Женствеността: Най-висшият обект на почитание Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Обещавам ви, скъпи млади сестри, че ако живеете според стандартите на личното достойноство, които се съдържат в програмата на Младите жени, голямо ще бъде вашето щастие и безкрайна ще бъде радостта ви. За мен е радост да бъда във вашето присъствие, специални млади дами, в присъствието на вашите ръководителки и на всички останали. Тази вечер особена чест за нас е да имаме сред нас си президент Гордън Б. Хинкли, президент Томас С. Монсън и другите висши ръководители. Поздравявам сестра Надол, сестра Томас и сестра Ларсън за техните прекрасни послания. Музикалното изпълнени на този хор от млади жени беше забележително. Благодарим на тези, които участваха във видео филма и на стотиците хора, които писаха на Общото президентство на Младите жени за това как биха могли да бъдат свидетели Божии по всяко време и на всяко място. Многото момичета от организациите Кошер и Мая, които са в публиката, ми напомнят за един кратък анекдот, написан от една сестра, която се подготвяше за мероприятие на Младите жени. Тя каза: „Моята малка 5-годишна дъщеричка ме попита колко ‚медни кошери‘ имам. След кратък разговор реших, че тя пита за момичетата в организацията Кошер. Преброих младите жени, които бяха в нея и й казах. Тя беше направила хартиени самолетчета за младите жени и продължи да брои, докато имаше самолетче за всяка една от тях. Когато свърши да брои, установи, че бяха останали няколко хартиени самолетчета в повече. След като се замисли за момент, тя попита: „Колко русалки имате?“1 Преди многи години, по времето на президент Хибър Дж. Грант, Първото президентство написа: „Истинският дух на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни превръща жените в най-висш обект на почитание в живота. За да поддържа и за да бъде достойна за тази висша чест жената трябва да притежава тези добродетели, които винаги са и винаги ще предизвикват уважението и любовта на човечеството . . . [защото] една красива и добродетелна жена е най- съвършеното творение на Бог.“2 За да могат да се превърнат във висш обект на почитание, младите жени трябва да бъдат свидетели Божии по всяко време и на всяко място. Една от най-великите благословии на човечеството е, когато праведните жени са „най-висш обект на почитание в живота“ и биват „най-съвършеното Божие творение.“ Обичам да чувам как жена ми Рут и дъщерите ми казват: „Щастлива съм, че съм жена.“ Това ми говори, че те осъзнават своята божествена съдба. Надявам се, че ще откриете радост във факта, че сте жени през различните периоди от живота си. Когато гледаме към бъдещето, интересно ще бъде да се обърнем и към миналото. През 1916 г. всяка девойка над 14 години членувала в Организацията Кошер, докато влезе в Общестовто за взаимопомощ. Организациите Мая и Лавров венец не съществували. Момичето от Кошер трябвало да отговори на 374 изисквания, за да получи своята лична награда. Някои от тези изисквания били: 1. „Грижете се внимателно за кошер с пчели в продължение на четири месеца и научете какви са навиците им.“ Така ще се изправите пред предизвикателството да не бъдете ужилени! 2. „В продължение на шест дни извървявайте по 18 километра през снежен терен.“ Това ще бъде трудно за изпълнение във Флорида. 3. „В продължение на две седмици пазете къщата чиста от мухи или унищожавайте поне по 40 мухи дневно.“ 4. „Без чужда помощ или съвети се грижете и впрягайте коне поне по пет пъти и карайте впряга в продължение на минимум 80 километра в продължение на четири месеца. Веднъж като момче бях бос, когато слагах хамута на коня и той ме настъпи по пръста. Последното нещо, което бих искал да спомена е: „Почиствайте тръните и бодилите в градина с размер минимум половин акър.“3 Помагал съм при разчистването на плевелите. Това може да бъде трудна, усилна задача, защото трябва да изгорите плевелите, но на мен ми харесваше мирисът на дима. През 1916 г. житейските предизвикателства били от съвсем друго естество като убиване на мухи, почистване на плевелите в градината и да се научим да впрягаме коне. Днес физическите ни потребности биват задоволявани много по-лесно: натискане на ключа за осветлението, за да контролираме светлината; нагаждането на термостата за регулиране на топлината и студа; няколко животни, за които да се грижим. Съвременните удобства ни предоставят повече свободно време, през което да се фокусираме върху духовните си потребности и да отдадем повече внимание на личното служение. Няма да е необходимо да се грижите за кошер с пчели. Основният елемент, обаче, който никога не се променя в живота на праведните млади жени, е службата към другите. Тяхната божестена роля на хора, които се грижат за другите, помага на благородните жени да станат „най-висш обект на почитание в живота.“ Можем да служим на другите, независимо от възрастта си. Често великата служба към другите включва взаимоотношения между два отделни индивида. Не е необходимо службата да бъде в изключително големи мащаби тя бива най-благородна, когато е в рамките на семейството. Прочетох отново настоящите изисквания за лично развитие. Те представляват висши стандарти и определят изключителните напътствия, които вие, млади сестри, получавате от църковните ръководители. Обещавам ви, скъпи млади сестри, че ако живеете според стандартите на личното достойнство, които се съдържат в програмата за Младите жени, голямо ще бъде вашето щастие и безкрайна ще бъде радостта ви. Във филма „Моята прекрасна лейди,“ професор Хигинс поставя въпроса: „Защо жената не може да пилича повече на мъжа?“ Каква голяма грешка би било това. Възможностите, които вие, млади сестри, имате в днешния свят, са безкрайни. Признанието за специалните дарове на жените дойде бавно. В издание на списанието The Woman’s Exponent (Говорител на жените) от 1872 г. се казва, че някои от хората, които желаят да подобрят положението на жените, „са толкова радикални в крайните си теории, че биха породили вражда между жената и мъжа и биха отделили жената в едно самостоятелно място на противоположно на мъжете съществуване, за да докажат, че тя би могла да бъде напълно независима. Те също така биха накарали жените да възприемат по-скоро достойни за порицание черти на характера, които са присъщи на мъжете и които мъжете би трябвало да избягват или усъвършенстват, вместо да бъдат копирани от жените.“4 Чудя се дали вие, сестри, напълно разбирате величието на вашите дарове и таланти и как всички вие бихте могли да станете „най-висш обект на почитание“ в Църквата и в света. Един от вашите уникални, скъпоценни и върховни дарове е вашата женственост, с нейната естествена красота, добрина и божественост. Женствеността не е просто червило, стилна прическа и модерни дрехи. Тя е божественото украшение на човечността. Тя намира израз във вашите качества, в способността ви да обичате, във вашата духовност, деликатност, излъчване, чувствителност, оригиналност, очарование, грациозност, нежност, достойноство и тиха сила. Тя се проявява по различен начин във всяко едно момиче или жена, но всяка една от вас я притежава. Женствеността е част от вашата вътрешна красота. Един конкретен дар, който притежавате, е вашата женска интуиция. Не се ограначивайте. Когато се стремите да узнаете волята на нашия Небесен Отец във вашия живот и да станете по-духовни, вие ще бъдете далече по-привлекателни, дори неустоими. Можете да използвате красотата на своите усмивки, за да благославяте хората, които обичате и с които се срещате, както и да разпространявате голяма радост. Женствеността е част от предоставената ви от Бог божественост, която е във всяка една от вас. Тя е вашата несравнима сила и способност да вършите добро. Чрез своите изключителни дарове, можете да благославяте живота на децата, жените и мъжете. Бъдете горди със своята женственост. Усъвършенствайте я. Използвайте я, за да служите на другите. За жалост, виждаме, че жените играят някои много жалки роли в съвременното общество. Виждаме жени боксьори и борци, когато прещракваме телевизионните канали, опитвайки се да открием нещо вдъхновяващо. Вярвам, че жените на нашето време трябва да бъдат силни, но не в този смисъл. По мое мнение, тези дейности омаловажават благородството на жените. Младите жени трябва да бъдат силни в праведността и да рецитират своето настоящо мото: „бъдете свидетели Божии по всяко време и за всяко нещо и на всяко място.“5 Нека ви разкажа за една млада жена, която демонстрирала забележителна сила, когато се изправила пред лицето на голяма трагедия. На 17 април 1999 г. един голям камион се блъснал с кола, при която катастрофа 16-годишната Емили Дженсън била сериозно ранена. Черепът й бил пукнат и тя била в кома в болницата в продължение на три месеца. Трябвало да научи всички неща отново, както като че се била родила. Щяло да бъде лесно да се откаже, но отстъпленчеството не било в речника на Емили. Тя работила здраво за своето възстановяване, както физическо, така и умствено, като усилията, които полагала ежедневно, се равнявали на 42-километров маратон. Вярата, силата и постоянството й усилили и мотивирали много други пациенти в болницата. Емили все още работи много усилено да възстанови речта си. Независимо от това, тя безстрашно пита сестрите, лаборантите и терапевтите: „Вие мормон ли сте?“ Ако отговорът е не, тя им разказва с трудно разбираеми изречения: „Трябва да станете. Прочетете Книгата на Мормон.“ Емили продиктувала на майка си какво искала да бъде написано в пет екземпляра от Книгата на Мормон, която тя дала на лекаря, на трима терапевти и на една лаборантка, преди да напусне болницата. Емили много обичала една лаборантка, която била станала напълно неактивна в Църквата. Те се молили заедно в болничната стая на Емили. С думи, които трудно се разбирали, но с дух, който бил силен и ясен, Емили й казала, че тя трябва да се върне обратно в Църквата. Тази лаборантка по-късно написала на Емили: „Искам да ти благодаря много за Книгата на Мормон, която ми даде. Плаках, когато прочетох това, което беше написала. Знам, че някой ден ще обикна тази книга, толкова колкото я обичаш и ти.“ Наскоро животът на Емили бе ощастливен в гимназията Скайлайн в Солт Лейк Сити, Юта. Учениците я избраха като кралица на популярността в знак на признание за нейната изключителна смелост и на тяхното голямо уважение към нея. Нейните съученици се изправили и започнали да я аплодират, докато тя си проправяла път към сцената през препълнената зала, подкрепяна от училищния президент. Независимо, че продължава да ходи в болницата за рехабилитация всеки ден, определящи в живота на Емили продължава да бъдат нейната духовност, добрина, любов към другите и силното й свидетелство.6 Чудно ни е какви ще бъдат изискванията за личен прогрес на Младите жени през 2016 г. Надявам се, че ценностите и стандартите на Младите жени ще продължат да се фокусират върху духовността и службата към другите. За в бъдеще, както и в миналото, жените ще намират щастие и удовлетворение, когато откликват на най- дълбоките чувства в душите си. Ще продължим да се наслаждаваме на съвременните удобства, но ше получим мир в сърцата си и познание за нашата истинска самоличност, когато знаем, както Теви в Цигулар на покрива: „кои сме ние и какво Бог очаква да бъдем.“ Вие, млади жени, трябва да имате лични цели в допълнение към отлично определение цели в програмата на Младите жени. Те, наред с останалите неща, трябва да включват образование и усвояване на различни умения. Една млада майка, която обичам, наскоро каза на група млади жени, че целите трябва да съвпадат с радостите на това да бъдеш жена. Тя, обаче, каза, че целите не трябва да бъдат толкова строго и точно определени, че да не можем да се вслушваме в нашепванията на Духа. Запазете сърцата си отворени, за да узнаете божествената воля на Господ за вашия живот. Да бъдеш свидетел, означава много неща. Това включва начина, по който се държим, говорим и се обличаме. Когато преценявате някой млад мъж за свой приятел, добре ще направите, ако последвате съвета, даден преди няколко години от президент Дейвид О. МакКей: „Той никога не трябва да се опитва да се възползва от вас. Ако покаже някакви признаци да ви използва за свое удобство или като средство за задоволяване на своите потребности, тогава можете да бъдете сигурни, че той не е воден от любов.“7 Много обикновено нещо е младите мъже и жени да се привличат взаимно, но те също така трябва да се привличат по начините, дадени ни от Бог, а не по съмнителни начини като неприличното облекло. Даденото от Бог привличане включва присъщите очарование, красота, приличие и добрина. Когато силни, млади носители на свещеничество видят неприлично облечено момиче, повечето от тях няма да искат да се срещат с нея, защото нейните стандарти не съответстват на тяхната вечна перспектива. Женското неприличие намалява стойността на жената. То предизвиква объркване и в крайна сметка загуба на уважение. Не е вероятно чрез неприличие да спечелите ръката на достоен, почтен млад мъж, който желае да се ожени за праведна млада жена в храма. На вас, млади жени, може да ви бъде трудно да си намерите скромна рокля за абитуриентски бал. Позволете ми да ви предложа сами да си ушиете такава. Може да ви е необходима малко помощ, но вие разполагате с достатъчно такава. Скъпи мои сестри, бъдещето ви е светло. То може да надмине и най- съкровените ви мечти и очаквания. Не всичко в живота ви ще става по начина, по който сте го планирали или сте се надявали. Ако, обаче, живеете така, че да узнаете волята на Господ, ще намерите душевен покой и голямо щастие. Ще бъдете сред тези, които се радват на „най-висшата почит в живота.“ Моля се Господ да благослови всяка една от вас, за да можете да разберете своята собствена стойност и да осъзнаете защо „една красива, добродетелна жена е най-съвършеното Божие творение,“ в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Трейси Лейн, Москва, Айдахо, „One the Bright Side,“ Church News, 30 януари, 1999 г. 2. Improvement Era 38:276, май 1935 г. 3. Марта А. Тинджи, Hand Book for the Bee-Hive Girls of the Y.L.M.I.A. (1916), 36-46. 4. Woman’s Exponent, том 1, № 4, стр. 29. 5. Мосия 18:9. 6. Писмо от Тери Ф. Дженсън, 14 февруари 2000 г. 7. Дейвид О. МакКей, Gospel Ideals.