Да открием безопасно пристанище Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли В нашите собствени житейски бури Спасителят ни е утеха и светилище. Ако търсим покой, трябва да отидем при Него. Чувствам се привилегирован да бъда с вас на това историческо събитие. За мене този прекрасен конферентен център, със стени от здрав гранит, е символ на великото дело от последните дни - камъкът, който видял Данаил, „отсечен от планината не с ръце“1 , който да стои вечно като царството Божие. Независимо дали присъствате лично или наблюдавате конференцията по телевизията, аз ви поздравявам за избора да бъдете част от нея и се моля Господ да ви благослови за вашата вяра. Преди повече от 60 години служих като мисионер в Австралия и Швейцария. Беше прекрасно време, изпълнено с предизвикателства. Заобичах хората от тези страни и не ми се искаше да си тръгвам. Срокът на моята служба, обаче, приключи в края на август 1939 г. Започнах да се приготвям да отплавам за дома. След едно дълго пътуване през Атлантическия океан, което по това време бе опасно заради войната, изпитах радост, когато видях прекрасния символ на свободата и демокрацията, Статуята на свободата. Не мога да ви опиша облекчението си, когато най-накрая стигнахме до безопасен бряг. Предполагам, че съм почувствал нещо подобно на това, което изпитали учениците на Исус Христос в деня, когато заедно със Спасителя излезли в морето на Галилея. Светите писания ни казват, че Исус бил уморен, отишъл в задната част на ладията и заспал на една възглавница.2 Скоро небето притъмняло и „ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова, щото вълните покриваха ладията.“3 Бурята се разбушувала. Учениците изпаднали в паника. Струвало им се, че ладията ще се обърне, а Спасителят продължавал да спи. Най-накрая, те не можели да издържат повече и събудили Исус. Почти можем да доловим болкта и отчаянието в гласовете им, докато се молили на Учителя: „Нима не Те е грижа, че загиваме?“4 Мнозина днес се чувстват притеснени и отчаяни; много хора изпитват това чувство непрекъснато. Корабите на техния живот могат да се обърнат и потънат. Вие сте тези, които търсите спокойното пристанище, за което искам да говоря днес, вие, чиито сърца биват разбити, вие, които се притеснявате или се боите, вие, които носите в себе си товара на скръбта и греха, вие, които се чувствате така, като че ли никой не се вслушва във виковете ви, вие, чиито сърца молят: „Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?“ Към вас отправям думи на утеха и съвет. Бъдете сигурни, че има безопасно пристанище. Можете да намерите покой сред бурите, които ви заплашват. Вашият Небесен Отец, който знае кога пада дори едно врабче, познава болките на сърцето ви и вашето страдание. Той ви обича и иска най- доброто за вас. Никога не се съмнявайте в това. Независимо, че ни позволява да вземаме решения, които не винаги са за наше собствено или за това на другите добро и независимо, че не винаги се намесва в хода на събитията, Той е обещал на вярващите покой в техните изпитания и премеждия. Пророкът Алма ни казва: „И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.“ 5 Исус ни утешава, когато казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.“6 Доближете се до Господ Исус Христос. Той носи специална любов на страдащите. Той е Синът Божи и Цар на вечността. По време на земното Си служение Той ги обичал и благославял. За кротките и обезсърчените, всяка Негова дума била изпълнена със състрадание и подкрепа. На болните Той дал изцелителен балсам. Тези, които копнеели за надежда, за грижовно докосване, ги получили от ръката на този Цар на царете, този Творец на океана, на земята и небето. Днес Исус Христос стои от дясната страна на Небесния Отец. Смятате ли, че днес Той е по-малко склонен да помага на страдащите, на болните и на тези, които умоляват Отца за помощ? Радвайте се. Мъжът от Галилея, Създателят, Синът на живия Бог няма да забрави, нито да изостави тези, чиито сърца се стремят към Него. Свидетелствам, че Човекът, който страда за всички хора, който посвети живота Си да изцелява болните и да утешава безутешните, знае за вашите болки, съмнения и душевни терзания. „Добре,“ ще каже светът, „Защо Той спи, докато бурята вилнее около нас? Защо Той не я потуши или защо ме оставя да страдам?“ Разсъждавайки върху пеперудата, можем да намерим отговор на този въпрос. Здраво стегната в своя пашкул, развиващата се ларва трябва да се бори с цялата си мощ, за да разкъса своя затвор. Пеперудата сигурно си мисли: „Защо трябва да страдам толкова? Защо просто с едно намигване на окото не се превърна в пеперуда? Такива мисли противоречат на плана на Създателя. Благодарение на борбата си да се отскубне от пашкула, пеперудата се развива, за да може да лети. Без трудностите, тя никога не би имала силите да осъществи своята съдба. Тя никога не би получила сили да се превърне в нещо необикновено. Президент Джеймс Е. Фауст обяснява това по следния начин: „В живота на всеки настъпват болезнени дни, изпълнени с отчаяние, дни на трудности и борба. Всеки достига пределната граница на болка, скръб и отчаяние, дори и тези, които искрено са се стремили да вършат това, което е правилно и да бъдат вярващи.“ 7 След това той ни казва, че трудностите, които изпитваме, позволяват на душите ни да станат като восък в ръцете на Учителя. „Изпитанията и трудностите,“ е учил президент Фауст,“ могат да ни подготвят, за да се родим отново.“ 8 Трудностите могат да ни направят по-силни и чисти. Както и при пеперудата, трудностите са необходими, за да могат хората да изградят своя характер. Дори когато бъдем призовани да плаваме през неспокойни води, трябва да знаем, че трудностите ни помагат да достигнем своя божествен потенциал. Ако погледнем отвъд настоящите си страдания и приемем борбата, която водим като едно преходно състояние, ако само имаме вярата и доверието в нашия Небесен Отец, ще видим как не след дълго ще излезнем от изпитанията по-пречистени и силни. Какво би казал родителят на детето, което се учи да ходи: „да се научиш да ходиш е изключително трудно и болезнено преживяване. Ще се спъваш и най-вероятно ще се нараняваш, много пъти ще плачеш, когато паднеш. Ще те предпазя от това.“ Наблюдавах най-малкия ни внук, Сет, докато се учеше да ходи. В резултат на този процес на натрупване на опит, той сега ходи уверено. Бих ли могъл да му кажа: „Защото те обичам, ще те спася от това?“ Ако поради това, че не можех да понеса да го виждам да се катурва от време на време, той никога нямаше да се научи да ходи. Това е немислимо за един любящ родител. За да се научи да ходи, детето трябва да премине през процеса на препъването, през болезнения процес на ученето. Ние насърчавахме Сет да се учи от опита си. Да, въпреки че знаехме, че ще бъде трудно, ние знаехме, че свободата и радостта да ходи ще накарат сегашната болка и трудности да избледнеят. Мои братя и сестри, какво е земният живот, ако не е един дълъг процес на научаване да ходим? Трябва да се научим да вървим в пътищата на Господ. Вие сте по-силни, отколкото смятате. Вашият Небесен Отец, Господ и Учител на вселената, е ваш Създател. Това е една от причините, поради които Го наричаме Отец. Когато си мисля за това, сърцето ми ликува. Нашите духове са вечни, а вечните духове имат необятни способности! Нашият Отец в небесата не иска да се страхуваме. Той не иска да се отдаваме на своето нещастие.Той очаква да изправим рамене, да запретнем ръкави и да преодолеем предизвикателствата си. Този именно дух, съчетание на вяра и усилна работа, е духът, към който трябва да се стремим, докато търсим безопасно пристанище в своя живот. Братя и сестри, вие не сте сами. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, днес милиони хора стоят до вас. Тези, които следват ученията и примера на Спасителя „сте готови да носите един другиго тегобите си, за да може те да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение.“ 9 На въпроса, който Каин задал на Господ: „Пазач ли съм на брат си?“10, са отговорили пророците от тези последни дни. „Да, ние сме ‚пазители‘ на своите братя,“ е казал президент Томас С. Монсън. Когато работим заедно, за да помогнем на хората в нужда, „Ние премахваме слабостта на човека, който е сам, и я заместваме със силата, която носи службата на мнозината. Независимо че не можем да направим всичко, ние можем и трябва да направим нещо.“11 Епископите, домашните учители, посещаващите учители, членовете на кворумите на свещеничеството, на Обществото за взаимопомощ и на другите помощни организации, всички те са готови да помогнат. Ученията на Спасителя и на Църквата представляват нашето най-безопасно пристанище, да, нашето най-сигурно „убежище срещу бурята.“ 12 Разбира се, вашите братя и сестри в Църквата не трябва да разрешават проблемите ви вместо вас. От личен опит знам, че когато правим за другите това, което те биха могли да направят сами за себе си, ние често ги умаломощаваме, вместо да ги усилим. Вашите братя и сестри, обаче, ще бъдат до вас, за да ви усилват, окуражават и да ви помагат. Когато преодолявате трудностите във вашия живот, ще станете по-силни. Тогава ще можете по-добре да помагате на другите, на тези, които на свой ред се стремят да намерят безопасно пристанище от бурите, които вилнеят около тях. Когато се чувствате подхвърляни от житейските бури, когато вълните се надигат, а вятърът вие, естествено е да извикате в сърцето си: „Учителю, нима не Те е грижа, че загивам?“ Когато дойдат такива моменти, помислете си за деня, в който Спасителят се събудил на кърмата на ладията, изправил се и смъмрил бурята. „Мълчи, утихни,“ 13 казал Той. Понякога се изкушаваме да си мислим, че Спасителят е забравил за изпитанията ни. В действителност, вярно е точно обратно; но ние сме тези, които трябва да събудим сърцата си за Неговите учения. Използвайте своята изобретателност, сила и мощ, за да се справите с предизвикателствата. Направете всичко, което можете, а останалото оставете на Господ. Президент Хауърд У. Хънтър е казал: „Ако животът и вярата ни са съсредоточени върху Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие, нищо и никога не може да се обърка окончателно. И обратното, ако животът ни не е концентриран върху Спасителя и Неговите учения, никой успех не ще бъде винаги удовлетворителен.“ 14 Да живеем според Евангелието не означава, че житейските бури ще ни подминат, но ние ще бъдем по-добре подготвени да се изправим срещу тях със спокойствие и увереност. „Търсете усърдно, винаги се молете и вярвайте,“ ни е посъветвал Господ „и всички неща ще се развият за ваше добро, ако вървите в праведност.“ 15 Останете близо до Господ Исус Христос. Не унивайте. Запазете вярата. Не се съмнявайте. Бурите ще утихнат някой ден. Нашият възлюбен пророк, президент Гордън Б. Хинкли, е казал: „Няма от какво да се боим. Бог е начело . . . [и] Той ще излее благосоловии върху тези, които се подчиняват на Неговите заповеди.“ 16 В нашите собствени житейски бури Спасителят ни е утеха и светилище. Ако търсим покой, трябва да отидем при Него. Той самият е казал тази вечна истина: „Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ 17 Когато душите ни са пуснали котва в сигурното пристанище на Спасителя, можем да кажем като Павел: „Угнетявани сме от всякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяине; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ 18 Пророкът Джозеф Смит, който знаел много за житейските бури, по време на един тъмен момент от своя живот извикал в агония: „Боже мой, къде си и къде е шатрата, в която се криеш?“ 19 Точно когато той извисил своя глас, ведрата утеха на Господ се спуснала върху него: „Мир на душата ти; твоите трудности и страдания ще бъдат само кратък миг; И тогава, ако издържиш достойно, Бог ще те въздигне на високо и ти ще триумфираш над враговете си.“ 20 Евангелието ни дава пристан на вечна сигурност и покой. Живият пророк и апостолите днес са като маяци в бурята. Насочете се към светлината на възстановеното Евангелие и към вдъхновените учения на тези, които представляват Господ на земята. Свидетелствам тържестено, че Исус е живият Христос, нашият Спасител и Изкупител. Той ръководи и направлява Своята Църква чрез нашия пророк, президент Гордън Б. Хинкли. Ако живеем според ученията на Спасител със сигурност ще открием безопасно пристанище в този живот и във вечността. Свидетелствам в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Данаил 2:45. 2. Вж. Марка 4:38. 3. Матея 8:24. 4. Марка 4:38. 5. Алма 7:11. 6. Йоана 14:27. 7. „The Refiner’s Fire,“ Ensign, май 1979 г., стр. 53. 8. Ensign, май 1979 г., стр. 54. 9. Мосия 18:8-9. 10. Мойсей 5:34. 11.“Our Brothers’ Keepers,“ Ensign, юни 1998 г., стр. 33, 38. 12. Учение и завети 115:6. 13. Марка 4:39. 14. The Teachings of Howard W. Hunter, издал Клайд Дж. Уилямс, (1997 г. ), стр. 40. 15. Учение и завети 90:24. 16. „This is the Work of the Master,“ Ensign, май 1995 г., стр. 71. 17. Матея 11:30. 18. 2 Коринтяните 4:8-9. 19. Учение и завети 121:1. 20. Учение и завети 121:7-8.