Старейшина Дейвид Б. Хейт
От Кворума на дванадесетте опстоли
Надявам се, че ще изпитаме благодарност в сърцата си за знанието, което имаме, за нашите свидетелства и за чувствата, които изпитваме.
Преди малко по-малко от две години, когато президент Гордън Б. Хинкли оповести, че тази сграда ще бъде построена през 2000-та година, той се обърна към мен и каза: „Дейвид, очаквам да бъдеш там.“
Президент Хинкли, аз съм тук. Надявам се той да каже, че се нуждаем от още една или повече години, за да постигнем нещо, и че ме очаква да бъда там, защото ще изпълня указанията му.
За мен е радост да бъда с вас тук и да бъда свидетел на този велик исторически център за събрания. Много ми харесаха думите на президент Хинкли за ореха, от който бил направен амвона. Амвонът в Табернакъла разполагаше едновременно с червена и кехлибарена лампичка, които да помагат на говорителя да засича времето си. Когато остареем, зрението ни обикновено отслабва в сравнение с преди. Кехлибарената лампичка светва и ако не й обърнеш внимание, червената започва да мига. Когато лампичката бе поставена за първи път, брат Люгранд Ричард каза: „Някой е поставил някаква смешна лампичка тук.“ Той каза: „Ще я закрия с ръка.“ Днес тук няма лампичка, ето защо не знам кога ще свърша.
Каква радост е да бъда тук с всички вас! Когато гледам тази огромна публика и си спомням за началото - нашето скромно, скромно начало, си представям дървената хижа на Питър Уитмър във Файет, Ню Йорк. Доколкото си спомням, размерите й били 6 на 9 метра. На горния етаж имало две малки спални. Семейството на Питър Уитмър живеело там. В къщата нямало водопровод. Отвън имало кладенец и едно огнище за готвене и отопление, но в тази скромна сграда преди 170 години била организирана Църквата. Просто си представете.
Пророкът Джозеф получил откровение с указания относно организацията на Църквата. В тази скромна малка къща не само че била организирана Църквата, но в една от спалните на горния етаж, която била предоставена на пророка Джозеф и Оливър Каудъри, бил довършен и преводът на Книгата на Мормон. В тази малка фермерска къща били ръкоположени първите старейшини на Църквата, когато пророкът Джозеф ръкоположил Оливър Каудъри, а след това Оливър ръкоположил пророка Джозеф Смит. В малката фермерска къща се състояло и първото събрание за вземане на причастието, след като била организирана Църквата. Просто си представете. Сестрите донесли хляб и малко гроздов сок за първото причастие. Такова било скромното начало на това, на което сме свидетели днес.
Докато стоим тук и наблюдаваме огромната публика, с вълнение съзерцаваме своето бъдеще и си спомняме за скромното пионерско начало. През 1820 г. в Свещената горичка в отговор на смирената молитва на пророка Джозеф, Бог Отец и Неговият Син се явили на 14-годишния младеж, като поставили началото на това дело, възстановяването на Евангелието.
Помислете си за 1830 г. - събранието в малката дървена къща, която за известно време била седалище на Църквата. Представете си това историческо, но божествено предопределено събрание, което се е състояло в тази погранична хижа - 6 на девет метра. В част от разказа се говори за съпругата на Питър Уитмър, Мери. Мери Уитмър станала рано през онази неделна сутрин и влезнала във всекидневната, където хората спели на пода, завити с домашно изтъкани черги. Те били дошли с каруци, двуколки или на коне - приятели и хора, които били чули за това, което ще се случи на 6 април. Били се събрали около 50 човека.
С това скромно, скромно начало, ние се събираме днес тук. Ние само искаме да кажем: „Алилуя! Благодарим на Господ за всичко, което се случи.“ Докато стоя тук, в съзнанието ми нахлуват думи относно вярата, всеотдайността и благодарността - вярата на хората и вярата, която демонстрираме, като сме тук днес; всеотдайността на тези първи членове и всеотдайността, която притежаваме ние; и сърцата ни са изпълнени с благодарност за нещата, които са се случили и за нещата, които предстоят.
Толкова съм благодарен, че мога да бъда тук днес, за моите предци, за моята съпруга, Руби, за нашите деца и за всичките ни внуци. Семейството ни постави началото на една традиция на този ден, независимо от това къде живеем, ние заставаме пред телевизора, ако сме у дома или в сградата за събрания на нашия район или в конферентния център, ако се намираме там и вдигаме дясната си ръка, за да подкрепим служителите на Църквата и особено нашия жив пророк. И така, с очите на моето съзнание, си представям как днес нашите потомци в Брюксел, Белгия; в Лондон; във Вирджиния; Северна Каролина; Тексас; и Калифорния - вдигат ръцете си в този ден, като се учат да правят това и разбират колко е важно в Църквата да подкрепяме своите ръководители.
В този ден сърцето ми е изпълнено с благодарност за откровенията, които са били дадени на пророка Джозеф Смит и за всичко, което е направил той, за да задвижи Възстановяването, за откровенията, необходими за напредъка на това дело, ред след ред и поучение след поучение. Помислете си за трудностите на нашето начало - смиреното, смирено начало - и тогава вижте къде сме днес.
Той получил откровението, по настоящем първият раздел на Учение и завети, в което Господ обещал на Джозеф Смит и на другите, че ще получат силата и властта да изведат Църквата „от мъглата и мрака“ (Учение и завети 1:30). Помислете си какво се е случило под вдъхновеното ръководство на президент Хинкли. Сградата Джозеф Смит, която имаме днес, която прекрасна стара сграда някога бе хотел Юта и която съхранихме и превърнахме в прекрасната постройка, която виждате сега. Ние видяхме как това стана, благодарение на вдъхновението, дадено на президент Хинкли. Помислете си за тази сграда и за това, което Той ни обясни, а именно, че е бил вдъхновен да го направи. Надявам се, че всички ние, които сме се събрали тук днес, изпитваме благодарност в сърцата си за знанието, което имаме и за свидетелствата, които сме получили, и за чувствата, които изпитваме, че това е само началото. Това е само една глава от напредъка на това дело.
Когато си мислим за тази скромна къща във Файет, Ню Йорк и за нещата, които са се случили от тогава в живота ни и в живота на нашите предци, надявам се всички ние да изпитаме благодарност и желание да предадем това наследство на поколенията, както и знанието, което имаме и свидетелствата ни, че това дело е истинно. Надявам се, че сме благодарни за вечните благословии, които можем да получим, когато наблюдаваме и сме част от нарастването на броя на храмовете по целия свят, както и за благословиите, които това ще донесе на хората.
Както каза брат Пейс тук преди няколко минути относно предизвикателствата, които имахме в Гана, аз знам, че този проблем ще бъде разрешен. Стоях под едно дърво в двора на университета там и осветих Гана за проповядване на Евангелието. Брат Баниън Дадсън, който беше вице президент на университета и член на Църквата, стоеше там през онзи ден и обясняваше на хората, как местното население на Гана бе заселило тази част на Западна Африка и каква благословия е било това за тези племена. Знам, че този проблем ще бъде разрешен; той ще бъде само една глава от развитието на това дело.
Президент Хинкли, в коментар преди известно време, говори за клоновете на своето семейство, за семейното си дърво и за това, че се надява да бъде здрава нишка във веригата и че неговата нишка ще остане силна. Той разказа как се опитал да изтръгне един пън от земята в своя двор и как веригата се скъсала. Отишъл в магазина да се опита да купи друга нишка, за да може да я поправи, така че да могат да изтръгнат пъна, което в крайна сметка успели да направят. Той каза, че си мислил за своята собствена отговорност към потомството, а именно да бъде здрава нишка във веригата (вж. „Keep the Chain Unbroken,“ Brigham Young Magazine, spring 2000, 6).
Ще се надявам и моля всички ние в собствените си семейства да имаме желание да бъдем здрави нишки в семейната си верига, за своите потомци, така че вечните благословии, които са част от Евангелието, благословиите на храма и вечността да бъдат преподавани на нашите семейства по такъв начин, че те да продължат да оказват въздействие върху много, много хора. Уверете се, че тези нишки са здрави във вашата собствена верига и че вие предавате свидетелството, което имате и вашата всеотдайност на бъдещите поколения. Тази огромна публика тук днес е само една глава от това, което ще се случи при разпространяването на това дело по света.
След Своето възкресение Спасителят се явил на морския бряг на Петър, докато останалите били отишли да ловят риба. Той ги попитал дали са хванали някаква риба, а те не били. Той ги накарал да хвърлят мрежите си от другата страна. Вие си спомняте добре тази история.
Те извадили мрежи, пълни с риба и докато стояли на брега Спасителят попитал Петър: „Любиш ли ме повече, отколкото Ме любят тия?, като посочил към ценната риба, която скачала в мрежите. „Любиш ли Ме повече, отколкото Ме любят тия?“
А Петър казал: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам.“
Тогава Той казал: „Паси агънцата Ми.“ Тогава Той попитъл Петър втори и трети път, след което му заръчал: „Паси агънцата Ми . . . паси агънцата Ми“ (вж. Йоана 21:15-17).
Нека имаме това свидетелство, това желание в сърцата си да учим другите, да обясняваме нещата, в които вярваме и да водим праведен , добър живот, като бъдем пример за хората и да можем да разпространяваме това дело не само чрез нещата, които казваме, но и чрез начина, по който действаме и живеем. Така трябва да представляваме Църквата и да бъдем пример за хората.
Знам, че Бог живее, че Той е нашият Отец. Той ни обича всички и че Исус е Христос, Синът на живия Бог и че те са истински и че живеят днес. Свидетелствам за това, като ви оставям моята любов и свидетелство в името на Исус Христос, амин.
Previous
