Денят на освещаването Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство „Като израз на нашата любов към Господ, бихме ли могли ние да не осветим отново живота и домовете си по подобен начин?“ Един от моите любими химни описва нежните чувства на сърцето и душата ми в този красив ден на освещаването. Мисля, че думите ще опишат и вашите чувства: В този ден на радост и щастие, Господи, ние славим Твойто свято име; В това свещено място за поклонение, Ние на висок глас провъзгласяваме Твоята слава!   Ясни звънтят нашите гласове, Докато пеем песни на радост На нашия Създател, Господ и Цар!1 На 7 април 1863г., Чарлс С. Рич говорил за нуждата от табернакъл, в който хората да се срещат. Той заявил: „Какво да кажа във връзка с табернакъла? Ние ясно виждаме, че бихме могли да се наслаждаваме . . . на благословиите на една такава сграда в този момент. Ако отлагаме нейното построяване, кога ще бъде издигната тя? Когато тази сграда бъде построена, ние ще можем да се наслаждаваме на ползите и благословиите, които ще дойдат от нея. Същият принцип може да бъде приложен за всичко, което постигаме и всичко, което трябва да направим, било то да изградим храм . . . табернакъл, да изпратим групи към границите, за да съберат бедните, или . . . да свършим която и да било друга работа, която се изисква от нас. Нищо, което е нужно, няма да бъде свършено, докато не се захванем на работа и не направим нещо сами. Няма на кого другиго да разчитаме, следователно, остава ние да се хванем на работа и да свършим това, което е нужно от наша страна.“2 Те се хванали на работа! Благодарности на Бог за нашия благороден пророк, президент Гордън Б. Хинкли, който с предвидливостта на ясновидец видя нуждата от това прекрасно съоръжение и с помощта на мнозина други, „се хвана на работа“. Резултатът е пред нас днес и ще бъде осветен тази сутрин. Като символ на нашата благодарност, като израз на нашата любов към Господ, бихме ли могли ние да не осветим отново живота и домовете си по подобен начин? В своето послание до коринтяните, апостол Павел добавил своето виждане като апостол към нашето посвещение за вярност, когато казал: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“.3 Нуждата от лично посвещение и подновяване на посвещението е жизненоважно в днешното общество. Кратък поглед към няколко истории от вестници обяснява нашето положение. От Associated Press дойде следното: „В името на свободата на словото, Върховният съд отмени федерален закон, който ограничаваше достъпа на децата до кабелни телевизионни канали, показващи предавания със сексуален характер“.4 От Сан Хосе Мъркюри Нюз дойде историята: „Германия може да е икономическият двигател на Европа, но в неделя той спира. Световните пазарни сили, обаче, започват да нарушават традиционно почивния ден на Германия. С . . . американския тип [целоседмично] пазаруване [което вече се предлага], и Интернет, осигуряваща 24-часов достъп на ден до стоките на световния пазар, тези строги правила за работното време ,са като замък от отминал век‘. За да си съперничи с другите градове от световна класа, Берлин трябва да бъде по-агресивен. ,Искаме да правим повече пари‘“.5 Виждайки безверието, което обхваща безброй хиляди хора днес, ние научаваме по трудния начин това, което един древен пророк е написал за нас преди три хиляди години: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро. Нито с доходи оня, който обича изобилието“.6 Уважаемият Ейбрахам Линкълн точно е описал нашето положение: „Ние получаваме отбраните награди на небесата. Много години се запазиха мирът и благополучието сред нас. Нараснахме на брой, на богатство и сила. . . но забравихме Бог. Забравихме милостивата ръка, която запази мира сред нас и ни умножи и ни даде богатства и сила. В суетата си ние си представяхме, със заблуда в сърцето, че тези благословии са плод на някаква висша мъдрост и добродетелност, които притежаваме самите ние. Опиянени от непрестанните успехи, ние разчитаме прекалено много на собствените си сили, за да чувстваме нужда от милост, която да ни за-криля и изкупва, прекалено сме горди, за да се молим на Бог, който ни е създал.“7 Когато моретата на живота са бурни, мъдрият моряк търси спокойно пристанище. Семейството, в традиционната му форма, която познаваме, е такова сигурно убежище. „Домът е основата на праведния живот и нищо друго не може да заеме мястото му или да изпълни неговите основни функции.“8 Всъщност, домът е много повече от една къща. Къщата е построена от дърво, тухли и камък. Домът е изграден от любов, жертви и уважение. Къщата може да бъде дом, а домът може да бъде рай, когато е убежище за семейство. Когато истинските ценности и основните добродетели подкрепят семействата в обществото, надеждата ще победи отчаянието и вярата ще триумфира над съмнението. Тези ценности, научени и приложени в семействата ни, ще бъдат така чакания от сухата земя дъжд. Ще се породи любов, старанието да бъдем най-доброто, което можем, ще нарасне и тези добродетели на характера, достойнството и добротата ще бъдат подхранвани. Семейството трябва да запази своето първостепенно място в нашия начин на живот, защото то е единствената възможна основа, на която обществото, състоящо се от отговорни човешки същества, някога е можело да гради за бъдещето и да запази ценностите, които имат стойност за него в настоящето. Щастливите домове изглеждат по различни начини. Някои имат баща, майка, братя и сестри, които живеят заедно в дух на любов. Други се състоят от самотен родител с едно или две деца, докато в други домове живее само един човек. Има, обаче, характерни черти, които могат да бъдат намерени в щастливия дом, независимо от броя или описанието на членовете на неговото семейство. Тези характерни черти са: Казване на молитви. Библиотека за обучение. Наследство от любов. На този континент, а именно Американския, Яков, братът на Нефи, е заявил: „Погледнете към Бога с непоколебимост на разума, молете Му се с извънредна вяра“.9 Един известен съдия бил попитан какво ние, като граждани на държавите по света, можем да направим, за да намалим престъпността и неподчинението на закона и да донесем спокойствие и задоволство в своя живот и в своите страни. Той замислено отговорил: „Аз бих предложил завръщането към старомодната практика на казване на семейни молитви“. Що се отнася до превръщането на нашия живот и домовете ни в библиотеки за обучение, Господ е дал следния съвет:„Търсете думи на мъдрост от най-добрите книги; търсете знание, а именно чрез учение и също с вяра“.10 Стандартните произведения предлагат библиотеката за обучение, за която говоря. Ние трябва да внимаваме да не подценяваме възможностите на децата да четат и да разбират словото Божие. Като родители трябва да помним, че нашият живот може да бъде книгата от семейната билиотека, която децата ценят най-много. Нашият пример достоен ли е за подражание? Живеем ли по такъв начин, че нашият син или дъщеря да каже: „Искам да следвам примера на татко си“ или „Искам да бъда като майка си“? За разлика от книгата на рафта на библиотеката, чиито корици прикриват нейното съдържание, нашият живот не може да бъде затворен. Родители, ние наистина сме отворена книга в библиотеката на обучението в нашите домове. След това, ние пример ли сме за наследството от любов? А пример ли са нашите домове? В реч на дипломирането на студенти, Бернадин Хийли дал следния съвет: „Като лекар, който е имал огромната привилегия да сподели най-драматичните моменти от живота на хората, включително и последните им мигове, позволете ми да ви кажа една тайна. Хората, изправени пред смъртта, не мислят за научните степени, които са получили, за постовете, които са заемали, или за богатствата, които са натрупали. В крайна сметка, това, което наистина има значение, е кого сте обичали и кой е обичал вас. Този кръг на любовта е всичко и е велико мерило за изминалия живот. Той е най-ценният дар.“11 Посланието на нашия Господ и Спасител е било послание на любов. То може да осветява нашата лична пътека към възвисяването. Към края на своя живот един баща погледнал назад във времето към това как е прекарал живота си на земята. Изтъкнат, уважаван автор на голям брой научни трудове, той казал: „Иска ми се да бях написал една книга по-малко и да бях водил децата си на риболов по-често“. Времето минава бързо. Много родители казват, че им се струва сякаш децата им са се родили вчера. Сега тези деца са пораснали, може би имат и свои деца. „Къде отидоха годините?“, питат те. Не можем да върнем отминалото време, не можем да спрем настоящето и не можем да изживеем бъдещето сега. Времето е дар, съкровище, което не трябва да бъде оставяно настрани за бъдещето, а трябва да бъде използвано мъдро в настоящето. Създали ли сме дух на любов в домовете си? Президент Дейвид О. МакКей е отбелязал: „Истинският мормонски дом е този, в който, ако Христос имаше възможност да влезе, щеше да е доволен да остане и да си почине“.12 Какво правим, за да отговарят домовете ни на това описание? Самите ние отговаряме ли на него? В пътешествието по пътеката на живота има и жертви. Някои се отклоняват от пътните знаци, които водят към вечния живот, само за да открият, че избраното отклонение води единствено до задьнена улица. Безразличието, невежеството, егоизмът и грехът имат своята висока цена в човешкия живот. Има хора, които по необясними причини започват да маршируват под ритъма на различен барабан, за да научат по-късно, че са последвали лъжливия барабанчик на мъката и страданието. Днес от този амвон се отправя покана към хората по света: Ела от своя лъкатушещ път, уморени пътнико. Ела при Евангелието на Исус Христос. Ела в този небесен пристан, наречен дом. Тук ще откриеш истината. Тук ще научиш за реалността на Бог, утехата на плана на спасението, светостта на брачния завет, силата на личната молитва. Ела си у дома. Мнозина от нас си спомнят историята от детството ни за едно много малко момче, което било откраднато от родителите и дома си и било отведено в далечно село. При тези условия момчето пораснало и станало млад мъж, без да познава истинските си родители и земен дом. Но къде можел да намери дома си? Къде можел да намери майка си и баща си? О, само ако можел да си спомни поне имената им, тогава задачата му нямало да е толкова безнадеждна! Той отчаяно се мъчел да си спомни поне частица от своето детство. Като проблясък на вдъхновение, той си спомнил звука на камбана, която от върха на селската църква всяка неделна сутрин приветствала хората. Младият мъж се скитал от село на село, като винаги се вслушвал, за да чуе биенето на познатата камбана. Някои камбани били подобни, а някои различни от звука, който си спомнял. Накрая, в една неделна утрин, измореният млад мъж стоял пред църквата на един обикновен град. Той се вслушал внимателно, когато камбаната започнала да бие. Звукът му бил познат. Бил различен от всички други, които бил чул, с изключение на звука на камбаната, която биела в спомените от неговото детство. Да, това била същата камбана. Нейното биене било истинското. Очите му се изпълнили със сълзи. Сърцето му се радвало. Душата му преливала от благодарност. Младият мъж паднал на колене, погледнал нагоре над кулата с камбаната - към небето - и в благодарствена молитва прошепнал: „Благодаря на Бог. У дома съм си“. Истината на Евангелието на Исус Христос ще бъде като звън на позната камбана за душата на този, който търси упорито. Мнозина от вас са пътували дълго в свое лично търсене на това, което звучи истинно. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ви отправя сериозна молба. Отворете вратите си за мисионерите. Отворете умовете си за Божието слово. Отворете сърцата си - дори самите си души - за звука на онзи тих мек глас, който свидетелства за истината. Както е обещал пророкът Исаия, „Ушите ти ще слушат . . . слово, което . . . ще казва: Тоя е пътят, ходете по него“.13 Тогава, както момчето, за което ви разказах, вие също, паднали на колене, ще кажете на вашия и моя Бог: „У дома съм си“. Нека това да бъде благословията на всички, моля се в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Leroy J. Robertson (1896-1971), „On This Day of Joy and Gladness,“ Hymns, no.64. 2. Deseret News Weekly, 20 May 1863, 369. 3. 1 Коринтяните 3:16. 4. Richard Carelli, „High Court Kills Limits on TV Sex,“ Salt Lake Tribune, 23 May, 2000, A1. 5. Daniel Rubin, „Global Economy Erodes Ban on Sunday Shopping,“ Salt Lake City Tribune, May 23, 2000 A1. 6. Еклисиаст 5:10. 7. In James D. Richardson, A Compi-lation of the Messages and Papers of the Presidents, 10 vols. (1897), 5:3366. 8. Quoted in Conference Report, Oct. 1962, 72. 9. Яков 3:1. 10. Учение и завети 88:118. 11. „On Light and Worth: Lessons from Medicine,“ Commencement Address, Vassar College, 29 May 1994, 10, Special Collections. 12. In Conference Report, Oct. 1947, 120. 13. Исаия 30:21.