„Защото Моят Отец Ме изпрати“ Старейшина Лорън К. Дън от Седемдесетте Бащата успява, когато пристъпи напред и приеме своята отговорност на баща, винаги любящ, молещ се и вършещ всичко, което може за своето семейство, никога не предаващ се. Миналата седмица бях на едно препълнено летище, къдете сред големия брой хора, които бързаха да хванат самолетите си, един баща бе коленичил до сина си и спокойно му помагаше да яде кофичка сладолед, нещо, за което детето бе прекалено малко, за да се справи само. Момченцето се нуждаеше от помощ, тъй като палтото му, което го предпазваше от студа, му пречеше да свива ръката си. Помслих си, какъв страхотен баща! За нас не трябва да има друга дума, която да е по-важна от майка или баща, а аз бих искал да говоря за бащата. Не става въпрос само за това как да бъдем добри бащи. Много неща са били написани и много добри съвети са били дадени, дори и на тази конференция. Също така бих искал да говоря за нашата решимост да бъдем добри бащи. Историята на Евангелието на Исус Христос от Адам и Ева до наши дни е тясно свързана с бащата, майката и семейството. В уводните страници на Книгата на Мормон великият пророк Нефи, докато разказва за изпитанията и благословиите на своето семейство на първо място отдава почит на своя баща: „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители и следователно обучен до известна степен във всичките познания на баща си, и като бях видял много огорчения в течение на моите дни, въпреки това, бидейки много облагодетелстван от Господа във всичките си дни, да, притежаващ голямо знание за добрината и тайнствата Божии, затова аз правя летопис на постъпките си в моите дни.“1 Енос, по същия начин, първо отдава признание на баща си за подготовката, която е получил: „Ето, стана така, че аз, Енос, като знам, че баща ми е праведен човек, защото той ме поучаваше на своя език и съобразно учението и увещанието Господни, и благословено да бъде името на Моя Бог за това.“ 2 Когато пророкът Джозеф Смит за първи път видял ангела Мороний, бил посъветван да каже на баща си, който, на свой ред потвърдил истинността на видението и това, че Джозеф трябвало да последва указанията на Мороний. Дори и при възстановяването на Евангелието, Господ не разделил сина от неговия праведен баща. Спасителят на света, в определението за Евангелието, което ни дава в 3 Нефи, глава 27, просто казва, че е дошъл да осъществи плана за спасение и да даде живота Си за всички хора, тъй като Неговият Отец Го е изпратил. Любовта между Отеца и Сина е била толкова съвършена, че Спасителят я излага като основна причина, поради която е дошъл в смъртността и за страданията Му за нас в Гетсиманската градина и на кръста. Целта на Евангелието е да ни учи какво да правим като бащи и майки. Изглежда когато семействата са единни, ние можем да вършим с голям успех добри дела и да посочим като основна своя причина „защото Моят Отец Ме изпрати“ или защото баща ми ми показа този начин. Имал съм честта да работя с мисионерите на Църквата в подължение на повече от три десетилетия и знам, че мнозина от тях успяха да преминат през тези първи, изпълнени с несигурност минути на своята мисия, благодарение на бащите и майките си. Спомням си една случка с хубав, млад мисионер, който бе прекарал живота си в ранчо, точно както бе направил и неговият баща. Когато момчето излезна на мисионерското поле, всичко му бе непознато: прекалено много хора, липса на достатъчно открити пространства. Той отчаяно желаеше да се върне у дома. Най-накрая президентът на мисия накара младия мисионер да се обади на баща си. Бащата внимателно слушал, докато синът му му разправял колко му е мъчно за дома. Тогава бащата започнал да говори на сина си по начин, по който той би го рзбрал и докато слушах за това, случилото се предизвика усмивка на лицето ми. Той казал твърдо, но с любов: „Сине, ти просто трябва да, пораснеш и ‚да станеш каубой.‘“ Момчето знаело точно какво означава това и то изтърпяло трудностите, докато се приспособявало към това да бъде мисионер. Той знаел, че баща му нямало да се откаже от него. Неизброимо много са тези млади хора, които не са се отказали, за да си отидат вкъщи по време на тези начални дни, когато за първи път са се отделили от училище или от дома, благодарение на влиянието на бащите и майките. Когато седях срещу президент Дейвид О. МакКей, когато за първи път ме бяха призовали на тази служба преди около 32 години, си спомням, че след като обсъди нещата, които се очакваха от мен, той ме предизвика да служа, като ме помоли да изпълнявам това призование по начин, който би се харесал на баща ми. Това предизвикателство ми бе достатъчно за цял живот. Президент МакКей познаваше баща ми, който беше служил като президент на кол в продължение на 20 години и аз го считах за един от най-великите мъже, които съм познавал. За първи път разбрах колко съм важен за своя баща и колко реален е Спасителят, когато го чух да се моли за нас в семейна молитва. Сега има и някои изключения като смърт и други извънредни обстоятелства, но това, което е необходимо днес, е бащите да се посветят на това да бъдат бащи, независимо какво ще им струва, да приемат отговорността и да живеят според нея, така че да станете котва за всички, които ги следват. Ако нямате пример в собствения си живот, положете нужните усилия да го създадете сами, като вземете решението вие първи да поставите това начало, ако няма друг.Ако нещата не са съвършени в дома ви, започнете да ги правите такива. Именно президент Харълд Б. Лий каза, че обръщането на сърцата на децата към бащите и сърцата на бащите към децата не означава единствено извършване на работа за мъртвите, но то също така се отнася и за живите и за важността да съхраним семейните връзки непокътнати в този живот.4 Завършвам с думите на Едгар А. Гест, който писал за средностатистическия, обикновен човек и баща на неговото семейство. Последният ред на стихотворението му казва следното: „Това е неговата похвала, ако той се е нуждаел от такава, че е успял като баща.“ 5 Бащата успява, когато приеме отговорността да бъде такъв, винаги любящ, молещ се за семейството си и правейки всимико, което може за него, без никога да се предава. Нека свещеното име на Небесния Отец се произнася с благоговение в домовете ни. Нека името на бащата носи със себе си този вид любов и увереност, които ще донесат мир, надежда и праведни решения. Нека на това място да добавя своето свидетелство и уверения за истинността на това дело, като се присъединя към нещата, които са били казани от този амвон по време на тази велика Обща конференция. Чувствам се така, като че ли съм стоял с пророка Джозеф в свещената горичка, когато са му се явили Отецът и Синът; така като че ли съм стоял със светиите в Къртлънд, когато е бил приет и осветен Господният храм; така като че ли съм сключил своите собствени завети в Наву; така като че ли съм коленичил в гробищата на Зимните лагери, при погребението на мой любим човек; така като че ли лично съм вдигнал ръка, за да подкрепя Бригъм Йънг като президент на Църквата; така като че ли съм стоял на връх Инсайн с брат Бригъм в деня след неговото пристигане в долината, когато той погледнал простора, който вече бил виждал в откровение, от което знаел къде трябва да бъде построен храмът. Знам, че това дело е истинно. Знам, че Бог живее. Знам, че Той живее. Знам, че Исус Христос е нашият Спасител, че пророкът Джозеф е видял нещата, които твърди, че е видял, че Гордън Б. Хинкли държи ключовете на това велико дело днес и че това е Евангелието на Исус Христос. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 1 Нефи 1:1. 2. Енос 1:1. 3. 3 Нефи 27:13. 4. „Preparing to Meet the Lord,“ Improvement Era, февруари 1965 г., стр. 123-24. 5. „Old Man Green,“ in Collected Verse of Edgar A. Guest (1934), стр. 560.