Растящо свидетелство Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство „Когато погледна назад в живота си, откривам един източник на изключителна сила и благословии. Това е моето свидетелство и знание, че Исус е Христос.“ Мои възлюбени братя и сестри, живял съм дълго. Когато погледна назад в живота си, откривам един източник на изключителна сила и благословии. Това е моето свидетелство и знание, че Исус е Христос, Спасителят и Изкупителят на всички хора. Аз съм дълбоко благодарен, че през целия си живот съм имал простата вяра, че Исус е Христос. Това мое свидетелство е било потвърждавано стотици пъти. То е най-висшето познание на душата ми. То е духовната светлина на моето съществувание. То е крайъгълният камък на моя живот. Бидейки един от „най-скромните“ сред вас, но по призование Негов апостол, свидетелствам, че Христос е наш Спасител и Изкупител на света. Тъй като това свидетелство е било изковавано през целия ми живот, по необходимост неговото споделяне изисква разказването на преживявания от личен характер. Това свидетелство, обаче, е мое и аз чувствам, че Спасителят знае, че аз знам, че Той живее. Първият крайъгълен камък на моето свидетелство бе положен преди много години. Един от първите ми спомени бе за един кошмар, който сънувах като малко дете. Все още живо си го спомням. Сигурно съм викал в ужас през нощта. Баба ми ме събуждаше. Аз плачех и тя ме вземаше на ръце, прегръщаше ме и ме утешаваше. Тя ми носеше купичка с малко от любимия оризов пай, останал от вчеря, аз сядах в скута й и тя ме хранеше. Тя ми казваше, че у дома ние сме в безопасност, защото Исус се грижи за нас. Чувствах, че това е истина и все още го вярвам. Утешавах се както физически, така и духовно и успокоен се връщах обратно в леглото, уверен в божествената реалност, че Исус наистина ни пази. Това първо незабравимо преживяване доведе до други силни потвърждения, че Бог живее и че Исус е нашият Господ и Спасител. Много от тях дойдоха в отговор на искрена молитва. Като дете, когато загубвах нещо, като например скъпоценното ми джобно ножче, научих, че ако се моля достатъчно усърдно, обикновено го намирах. Винаги успявах да намеря кравите, които ми бяха поверени, когато те се загубваха. Понякога трябваше да се моля повече от веднъж, но ми се струваше, че на молитвите ми винаги бе отговаряно. Понякога отговорът бе „не“, но по-често той беше положителен и потвърждаваше желанието ми. Дори, когато отговорът бе „не“, аз започнах да разбирам, че благодарение на огромната мъдрост на Господ, той е бил даден за мое добро. Вярата ми продължи да нараства като нови каменни блокове бяха наслагвани върху крайъгълния камък, ред по ред, правило след правило. Прекалено много преживявания допренесоха за това, поради което не мога да ги изброя всичките, а някои от тях са прекалено свещени, за да ги разказвам. Тези ранни семена на вярата се размножиха още повече, когато като младо момче в свещеничеството на Аарон, получих потвърждение от първа ръка за забележителното свидетелството на тримата свидетели, относно истинността на Книгата на Мормон. Моят президент на кол бе президент Хенри Д. Мойли, а неговият баща бе Джеймс Х. Мойли. През лятото, брат Джеймс Х. Мойли посещаваше семейството си и той идваше на служенията в нашия малък район в югоизточната част на долината на Соленото езеро. Една неделя брат Джеймс Х. Мойли сподели с нас едно изключително преживяване. Като млад мъж той посещавал Университета на Мичиган, за да учи право. Когато приключвал с учението, баща му му казал, че Дейвид Уитмър, един от свидетелите за Книгата на Мормон е все още жив. Бащата предложил на сина си на път за Солт Лейк Сити да се отбие при Дейвид Уитмър и да се види с него. Задачата на брат Мойли била да го попита за свидетелството му относно златните плочи и Книгата на Мормон. По време на това посещение, брат Мойли казал на Дейвид Уитмър: „Сър, вие сте възрастен човек, а аз съм млад. Учил съм за свидетелите и техните свидетелства. Моля, кажете ми истината относно вашето свидетелство като един от свидетелите за Книгата на Мормон“. Тогава Дейвид Уитмър казал на този млад мъж: „Да, аз държах златните плочи в ръцете си и те ни бяха показани от ангел. Свидетелството ми относно Книгата на Мормон е истина“. Дейвид Уитмър бил напуснал Църквата, но той никога не се отрекъл от свидетелството си за посещението на ангела, за връчването на златните плочи или за истинността на Книгата на Мормон. Това забележително преживяване, за което научих директно от устата на брат Мойли, бе силно потвърждение на моето растящо свидетелство. След като го бях чул, аз се почувствах обвързан от него. Един от основополагащите камъни на моето сивдетелство бе положен, когато като млад мъж служих на мисия в Бразилия. По това време усилията ни не бяха плодотворни и ни бе трудно. Не можехме и да си представим степента, в която Духът на Господ щеше да се излее върху тази и съседните й страни в Южна, Централна Америка и Мексико през следващите години. Преди шейсет години във всички тези страни имаше един единствен кол. Сега в Латинска Америка има 643 кола. Вярвам, че това е само началото. Случилото се надхвърля и най-смелите ми надежди и мечти. Това е едно от многото чудеса, които сме видели. Това е моето свидетелство, че тези неща не биха могли да се случат без божествена намеса от страна на Господ, който наблюдава това свято дело не само в Латинска Америка, но и във всички страни по света. През дългия си живот аз съм намирал покой, радост и щастие, които са надхвърляли най-съкровените ми надежди и мечти. Една от най-големите благословии в живота ми бе бракът с една избрана Божия дъщеря. Обичам я с цялото си сърце и душа. Върху крилата на нейния дух можах да разперя крила.1 Оженихме се в храма в Солт Лейк Сити преди 57 години, когато бях войник през Втората световна война и не знаех дали ще се върна жив. Нейната силна, непоколебима вяра и подкрепа усилиха моето свидетелство в моменти на предизвикателства и трудности. Моето неизбежно вечно пътешествие, ако бъда облагодетелстван с такова, ще бъде пекрасно, ако тя е до мен. Една друга голяма благословия в живота ми са децата, които дойдоха в семейството ни, независимо, че си мислехме, че може би никога няма да имаме такива. Радостта ни нарасна с появата на внуците и правнуците ни. Единствено чрез силата на свещеническите благословии това можеше да се случи. Заедно с благословиите, при все това, аз преживях и някои трудни предизвикателства и сърдечни терзания. Благодарен съм за уроците, които научих от тези трудности. Като млад мъж, аз живях по времето на голямата депресия, когато банките фалираха и толкова много хора загубиха работата, домовете си и гладуваха. Бях щастлив, че имам работа в една фабрика за консерви, която плащаше по 25 цента на час. Сигурно само за толкова съм бил достоен! Това, обаче, ми помогна да получа образование. Служих три дълги години в армията през Втората световна война. Веднъж, когато бяхме в опасност, тъй като корабът ни можеше да се преобърне по време на една ужасна буря в Тихия океан, аз се предадох в ръцете на Господ и горещо Му обещах, че ако оцелея, ще се опитам да Му служа през всичките дни на живота си. Понякога съм се препъвал и съм давал по-малко от себе си, отколкото е трябвало. Всички ние сме преживели вземането на такива болезнени, определящи характера трудни решения, които ни издигат на по-висока степен на духовност. Това са Гетсиманските градини в нашия живот, които водят със себе си болка и агония. Понякога те са прекалено свещени, за да бъдат споделяни публично. Те са вододелните преживявания, които ни помагат да се пречистим от неправедните си желания за светските неща. Когато люспите на светските неща паднат от очите ни, ние ще видим по-ясно кои сме и колко сме отговорни за постигането на своята божествена съдба. Смирено признавам, че тези многобройни преживявания са подхранили сигурното ми знание, че Исус е наш Спасител и Изкупител. Чувал съм гласа Му и съм изпитвал влиянието и присъствието Му. Почувствах ги като топло, духовно наметало. Удивителното във всичко това е, че хората, които съзнателно се опитват да спазват заповедите и да поддържат своите ръководители, могат да получат същата степен на познание. Привилегията да служиш за каузата на Учителя може да донесе голямо удовлетворение и вътрешен мир. Обединените свидетелства и вяра на ранните членове на Църквата са ги довели от Палмира до Къртленд и от Наву до долината на Соленото езеро. В последствие тази вяра ще установи това дело по целия свят. Силата на свидетелството и вярата предвижва делото Божие по такъв чуден начин. Силата на Господ е в това дело, и за нея свидетелстват прекрасните събития в наше време. Президент Гордън Б. Хинкли вероятно председателства над най-голямата група от вярващи хора, които са живели на лицето на земята. Свидетелствам, че той наистина е велик пророк. Той се нуждае от верни последователи. Голямата сила на тази Църква идва от колективните и индивидуални свидетелства, родени от нашите собствени изпитания и вярност. Верността на светиите е направила възможно този голям конферентен център да бъде построен и осветен и името на Господ в това историческо време. Той е единствен по рода си в цял свят. Толкова прекрасни и велики са делата Господни в наше време. Тъй като все още не сме станали това, което трябва да бъдем, има още много за постигане. Надявам се, обаче, че ние ще се стараем още повече да станем по-праведни хора, достойни да продължават да получават благословиите от небесата. Ускореният строеж на храмове в днешно време е нещо прекрасно. Чрез пророческото видение на президент Хинкли сега ние имаме много храмове навсякъде по света.Това забележително постижение е станало възможно благодарение на верните платци на десятък. Това на свой ред е накарало Господ да изпълни обещанието, което е дал чрез Валахия: „И опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него“.2 Всички тези изключителни свети сгради са свидетелство за нашата вяра, че Спасителят е разкъсал веригите на смъртта и е отворил пътя, по който да встъпим в завети, които ще имат сила и в следващия живот. Като Алма мога да свидетелствам: „Всички неща обозначават, че има Бог; да, тъкмо земята и всичко по нейното лице, да, и движението й, и всичките планети, които се движат в обичайната си форма, свидетелстват, че има един Върховен Творец“.3 В откровение към порока Джозеф Смит, за което знам, че е истина, Спасителят свидетелства за Себе Си със следните думи: „Аз съм истинската светлина, която осветява всеки човек, който дойде в света; И . . . Аз съм в Отца и Отца е в Мен и Отца и Аз сме едно“.4 Господ е обещал, „че всяка душа, която изостави греховете си и дойде при Мен, и призове името Ми, и се подчини на гласа Ми, и спазва заповедите Ми, ще види Моето лице и ще Ме познае“.5 Когато бях призован в свещеното апостолство преди много години, сигурното ми свидетелство ми подсказа да кажа следното: „Разбирам, че основното изискване към святото апостолство е да бъдеш личен свидетел на Исус Христос и на божестсвения Изкупител. Може би това е единственият критерий, на който отговарям. Тази истина ми е била разкрита от неописуемия мир и сила на Духа Божи“.6 Откакто приех това призование преди много години, сигурното ми свидетелство многократно нарасна, поради непоколебимата ми увереност, че Исус е Христос, Синът Божи. Най-голямото ми желание е да бъда искрено вярващ до края на дните си на земята. Моля се ние всички да направим това, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. 2 Нефи 4:25. 2. Малахия 3:10. 3. Алма 30:44. 4. Учение и завети 93:2-3. 5. Учение и завети 93:1. 6. В доклад от конференция на Църквата октомври 1978 г., стр. 28; или Ensign ноември 1978 г., стр.20.