Храм за Западна Африка Старейшина Глен Л. Пейс От Седемдесетте Вдъхновяващо е да виждаме Господната ръка да обединява силите, които ще доведат до неизбежна победа. Ще има храм в Западна Африка. Преди няколко години присъствах на футболен мач в университета Бригъм Йънг с накои от нашите малки деца. Загубихме мача. Мразя, когато това се случва. Слушахме интервютата с треньорите, докато пътувахме обратно към дома си в Баунтифул. Когато те свършиха, децате ми нямаха избор, а трябваше да слушат моето шоу по повод на мача. Точно след като привърших последните си анализи за това какво не беше наред в играта, седемгодишната ми дъщеря попита: „Татко, когато видиш храма, усещаш ли добро чувство отвътре?“. Почудих се: Откъде пък й, дойде това наум? Докато се опитвах да разбера какво общо има този коментар с футболния мач, хвърлих поглед към нея и видях, че тя гледа през прозореца към храма на Солт Лейк. Мачът вече някак си не беше важен. Целият ми живот е бил обогатяван от преживявания, свързани с храма. Родителите ни редовно ни водеха на Храмовия площад в Солт Лейк Сити. Сочеха храма и ни казваха, че са се оженили там и благодарение на това, винаги ще бъдем заедно като семейство. Каква утеха носеше това на малкото момче, чийто най-голям страх беше, че родителите му може да умрат. Сега това носи същата утеха на порасналия мъж, чиито родители се минали от другата страна. Когато бях на 10 години, в сянката на храма в Солт Лейк, за пръв път прочетох историята на Джозеф Смит и получих силно свидетелство за истинността на Възстановяването. Помня с благодарност как отидох в храма с родителите си и получих надаряванията си, преди да отида на мисия. Със съпругата ми сключихме брак в храма Солт Лейк около три години по-късно. По- късно имах честта да извърша храмовите бракосъчетания на всичките ни шест деца. Знаем, че много членове на Църквата не са имали лукса, на който съм се наслаждавал аз, израствайки в близост до храмовете. Поради тази причина всички бяхме развълнувани от съобщението, направено от президент Хинкли през октомври 1997г., когато той каза: „Решени сме . . . да приближим храмовете до хората и да им дадем всяка възможност за най-скъпоценните благословии, които идват от поклонението в храма“ (в Conference Report, октомври 1997, 69; или Ensign, ноември 1997, 50). От този момент нататък се радвахме и учудвахме, когато чувахме съобщения за строеж на множество храмове, а след тове четяхме за приемането на посетители в тях и за освещаването им. Ставаме свидетели на съвременно чудо и на изпълнението на пророчество. В какво прекрасно време живеем! Нашата радост от изграждането на храмове не се споделя от всички. Врагът най-вече е изпаднал в наистина лошо настроение, виждайки, че силата му бива застрашена. През последните две години станах пряк свидетел на неговия гняв в Западна Африка. Той е особено активен в старанието си да възпрепятства изграждането на храм в тази част на света. Преди две години президент Хинкли съобщи, че в Западна Африка ще има храм и че той ще бъде в Акра, Гана. Оттогава врагът безпощадно се опитва да попречи на това. Защо Луцифер е толкова притеснен? Имаме 85 000 членове в Западна Африка и Църквата се разраства много бързо. Посещаемостта на събранието за причастието е над 50 процента, но напоследък едва 400 членове са получили надаряването си, поради недостъпната цена на пътуването на хиляди километри до Йоханесбург или Лондон. Имаме над 700 мисионери от Африка, които служат на мисионерското поле и много малко от тях са получили своето надаряване. Хората на Африка векове наред са чакали да получат пълнотата на Евангелието и са изтърпели много болка и страдание. Сега, най-накрая, те могат да получат всяка благословия, достъпна за Божиите деца. Достойните членове могат да получат храмовото надаряване и семействата им да бъдат запечатани до време и за вечността. Верността на храмовите завети засилва духовния напредък. Както е обяснил старейшина Джон А. Уидстоу, „Те ще намерят с по-голяма готовност мястото си в Господното присъствие, ще израстват по-бързо във всяка божествена сила, ще станат по-подобни на Бог, по-пълно ще разберат своята божествена съдба“ (Evidences and Reconciliations [1960], 300). Това е причината Луцифер да е така притеснен. Освен това, той знае за големия брой африканци, които са приели Евангелието от другата страна на булото и с нетърпение очакват за тях да бъде извършено кръщение и храмово надаряване, както и запечатването им с техните семейства. Когато бъде осветен храм, язовирът в света на духовете ще се отприщи и хора, които са живели на Африканския континент ще наводнят храма, докато техните наследници извъшват работата за тях. Не трябва да се учудваме, че Луцифер използва всяко средство, което има, за да държи храма надалеч от тези хора. През вековете страдание хората като цяло не са станали недоволни. Те са смирени, готови да се учат и са богобоязливи. Познават писанията и чуват гласа на Пастира. Аз имам вяра в тяхната вяра. Знам, че Спасителят обича хората от Африка. Затова, за да париафразирам стих 33 от 121-ви раздел на Учение и завети, „ще кажа, че със същия успех човек може да простре своята слаба ръка, за да спре река [Конго] от водния , път, или да я обърне да тече в обратната посока, колкото ще успее да спре Всевишния от [построяването на храм за африканските светии от последните дни].“ Както е казал Спасителят, „Няма да позволя [на врага] да унищожи работата ми; да, ще им покажа, че моята мъдрост е по-голяма от лукавството на дявола“ (Учение и завети 10:43). Вдъхновяващо е да виждаме Господната ръка да обединява силите, които ще доведат до неизбежна победа. Ще има храм в Западна Африка. Миналата седмица отново пътувахме от Прово към Баунтифул. Когато излязохме от Прово, можехме да видим храма на хълма. Преди той да се скрие от погледа ни, храмът Маунт Тимпаногос Юта се появи, последван от храма Солт Лейк. Веднага след това видяхме храма Баунтифул Юта да стои като скъпоценен камък над града. Отново се заамислих над въпроса на дъщеря си: „Татко, когато видиш храма, усещаш ли добро чувство отвътре?“ Разбрах, че ясният отговор е: „Да, когато видя храм, в мен се надига едно прекрасно чувство“. Сърцето обаче ме боли за нашите братя и сестри от Африка, които никога в живота си не са виждали храм. Моята надежда и молитва е никога да не приемаме храмовите благословии за даденост. В сърцето си имам молитва и за Западна Африка и за всяко друго място на света, където външни влияния пречат на светиите да се наслаждават на благословиите на храма. Свидетелствам за божествеността на това дело. Исус е Христос. Той стои начело на тази Църква и ръководи изграждането на Своето Царство тук на земята. Ставаме свидетели на чудеса и затова аз мога да свидетелствам, че те не са спрели да съществуват. В името на Исус Христос, амин.