Ние сме създатели Мери Елън Смут Общ президент на Обществото за взаимопомощ Да създадем домове, изпълнени с любов и спокойствие. Да облекчим страданието. Да създадем трайни свидетелства за вечните истини у себе си и у другите. Всички ние сме създатели. Вървим по мост във време, което пресича прага на ново хилядолетие. Това е вълнуващо и важно време. Това са дните, които пророците са предрекли, че ще дойдат. Това е векът на вярата, векът на възможностите, векът на чудесата. Дивя се, когато мисля за този свят тъй богат на красота и така перфектен в начина, по който функционира. Този свят е бил създаден от Исус Христос под ръководството на нашия Небесен Отец. Сътворяването е една от характеристиките, определящи Бог. Той взема материя без форма и я превръща в звезди, планети и слънчеви системи. „Създал съм безброй светове“1, казал ни е Той. Братя и сестри, ние сме Божии чеда. Не трябва ли да сме ангажирани с делото на нашия Отец? Не трябва ли и ние да сме създатели? Вие може би ще кажете: „Аз не съм творческа личност“. Аз съм тук, за да ви кажа, че сте. Вие сте създатели. Успявали ли сте някога да накарате бебе да ви се усмихне? Учили ли сте някога някого да прощава? Помагали ли сте на някого да се научи да чете? Подготвяли ли сте семейна домашна вечер? Организирали ли сте голямо семейно тържество за всичките си роднини? Може би сте били подтикнати да направите нещо за човек, на когото сте посещаваща учителка или домашен учител, което е било много важно за него? Ако сте направили накое от тези неща, значи сте творци. Суровите материали за сътворяването на нещо са навсякъде около нас. Президент Дейвид О. МакКей е учил: „Ние сме скулпторите на живота, с нашите неоформени души пред нас. Всеки един от нас оформя душа“. 2 Аз вярвам, че ние оформяме души - своите собствени и тези на другите - всеки ден. Нека сега да решим твърдо да направим тези души „чисти и непорочни“. Да създадем домове, изпълнени с любов и спокойствие. Да облекчим страданието. Да създадем трайни свидетелства за вечните истини у себе си и у другите. Неотдавна посетих семейството на млада майка, която беше починала при раждането на петото си дете. Очаквах да видя мъка, но намерих надежда и решимост. Съпругът й ценеше времето, което бяха прекарали заедно. Децата им разбираха плана на спасението и знаеха, че могат да бъдат отново с майка си, завинаги. Тя никога не е била прекалено заета, за да обърне внимание на тези, които са й били най-скъпи. Макар и млада, тази сестра беше служила като президент на Общество за взаимопомощ, като винаги беше поставяла брака и семейството си на първо място. Когато посетих майката на починалата жена, тя отбеляза, че нейната най-важна цел е била да отгледа дъщерите си така, че те да станат праведни жени. Въпреки, че животът на дъщеря й бил прекъснат, тази дъщеря вече беше създала праведен модел на живот, воден според Евангелието, в своя дом. Заедно, вашето общо президентство на Обществото за взаимопомощ, под ръководството на свещеническите ръководители, създаде Декларацията на нашите сестри от Обществото за взаимопомощ по целия свят. Декларацията ни напомня кои сме, а вечерта за дома, семейството и личното развитие е създадена, за да развие тези умения. Забелязваме ли възможностите за сътворяване, които съществуват в живота ни? Ценим ли дарбите, талантите и избраните духове, които Бог ни е дал? Споделяме ли с другите това, което сме създали със сърцето, ума и ръцете си? Въпреки че огромни здравни проблеми били надвиснали над семейството й, друга майка и съветник в Общество за взаимопомощ на кол създала забележителен проект за служба в своя кол. Чрез пост и молитва станали чудеса и сестрите от кола създали нещо изключително за други, които мръзнели, били гладни и болни. Кой знае колко животи са били благословени, благодарение на това, че една жена отказала да се вглъбява в своите проблеми, а вместо това създала този проект за служба - паметник на състраданието и благородството на човешкия дух. Тази история се повтаря до по-голяма или по-малка степен от десетки хиляди верни членове всяка година. През юли миналата година председателстващото епископство разпространи писмо, в което се казваше, че всеки, който желае да допринесе за облекчаването на страданието на бежанците в Косово, може да направи завивки и да ги изпрати в хуманитарния център на светиите от последните дни, за да бъдат те изпратени от там. Намерението ни беше да съберем и изпратим 30 000 завивки. При последното преброяване бяхме получили повече от 125 000 завивки. Те бяха изпратени не само на тези, които страдат в Косово, но и на жертвите на бедствия в Турция, Венецуела, Мексико и други страни, включително Мозамбик и Зимбабве. Миналата година имах привилегията да пътувам до Косово, където лично завих с много от тези завивки бебета и жени, които ги приеха с благодарност и със сълзи на очи. Разбрали сме, че благодарение на тази велика организация можем да бъдем творци в собствените си домове, че можем да учим семействата, приятелите и съседите си да служат и да помагаме на други по целия свят. В името на Обществото за взаимопомощ и хуманитарните служби на Църквата, можем да бъдем творци. Не е ли това вълнуващо? Всеки един от нас трябва да си каже: Какво ще сътворя от своя живот? От времето си? От бъдещето си? Първо, вървете накъдето ви напътства Духът. Бъдете тихи и слушайте. Вашият Небесен Отец ще ви напътства, когато се приближавате до Него. Потопете се в святото слово на древните и съвременни пророци и Духът ще ви говори. Бъдете търпеливи, искайте с вяра и ще получите напътствия в своите творчески усилия. Второ, не се сковавайте от страх да не направите грешка, потопете ръце в глината на своя живот и започнете. Много ми харесва как Ревека от древността отговорила на Авраамовия слуга, който дошъл да търси съпруга за Исаак. Нейният отговор бил простичък и директен. „Отивам“3, казала тя. Ревека можела да откаже. Можела да каже на слугата да изчака, докато си организира подходящо изпращане, набави си нов гардероб, докато отслабне с няколко килограма, или докато времето стане по-добро. Можела да каже: „Какво му е на Исаак, че не може да си намери жена в цял Канаан“. Но тя не направила това. Тя пристъпила към действие, което трябва да направим и ние. Времето за отлагане свърши. Започнете! Не се страхувайте. Правете най-доброто, което можете. Разбира се, че ще правите грешки. Всички правят грешки. Учете се от тях и вървете напред. Трето, подкрепяйте другите по пътя. Всеки човек на тази земя е уникален. Всички ние имаме различни интереси, способности и умения. Всеки е на различно ниво физически, духовно и емоционално. И накрая, радвайте се. Сътворяването не е неприятна работа. Сътворяването идва от любовта. Когато правим това, което обичаме, се радваме, докато вървим по пътя. Ако не сте щастливи, ако сте уморени, обезпокоени или с изгубени илюзии, може ли да ви помоля да опитате нещо? Вместо да се замисляте за проблемите си, се концентрирайте върху създаването на нещо забалежително, нещо, което има вечна стойност. Подсилете свидетелство, заздравете връзка, напишете семейна история, отидете в храма, служете. Прочетете Семейството - прокламация към света и декларацията на Обществото за взаимопомощ, решете да следвате тези принципи и празнувайте. Ние сме радостен народ. Ние сме участници, които вървят по моста на времето в един от най-великите моменти от историята на света. „Това не е време да влачим крака или да вървим с приведени рамене.“ Президент Гордън Б. Хинкли ни е посъветвал: „Престанете да търсите бурите и се наслаждавайте по-пълно на светлината“.4 Моля се, като светии от последните дни, да вършим работата на нашия Отец и да сътворим нещо от своя живот. Независимо от това в каква ситуация се намираме, можем да се молим като Исаия: „Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка“.5 Моята смирена молитва е нашата работа и слава да бъдат отражение на Неговите, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Мойсей 1:33. 2. In Francis M. Gibbons, David O. McKay, Apostle to the World, (1986), 228. 3. Битие 24:58. 4. Standing for Something: Ten Neglected Virtues That Will Heal Our Hearts and Homes (2000), 101. 5. Исаия 64:8.