„Защо правим това?“ Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли Най-важното нещо, което всеки един от нас може да направи, е да се вгледа в своето собствено посвещение и своята вярност на Господ Исус Христос. Чудесно е, мои братя и сестри, да се срещаме в името на Господ Исус Христос в този забележителен нов Конферентен център в зората на новото хилядолетие. Преди сто години президент Лоренцо Сноу застанал в Табернакъла, за да открие 70-тата годишна конференция на Църквата. Това била първата конференция на 20-ти век и се провела в края на период на големи изпитания и трудности за Църквата. Общият брой на членовете тогава наближавал 300 000, като повечето от тях живеели в Юта. В петък, 6 април 1900г., президент Сноу казал: „Господ ни е помогнал да просперираме удивително много и в днешни дни правим големи неща . . . Сега, когато се доближаваме до 71-вата си годишнина, Господ очаква да направим нещо - нещо, което ще накара народите да се дивят, както това, което сме направили досега, ги е карало да се дивят.“ След това президент Сноу задал важния въпрос: „Светии от последните дни“, казал той, „защо правим това? Получили сме Евангелието. Получили сме Божието царство, установило се на земята. Имали сме беди, били сме гонени. Бяхме изгонени от Охайо, бяхме изгонени от Мисури, бяхме изгонени от Наву, веднъж дори бяхме изгонени за известно време и от този красив град. Мнозина са загубили хиляди долари, загубили са своите домове и всичките си притежания, а някои от братята видяха съпругите и децата им да загубват живота си, заради трудностите . . . Хората са гледали с удивление готовността на светиите от последните дни да изтърпят тези неща. Защо правим това? . . . Какво ни дава сили да издържим на тези гонения и пак да сме радостни?“. Президент Сноу дал отговора: „Благодарение на това, че имаме откровения от Всевишния, защото Той ни е говорил в нашите души и ни е дал Светия Дух . . . Тази Църква ще остане, защото е изградена на здрава основа. Тя не е създадена от човек, не се базира на изучаване на Новия или Стария завет, не е резултат от знанието, което сме получили в колежи или семинари, тя е дошла директно от Господ. Господ ни я е показал чрез принципа на откриване на истината от Светия Дух на светлината и всеки човек може да получи същия този дух“ (в Confrence Report, април 1900, 2-3). Добре би било, мои братя и сестри, внимателно да обмислим същия този въпрос днес: „Защо правим това?“ Минал е един век, сега сме в 171-та година от съществуването на Църквата. Броят на членовете наближава 11 милиона по целия свят. Наши членове са уважавани лидери в почти всяка област, в почти всяка страна. Църквата се разраства, строят се храмове с безпрецедентни темпове. Мисионерската работа продължава да се разгръща. Редовно се провеждат църковни събрания в почти всяка държава. И въпреки това, както нашите пророци са отбелязали, „Господ очаква да направим нещо“. Но какво да бъде то? Кои са нещата, които се нуждаят от нашето лично внимание? Когато чета и размишлявам над писанията и внимателно обмислям съвета на Господ към Неговите последователи от всяка евангелска епоха, струва ми се, че най-важното нещо, което всеки един от нас може да направи, е да се вгледа в своето собствено посвещение и вярност на Господ Исус Христос. Трябва внимателно да се пазим от духовната апатия и да работим, за да поддържаме пълната си, изпълнена с обич лоялност към Господ. Въпреки че е вярно, че в цялата Църква има необикновено голям прогрес, задачата, която е пред нас, е огромна. Казано накратко, ние имаме да извършваме служба за всички деца на нашия Небесен Отец - и от двете страни на булото. В този контекст, едва сме докоснали повърхността на нашето призование. Следователно, истинното ученичество изключва всякакво самодоволство. Господ очаква от нас да продължим да помагаме на Църквата да върви напред и дори да ускорим крачка към буквалното изпълнение на пророческото видение на Даниил за „камък, [който се е отсякъл] не с ръце . . . е станал голяма планина и е изпълнил целия свят“ (Даниил 2:34-35). За да правим това по-ефективно, всеки един от нас трябва да следва съвета на Нефи да „бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. [Защото] ако бързате напред, угощавайки се със словото на Христа и устоите до края, ето, това казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:20). Силата на Светия Дух ще изпълни сърцата и умовете ни, когато гледаме към Спасителя, търсейки отговор за многото предизвикателства на живота. Затова, мои братя и сестри, е важно всички да знаем за себе си, че Исус е Христос и че Той, чрез пророка Джозеф Смит, е възстановил пълнотата на Своето вечно Евангелие на земята. Когато бързаме напред в служба на Него, духовните преживявания ще увеличат вярата ни и ще намерим голяма радост. Нашето разбиране за основните учения и вечните истини, които са били възстановени, ще стане здрава основа на нашата вяра. Когато опознаваме и разбираме тези истинни учения за себе си, ние ще открием, че има и голяма нужда да споделяме своите знания и вярвания с другите, като винаги поддържаме приятелството и доброжелателството ни спрямо тях. Въпреки че трябва да сме доволни да имаме възможност да свидетелстваме за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос на всички, които са готови да чуят посланието ни, има случаи, когато най-доброто, което можем да се надяваме да постигнем, е да помогнем на тези, които не са членове на Църквата, да разберат по- добре нашите основни вярвания. Има много хора, които знаят малко за нас, но които са любопитни и си задават въпроси за нас, но не са готови да променят начина си на живот или да направят вечни обещания. Трябва да сме готови да ги учим по начини, които те биха могли да разберат и оценят, дори и ако все още не са готови да откликнат на духовните подтици и да приемат Евангелието в своя живот. Например, от опит знам, че когато членовете и мисионерите са направлявани от Духа, разговорите ни с наши приятели и познати, които не са светии от последните дни, вървят леко и естествено до темата за бащинството на Бог и братството между хората. Всички ние, независимо от нашата раса, цвят или убеждения, принадлежим към семейството на Небесния ни Отец. Повечето хора споделят това вярване. Нашето разбиране и знание за тази основна истина трябва да ни подтиква да обичаме всички Божии деца като свои братя и сестри и да им обясняваме, че всички сме живели преди този земен живот като духовни деца на нашия Небесен Отец. Там сме научили за плана, който предвиждал да дойдем на земята, за да получим смъртно тяло и да бъдем изпитани, и сме го приели. Нашето дълбоко вкоренено уважение към цялото човечество се подсилва от разбирането ни за нашата връзка един с друг, съществуваща от доземния ни живот. Това разбиране прави възможно да обясним по един незаплашителен начин нашето вярване във вечната ни връзка с Исус Христос и нашето дълбоко посвещение Нему. Нашите надежда и вяра са вкоренени в дълбокото разбиране, че Той живее днес и че продължава да води и направлява Своята Църква и Своите хора. Радваме се в знанието за живия Христос и с благоговение признаваме чудесата, които Той продължава да извършва днес в живота на тези, които имат вяра в Него. Той е главата на Църквата, която носи Неговото име. Той е нашият Спасител и Изкупител. Чрез Него се покланяме и се молим на нашия Небесен Отец. Безкрайно благодарни сме за същественоважната и велика сила, която Неговото Единение има в живота на всеки един от нас. Тъй като обичаме Господ, трябва да сме духовно чувствителни за моменти, когато силните и важни истини на Евангелието могат да бъдат споделени с другите. Може би по-важно е, обаче, винаги да се стараем да се пречистваме и да живеем толкова праведен живот, че светлината на Христос да струи от нас, каквото и да казваме и правим. Нашият ежедневен живот трябва да е неопровержимо свидетелство за вярата ни в Христос. С думите на апостол Павел, „бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотея 4:12). След като веднъж тези важни принципи бъдат разбрани, можем да обясним и обогатим резбирането на децата на нашия Небесен Отец, като споделим с тях как самият Исус е установил и организирал Своята Църква на границата между старата и новата ера на времето, като дал „на едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите“ (Ефесяните 4:11-12). От там можем да помогнем на приятелите и съседите си да разберат Отстъплението, или отпадането от първоначалната Църква, създанена от Господ, за която пророкували онези, които помогнали да се установи Църквата в началото. Павел написал на солунските християни, които нетърпеливо очаквали Второто пришествие на Спасителя, че „това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението“ (2 Солунците 2:3). Той също така предупредил Тимотея, че „ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но . . . [ще] отвърнат ушите си от истината“ (2 Тимотея 4:3-4). Петър предрекъл отпадане, когато говорил за „освежителни времена“, които ще дойдат преди Бог отново да „изпрати определения за вас Исуса Христа, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци“ (Деянията 3:19-20). Виждате ли колко естествено и лесно един принцип на Възстановяването води до следващия? Пророчеството на Петър просто моли за обсъждане на възстановяването на Евангелието в тези последни дни чрез пророка Джозеф Смит. Това, от своя страна, предизвиква диалог по въпроса за изваждането на бял свят на Книгата на Мормон и възстановяването на святото свещеничество чрез дара и силата Божии. От там е толкова естествено да се сподели принципа за продължаващото откровение и организацията на Църквата и нейните учения и програми. Братя и сестри, Господ очаква да направим нещо. Вярвам, че от нас се очаква да увеличим своята собствена вяра, да се отърсим от всякаква съществуваща апатия и чрез силата на Светия Дух да потвърдим нашето посвещение и да увеличим нашата служба на Господ. След това, когато се стараем да изясним нечие разбиране за Църквата, нашият живот - живян в доброта и вярност - може да служи като увеличително стъкло, през което другите да разгледат резултата от живота, воден според Евангелието. Под светлината на нашия добър пример, Духът може да увеличи разбирането за Църквата и нейната мисия на всички, с които контактуваме. Не трябва да се извиняваме за вярванията си, нито да се отказваме от това, което знаем, че е истина. Можем да споделим тези неща в дух на обич и разбиране - смело и с увереност, с поглед, насочен само към славата Божия - без да притискаме слушателите си или да чувстваме, че не сме се справили със задължението си, ако те не приемат веднага това, което ние вярваме. Когато Светият Дух е наш спътник, можем да правим простички неща, които да помогнат да донесем по-пълно разбиране за Евангелието в живота на по-слабо активните членове на Църквата, както и на тези, които не са от нашата вяра. Няма нужда от някаква нова програма, за да правим това. Не се нуждаем от наръчник, от призование или от среща за подготовка. Единственото, което е нужно, е добрите членове на Църквата да се научат да разчитат на силата на Светия Дух и с тази сила да протегнат ръка и да докоснат живота на децата на нашия Небесен Отец. Няма по-голяма служба, която можем да отдаваме, от това да споделяме свидетелствата си с тези, на които им липсва разбиране на възстановеното Евангелие на Исус Христос. И така, братя и сестри, „защо правим това“? Готови ли сме да направим нещо? Може ли всеки един от нас да реши още днес да увеличи своято собственоа духовна подготовка, като търси напътствие от Светия Дух, след което, с Неговата сила, да благослави още повече деца на нашия Отец с разбирането и знаниета, че Църквата е истинна? Аз свидетелствам, че Спасителят живее и че Той ще благослови всеки един от нас, ако правим всичко по силите си, за да придвижваме делото на Неговата Църква напред. Моята молитва е всеки един от нас да реши да направи нещо повече в началото на това ново хилядолетие, като изричам тази молитва в името на Исус Христос, амин.