Врагът в нас Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство „Всички ние трябва да се подготвим, за да бъдем смели, дисциплинирани и верни мъже в свещеничеството, които разполагат с необходимото оръжие, за да се бият срещу злото и да го победят. “ Скъпи мои братя в свещеничеството, изказвам своята любов и благодарност за всеки един от вас. Ние сме благодарни за всичко, което правите, за да накарате това свято дело да напредва навсякъде по света. Изпитвам смирение и гордост да съм един от вас. Още преди началото на света, голяма война в небесата избухнала между силите на доброто и злото.1 Тази война днес се води още по-ожесточено от всякога. Сатана все още е начело на легионите на злото. Той все още ни изкушава, така както е изкушавал Мойсей, казвайки: „Сине човешки, почитай мен.“2 Като носители на свещеничеството ние сме призовани във великата армия на праведността, за да се сражаваме със силите на Луцифер. Всички ние трябва да се подготвим, за да бъдем смели, дисциплинирани и верни мъже в свещеничеството, които разполагат с необходимото оръжие, за да се бият срещу злото и за да го победят. Павел казал, че тези оръжия са „нагръдника на праведността“, „щита на вярата“, „шлема на спасението“ и „меча на Духа, който е словото Божие“.3 Този вечер бих искал да говоря за битката, която всеки един от нас трябва да води вътре в себе си. Президент Джозеф Ф. Смит ни учил: „Най-големия си враг ще открием в самите себе си. Добре ще е да победим най-напред него и да се покорим на волята на Отца, като се подчиняваме стриктно на принципите на живота и спасението, които Той е дал на света за избавление на човеците.“4 Казано по-просто, това означава, че ние трябва да усилим доброто в себе си и да преодолеем изкушенията на Сатана. Посоката е ясно определена. Алма ни казва: „Всичко добро идва от Бога, а всичко зло идва от дявола.“5 Робърт Луис Стивънсън възпроизвел тази непрестанна борба между доброто и злото в класическия си роман „Доктор Джекил и господин Хайд“. В него се разказва, че в началото „доктор Джекил е високо уважаван лондонски лекар, добър и мил човек, който в младостта си бил показал склонност към злото, която, обаче, успял да подтисне. Поради интереса си към лекарствата той започва да използва медикамент, който му позволява да се промени външно, приемайки формата на отвратително джудже, самото въплъщение на злото, което той нарича господин Хайд. Друго лекарство му позволява да се върне към предишната си същност на добрия доктор. Много пъти докторът се превръща в господин Хайд, като по този начин все повече усилва тази страна на природата си. Джекил открива, че му е много трудно да възстанови добродетелната си същност, като също така понякога се улавя, че се превръща в господин Хайд, без да е използвал лекарството.“6 Бидейки господин Хайд, той извършва убийство и когато лекарството престава да го превръща в добрия доктор Джекил, истината излиза наяве и Хайд се самоубива. Неправилната употреба на лекарства унищожава живота му. Това може да се случи и в истинския живот. Сега ключът към това никога да не се превърнем в злия господин Хайд е да решим да не се поддаваме на унищожителните изкушения. Никога, никога не експериментирайте с вещества, към които се развива зависимост. Никога не използвайте тютюн под каквато и да било форма, нито каквито и да било други вещества, към които можете да се пристрастите. Пазете се от алкохолни напитки. Пристрастяването води до трагични последици, които се преодоляват трудно. Благословиите идват, когато останем верни на своите принципи. Когато бях президент на кол Котънууд, един от нашите патриарси се казваше доктор Крийд Хеймънд. Той понякога даваше силни свидетелства за Словото на мъдростта. Като млад мъж той бил капитан на лекоатлетическия отбор в Университета на Пенсилвания. През 1919 г. брат Хей-мънд и неговият отбор били поканени да участват в годишното състезание на Университетската лекоатлетическа асоциация. В нощта преди състезанието Лоусън Робъртсън, който бил тренирал няколко олимпийски отбора, инструктирал членовете на отбора си да пийнат малко вино. В онези дни треньорите погрешно смятали, че виното отпуска претоварените от тежките тренировки мускули. Всички останали членове на отбора пили вино, но брат Хеймънд отказал, защото родителите му го били учили на Словото на мъдростта. Брат Хеймънд бил много разтревожен, защото не обичал да не се подчинява на треньора си. Той трябвало да се състезава с най-бързия човек на света. Какво щяло да стане, ако не се представи добре на следващия ден? Как би могъл да се изправи пред треньора си? На следващия ден, по време на лекоатлетическото състезание, останалите членове на отбора били много болни и се представили зле, а някои дори изобщо не могли да бягат. Брат Хеймънд, обаче, се чув- ствал добре и победил в спринтовете на 100 и 200 метра. Неговият треньор му казал: „Ти току-що отбеляза най-добро време на двеста- метровия спринт, което е било постигано до сега.“ През онази нощ и до края на живота си Крийд Хеймънд бил благодарен за своята простичка вяра в спазването на Словото на мъдростта.7 По време на военната ми служба през Втората световна война, аз се сприятелих с няколко много обещаващи младежи. Малко по малко, обаче, станах свидетел на това как някои от тях се отвръщаха от скромността и богобоязливостта на доктор Джекил, за да се обърнат към низостта на господин Хайд. За някои от тях всичко започна с пиенето на кафе, тъй като водата беше застояла и съставките, които слагаха в нея, за да я пречистят, бяха лоши на вкус.Кафето накара някои да започнат да пият понякога и бира. На всеки войник, който не служеше в щатите, му се полагаха определен брой цигари и от време на време бутилка уиски, които струваха доста пари. Президент Джордж Албърт Смит веднъж отправил следния съвет: „Ако преминете дори и на един инч от страната на дявола, вие попадате под властта на изкусителя и ако той успее, вие няма да може да мислите и разсъждавате разумно, защото ще сте загубили Духа на Господ.“8 Някои войници останаха на безопасната страна на линията и никога не експериментираха с тези пристрастяващи вещества, нито търгуваха с тях, независимо, че те ни се даваха безплатно. Други, обаче, започнаха да пробват цигари или алкохол, за да се разсеят от предизвикателствата на войната. Неколцина дори бяха въвлечени в неморални действия, вярвайки, че стресът на войната оправдава снижаването на стандартите, като позволиха на живеещия в тях господин Хайд да вземе превес над личността им. След войната, тези, които се бяха пристрастили към тютюна, алкохола и неморалността, откриха, че не могат просто така да се отърсят от тези лоши навици. Младите мъже, които бяха започнали с такъв потенциал, преминаха през тази граница, сантиметър по сантиметър, ограбвайки себе си и семействата си от обещаните благословии, за да преживеят вместо това разводи, разбити домове и сърдечни терзания. Тези, които никога не снижиха своите стандарти, не се пристра- стиха към тези неща. Те излезнаха от този тежък период от живота си по-силни и по-подготвени да водят един продуктивен, достоен за пример и щастлив живот като верни бащи и дядовци на праведни семейства. Те също така са служили като почитани и уважавани ръководители в Църквата и обществото. Една друга лъжлива философия, която се харесва на вътрешния ни господин Хайд е, че порнографията е безвредна. Това е ужасна измама. Порнографията е толкова пристрастяваща, колкото кокаинът или незаконните медикаменти. Наскоро получих едно сърцераздирателно писмо от отлъчен член, чиято душа бе изпълнена със скръб и съжаление. С негово разрешение аз ще цитирам част от писмото му: „Надявам се, че това писмо ще убеди всички, които се съмняват, че пътеката към разрушението носи единствено скръб и съжаление и че никой грях не заслужава тази цена.“ Той продължава: „Аз си навлякох скръб и съжаление. Едва сега напълно разбирам огромната разруха, която си причиних. Никое егоистично или похотливо желание не си заслужава загубата на членството в Църквата. Аз причиних ужасна скръб на съпругата и двете си прекрасни деца. Благодарен съм за огромните усилия на съпругата ми да ми помогне да преодолея греховете си. Тя бе тяхна жертва и трябваше да изтърпи огромна мъка и страдание. Копнея за деня, когато отново ще мога да съм член на Църквата на Господ, когато семейството ни ще може да стане вечно.“ По-нататък в писмото той признава: „Греховете ми са пряк резултат от ранното ми пристрастяване към порнографията в детството. Без съмнение, порнографията е пристрастяваща и отровна. Ако по-рано в живота си бях усвоил силата на самоконтрола, днес щях да съм член на Църквата.“ Една от измамите на господин Хайд е това, което някои иронично наричат „предварително запланувано покаяние.“ В Църквата няма такова учение. Това разбиране може да изглежда доста примамливо, но всъщност е гибелно и невярно в своята същност. Целта му е да ни убеди, че можем съзнателно и умишлено да прегрешаваме, като предварително знаем, че като се покаем набързо, ще можем да се наслаждаваме на всички благословии на Евангелието, като тези на храма и мисията. Истинското покаяние може да бъде дълъг и болезнен процес. Това глупаво учение е било предсказано от Нефи: „И ще има още много, които ще кажат: Яжте, пийте и се веселете, обаче имайте страх от Бога - Той ще оправдае извършването на малък грях; да, лъжете по малко, използвайте някой поради словата Му, копайте яма за ближния си; и няма вреда от това; и правете всички тези неща, защото утре ще умрем; и ако бъде тъй, че ни намерят за виновни, Бог ще ни удари няколко камшика и накрая ще бъдем спасени в царството Божие.“9 За всички тези, които проповядват това учение, Господ е казал: „И кръвта на светиите ще вика към Бога от земята против тях.“10 Това е така, тъй като всички наши завети не само че трябва да бъдат получени посредством обреди, но също така трябва да бъдат запечатани със Светия Дух на Обещанието.11 Нашите обреди получават този печат на божествено потвърждение само посредством вярност. Грешното схващане за така нареченото предварително планирано покаяние включва елемент на измама, но Светият Дух на Обещанието не може да бъде измамен. Някои хора носят маски на почтеност и привидна праведност, но водят измамлив живот, като вярват, че като доктор Джекил, могат да живеят двойнствено и никога да не бъдат разкрити. Яков е казал: „Понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“12 В Книгата на Мормон четем историята на Кориантон, който отишъл на мисия при зорамитите заедно с баща си и брат си. Неговият двойнствен живот го накарал да изостави службата си и да накара баща си да ридае: „О сине мой, какво голямо беззаконие докара ти на зорамитите; защото след като видяха поведението ти, те не пожелаха да повярват на словата ми.“13 Лицемери са тези, които външно носят маски на набожност, но тайно вършат злини и измами. Такива са били книжниците и фарисеите, които дошли при Спасителя, преструвайки се, че са объркани и че търсят мъдрия Му съвет. „Учителю,“ казали те с ласкателен тон, „Знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.“ По този заобиколен начин те се опитали да Го хванат неподготвен, запитвайки Го: „Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря или не?“ Въпросът им бил продиктуван от лоши намерения, защото един от най-обидните римски закони бил събирането на поголовен данък. Ако Той бил отговорил „Да,“ фарисеите щяха да Го обрисуват като човек, който не е лоялен към евреите. Ако бил отговорил „Не,“би могъл да бъде осъден за противодържавна дейност. Исус, обаче, прозрял лошите им намерения и казал: „Защо Ме изпитвате лицемери?“ Той ги накарал да Му покажат една монета и попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Те отговорили: „Кесарев“ и Той накарал лицемерните фарисеи да замълчат с класическия отговор: „Отдавайте кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.“14 Ние живеем в света, но не трябва да бъдем овладяни от лицемерието и измамата, които съществуват в него. Истината за това кои сме и какво правим, в крайна сметка ще стане известна. Господ ни е дал този мъдър съвет: „За тяхната порочност ще се говори от покривите на къщите и техните тайни деяния ще бъдат разкрити.“15 Тъй като живеем в морално безчувствена среда, на нас ни е трудно да признаем пред себе си и останалите, че постъпките ни не са правилни. Братя, можем да се предпазим от врага в себе си, като използваме защитната мантия на свещеничеството на Бог. Всеки един от нас трябва да постави великите сили на святото севещничество в действие в своя живот. Това означава да използваме божествената си власт ежедневно, за да благославяме живота на другите, като изпълняваме задълженията си на домашни учители, извършваме обреди или провеждаме семейни домашни вечери. Ние всички взети заедно имаме мисията да донесем на света посланието на спасението, която мисия изпълняваме под ръководството на президент Гордън Б. Хинкли, който държи ключовете на свещеничеството на земята в това време. Ние, обаче, не можем да изпълним тази мисия, ако не победим в битката със самите себе си. Като правим това, ще можем да се въоръжим с Божието всеоръжие и да получим благословиите, които се съдържат в клетвата и завета на свещеничеството. Господ е обещал, че „всички, които получат това свещеничество, приемат Мен. . . и този, който Ме приеме, приема моя Отец; и този, който приеме Моя Отец, получава царството на моя Отец; следователно всичко, което има Моя Отец, ще му бъде дадено.“16 Възвисяването в царството на Отца включва царства, тронове, владения, господства и власт, която непрестанно расте.17 Моля се в името на Исус Христос всички ние да се стремим да надвием врага в себе си, така че да можем да получим тези благословии, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Откровение 12:4-9, Мойсей 4:1-4, Авраам 3:24-28, Учение и завети 29:36-38, Исаия 14:12-20, Лука 10:18. 2. Мойсей 1:12. 3. Ефесяните 6:14-17. 4. Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith (1998), стр. 371-72 5. Алма 5:40. 6. Thesaurus of Book Digests (1949), 206. 7. Вж. Джозеф Дж. Кенън, „Speed and the Spirit,“ Improvement Era, октомври 1928), 1001- 1007. 8. Sharing the Gospel with Others, ред. Престън Нибли (1948), стр.43. 9. 2 Нефи 28:8. 10. 2 Нефи 28:10. 11. Вж. Учение и завети 132:7. 12. Яков 1:8. 13. Алма 39:11. 14. Матея 22:16-21. 15. Учение и завети 1:3. 16. Учение и завети 84:35, 37-38. 17. Вж. Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young (1997), стр. 72.