Вдовиците на Сион Старейшина Ърл К. Тинджи От президентството на седемдесетте Господ обича вдовиците . . . [Ние] трябва да се грижим и да помагаме на вдовиците в собествените си семейства, домове, райони и квартали. Озаглавих речта си „Вдовиците на Сион“. В речника думата вдовица се определя като жена, която е загубила съпруга си, който е починал и . . . която не се е омъжила повторно.1 Някои вдовици са млади. В повечето случаи съпрузите им са починали преждевременно. И ако домът им е бил благословен с малки деца, младата вдовица поема цялата отговорност за тяхното отглеждане. Тя няма отговор на своя въпрос: „Защо това се случи на мен?“ Изключителната самота не е нещо необичайно. Други вдовици са по-възрастни. Те са загубили съпрузите си след продължително, изпълнено с любов съвместно съжителство, поради старост или заболяване. Десетилетия любящи спомени, споделени радости при отглеждането на едно благородно семейство и съвместна служба в Църквата и обществото биват заменени от самота и усещане, че са непотребни и нежелани. Въпросът: „Колко дълго трябва да чакам, за да се присъединя към моя вечен спътник?“ остава без отговор. Обикновено тези жени започват да работят повече в храма. Животът им често става по-труден. Животът в семейство или в дом за възрастни хора може да замени семейното огнище, изпълнено с дългогодишни спомени. Чувството за самота е непознато за нашите овдовели сестри. Те искат да помагат и да допринесат за благосъстянието на другите. Много от тях нямат достатъчно физически сили поради влошеното си здравословно състояние. Те искат да останат верни, така че един ден да се присъединят към вечните си спътници. Те могат да ни научат на много неща за вярата. Учението на Църквата относно вдовиците е пределно ясно. В ранната Църква, ръководителите били порицавани за това, че пренебрегвали вдовиците. Седем души, ползващи се с добра репутация, били призовани да им оказват помощ.2 Павел инструктирал светиите да почитат вдовиците.3 Той учил, че всеки, който „ . . . не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, . . . се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.“4 Когато Бригъм Йънг организирал първото преселение на пионерите към долината на Голямото Солено Езеро през 1847 г., той посъветвал светиите следното: „Нека всички групи отделят по равни части съобразно това, което притежават, за да ги дадат на бедните, вдовиците, сираците и на семействата, чиито мъже са отишли в армията, така че виковете на вдовиците и на сираците да не достигнат до ушите Господни и да предизвикат гнева Му срещу хората.“ 5 Вярвам, че усилията, които са били положени, за да се помогне на вдовиците да преминат през долините, е един велик съвременен пример за начина, по който трябва да се отнасяме към тях. Едно съвременно откровение разкрива реда, който съществува в Църквата: „Жените разчитат на съпрузите си за своето препитание, докато те са живи . . . Децата разчитат на родителите си за своето препитание, . . . и най-накрая те разчитат на Църквата.“ 6 В Учение и завети също така се казва: „Хранилищата ще бъдат запълвани с даренията на Църквата и вдовиците и сираците ще бъдат нахранени, както и бедните.“ 7 В Книгата на Яков се съдържа едно от най-красивите описания на учението на Църквата относно отговорността ни като семейства и приятели на вдовиците.: „Чист и непорочен пред Бог и Отец е този човек, който посещава сираците и вдовиците и им помага в страданията, за да бъде неопетнен пред света.“ 8 Понятието „вдовица“ се използва 34 пъти в Светите писания. В 23 от тези пасажи се говори за вдовиците и сираците. Вярвам, че Господ изпитва нежно чувство към вдовиците, сираците или децата без бащи. Той знае, че те разчитат в много по- голяма степен на Него отколкото на околните. Техните молитви са по-лични и продължителни, службата към ближните им е по искрена, вярата по-голяма. Вярата на вдовиците е пословична в Светите писания. Вдовицата от Сарепта показала вярата си, когато дала на пророка Илия парче хляб, вместо да използва последната си храна и масло, които имала, за да нахарани сина си и себе си, а след това да умрат. В Светите писания се казва: „И тя отиде, та стори според каквото каза Илия; и т, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.“ 9 Доверието, което вдовиците имат в Господ, може би е изразено най-точно в думите: „И тя отиде, та стори според каквото каза Илия.“ Анна, осемдесет и четири годишна вдовица, която дълго време служила в храма, познала детето Исус, когато го довели там.10 Виждайки голямата вяра на вдовицата от Наин, Исус Христос възкресил починалия й син, който й бил единствен, докато го изнасяли от града, за да го погребат. 11 Истински пример за духа на даване е историята за лептата на вдовицата, която завинаги е обезсмъртена като едно от най-великите учения на Спасителя. „Народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, . . . И повика учениците Си и каза им: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше целия си имот.‘“ 12 На вас прекрасни сестри, които сте станали вдовици, ви казвам, че Бог ви обича. Вие сте избрани сред избраните. Знам какво говоря. Собствената ми майка беше вдовица в продължение на почти три години. Тя ръководеше с благородство нашия род, който се състоеше от 247 души. Майката на съпругата ми, която е на 97 години, остана вярна и продължава да издържа до край, независимо от влошаващото й се здраве. Скъпи сестри, чрез собствения си живот вие давате пример за праведност и продължавате да вдъхновявате по-младите членове на семейството да бъдат по-добри. Вие продължавате да учите околните. Бог е предвидил момента, в който ще се срещнете с вашия вечен спътник и ще служите заедно, завинаги, на великото дело в света на духовете. Вие, млади вдовици, с нарастващите ви семейни отговорности, знайте, че Бог познава нуждите ви и Той ще ги задоволи. Продължавайте да упражнявате вяра и добри дела. Ще имате помощта на вярващото си семейство и на членовете на Църквата. С готовност приемайте помощта от другите, когато се нуждаете от нея. Децата ви ще знаят, че се грижите за тях с двойна доза любов. Свидетелствам, че нашият Небесен Отец изобилно ще благослови семейството ви с вечни благословии, благодарение на добротата на вашите сърца. На семействата и приятелите на вдовиците искам да кажа, че Бог знае за вашата служба и Той ще съди делата ви според това, колко добре сте помагали на вдовиците. Президент Джеймс Е. Фауст веднъж сподели с висшите ръководители една прекрасна история за това как съседите и приятелите в едно малко селце в централна Юта се отнасяли към вдовиците. Те всички се редували с часове да вземат вода, с която да напояват градините си. Накрая решили че, ако всеки от тях взема по-малко вода, вдовиците от селото щели да имат повече вода, с която да напоят своите градини. Наскоро наблюдавах пет възрастни вдовици, които заедно отиваха на църковно събрание в една скромна кола. Те заедно влезнаха на събранието и седнаха една до друга. Те като че ли извличаха сила и подкрепа една от друга. Почувствах добротата в техния благороден живот, докато наблюдавах нежността, с която се отнасяха помежду си в залеза на живота си. Братя и сестри, Господ обича вдовиците. Знам, че ръководителите на Църквата са загрижени за тяхното благосъстояние. Ние, членовете, трябва да се грижим и да помагаме на вдовиците в собствените си семейства, домове, райони и квартали. Призовавам младите хора, включително членовете на Неделното училище за деца и тинейджърите, да се възползват от възможността да помагат на вдовиците в своята общност и да извличат сили от това. Смирено се моля да бъдем по-внимателни и загрижени за вдовиците на Сион. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Merriam-Webster‚s New Collegiate Dictionary, 10-то издание., s.v. „вдовица“. 2. Вж. Деяния на апостолите 6:1-3. 3. Вж. 1 Тимотея 5:3. 4. 1 Тимотея 5:8. 5. Учение и завети 136:8. 6. Учение и завети 83:2, 4-5. 7. Учение и завети 83:6. 8. Яков 1:27. 9. Вж. 3 Книга на царете 17:8-16. 10. Вж. Лука 2:36-38. 11. Вж. Лука 7:11-15. 12. Марка 12:41-44; вж. също Лука 21:1-4.