„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми“ Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Обредите и заветите . . . са средствата, които Господ е подсигурил, за да ни насочи към вечния живот. Смирено се изправям на този амвон, който повече от сто години е бил освещаван от Божието слово, изговаряно в безброй вдъхновени послания, които духовно са изпълвали душите на онези, които са слушали. В унисон с това наследство, аз се моля сърцата ни да бъдат отворени към всичко, което се казва на тази конференция. Днес бих искал да говоря за благословиите, които идват от заветите с Господ. Като начало, започвам със завета, който Господ е сключил с Дома Израилев: „Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде.“1 Този завет е общовалиден за хората от която и да било раса, които са се „кръстили в Христа“.2 Както казва Павел, „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“.3 Заветите не са просто ритуали, те са истински и ефективни средства за промяна. „Раждането отново идва чрез Духа Божий чрез завети.“4 Трябва винаги да почитаме и да пазим свети заветите, които сключва- тези, които носят радост, тези, които носят вечен живот.“5 Много завети са жизненонеобходими за щастието тук и в следващия живот. Сред най-важните са брачните завети, сключени от съпруг и съпруга. От тези завети идват най-големите радости на живота. Кръщелният завет, с придружаващият го обет на потвърждаване, отваря вратата към вечния живот. Клетвата и заветът на свещеничеството съдържат обещанието, чрез което достойните старейшини на Църквата „ще получат всичко, което има Отец“.6 Храмовите завети са основата за получаването на най-големите благословии, които Господ има за нас. Ние имаме голямата привилегия да вземаме от причастието, Господната вечеря. Подновяването на кръщелните ни завети, когато вземаме от причастието, ни предпазва от всякакво зло. Когато достойно вземаме от осветените хляб и вода, за да си спомним за жертвата на Спасителя, ние свидетелстваме на Бог Отец, че желаем да вземем върху си името на Неговия син, винаги да Го помним и да спазваме Неговите заповеди, които Той ни е дал. Ако правим тези неща, ние винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас.7 Ако вземаме от причастието редовно и сме верни на Неговите заповеди, законът ще бъде във вътрешностите ни и ще бъде написан в сърцата ни. Позволете ми да илюстрирам това с една история от църковното списание: „Група религиозни инструктори участвали в летен курс за живота на Спасителя, в който особено внимание се обръщало на притчите. Когато дошло време за последния изпит . . . учениците дошли в класната стая и намерили бележка, че изпитът ще се проведе в друга сграда в лагера. Още повече, че в бележката пишело, че той трябва да приключи до два часа, като началото му е почти в този момент. Учениците се забързали през лагера. По пътя си те подминали малко момиченце, което плачело, защото било спукало гумата на новото си колело. Един стар човек с усилие куцал към библиотеката с бастун в едната си ръка, държейки в другата книги, които падали по земята. На една пейка до сградата на училището седял облечен в дрипи брадат човек [който очевидно билб много нещастен]. Спускайки се в другата стая, учениците били посрещнати от учителя, който им съобщил, че всички са се провалили на крайния изпит. Той казал, че единственият истински изпит върху това дали са разбрали живота и учението на Спасителя, е това как се отнасят към хората, които имат нужда от нещо. Седмиците учене със способния професор, ги били научили много за това какво е казали направил Христос.“8 В забързаността си да приключат техническата част от курса, обаче, те не успели да разберат практическата част в трите случая, които били инсценирани. Те научили буквата, но не и духа. Това, че пренебрегнали малкото момиченце и двамата мъже, показва, че дълбокото послание на курса не било влязло в техните вътрешности. Понякога ние трябва да търсим своите собствени души и да открием какво всъщност сме ние. Нашият истински характер, колкото и да искаме, не може да бъде скрит. Той свети от вътрешността ни, сякаш сме прозрачни. С опитите си да заблудим другите заблуждаваме само себе си. Ние сме като царят от приказката, който мислел, че е облечен в красиви дрехи, докато всъщност бил гол. В своя живот съм видял как нараства верността на членовете. Според непроменящите се стандарти, днес има по-големи прояви на вяра, отколкото когато и да било преди. В която и неделя да вземем за пример, повече от два пъти повече хора вземат от причастието на Господната вечеря по целия свят, отколкото когато бях дете. Опитваме се да се грижим за бедните и за нуждаещите се сред нас, чрез щедростта на верни членове на Църквата, които спазват закона за поста и участват във вдъхновената програма за благосъстоянието на членовете. Най-различни хуманитарни помощи със стойност милиони долари са били разпратени до много страни, за да облекчат глада и страданието. Помощите се разпределят според нуждите и без да се взема предвид расата, цвета на кожата или релегиозната вяра. Повече от нашите хора се наслаждават на благословиите на живота, воден според древния закон за десятъка. Те по своя воля връщат на Господ една десета от това, което Той им е дал. Стотици хиляди повече от нашите верни светии се наслаждават на привилегията да се покланят на Бог в храма. В момента имаме 58 000 мисионери, които служат на мисионерското поле. Радвам се за това и съм сигурен, че Господ е доволен. Но се чудя дали с нарастването на тези цифри правопропорционално сме станали и по-подобни на Христос. Нашата служба с чисто сърце ли е извършвана? Аз говоря за важността на това да спазваме заветите, защото те ни предпазват в един свят, който се отдръпва от традиционно уважаваните ценности, които носят радост и щастие. В бъдеще тази морална разпуснатост може даже и да нарасне. Обикновената почтеност на обществото намалява. В бъдеще нашите хора, особено нашите деца и внуци, могат да очакват да бъдат заливани все повече и повече със злините на Содом и Гомор. Прекалено много семейства се разбиват. Доброто се нарича зло, а злото се нарича добро.9 В нашата „лекота“10 ние сме забравили елементите на жертвата и посвещението, които нашите пионери-предшественици са ни показали по един толкова добър начин. Може би, както е казал Уърдсуърт: Светът е до голяма степен част от нас - преди и сега Губим силите си в получаване и разхищение: Продали сме сърцата си за нищо! За това, за всичко, сме изгубили ритъма.11 Вероятно в наши дни и в нашето време е по-трудно да запазим моралната сила и да се изправим срещу ветровете на злото, които духат по-силно от всякога. Това е процес на отсяване. Днес модерните двойници на Вавилон, Содом и Гомор съблазнително и явно се показват по телевизията, в Интернет, във филми, книги, списания и места за забавление. На последната обща конференция президент Гордън Б. Хинкли ни предупреди да внимаваме да не се пуснем напред по течението на обществото в някои области, като например запазването на светостта на неделния ден, разпадането на семейството и други въпроси. Той каза: „Спуснали сме се прекалено надолу по течението на обществото в този проблем. Разбира се, има добри семейства. Добри семейства има навсякъде. Но има прекалено много семейства, които са в беда. Това е болест, за която има лек. Рецептата е проста и чудно ефективна. Тя е любов.“12 В нашето общество много свещени ценности са били изоставени в името на свободата на изразяване. Вулгарното и неприличното се закрилят в името на свободата на речта. Потокът на обществото е станал по-толерантен, даже приема поведение, от което са ни предупреждавали да се пазим още от началото на човешката история, Исус, Мойсей, пророкът Джозеф Смит и други пророци. Не трябва да позволяваме на своите собствени ценности да упадат, даже ако другите ни смятат за странни. Ние винаги сме били смятани за странни хора. Да бъдеш прав духовно, обаче, е много по-добре, отколкото да бъдеш прав според обществото. Разбира се, като отделни хора и като народ, ние бихме искали да бъдем харесвани и уважавани. Но не можем да бъдем в главния поток на обществото, ако това означава да изоставим онези религиозни принципи, които се спуснаха с гръм от Синай, за да бъдат пречистени от Спасителя по-късно и в последствие да бъдат преподавани от съвременните пророци. Трябва да се страхуваме да не обидим единствено Бог и Неговия син Исус Христос, който е главата на тази Църква. Всички форми на злото биват прикривани. Говоря за сексуалната неморалност. Говоря за залагането за пари, което на много места се нарича игра, вместо хазарт. Така е и с много други зли неща, които биват маскирани, за да бъдат направени по-приемливи. Има замаскиране и на други видове поведение, което е било заклеймявано в човешката история, поведение, което води до разпадане на семейството - основната единица на обществото. В „Семейството - прокламация към света“, Първото президентство и Дванадесетте заявяват: „Ние . . . официално оповестяваме, че бракът между мъж и жена е заповядан от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечността, предопределена за Неговите деца“. Разпадането на родителската власт разрушава най-незаменимата институция на обществото - семейството. Павел е говорил за онези хора в негови дни, които демонстрирали, че „действието на закона [е] написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им“.13 За да се наслаждават на благословиите на заветен народ, членовете на Църквата, законът Господен трябва да е в сърцата им. Как могат те да правят това, когато толкова много гласове казват на нашите деца и внуци, че доброто е зло и злото е добро? Надяваме се, че всички бащи и майки, дядовци и баби ще бъдат по-добър пример в спазването на Божиите заповеди. Молим съпрузите и съпругите да се отнасят с малко повече любов и внимание един към друг. Ако и двамата родители държат семейството си възможно най-далече от многото влияния, които ни преследват, има по-голяма вероятност децата им да са в безопасност. Ежедневното изучаване на писанията, ежедневната молитва, редовното провеждане на семейната домашна вечер, подчинението на свещеническата власт в дома и в Църквата представляват една голяма застраховка срещу духовния упадък. Исус Навиев е говорил ясно, като е казал: „И в моя дом ще служим Господу. И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме“.14 Ние сме свободни да приемем или отхвърлим съвета на Господ и Неговите пророци. Често пъти онези, които не избират да следват пророците, са гласовете, които критикуват тези, които правят това. Някои от хората, които ни критикуват, наричат онези, които следват своите духовни ръководители „овце без собствено мнение“. Исус е казал: „Когато е изкарал всичките Свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждите.“15 Всичко това, разбира се, не е започнало с нашето поколение. От самото начало, влиянията и силите на Сатана непрестанно са воювали с Бог. Сатана, големият измамник, е казал: „Аз също съм син Божий“.16 Сатана е карал децата на Адам да не вярват в нещата, които са от Бог „и те заобичаха Сатана повече от Бог. И от това време хората станаха плътски, сластолюбиви подобни на дявола“.17 Като че ли оправданието е, че всеки го прави. Това е „модерно“. Обредите и заветите ни помагат да помним кои сме ние и какво е задължението ни към Бог. Те са средствата, които Бог е подсигурил, за да ни насочи към вечния живот. Ако се отнасяме към тах с учважение, Той ще ни да де допълнителна сила. Старейшина Джеймс Е. Талмидж е потвърдил, че истински вярващият „с любовта Божия в своята душа, следва своя живот на служба и праведност без да се пита с какво правило се препоръчва или забранява някакво действие“.18 В един свят, в който ние и семействата ни сме заплашени от зло от всички страни, нека да си спомним съвета на президент Хинкли: „Само ако нашите хора можеха да се научат да живеят според тези завети, всичко останало щеше да си дойде на мястото от самосебе си.“19 Членовете на Църквата, които са верни на своите завети с Учителя, не се нуждаят най-малките подрабности да им се изясняват подробно. Поведението, подобно на това на Христос, идва от дълбоките извори на човешкото сърце и душа. То се направлява от Светия Дух на Господ, който е обещан в евангелските завети. Нашата най-голяма надежда трябва да бъде да се наслаждаваме на пречистването, което идва от това божествено напътствие, а нашият най-голям страх трябва да бъде да не бъдем лишени от тези благословии. Нека да живеем така, че да можем да кажем, както е казал поетът от Псалмите: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми“. Моля се това да бъде така в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Еремия 31:33. 2. Галатяните 3:27. 3. Галатяните 3:29. 4. Teachings of the Prophet Joseph Smith, 162. 5. Учение и завети 42:61. 6. Учение и завети 84:38. 7. Вж. Учение и завети 20:77, 79. 8. Church News Viewpoint, October 1, 1988, p. 16. 9. Вж. Исаия 5:20. 10. Алма 37:46. 11. The Oxford Book of English Verse, London: Oxford University Press, 1949, p. 626. 12. Гордън Б. Хинкли, Ensign, November 1997, p 69. 13. Римляните 2:15. 14. Исус Навиев 24:15, 24. 15. Иоана 10:4-5, също стихове 11, 14-15, 27. 16. Мойсей 5:13. 17. Мойсей 5:13. 18. Обща конференция, април 1905. 19. Teachings of Gordon B. Hinckley, p. 147.