосвам. Помислете върху това решение. Раздел 121-ви от Учение и завети е един от най-добрите източници, от който можем да усвоим ръководни принципи. Може би в най-голяма степен раздел 121 се отнася до съпрузите и родителите. Ние трябва да ръководим нашите семейства „чрез убеждение, дълготърпение, нежност, благост, отстъпчивост и непресторена любов“9. Нека мечтата на всяко дете да си има семейство тук на земята, което се отнася добре с него, да се сбъдне. Това е моята молитва и свидетелство в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Families Can Be Together Forever,“ Hymns, №300; курсивът е добавен. 2. „Семейството: Прокламация към света,“ Ensign ноември 1995 ж., стр. 102. 3. „The New Obscenity,“ Reader’s Digest, декември 1988 г., стр. 24. 4. Вж. Матея 5:24. 5. 3 Нефи 11:30. 6. Матея 15:11. 7. Stepping Stones to an Abundant Life, comp. Llewelyn R. McKay [1971], стр. 294. 8. Колосяните 3:19, 21. 9. Вж. Учение и завети 121:41-42.