Президентът на кол Президент Гордън Б. Хинкли Президентите на колове са били призовани под въздействието на същото вдъхновение, което е предизвикало призоваването на висшите ръководители. Моля се за тези мои възлюбени братя, духът на Господ да бъде с тях. Удоволствие е за мен сега да споделя с вас няклко бележки. Първо, благодаря ви, че сте тук. Никога не съм виждал нещо подобно. Трябваше да си донеса бинокъла, за да мога да видя как изглеждате вие, които стоите на най-горния балкон. Преброих пет празни места в цялата тази зала. Какво удоволствие е да бъда тук. Братя мои, какво прекрасно нещо е свещеничеството на Бог. То не може да бъде сравнено с нищо друго. То се получава единствено чрез полагане на ръце от тези, които имат властта да го даряват. В тази евангелска епоха този дар датира от Йоан Кръстител и апостолите на Господ - Петър, Яков и Йоан. Те дошли на земята и буквално положили ръцете си върху главите на Джозеф Смит и Оливър Каудъри, и ясно произнесли думите, чрез които се предоставя тази прекрасна власт. От тогава всеки мъж, който притежава свещеничеството, го е получил чрез полагане на ръце от човек, който го е получил по същия начин, като тази нишка може да бъде проследена до първоначалното даряване. То е безподобно. Всеки достоен мъж, независимо от своята народност, етническа принадлежност или някакъв друг фактор, може да получи свещеничеството. Рещаващият фактор е дали той се подчинява на заповедите Божии. Даването на свещеничеството се основава единствено на достойнството пред Господ. С него идват правото и властта да се управлява в Църквата Христова. Спомням си преживяванията, които имах много отдавна, когато бях член на съвета на дванадесетте. Присъствах на конференция на кола, чийто президент беше заможен и влиятелен човек.Той беше много преуспял според светските стандарти. Живееше в прекрасна къща. Посрещна ме на летището с красива кола. Обядвахме в първокласен ресторант. При все това, той беше смирен в службата си, нетърпелив да учи и изпълнен с желания да ръководи правилно делата на своя кол. Впоследствие посетих и друга конференция. Президентът ме посрещна със стара кола, която бе видяла много сезони. Спряхме в заведение за бързо хранене, за да похапнем. Домът му беше изключително скромен - подреден, чист и тих, без обаче да бе обзаведен богато. По професия бе дърводелец. Той не притежаваше никое от луксозните неща на света. Той също бе прекрасен президент, който изпълняваше своите задължения по един забележителен начин. Той бе отличен във всяко едно отношение. Такова е чудото на това свещеничество. Богатството не е критерий. Образованието не е критерий. Достойнството според човешките разбирания не е критерий. Основният критерий е да бъдем приемливи за Господ. Всички църковни ръководители, които днес са тук, биха могли да свидетелстват, че в поцеса на реорганизиране на коловете са имали забележителни и вдъхновяващи преживявания. Спомням си, че ми бе възложено да реорганзирам кол преди 40 години. Президентът бе починал внезапно. Братята ме помолиха да отида да говоря на погребението и да реорганизирам кола. Никога не бях правил такова нещо преди. Бях нов като висш ръководител. Щях да съм напълно сам. Когато пристигнах, бях отведен в друг град, където участвах в погребалната служба. Помолих всички служители в кола и епископите да останат след службата и обявих, че реорганизирането на кола ще се състои на следващата вечер. Помолих пезидента на мисия да стои при мен, докато интервюирах братята, никой от които не познавах. Интервюто продължи до късно вечерта. Скоро открих, че в кола има проблеми. Съществуваше чувство на разделение. Когато приключихме, казах на президента на мисия: „Не съм удовлетворен. Няма ли и други?“ Той каза: „Познавам един единствен човек, когото не сме интервюирали. Той дойде тук наскоро, тъй като бил преместен на нова работа в компанията, в която работил. Той е вторият съветник в епископството. Не го познавам добре. Той живее в друг град.“ Аз казах: „Нека отидем да го видим.“ Качихме се в колата и отидохме в хотела, в който бях отседнал за през нощта. Бях интервюирал всички тези братя и не бях намерил никой от тях за достоен да председателства, а бях определил реорганизацията на кола за следващата вечер. Пристигнахме късно в хотела. Обадих се на човека. Отговори ми един сънен глас. Казах, че бих искал да го видя тази вечер. Извиних се, че му се обаждам толкова късно. Той каза: „Тъкмо си бях легнал, но ще се облека и ще дойда.“ Той дойде в хотела. Разговорът, който последва, беше изключително интересен. Той бе завършил Университета Бригъм Йънг, като специалността му бе петролна геология. Бе работил за голяма петролна компания. Бе служил на различни отговорни постове в Църквата. Познаваше програмата на Църквата. Бе служил на мисия. Познаваше Евангелието. Беше зрял в Църквата. И районът, за който отговаряше като служител в петролната компания, съвпадаше изцяло с района на кола. Казах му, че ще му се обадим на сутринта и му се извиних. Президентът на мисията си тръгна, а аз си легнах. Около три часа сутринта се събудих. Съмнения започнаха да нахлуват в съзнанието ми. Този човек бе почти напълно непознат на хората в кола. Станах от леглото, коленичих и се молих на Господ за напътствие. Не чух глас, но имах изключително ясно впечатление, което казваше следното: „Казах ти кой трябва да бъде президент на кола. Защо продължаваш да питаш?“ Засрамен от себе си, че бях безпокоил отново Господ, аз си легнах и заспах. Телефонирах на човека рано на следващата сутрин и го призовах да служи като президент на кола. Помолих го да си избере съветници. Онази вечер, когато хората дойдоха на събранието, имаше много догадки относно това кой ще бъде президент на кола, но никой не си бе дори и помислил за този човек. Когато съобщих името му, хората се спогледаха, за да се сетят кой е той. Накарах го да застане на трибуната. Съобщих съветниците му и ги накарах също да дойдат отпред. Въпреки че не го познаваха, хората го подкрепиха. Нещата започнаха да се развиват в този кол. На хората от много време им бе известно, че се нуждаят от център на кола, но те не бяха сигурни и спореха относно това къде да го преместят. Той се зае с работата и в рамките на 18 месеца колът си имаше нов център, готов за освещаване. Той обедини кола. Той пътуваше непрекъснато, срещаше се с хората и им предлагаше своята любов. Този кол, който се бе изморил с годините, се върна към живот и буквално закипя от нов ентусиазъм. Той стои като ярка звезда в голямото съзвездие от колове на Църквата. Братя, мога да ви свидетелствам, че определянето на президента на кола става чрез откровение от Господ. Веднъж говорих на това събрание за епископите, а тази вечер бих искал да кажа няколко думи за президентите на колове. Този сан бе даден на Църквата пез 1832 г. Джозеф Смит, президентът на Църквата, също е бил президент на кол. Когато бил организиран нов кол в Мисури през 1834 г., този модел бил променен, като служителите били избирани от редиците на свещеничеството. Това е сан, който е бил даден чрез вдъхновение. Организацията на кола представлява създаването на едно семейство от райони и клонове. Програмата на Църквата е станала изключително сложна и изискванията към президентствата на колове са се увеличили. Бяха създадени по-малки колове. В момента имаме 2550 кола в Църквата, като броят на одобрените за организиране е още по-голям. Президентът на кола е служител, който е бил призован чрез откровение, за да стои между епископите на райони и висшите ръководители на Църквата. Тази отговорност е изключително голяма. Той бива обучен от висшите ръководители и на свой ред той обучава епископите. За мен е изключително интересно обстоятелството, че имаме 17 789 района в Църквата начело на всеки един, от които стои епископ. Те са разпръснати по цялата земя. Техните членове говорят на различни езици. И при все това, те всички си приличат. Можете да присъствате на неделни събрания в Сингапур или в Стокхолм и службата ще бъде една и съща. Помислете си за объркването, което бихме изпитали, ако всеки епископ следваше своити собствени предпочитания. Църквата буквално би се разпаднала за много кратко време. Президентът на кола служи като съветник на епископа. Всеки епископ знае, че когато трябва да се справи с някакъв труден поблем, винаги има човек, който да сподели задълженията му и към когото да се обърне за съвет. Той предоставя допълнителна гаранция при определянето на това кои хора са достойни да отидат в дома Господен. Епископите са много близки със своите хора. Те са техни съседи. Понякога те нямат сърце да им откажат препоръка, дори когато достойнството на съответния човек е малко съмнително. Президентът на кола, обаче, също провежда интервюта. До времето на Уилфърд Уудръф президентът на Църквата е подписвал всички храмови препоръки. Задължението, обаче, станало прекалено тежко и на президентите на колове им била възложена тази отговорност. Те са извършили огромна работа в тази насока. Президентът също така се явява второ ниво, на което се определя достойнството на тези, които отиват да представляват Църквата на мисионерското поле. Той също така интервюира кандидата и само, когато е удовлетворен от неговото или нейното достойнство подписва препоръката. На него също така е била възложена отговорността да отделя хората, които са били призовани да служат на мисия и да ги освобождава, когато са приключили своята служба. Най-важното, обаче, е , че той е главният дисциплинарен служител в кола. Задълженията на учителя в кворума на Аароновото свещеничство са относими и към президента на кол. Той „трябва да ръководи [целия кол], да бъде заедно с [членовете] и да ги укрепва. Също така трябва да следи да няма беззаконие в Църквата, нито грубост между членовете, нито лъжи, нито свади, нито злословие; Също така трябва да следи Църквата да се събира често, както и че всички членове изпълняват задълженията си“ (Учение и завети 20:53-55). Той носи най-тежката отговорност да следи, че учението, което се преподава в кола, е запазено чисто и неопетнено. Негово задължение е да следи, че не се преподават лъжливи учения, нито че се практикуват лъжливи обреди. Ако някой носител на свещеничеството на Мелхиседек или който и да било друг член на клона е бил неизряден при определени обстоятелства, той трябва да се посъветва с тях и ако съответният човек продължава да съгрешава, президентът трябва да предприеме мерки. Той ще призове нарушителя да се яви пред дисциплинарен съвет, където спрямо него могат да бъдат предприети определи мерки като да бъде поставен под изпитателен период, да бъде лишен от членство или да бъде изключен от Църквата. Това е много тежка и неблагодарна задача, но президентът трябва да се изправи пред нея без страх или пристрастие. Всичко това се прави в хармония с напътствията на Духа и съобразно указанията в раздел 102 и на Учение и завети. Тогава той трябва да положи всички необходими усилия, за да върне в подходящото време човека, който е бил лишен от членство. Всичко това и много други неща съставляват неговите отговорности. От това следва, че неговият собствен живот трябва да бъде пример за хората. Каква прекрасна група от мъже са президентите на колове на тази Църква. Избрани чрез вдъхновение, те изпълняват с изключително усърдие своите задължения. Те са способни мъже. Те са мъже добре обучени в ученията и обредите на Църквата. Те са мъже с голяма вяра. Те са мъже, които са били призовани от Господ да ръководят в коловете, които са им били поверени. Смятам, че знам малко за службата на президента на кол. Моят дядо беше президент на кол, във времето, когато имаше само 25 кола в Църквата. Баща ми председателстваше в продължение на години в най-големия кол в Църквата. Аз служих като президент на кол преди да бъда призован за висш ръководител. Един от синовете ми току-що бе освободен след девет години служба като президент на кол. Това прави четири поколения, които са служили в това качество. Имам пълна увереност в мъжете, които притежват този сан. Техните задължения са многобройни, отговорностите им са големи. Те осъзнават недостатъчността на собствените си сили и се молят за напътствия и помощ. Знам, че те изучават писанията, за да открият отговорите. Знам, че те оставят това дело на първо място в живота си. Поради нашето огромно доверие в тях ние съветваме членовете на Църквата да не се обръщат към висшите ръководители за съвет или, за да бъдат благословени. Техните президенти на колове са били призовани под въздействието на същото вдъхновение както и висшите ръководители. Моля се за тези мои възлюбени братя, така че Духът на Господ да бъде с тях. Моля се те да бъдат вдъхновени в своите думи, мисли и дела. Надявам се, че домовете им ще бъдат място на мир, любов и хармония, където те ще намерят вдъхновение за своята работа. Моля се те да укрепват и благославят своите съпруги и деца, да бъдат любящи съпрузи и бащи, за да бъдат пример на всички хора в техните колове. Надявам се, че независимо от това какви са техните призвания в живота, ще ги следват с чест и благородство, за да бъдат работници достойни за своята награда. Надявам се, че те ще живеят така, че да заслужат уважението не само на хората от нашата вяра, но и на другите, с които те общуват. И след като са служили добре през определен период от време и са ръководили хората си с достойнство и любов, ще дойде времето за тяхното освобождаване. Тяхната единствена награда ще бъде любовта на хората и доверието на техните братя. Няма друг сан в Църквата който да прилича изцяло на този. Президентът на кола е достатъчно близък на хората, за да може да ги познава и обича. И при все това, заедно със своите съветници, той е на достатъчно разстояние от тях, за да може да работи обективно според волята и намерението на Господ. Моля се изобилните и прекрасни благословии на Господ да се излеят върху тези всеотдайни братя, така че да бъдат мъже на вяра, мъже на вдъхновена преценка, мъже на търпение, мъже, които обичат Господ и които обичат своите хора. Нека те бъдат щастливи и нека открият своята награда в удоволетворението от това да са служили добре. Смирено се моля за това в името на Исус Христос, амин.