Президент Гордън Б. Хинкли
От тази прекрасна зала . . . пророците ще отправят глас към целия свят, за да свидетелстват за Изкупителя на човечеството.
Откриващи бележки Скъпи мои братя и сестри, каква прекрасна гледка сте, огромно събрание от светии от последните дни, събрани заедно в тази нова, прекрасна зала.
Органът все още не е довършен и има различни детайли, които все още предстоят да бъдат направени. За щастие, обаче, работата е достатъчно напреднала, за да можем да използаме сградата за тази конференция. Преди около година, когато говорих за тази зала, изразих мнение, че може би няма да успеем да я напълним от начало. Тя надхвърля три и половина пъти размерите на Табернакъла. Но вече си имаме проблем. Всички места са заети.
По време на четирите общи сесии и сесията на свещеничеството ще можем да поберем около 100 000 души. Имаме поръчки за около 370 000 билета. Табернакълът и заседателната зала ще приютят хората, които са в повече. Но дори и с всички тези сгради, мнозина ще останат разочаровани. Извиняваме се. Молим за вашата прошка. Безсилни сме да направим нещо по въпроса. Толкова много хора искаха да присъстват на тази първа конференция в новата зала. За жалост, това е невъзможно. До известна степен бях шокиран да узная, че хората от моя собствен район, които живеят толкова близо и които обичам, не са получили никакви билети.
При все това сме благодарни за ентусиазма, който светиите от последните дни проявиха към тази нова зала за събрания. Надявам се, че този ентусиазъм ще се запази и че залата ще бъде пълна по време на всяка една конференция и за в бъдеще.
Това е най-новата от няколкото сгради за събрания, изградени от нашите хора. Когато те дошли за първи път в тази долина, построили нещо подобно на голяма шатра с покрив, но без стени. Тя ги предпазвала от слънцето, но вътре било студено и неудобно. Тогава построили стария Табернакъл. Той бил последван от новия Табернакъл, който ни служеше толкова добре в продължение на повече от 130 години.
Сега, по време на тази историческа сесия, когато отбелязваме раждането на новия век и началото на новия Милениум, ние сме построили този нов и прекрасен конферентен център.
Всяко едно начинание от миналото е било смело предизвикателство и особено Табернакълът. Той беше уникален по своята конструкция. Никой не е изграждал такава сграда преди. Той все още е уникален. Каква прекрасна зала за събрания беше той и ще продължи да бъде. Той ще продължи да живее, защото вярвам, че сградите имат свой собствен живот. Той ще продължи да служи дълго време в необозримото бъдеще.
Изграждането на тази сграда бе смело начинание. Притеснявахме се за нея. Молихме се за нея. Влушвахме се в нашепванията на Духа относно нея. И само тогава, когато доловихме одобрителния глас на Господ, решихме да я построим.
По време на Общата конференция през април 1996 г., аз казах: „Съжалявам, че мнозина, които желаят да се срещнат с нас в Табернакъла тази сутрин, не могат да го сторят. Мнозина стоят отвън. Тази уникална и забележителна зала, изградена от нашите предшественици-пионери, която бе осветена за извършване на богослужения, спокойно побира около 6 000 души. Някои от вас, които седите на тези твърди скамейки в продължение на два часа, можете да поставите под съмнение думата удобно.
„Сърцето ми се обръща към тези, които искат да влезнат, но за които няма място вътре. Преди около година предложих на братята, че може би е дошло времето да се замислим върху необходимостта от изграждане на нова зала, осветена за богослужение, която да е много по-голяма, така че да може да побере три или четири пъти повече хора“ (в Доклад от конференция на Църквата, април 1996 г., стр. 88-89 или Ensign, май 1996 г., стр. 65).
Видението за новата сграда бе ясно в съзнанието ми. Прегледахме много архитектурни планове. Най-накрая избрахме един от тях. Той предвиждаше изграждането на масивна сграда с 21 000 места и театрална зала, в която да могат да се поберат още хиляда души. Не трябваше да има вътрешни колони, които да закриват говорителя. На покрива трябваше да има дървета и течаща вода.
Първата копка бе направена на 24 юли 1997 г., на 150-та годишнина от пристигането на първите пионери в тази долина. Това бе историческо събитие.
По това време не знаехме това, но през 1853 г. Бригъм Йънг в една своя реч за храмовете бе казал: „Ще дойде време, когато . . . на върха . . . ще засаждаме горички и ще поставяме басейнчета с рибки“ (Deseret News Weekly, 30 април 1853 г., стр. 46).
През 1924 г., старейшина Джеймс Е. Талмидж от Съвета на дванадесетте апостоли написал: „Отдавна предвиждам възможното изграждане на голяма сграда от северната страна на Табернакъла, която ще побира може би двадесет хиляди души или дори два пъти повече, с усилватели, които ще направят възможно всички да могат да чуват обръщенията от трибуната на Табернакъла. В допълнение към това, ще има радио връзка, чрез която конференцията ще може да бъде приемана в няколко параклиса или и в други сгради за събрания в Юта и в околните щати“ (Дневник на Джеймс Е. Талмидж, 29 август 1924 г., Special Collections and Manuscripts, Harold B. Lee Library, Университетът Бригъм Йънг, Прово, Юта).
През 1940 г. Първото президентство и ванадесетте накарали архитекта си да нарисува план на сграда, която ще побира 19 000 души и би трябвало да се намира на мястото на тази сграда. Това е било преди 60 години. Те са си мислили за това, говорили са за това, но в крайна сметка са се отказали от идеята.
Техните планове и действия са едно прекрасно пророчество. Не знаехме нищо за тях. Разбрахме за това едва след като започнахме изграждането на тази сграда.
Не сме строили храм с дървета и аквариуми за риби на покрива. В тази сграда, обаче, имаме много дървета и течаща вода. Бригъм Йънг, може би, е предвидил, че тази сграда ще бъде построена в непосредствена близост до храма. Имаме това, за което е говорил брат Талмидж, и много повече. Тези служби не само че ще бъдат чути от всички, които седят в конферентаната зала, но ще бъдат предавани по радиото, телевизията и чрез сателитна връзка в цяла Европа, Мексико и Южна Америка. Ние ще надхвърлим в значителна степен Юта и околните щати, за които е говорил брат Талмидж. Ние ще надхвърлим границите на САЩ и Канада. Ние ще достигнем до целия свят.
Това е наистина прекрасна сграда. Не знам за друга построена зала за богослужения, която да е по-голяма или да побира повече хора. Тя е красива в своето оформление, в обзавеждането и украсата, както и с функционалността си. Тя е изградена от заздравен бетон, като са били спазени най-високите изисквания за сеизмична устойчивост на този район. Бетонът е облицован с гранит, който е бил взет от същата кариера като камъка, използван за изграждането на храма. И двете сгради носят белезите на един и същ гранит.
Вътрешното оформление е красиво и впечатляващо. Сградата е огромна и е изградена по такъв начин, че нищо да не пречи на зрителите да виждат. Килимите, мраморният под, украсата по стените, красивите дръжки на вратите, прекрасните дървени конструкции, всичко това е едновременно функционално и елегантно.
Тази сграда ще се окаже велико допълнение към този град. Тук няма да се провеждат единствено нашите общи конференции и други религиозни събрания, но също така ще бъде използвана и като културен център, в койте ще се изнасят най- добрите артистични представления. Надяваме се, че тези, които не са от нашата вяра, ще дойдат тук, ще почувстват атмосферата на това красиво място и ще бъдат благодарни, че то съществува. Благодарим на всички, които са работили така усилено, за да постигнем това, архитектите, с които сме се срещали много пъти; строителните предприемачи, трима от които са работили заедно; техните помощници; и стотиците майстори, които са се трудили тук; отговорникът за строителните работи, инспекторът за гражданските строежи и всеки, който е допринесъл с нещо за този проект. Те всички са се обединили в херкулесовските си усилия, така че да можем да се съберем заедно тази сутрин. Щастлив съм да отбележа, че много от тях са сред нас.
Сега, мои братя и сестри, бих искал да ви кажа за още едно прекрасно нещо, свързано с тази сграда. Ако се изразявам прекалено лично или дори малко сантиментално, надявам се, че ще ми простите. Обичам дърветата. Когато бях момче през лятото живеехме във ферма, в която отглеждахме плодни дръвчета. Всяка година по това време ние засаждахме дръвчета. Мисля, че не съм пропуснал пролет откакто се ожених, с изключение на две или три години, когато отсъствахме от града, през която да не съм засадил поне едно или две плодни дръвчета, сенчести дръвчета, дръвчета за украса, както и вечно зелени дръвчета като смърчове, елички и борчета. Обичам дърветата.
Преди около 36 години засадих един черен орех. Засадих го на място с много други дървета и той израсна прав и висок чак до небето. Преди година, поради някаква причина, дървото изсъхна. Ореховото дърво, обаче, е ценен дървен материал. Обадих се на брат Бен Банкс от седемдесетте, който преди да се посвети изцяло на службата в Църквата, бе в бизнеса с дървен материал. Той доведе двамата си синове, единият, от които е епископ, а другият е бил наскоро освободен като епископ и които по настоящем управляват неговото предприятие, да огледат дървото. Те ми казаха, че дървото е здраво, хубаво и красиво. Един от тях ми предложи да направи от него амвон за тази зала. Идеята ме въодушеви. Дървото бе отсечено, а след това бе нарязано на три масивни части. След това започна дългият процес на изсушаване, първо по естествен начин, а след това чрез допълнително загряване. Дървените трупи бяха нарязани на греди в една дъскорезница в Салем, Юта. След това гредити бяха занесени в дървопреработвателния завод на Фетцлер, където опитни майстори проектираха и направих този прекрасен амвон от това дърво.
Крайният продукт е красив. Бих искал всеки един от вас да може да го огледа по-отблизо. Той представлява върха на майсторството и ето аз ви говоря от амвона, изработен от дървото, което отглеждах в задния си двор, където израснаха и играеха децата ми.
За мен това е емоционален момент. Засадил съм още едно или две орехови дървета. Отдавана ще съм си отишъл, когато те израснат напълно. Когато дойде този ден и този красив амвон е остарял, може би, едно от тях ще бъде използвано за направата на негов заместник. Отправям дълбоки благодарности към старейшина Банкс, неговите синове, Бен и Брадли, както и към талантливите майстори, които проектираха и направиха този амвон, за това, че частица от мен ще присъства в тази велика зала, от която пророците ще отправят своя глас към целия свят, свидетелствайки пред човечеството за Изкупителя.
Също така, изразявам благодарност към всички вас, които сте направили възможно съществуването на тази прекрасна сграда, както и към вас, които сте се събрали тука на това историческо събитие. Към вас отправям своята любов и много благодарности за този ден и за тази свещена, красива сграда за богослужение, в името на Исус Христос, амин.
