Отглеждане на праведни традиции Старейшина Доналд Л. Халстром От Седемдесетте „Вдъхновяващите традиции. . . които подтикват към любов към Божеството и към единство в семейството и сред хората са особено важни.“ Винаги ще бъда благодарен за това, че се родих и израстнах на Хаваите, част от света, която в писанията често се споменава като „островите в морето.“ Наподобявани на кюп поради многонационалния състав на населението си, хората често наричат тези острови „вкусна гозба,“ в която всички култури запазват своята идентичност, но едновременно с това се смесват заедно в хармонична социлна микстура, на която всички могат да се наслаждават. По-късно служих на мисия в Англия, прекарах продължително време в Съединените щати, а сега служа в Азия. През цялото това време проявявах интерес към културата и традициите и към начина, по който те влияят върху нашия мироглед, мислене и действия. Културата се определя като „обичайните вярвания, обществена структура и особени белези . . . на дадена група“ (Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 10-то издание). Традициите са установени модели на поведение, които се предават от поколение на поколение и представляват неделима част от културата. Нашата култура и свързаните с нея традиции ни помагат да изградим чувство за идентичност и задоволява жизненоважната човешка нужда за принадлежност. Павел предупреждава солунците за традициите, които допълват Евангелието на Исус Христос: „И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили“ (2 Послание към Солунците 2:15). В Църквата, здравите традиции ни напомнят за силата и жертвата на нашите предци и вдъхновяват нашите усилия. Сред тях са трудолюбието, пестеливостта и пълната отдаденост на праведната кауза. Други традиции се основават на учението и стандартите, които могат да изглеждат странни на света, но съответстват на модела на Бог. Те включват целомъдрено поведение, скромност на облеклото, чист език, съблюдаване на неделния ден, придържане към Словото на мъдростта и плащането на десятък. Дори в националната култура много неща могат да потвърждават евангелските стандарти и принципи. Например, древните хавайци имали практика, която съществува и днес на много от островите. Когато поздравява някого, човек доближава лицето си до неговото и му казва „ха“, така, че другият човек да може да усети дъха на поздравяващия върху лицето си. Буквалният превод на думата „ха“ е дъхът на живота. Това е начин, по който даваш нещо от себе си, за да покажеш на другия човек дълбоката си братска любов и загриженост. Когато чужденците дошли за първи път на Хаваите, те не демонстрирали същата доза уважение към останалите. Те били наречени „Ха-оле“, което означава хора без „ха“. Ако има хора, които би трябвало да притежават „ха“, силно чувство на милосърдие и състрадание към другите, това трябва да са членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Истинският светия от последните дни има любов към другите, която съответства на вярата, че всички хора са братя и сестри. Вдъхновяващите традиции играят важна роля за нашето възприемане на духовните неща. Тези традиции, които подтикват към любов към Божеството и към единство в семейството и сред хората са особено важни. Силата на традициите, при все това, крие особена опасност. Тя може да ни накара да забравим своето небесно наследство. За да постигнем своите вечни цели, ние трябва да помирим своята земна култура с учението на вечното Евангелие. Този процес включва да приемем всички традиции, които въздигат духовно семействата и обществото и да пренебрегнем тези, които ни възпрепятстват да съзрем и постигнем нашите вечни цели. Трябва да се преобразим от „естествени“ мъже и жени, така както ни е определил цар Вениамин и да „станем светии“, като се отдадем „на убежденията на Светия Дух“ (Мосия 3:19). Пророкът Джозеф Смит също така ни е предупредил за сериозността на тази опасност, като е бил вдъхновен да разясни едно от посланията на Павел към хората от Коринт, казвайки: „И стана така, че децата, бидейки възпитани в подчинение на закона на Мойсей, се вслушваха в традициите на своите бащи и не повярваха в Евангелието на Христос, като по този начин станаха несвети“ (Учение и завети 74:4). Моля ви, не се отнасяйте пренебрежително към тези неща и не си мислете, че този принцип се отнася само за другите и за тяхната култура. Знайте, че той е валиден за вас и за мен, независимо от това къде по земята може да живеем, или в какво семейство сме били отгледани. Нежелани са тези традиции, които ни отклоняват от изпълнението на свещените обреди и спазването на святите завети. Ние трябва да бъдем ръководени от учението, проповядвано в писанията и от апостолите. Традициите, които омаловажават брака и семейството, които унижават жените или които не признават величието на божествено предопределената им роля, които отдават почит на светския успех повече отколкото на духовния или които проповядват, че да разчиташ на Бог е слабост на характера, всички те ни отклоняват от вечните истини. На първо място сред традициите, които трябва да развиваме в себе си и в семействта си, са „традициите на праведността“. Забележителни примери за тези традиции са неизменната любов към Бог и Неговия единороден Син, уважението към пророците и свещеническата власт, непрестанното търсене на Светия Дух и стремежа да бъдем добри ученици, които превръщат вярата в дела. Традициите на праведността установяват един модел на живот, който доближава децата до родителите, а всички тях заедно, до Бог, като по този начин послушанието се превръща от бреме в благословия. В един свят, в който традициите често бъркат доброто със злото: Ние биваме вдъхновени от смелостта на всеки млад човек, който е почел неделния ден, спазвал е Словото на мъдростта и е останал непорочен, когато популярната култура е утвърждавала противното не само като нещо приемливо, но и като нещо, което се очаква от нас. Ние биваме вдъхновени от мъдростта на всеки човек, който е съградил кариера, която да подкрепя неговата основна отговорност да води духовно семейството си, когато богатството и силата са много по-високо ценени от света. Ние биваме вдъхновени от благородството на всеки съпруг и съпруга, които са изградили отношение на равенство и добрина, вместо така често срещаното отношение на егоизъм и безразличие. Когато започнем да осъзнаваме и упражняваме божествения характер на своя живот, ние няма да искаме нещо земно да попречи на нашето селестиално пътешествие. Смирен от отговорността, но радостен от възможността да проповядвам Евангелието и да давам свидетелство по целия свят, аз потвърждавам своето знание на вечните истини и вечната култура. Свидетелствам от името на 15 дущи, с пророчески призования и апостолска власт, между които е и президент Гордън Б. Хинкли, който председателства с достойнство, видение и ясно съзнание за праведните традиции. Най-важно от всичко е свидетелството ми за Спасителя и Изкупителя на човечеството, за Неговата Църква и единителна любов, в името на Исус Христос, амин.