Старейшина Джей Е. Дженсън
От Седемдесетте
Ако можем да помогнем на хората първо да разберат плана, те ще намерят по-дълбока и по-постоянна мотивация, за да спазват заповедите.
Няма думи, които биха могли да опишат чувството, че не си достатъчно достоен, които идват с това свято призование, особено с отговорността да бъдеш специален свидетел за Исус Христос по целия свят (вж. Учение и завети 107:25). Моля за вашата вяра и молитви.
Една истина, за която бих искал да говоря, идва от Алма: „Бог им даде заповеди, след като им откри плана за изкуплението“ (Алма 12:32).
От този стих разбираме, че последователността на процеса на обучение е следната: Небесният Отец първо учил Адам и Ева на плана за изкуплението, след това дал заповедите. Всички заповеди имат своето вечно значение в контекста на великия план на щастието (вж. Алма 42:8; 34:9).
Зная, че тази истина е ключът към обръщането във вярата, задържането на покръстените и активирането на членовете. Ако можем да помогнем на хората първо да разберат плана, те ще намерят по-дълбока и по-постоянна мотивация, за да спазват заповедите.
Друг начин да кажем това, на което е учил Алма, е дошъл от преживяване, което сподели с нас един от висшите ръководители. Той разказа как говорил с една сестра, която познавал и която преди години се била развела. Тя дошла при него, за да му благодари за съвета, който той, дал в най-трудните часове. Напомнила му какво , бил казал: „Сестро, не губи вечната си цел. Винаги си поставяй вечни цели“. Тя казала, че тази истина станала нейната опорна сила.
Когато разбираме великия план на щастието, ние си поставяме вечна цел и тогава заповедите, обредите, заветите и преживяванията, бедите и премеждията могат да бъдат видяни в тяхната истинска и вечна светлина.
Помнете, обаче, че Сатана ще замъгли светлината на надеждата и вечната цел с тъмната настойчивост на настоящето. Такъв е случаят с тези, споменати в Книгата на Мормон, които „се бяха отвърнали от пътя“ (Еламан 6:31) и „ставаха самостоятелни“ (3 Нефи 1:29).
Ламан и Лемуил се отвърнали от пътя и се оплакали от страданията си, защото нямали своите притежания, с които казали, че „можехме да бъдем щастливи“ (1 Нефи 17:21). Така било с блудния син. С настойчивостта да получи своето земно богатство, той казал на баща си: „Дай ми дела, който ми се пада от имота“, след което го взел и „разпиля имота си с разпуснатия си живот“ (Лука 15:12-13).
И други са описани от Нефи, който казал, че дяволът ще „ги подтиква към гняв, срещу това, което е добро . . . и ще ги приспи с плътско благополучие“ (2 Нефи 28:20-21).
Тези, които нямат вечна цел, или тези, които я изгубят, създават своите собствени стандарти в своя полза и в полза на своите собствени егоистични интереси. Тяхната светска цел става техен стандарт, а за някои и техен бог.
Амон учил цар Ламоний, който винаги бил живял в светлината на своята смъртност, за Бог - божествена сила, по-висша от царя. Царят „смята[ше], че всичко, което вършат, е правилно“ (Алма 18:5), но примерът на Амон и неговото послание докоснало сърцето му и той „започна да се страхува извънредно със страх да не би да е извършил нещо неправилно“ (Алма 18:5). Тогава Амон „им разясни плана за изкуплението“ (Алма 18:39).
След като блудният син бил изгубил всичко, „дойде на себе си [и] рече . . . Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе“ (Лука 15:17-18). Важно е, че той осъзнал греха си срещу небето, защото наистина има небеса и милостив и праведен Бог, който царува в тях. Той е разкрил божествен план, който включва Страшния съд, който ще се проведе от Неговия Син, който „не държи никакъв слуга там“, където ние ще бъдем някой ден (2 Нефи 9:41).
Вечно благодарен съм за прекрасните родители и съсредоточеното в дома изучаване на Евангелието, от което първо съм си поставил вечна цел. Тази цел беше подсилвана през младежките ми години от ръководители и учители, докато ходех на църква и на семинар.
Най-важното решение, което съм взел през живота си, за да си поставя вечни цели и да добия сигурно знание за великия план на щастието, беше пълновременната мисия. Чрез ежедневно изучаване на Книгата на Мормон и докато преподавах мисионерските беседи, изпитах истината, за която е учил апостол Павел: „Ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?“ (Римляните 2:21). Аз научих плана на щастието, като го преподавах многократно.
Докато молитвата, изучаването на писанията и службата в Църквата ми помагаха да науча плана на Отца и да получа и развия вечна цел, в себе си нося нарастваща благодарност за приноса, който имат онези свещени химни за обръщането във вярата.
В детството и младежките ми години и особено в неделното училище за деца, химните за Възстановяването, написани от истински служители Божии, играеха важна роля в моето обръщане към Евангелието, защото химните от времето на Възстановяването всъщност са курс по ученията на Църквата!“ (в Conference Report, октомври 1991, 29 или Ensign, ноември 1991, 22).
В предговора на Първото президентство към сегашната книга с химни ни се напомня, че „вдъхновяващата музика е основна част от нашите църковни събрания . . . Някои от най-великите проповеди се изнасят чрез пеенето на песни. Химните ни карат да се покайваме и да извършваме добри дела, изграждат свидетелството и вярата, успокояват угнетените, утешават скърбящите и ни вдъхновяват да издържим до края“ (Hymns, ix).
Много химни разкриват ученията от великия план на изкуплението. Някои от тях се появават в резултат на големи жертви, като най-голямата от тях е смъртта, и донасят дух на святост и посвещение, който ни кара да се обърнем към Отца и Неговия план.
С акцента, който се поставя тази година върху усъвършенстването на учителите, родителите и мисионерите, ще подобрят преподаването на Евангелието, като се погрижат сами да разберат плана и да пеят химните, които носят същия дух. Пейте ги - надявам се не по повърхностен начин, а с цел - за да започнете и завършите събранията с тях и като част от уроците, както и за да представите или обобщите идеи в уроците.
Завършвам с думите на този прекрасен химн:
Аз знам, че моят Отец живее
Аз знам, че ме обича
Духът шепне ми това
И казва ми, че е истина.
Той ме изпрати тук на земята,
Да живея според плана Му с вяра.
Духът ми шепне туй,
И казва ми, че мога.
(„I Know My Father Lives,“ Hymns, no. 302)
Свидетелствам, че великият план на Вечния Отец е истинен. Бог живее. Исус е Неговият Божествен Син. Джозеф Смит е истински пророк и това дело се направлява от Господ чрез 15 пророци, гледачи и откровители. В името на Исус Христос, амин.