Шарън Г. Ларсън
Втори съветник в Общото президентство на Младите жени
Какво означава да бъдем свидетели Божии? Това означава да не се прекланяме или поддаваме, нито да бъдем убеждавани да направим нещо, което противоречи на Божията воля.
Мои най-скъпи млади жени, току-що изправени на крака и на глас направихте обещание към вашия Отец в небесата. Какво си мислехте, докато казвахте мотото на Младите жени? Какво означават за вас нещата, които току-що казахте?
Спомнете си историята за тримата млади мъже, които направили подобно обещание. Те живели във Вавилон, където хората не следвали Господ. Тези млади мъже, Седра, Меса и Авденаго, били свидетели Божии, въпреки опасността за живота си. Те живеели под управлението на цар Навуходоносор, когато с царски указ било заповядано в точно определен ден, когато започне да свири музиката, всички хора в царството да коленичат и да отдадат почит на една солидна златна статуя,, висока 27 метра, която изобразявала царя. Всеки, който откажел да направи това, щял да бъде хвърлен в огнена пещ. Сигурно е имало хиляди хора във Вавилон през онова време, които участвали в тържествата и присъствали на освещаването на забележителния златен идол.
Когато започнала музиката и пратеникът обявил, че хората трябва да коленичат, всички се подчинили; всички с изключение на тези смели евреи. Те отказали да обидят своя Бог. Можете ли да си представите смелостта на тези млади мъже? Никакви заплахи от страна на царя не можели да ги разубедят. С вяра в своя Бог, те останали заедно и се молели, докато били вързвани и водени да бъдат изгорени. Пещта била толкова гореща, че мъжете, които ги хвърлили в нея, умрели. Цар Навуходоносор стоял наблизо, за да наблюдава смъртта на тези трима „неверници“. Докато гледал към горящата пещ, той запитал своите съветници: „Не хвърлихме ли трима мъже в огъня?“ Те го уверили, че наистина било така. Без да вярва напълно на очите си, учуденият цар попитал: „Но аз виждам четирима мъже, които са на свобода и вървят в центъра на огъня [и най-удивителното от всичко] и които не са наранени. Четвъртият мъж изглеждал като Сина на Бог“ (вж. Данаил 3:24-27).
Тогава Навуходоносор извикал евреите да излизат от пещта и обявил, че те са служители на Всевишния Бог. Той издал друг указ, с който пазел Седра, Меса и Авденаго.
Какво означава да бъдем свидетели Божии? Това означава да не се прекланяме или поддаваме, нито да бъдем убеждавани да направим нещо, което противоречи на Божията воля. Това означава, че трябва да защищаваме и подкрепяме нещата, които са правилни, дори когато се страхуваме. Това означава да се вслушваме и следваме тихия, тънък гласец на Светия Дух. Нека разгледаме един съвременен вариант на едно друго историческо послание от Библията.
Някое си момиче слизаше от съблекалнята към столовата, когато налетяло на крадци, които я съблекли от нейната увереност и самоуважение, когато ги дочула да се присмиват на нея и на начина, по който се облича. Тогава те си тръгнали и я оставили сама и без приятели. Случайно се появило едно момиче, което било облечено в хубави дрехи и когато я видяло, я подминало и отишло на отсрещната страна на коридора.
По същия начин едно друго момиче от групата на най-популярните момичета в класа, като я видяло се приближило и я огледало, а след това я подминало и отишло на отсрещната страна на коридора, без да й проговори.
Но една млада жена идвала по коридора и когато я видяла, изпитала състрадание, дошла при нея, превързала раните й и казала: „Ще дойдеш ли на обяд с мен?“ (Адаптация на „Добрия самарянин“, написана от автора; вж. Лука 10:30-37.)
Като се замислим по-внимателно върху тази позната притча, защо останалите момичета не се спрели да помогнат? Толкова ли сме погълнати от собствените си проблеми, за да не забелязваме проблемите на другите или да смятаме, че те нямат такива. Нима считаме, че нуждаещото се момиче е в социално отношение по-ниско поставено от нас и се притесняваме какво ще кажат популярните момчета и момичета, ако се спрем да й помогнем? Може би „Момчето мечта“ на училището ви чака да отидете в час и вие не бихте могли да го оставите да почака!
Всяко едно от момичетата, които я подминали, си е задавало един въпрос: „Ако спра, какво ще се случи с мен?“ Момичето, което се спряло да помогне, също си е задавало един въпрос: „Ако не спра, какво ще стане с нея?“ Когато сме сигурни в безграничната любов на нашия Небесен Отец, можем да протегнем ръка за помощ на останалите.
Можем да бъдем свидетели Божии, когато Го познаваме, когато Му се доверяваме и когато се чувстваме сигурни под любящите Му грижи. Няма други по-нови или лесни начини, по които да можем да изградим такова взаимоотношение. Това са старите, изпитаните винаги ефикасни начини: изучаване на Светите писания, молитва и живот, съобразен с нещата, които сме научили от писанията и молитвите. Когато четете Светите писания, вие научавате нещата, които вашият Отец в небасата иска да правят Неговите деца и как Той непрестанно ни подкрепя, благославя и прощава.
Когато се молите за лично напътствие, вашият Отец в небесата знае какво таите в сърцето си, но Той иска да Му разкажете за своите надежди, мечти и нужди. Само когато сте напълно уверени, че наистина искате да бъдете свидетели, вие ще разберете какво трябва да направите за това. Нека Бог ви говори и нека откриете по-дълбок смисъл във вземането на причастието. Чуйте тези познати слова: „За да свидетелстват за Тебе, о, Боже, вечни Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и да си спомнят винаги за Него и да пазят Неговите заповеди, които Той им е дал“ (Учение и завети 20:77).
Получили сме много писма от млади жени, които сериозно се опитват да бъдат свидетели, да казват нещата, които Той би казал и да правят нещата, които Той би направил.
Кати написала писмо, в което разказвала за „един добър самарянин“ на име Мишел. Кати лежала в болница много по-дълго, отколкото била очаквала. Някои приятели я забравили, заети със собствения си живот. Мишел, обаче, често идвала в болницата, забавлявала я и я развеселявала. Тя украсила мрачната болнична стая с постери от различни мормонски списания, балони и други шарени и забавни неща. Един ден, когато Кати се чувствала особено зле, Мишел решила да й донесе Светите писания. Кати казала: „Когато ми донесе Светите писания и започна да ми чете от тях, на мен ми се прииска да имам нещата, които имаше тя. Исках да обикна писания, така както ги обичаше Мишел. Без този жест на добрина и загриженост от страна на Мишел, свидетелството ми не би било това, което е днес.“
Да бъдем свидетели, означава да знаем със сигурност, че искаме да правим това, което е правилно, без значение какви ще са последиците. Това означава да останете твърди и непоклатими, дори когато (или особено, когато) вие сте най-малките, най-младите или последните, които не са се отказали. Вие може да сте средството, чрез което другите ще получат подкрепа. Трябва да бъдете силни!
Как смятате да бъдете свидетели? Какъв е вашият план? Абри винаги казвала молитвите за баскетболния си отбор. Джанил имала смелостта да напусне едно парти, на което се показвали вулгарни филми. Мърси изхвърлила неподходящите си дрехи.
Да свидетелстваме, означава да показваме чрез собественото си поведение нещата, в които вярваме. Можем да започнем в семейството си. С каква готовност служим в семейството си? Колко усилия полагаме, за да имаме успех в учението? С каква вяра отговаряме на призованията си да служим? До каква степен желаем да простим на някого, който ни е наранил?
Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли смело заявиха своята позиция. Те отправят своето свидетелство за живия Христос, подписано от всеки един от тях, така че светът да види и разбере за тяхното убеждение.
Вие също можете да бъдете убедителни и силни свидетели Божии. Живейте според стандартите на Евангелието на Исус Христос. Не правете компромиси. Не трябва да правите компромиси.
Обърнете внимание на хората около вас, които ви дават кураж и сили. Свидетелството на моите родители ми е давало сили през целия ми живот. Първият ред на тяхната последна воля и завещание описва нещата, които са оставили на своите деца след смъртта си - „Ние оставаме на вас, деца, свидетелството си, че Бог живее, че Исус Христос е Единородният в плътта и че Той живее.“
Техните свидетелства на вяра в Господ заемаха по-голямата част от първата страница на завещанието, след което следваше едно просто изречение: „Разделете материалните притежания, а това което не желаете, го дайте на някой нуждаещ се или го занесете в пункт за отпадъци.“ Нямаше много неща за разделяне, но богатството на тяхното свидетелство наистина ни обогати!
Мама и татко ни дадоха най-ценното си притежание - своето свидетелство за Евангелието на Исус Христос, което завършваше със следните думи: „Смирено се молим сърцата ви винаги да бъдат отворени и душите ви да бъдат чувстителни към тези велики истини.
Начинът, по който живеете всеки ден; думите, които изричате или премълчавате; хората, на които помагате, дрехите, които носите, начинът, по който се забавлявате, ще покажат вашата сила и кураж. Те ще ви дадат увереност да бъдете добри към околните.
Вие нямате властта да създавате дъги или водопади, залези или рози, но имате силата да благославяте хората с думите и усмивките си и с искрената си загриженост за тях. Помислете си за това - в себе си носите силата да превърнете света в по-добро място за някой човек всеки ден! Така сивдетелствате за Бог.
С цялото си същество знам, че няма друг човек във времето и вечността, който би могъл да заеме вашето място в сърцето на вашия Небесен Отец. Можете да Му се доверите и да разчитате на Него. Няма нещо, което бихте могли да направите, което да ви откъсне от Неговата любов. (Вж. Римляните 8:35, 38-39.) В знак на благодарност за Неговата сила, за покоя и радостта, която ви дава, вие устоявате на изкушенията и съблазните на света и смирено казвате: „С помощта на моя Отец в небесата, ще свидетелствам за Него по всяко време, за всяко нещо и на всяко място.“ В името на Исус Христос, амин.
Previous
