Чисто свидетелство Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли „Като специален свидетел за името на Исус Христос за целия свят, аз ви обещавам, че ако потърсите Господ, ще Го намерите. Искайте и ще получите.“ Отново сме се събрали в този прекрасен конферентен център и на много други места по целия свят. На тази конференция ще чуем и вече чухме свидетелствата на много Господни служители. Псалмистът е написал следното за свидетелството: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно“.1 За светиите от последните дни свидетелство е „увереността за реалността, истинността и добротата на Бог, за ученията и Единението на Исус Христос и за божественото призование на пророците от последните дни . . . Това е знание, подкрепено от лично божествено потвърждение от Светия Дух“.2 Изразяването на тържествени свидетелства от отдавна е важно за Божиите деца на земята. Личните свидетелства са укрепвали тази Църква от най-ранните й дни. Една вечер през април 1836г., например, старейшина Парли П. Прат си бил легнал рано, разтревожен и с натежало сърце. Той не знаел как ще посрещне финансовите си задължения. Съпругата му била тежко болна, а възрастната му майка се преместила да живее при него. Една година по-рано, къщата, която строял, изгоряла. Докато лежал, потънал в дълбоки размишления, на вратата се почукало. Влязъл старейшина Хибър С. Кимбъл и, изпълнен с духа на пророчеството, казал на старейшина Прат, че трябва да отиде в Торонто, Канада, където ще „намериш хора, готови за пълнотата на Евангелието“ и че „мнозина [ще] бъдат доведени до знанието за истината“.3 Въпреки притесненията си, старейшина Прат тръгнал. Когато пристигнал в Торонто, отначало като че ли никой не желаел да чуе това, което той имал да каже. Сред хората, които срещнал, бил Джон Тайлър - методистки проповедник. Джон приел старейшина Прат вежливо, но хладно. Той бил чувал изопачени слухове за нова секта, за нейната „златна библия“ и истории за ангели, които са се появили на „неук“ младеж, израснал в затънтените гори на Ню Йорк.4 Тъй като бил мъдър човек, Джон Тайлър бил търсил истината през целия си живот. Той изслушал нещата, които старейшина Прат имал да каже. Освен всичко друго, този непознат от Америка обещал, че всеки, който изучава Евангелието, може да узнае за себе си, чрез влиянието на Светия Дух, че то е истинно. В един момент Джон Тайлър попитал: „Какво имаш предвид като казваш Светия Дух? [Той ще] даде ли някакво сигурно знание, свързано с принципите, в които вярваш ти?“. Апостолът отговорил: „Да, и ако не направи това, значи аз съм измамник“.5 Като чул това, Джон Тайлър приел предизвикателството, като казал: „Ако разбера, че неговата религия е истинна, ще я приема, независимо какви ще са последствията, а ако е грешна, ще я разоблича“.6 Той не само приел предизвикателството, но и „получил този Дух чрез послушание на Евангелието“.7 Скоро той знаел за себе си това, което милиони хора са разбрали оттогава - че Евангелието на Исус Христос е възстановено на земята. В крайна сметка, този човек, който бил посветил целия си живот на търсенето на истината, станал третият президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. С течение на времето, много неща в света са се променили. Едно нещо, обаче, си остава същото - обещанието на старейшина Парли Прат, направено на Джон Тайлър преди 164 години, важи точно толкова днес, колкото и тогава - Светият Дух ще потвърди истините на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Логиката потвърждава, че един любящ Небесен Отец не би оставил Своите деца, без да им осигури начин, по който да научат за Него. Едно от великите послания на Възстановяването е, че отворите небесни са разтворени. Всички, които се стремят да узнаят истината, могат, чрез откровенията на Духа, да разберат сами за себе си. Ние сме благословени да живеем във време, когато апостолите и пророците обикалят земята, като дават тържествено и сигурно свидетелство, че Исус Христос е Синът Божий. Много членове - милиони - се присъединяват към нарастващия хор гласове, които свидетелстват, че Бог отново е говорил на човек. Президент Джозеф Филдинг Смит е заявил: „Всеки човек трябва да знае, че Евангелието е истинно, защото това е привилегия на всеки, който е кръстен и получи Светия Дух . . . Аз знам, че Евангелието е истинно и че Бог е със Своя народ и че ако изпълнявам своите задължения и спазвам Неговите заповеди, облаците ще се разнесат и мъглата ще изчезне“.8 Как човек получава лично свидетелство? Разгледайте думите на Мороний. Той живял преди повече от 1500 години. Пророкът видял как народът му бива избиван и напълно унищожен от гражданската война. Страната му била в руини, приятелите и любимите му хора били избити, собственият му баща - велик генерал и праведен човек - бил убит. Този велик пророк, Мороний, след като загубил всичко, което обичал, останал сам. Последният оцелял от своя народ, той бил единственият свидетел на разрушението и болката, които донасят омразата и яростта. Той имал останало малко скъпоценно време и място да напише няколко последни думи на своите плочи. Тъй като неговият народ бил унищожен, Мороний писал за наши дни. На нас той написал своите скъпоценни прощални думи - своите прощални думи под формата на съвет. „Ето, бих ви увещал, че когато четете тези неща . . . да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки . . . размисл[ете] върху тях в сърцата си. И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа, дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“.9 Желая всички хора да чуят последното свидетелство на Мороний, този великан сред човеците, този смирен Божий служител. Искате ли да узнаете истината за светите писания? Искате ли да разрушите бариерите, които делят смъртните от знанието за вечните истини? Искате ли да узнаете - наистина да узнаете - истината? Тогава следвайте съвета на Мороний и със сигурност ще намерите това, което търсите. Бъдете искрени. Учете. Размишлявайте. Молете се искрено, с вяра. Ако правите тези неща, вие също ще можете да застанете редом с милионите, които свидетелстват, че Бог отново говори на хората на земята. Свидетелството за истинността на Евангелието не идва по един и същи начин при всички хора. Някои го получават като уникално преживяване, което променя живота им. Други изграждат свидетелството бавно, почти неусетно, докато един ден те просто знаят. Прочетете думите на президент Дейвид О. МакКей, който разказва как, когато бил младеж, коленичил и „се помоли[л] горещо, искрено и с всичката вяра, която може да има едно младо момче, Бог да [му] заяви истинността на Неговото откровение към Джозеф Смит“. Президент МакКей разказва, че когато се изправил, трябвало да признае, че „При мен не дойде духовно проявление. Ако трябва да съм искрен пред себе си, трябва да кажа, че съм си същото [момче], което бях, преди да се помоля“. Не зная колко млад се е чувствал Дейвид в сърцето си тогава, но съм сигурен, че той трябва да е бил разо-чарован - може би разстроен, че не получил духовното преживяване, на което се надявал. Това, обаче, не го обезкуражило и той продължил да търси това знание. Отговорът на молитвите му дошъл, но чак години по-късно, докато служел като мисионер. Защо отговорът на молитвите му се забавил толкова дълго? Президент МакКей вярвал, че това духовно проявление „дойде като естествено последствие от изпълнението на задълженията ми“.10 Спасителят учил на един подобен принцип - когато истинността на Неговото послание била поставена под въпрос, Той заявил: „Ако някой иска да върши [Божията] воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“.11 Не се обезкуражавайте, ако отговорът на вашите молитви не дойде веднага. Учете, размишлявайте, молете се с искрена вяра и живейте според заповедите. „Не оспорвайте, затова, че не виждате“, учил Мороний, „защото няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана“.12 Помня как като дете слушах свидетелствата, които възрастните даваха в моя район. Тези свидетелства навлизаха в сърцето ми и вдъхновяваха душата ми. Където и по света да отида - независимо от езика, независимо в коя култура - аз се вълнувам, когато чувам свидетелствата на светиите. Неотдавна получих писмо от един мой внук, който е мисионер. Той пише, че членовете, „които четат писанията и се молят, имат по-голямо желание да споделят Евангелието“.13 Вярвам, че той е прав. Колкото повече изучаваме писанията и се молим, толкова по-голяма вероятност има да можем с ентусиазъм да споделяме свидетелствата си за Евангелието с другите. Помнете, членовете на Църквата, които получат свидетелство за Евангелието, имат свещеното задължение да бъдат „свидетели Божии по всяко време, във всичко и навсякъде“.14 Ясно е, че имаме святото задължение да намираме хора, които нашите мисионери да обучават. Свидетелите имат специално знание и трябва да дават свидетелство за „това, което са видели и чули и което вярват с най-голяма увереност“.15 Ние заявяваме просто, ясно и директно, че знаем със сигурност и увереност, че Евангелието е истинно, защото е било „сторен[о] знайн[о] чрез Светия Дух Божий“.16 Обещано ни е, че като даваме такова свидетелство, говорейки със силата на Светия Дух, той „ще бъде изпратен в даването на свидетелство за всички неща, които казваме“.17 Ние биваме благословени лично, когато свидетелстваме по този начин. Президент Бойд К. Пакър е казал: „Свидетелството се изгражда, когато се споделя. Някъде във вашето търсене на духовно знание, ще има един ,скок на вярата’, както го наричат философите. Това е моментът, в който стигате до края на светлината и пристъпвате в тъмнината, за да откриете, че пътят пред вас е осветен само една-две крачки по-нататък“.18 Решителното и уверено публично заявяване на вашите вярвания е наистина стъпка в неизвестното. Тя има силен ефект върху укрепването на вашите лични убеждения. Даването на свидетелство кара вярата ви да се загнезди по-дълбоко в душата ви и вие вярвате по-ревностно от преди. На тези, които вярно дават свидетелство, Господ е казал: „Вие сте благословени, защото свидетелството, което сте дали, е записано на небето, за да го виждат ангелите, и те се радват за вас, и греховете ви са простени“.19 Аз се старая да следвам този съвет и да давам свидетелство. Позволете ми да ви кажа как получих свидетелство за истинността и божествената природа на това дело от последните дни. Страхувам се, че моето преживяване не е особено драматично. То не е история за небесни възгласи, гръмове и викове. Не е история за светкавица, огън или потоп. Аз винаги съм знаел за съществуването и добротата на Бог. То е и в най-ранните ми спомени - сигурно и постоянно свидетелство за това велико дело. Понякога тази увереност идва, когато почувстваме любовта на Спасителя при срещата си с Неговите служители. Помня, че бях само на пет години, когато семейството ми се премести в нов район. В онази първа неделя епископ Чарлс Е. Форсбърг, който беше роден в Швеция, дойде при мен и ме нарече по име. Тогава знаех. Спомням си един чудесен служител на Спасителя от времето на студените и сиви дни на Голямата депресия на име С. Пери Ериксън. Брат Ериксън, строителен предприемач, не можеше да си намери работа. Той можеше да се самоизолира. Можеше да стане мрачен и сърдит. Можеше да се откаже. Вместо това, когато бях на дванайсет години, той беше мой ръководител в организацията на скаутите. Той отдели безброй часове да учи мен и други мои връстници как да се развиваме, да израстваме и да се справяме с всяка трудност с увереност и оптимизъм. Без изключение, всички момчета от групата на брат Ериксън получихме наградата Орел. Тогава знаех. Да, свидетелствата на свещеническите ръководители и верните членове от района ми помогнаха да узная. Помня думите на майка си и баща си. Помня начина, по който изразяваха своята вяра и любов към техния Небесен Отец. Тогава знаех. Знаех, че състраданието на Спасителя е истинско, когато по молба на баща ми, който беше епископ, аз оставях храна и дрехи под прозорците на бедните в района. Знаех, когато бях млад баща и със съпругата ми събирахме децата си около нас и изразявахме благодарността си към нашия Небесен Отец за многото благословии. Знаех миналия април, когато чух от този амвон президент Гордън Б. Хинкли, нашият пророк, да нарича Исус свой приятел, пример, ръководител, Спасител и Цар. Президент Хинкли каза: „Като даде Своя живот в болка и неописуемо страдание, Той протегна ръка надолу, за да издигне мен, всеки един от нас и всички Божии синове и дъщери, за да ни извади от пропастта на вечната тъмнина, която следва смъртта. Той ни е дал нещо по-добро - сфера на светлина и разбиране, израстване и красота“.20 Сега бих искал да дам свидетелството си - знам, че Джозеф Смит е видял това, което казал, че е видял, че небесата са се отворили и Бог Отец и Неговият Син Исус Христос са се появили на един неук младеж, израснал в затънтените гори на Ню Йорк. Като специален свидетел за името на Исус Христос за целия свят, аз ви обещавам, че ако потърсите Господ, ще Го намерите. Искайте и ще получите. Моля се да направите това и свидетелствам на целия свят, че Евангелието на нашия Господ и Спасител е възстановено за хората! В името на моя приятел, моя пример, моя Спасител и Цар, Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Псалм 19:7 2. In Daniel H. Ludlow, ed., Encyclopedia of Mormonism, 5 vols. (1992), 4: 1470. 3. Parley P. Pratt, Autobiography of Parley P. Pratt, (1985), 110. 4. B. H. Roberts, The Life of John Taylor, (1963), 34. 5. Deseret News, Semi-Weekly, 18 Apr. 1882. 6. The Life of John Taylor, 38. 7. Deseret News, Semi-Weekly, 18 Apr. 1882. 8. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 13th ed. (1963), 43. 9. Мороний 10:3-4. 10. Cherished Experiences from the Wri-tings of President David O. McKay, comp. Clare Middlemiss, (1955), 16. 11. Иоана 7:17, добавен курсив. 12. Етер 12:6. 13. Писмо от старейшина Андрю Кенън, 30 август 2000. 14. Мосия 18:9. 15. Учение и завети 52:36. 16. Алма 5:46. 17. Учение и завети 100:8. 18. „That All May Be Edified“, (1982), 340 19. Учение и завети 62:3. 20. „My Testimony“, Ensign, May 2000, 71.