Моето свидетелство Президент Гордън Б. Хинкли Но едно от нещата, за които се чувствам благодарен . . . стои над всичките. Това е живото свидетелство за Исус Христос. Сега, в този ден, на мен е дадена възможността да кажа няколко думи на вас, братя и сестри. Тази сутрин съм обзет от чувството на благодарност. Чувствам се толкова богато благословен от Господ. Докато гледам в лицата на стотиците хиляди хора, които са се събрали в тази нова и хубава сграда, и си мисля за другите стотици хиляди, които са се събрали навсякъде по света, слушайки тази конференция и съм изпълнен с чувството на благодарност за единството, което съществува между нас. Ако може, бих искал да поговоря малко за себе си, мисля си, че няма човек, който да е бил благословен толкова много, колкото съм бил аз. Не мога да проумея това. Благодарен съм за безбройните ви прояви на милост и любов. Посредством голямата доброта на другите, съм пропътувал на дълго и на широко по света, служейки на тази Църква. Имал съм забележителни възможности да говоря на света чрез щедростта на медиите. Издигал съм гласът си, свидетелствайки във великите зали на тази нация, от Медисън Скуеар Гардън в Ню Йорк до Астродом в Хюстън. Мъже и жени на ръководни постове са ме приемали и са ми говорили с голямо уважение относно работата ни. Във връзка с това, което токущо казах, през тези години съм се запознал и със сприхави хора и недостойните средства на нашите критици. Мисля, че Господ е имал тях предвид, когато е оповестил: „Че ще бъдат проклети всички онези, които ще издигнат ръката срещу помазаните от Него, казва Господ, и които казват, че са съгрешили, когато те не са съгрешили пред Него, . . . но са направили онова, което бе право в очите Му, и което Той им е заповядал. . . . Онези, които казват, „прегрешение“, го правят, защото са служители на греха, и самите те са деца на непослушанието. . . . Проклети да бъдат. . . . Кошниците им няма да са пълни, домовете и хамбарите им ще се разрушат, и те самите ще бъдат изместени от тези, които са ги ласкали.“ (Учение и завети 121:16-17, 19-20) Ще оставим Господ, Който има правото да произнесе присъдата над онези, които се противопоставят на Неговото дело. А сега се връщам към израза си на благодарност. Благодаря ви, братя и сестри, за вашите молитви. Благодаря ви за поддръжката във великата работа, която всички ние се опитваме да свършим. Благодаря ви за послушанието на заповедите Божии. Той е доволен и ви обича. Благодаря ви за верността в осъществяването на огромните отговорности, които имате. Благодаря ви, че отговаряте с готовност на всяко призование, отправено към вас. Благодаря ви, че сте отгледали децата си в пътя на светлината и истината. Благодаря ви за силните свидетелства, които носите в сърцата си, относно Бог нашия Вечен Отец и Неговия Възлюбен Син, Господ Исус Христос. Толкова съм благодарен за младежите в Църквата. Има толкова много зло навсякъде. Изкушението, с цялото му прелъстително влияние, е навсякъде около нас. За нещастие сме загубили някои от тези младежи сред тези унищожителни сили. Жалеем за всеки, който бъде загубен. Протягаме ръка за помощ, да им служим, но в много случаи призивите ни са отблъснати с пренебрежение. Трагичен е пътят, по който тези младежи са поели. Това е пътят, който води към унищожение. Но има толкова много, стотици хиляди млади хора, които са верни и истинни, които са непоклатими и отдадени в следването на курса, който са начертали за себе си. Той е курсът на праведност и доброта, курс на себереализиране и постижение. Те правят нещо от живота си и светът ще бъде много по-добър поради тях. Дълбоко съм благодарен за този прекрасен период от историята, в който живеем. Никога не е съществувал подобен на него. Ние, от всички хора живели някога, сме най- богато и изобилно благословени. Но едно от нещата, за които се чувствам благодарен тази сутрин стои над всичките. Това е живото свидетелство за Исус Христос, Сина на Всемогъщия Бог, Княза на мира, Светия Израилев. По един повод, на среща на мисионери в Европа, един старейшина вдигна ръка и каза, „Дайте свидетелството си и ни разкажете как сте го получили.“ Чувствам, че мога да се опитам да кажа няколко думи за развитието на моето свидетелство. Това е нещо лично, разбира се. Надява се да ме извините за това. Най-ранният случай, за който си спомням да съм имал духовни чувстава, беше, когато бях на пет годинки, едно много малко момче. Плачех от болка в ухото. По това време ги нямаше чудните лекарства. Това беше преди осемдесет и пет години. Майка ми приготви торбичка с готварска сол и я сложи на печката да се стопли. Баща ми меко постави ръцете си върху главата ми и ми даде благословия, смъмряйки болката и болестта с властта на Святото Свещеничество и в името на Исус Христос. След това той нежно ме взе на ръце и постави торбичката с топлата сол на ухото ми. Болката намаля и отмина. Заспах в сигурната прегръдка на баща ми. Докато заспивах си мислех за думите в свещеническата му благословия. Това е най-ранният ми спомен, който имам за упражняването на властта на свещеничеството в името на Господ. По-късно, в младежките си години, брат ми и аз спяхме в неотоплената спалня, през зимата. Хората си мислят, че това е здравословно. Преди да си легнем в затопленото легло, коленичихме и се молихме. Това беше просто израз на благодарност. Молитвите ни завършваха в името на Исус. Отличителната титла Христос не беше използвана много, когато се молехме през онези дни. Спомням си скачането в кревата, след като казвах „амин“, как дърпах завивката чак до шията си и размишлявах над това, което направих, говорейки на моя Отец в Небесата, в името на Неговия Син. Нямах голямо познание за Евангелието. Но имаше някакво успокояващо чувство на мир и сигурност в общуването с небесата в и чрез Господ Исус. Когато отидох на мисия на Британските острови, това свидетелство скоро стана по- силно. Всяка сутрин заедно с първия ми колега четяхме от Евангелието на Иоана, коментирайки всеки стих. Това беше прекрасно, осветляващо преживяване. Това чудно послание започва с декларация за Божествеността на Сина на Бог. То казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало . . . И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, славата като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Иоана 1:1-3, 14) Тогава много мислех за тази декларация и си мисля и до днес. Тя не оставя съмнение относно индивидуалността на Отца и Сина. На Сина бащата даде по-голямата отговорност да сътвори земята, „и без Него не е станало нищо от това, което е станало.“ Видял съм много от грозотата на този свят. Повечето е дело на човека. Но си мисля, че съм видял повече красота. Удивлявам се на величествените работи на Твореца. Колко великолепни са те. И всички те са дело на Сина на Бог. „И словото стана плът и пребиваваше между нас. . .“. Той, Синът на Отца дошъл на земята. Той се съгласил да остави царските Си дворци в небесата, . . . където стоял като Принц, Единородният на Отца . . . и да поеме върху Си смъртността, да бъде роден в ясла, най-смиреното от всички места, във васалска страна, управлявана от Римските центуриони. Как е могъл да прояви снизхождение по нататък? Той бил кръстен от Иоан в р. Йордан „за да изпълни всичко що е право“ (Матея 3:15). Земното Му служение било предшествано от лукавите изкушения на унищожителя. Той им устоял, казвайки: „Махни се зад Мене, Сатано“ (Вж. Лука 4:8). Той вървял из Галилея, Самария и Юдея, проповядвайки Евангелието на спасението, карал слепи да проглеждат, куци да ходят, мъртви да се връщат към живот. И тогава, за да изпълни плана на щастие на Своя Отец за Неговите деца, Той дал живота Си като откуп за греховете на всеки един от нас. Това свидетелство расна в сърцето ми като мисионер, когато четох Новия Завет и Книгата на Мормон, която също свидетелства за Него. Това знание стана основата в моя живот, подкрепена от отговорите на молитвите ми в моето детство. От тогава вярата ми нарастна повече. Аз станах Негов апостол, избран да върша Неговата воля и да уча Неговото слово. Станах Негов свидетел по света. Повтарям свидетелството си с вяра, пред вас и пред всички, които чуват гласа ми тази неделна сутрин. Исус е мой приятел. Никой друг не ми е дал повече. „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Иоана 15:13) Той даде живота Си за мен. Той отвори вратата към вечен живот. Единствено Бог може да направи това. Надявам се, че съм достоен да бъда Негов приятел. Той е мой пример. Неговият начин на живот, Неговото абсолютно безкористно поведение, Неговата протегната ръка за тези в нужда, Неговата последна жертва, всички те ми служат за пример. Не мога да съм съвършен, колкото Него, но мога да се опитам. Той начерта пътя и даде примера, И определи всяка стъпка Към светлина и живот, и ден неспирен. Където пълното присъствие на Бог блести. („How Great the Wisdom and the Love,“ Hymns, no. 195) Той е мой учител. Никой друг глас, никога не е говорил такъв чуден език като този на Блаженствата: „А Исус като видя множествата, . . . отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: Блажени нисшите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.“ (Матея 5:1-10) Никой друг учител никога не е предлагал несравнимия съвет, даден на множеството на планината. Той е мой изцелител. Стоя удивен пред Неговите изумителни чудеса. И въпреки това, знам, че са се случили. Аз приемам истината за тези неща, защото знам, че Той е Господарят на живота и смъртта. Чудесата на Неговото служение означават състрадателност, любов и чувство на хуманност, прекрасна за съзерцание. Той е мой водач. За мен е чест да бъда един сред дългата колона от хора, които Го обичат и които са Го следвали през двете хилядолетия, изминали от Неговото рождение. Напред войници на Христа! Марширувайки като за война, С кръста на Исус Вървящ пред вас. Христос, царският Господар, Води ни против врага; Напред в битка, Виж знамената Му вървят! („Onward, Christian Soldiers,“ Hymns, no. 246) Той е мой Спасител и Изкупител. Чрез отдаването на живота Си, в болка и неизразимо страдание, Той е протегнал ръка към мен, за да ме повдигне, както и всеки един от нас, и всички синове и дъщери на Бог, от бездната на вечната тъмнина, следваща смъртта. Той е осигурил нещо по-добро, сфера от светлина и разбиране, растеж и красота, където ще можем да вървим по пътя, водещ ни към вечен живот. Признателността ми няма граници. Благодарностите ми към моя Господ нямат край. Той е мой Бог и мой Цар. От вечността до вечността Той ще царува и управлява като Цар на царете и Господар на господарите. За Неговото властване не ще има край. За Неговата слава не ще има нощ. Никой друг не може да заеме мястото Му и никой никога не ще може. Пречист и без недостатък от всякакъв вид, Той е Агнецът Божий на Когото се прекланям и чрез Когото се обръщам към моя Отец в Небесата. Исаия предрекъл идването Му: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исаия 9:6) Онези, които са вървели с Него в Палестина, са свидетелствали за Божествеността Му. Центурионът, който го наблюдавал как умира, тържествено заявил, „Наистина тоя беше Син на Бога.“ (Матея 27:54) Тома виждайки Неговото възкресено тяло, извикал в почуда „Господ мой и Бог мой.“ (Иоана 20:28) Хората от това полукълбо, пред които Той се явил, чули гласа на Отца да Го представя: „Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си - слушайте Него.“ (3 Нефи 11:7) И пророкът Джозеф, говорейки в тази евангелска епоха, заявил: „И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той живее! Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца.“ (Учение и завети 76:22-23) Към което аз добавям моето свидетелство, че Той е „пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Иоана 14:6) С признателност и с неотслабваща любов, свидетелствам за тези неща в Неговото Свято име, името на Исус, Христос, амин.