Изкуплението на мъртвите и свидетелството за Исус Старейшина Д. Тод Кристоферсън От президентството на Седемдесетте „Като издирим своите предшественици и извършим спасителните обреди за тях, които обреди те не са могли да извършат за себе си, ние свидетелстваме за безкрайния обсег на Единението на Исус Христос.“ Християнските теолози отдавна се борят с въпроса „Каква е съдбата на безбройните милиарди хора, които са живели и умрели, без да знаят за Христос?“.1 С възстановяването на Евангелието на Исус Христос е дошло знанието за това как мъртвите, които не са били кръстени, биват изкупени и как Бог може да бъде „съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог“.2 Още на земята Исус пророкувал, че ще проповядва и на мъртвите.3 Петър ни казва, че това е станало в интервала между разпятието и възкресението на Спасителя.4 Президент Джозеф Ф. Смит станал свидетел във видение, че Спасителят посетил света на духовете и „измежду преведните [духове] . . . организира своите сили и назначи посланици, облечени в сила и власт, и им поръча да отидат и да носят светлината на Евангелието на тези, които са в тъмнина . . . Те бяха учени на вяра в Бог, покаяние за греховете, кръщение, извършено за тях от друг човек за опрощение на греховете [и] дара на Светия Дух чрез полагане на ръцете“.5 Учението, че живите могат да осигурят кръщението и други основ-ни обреди за мъртвите, като техни заместници, било разкрито на пророка Джозеф Смит.6 Той научил, че на духовете, които чакат възкресение, не само се предлага лично спасение, но те могат и да бъдат свързани на небето като съпруг и съпруга и да бъдат запечатани със своите бащи и майки от всички минали поколения, както е възможно и децата им от всички бъдещи поколения да бъдат запечатани към тях. Господ обяснил на пророка, че тези святи обреди могат да се изпълняват само в дом, построен в Негово име - храм.7 Принципът на службата в името на другите не трябва да изглежда странен на нито един християнин. При кръщаването на жив човек, извършващото обреда лице действа като пълномощник, за и на мястото на Спасителя. И не е ли основна догма на нашата вяра, че жертвата на Христос извършва Единението за нашите грехове, като вместо нас задаволява изискванията на справедливостта? Както се е изразил президент Гордън Б. Хинкли: „Мисля, че работата за мъртвите се доближава повече до жертвата, извършена за нас от самия Спасител, от която и да било друга работа, за която знам. Тя се извършва с любов, без надежди за получаване на отплата, възнаграждение или нещо подобно. Какъв славен принцип!“.8 Някои разбират погрешно и предполагат, че душите на починалите „биват кръщавани в мормонската вяра без тяхно знание“9 или, че „на хора, които са принадлежали към други религии, може насила да се наложи мормонската вяра“.10 Те предполагат, че ние по някакъв начин имаме властта да насилим душата, що се късае до вярата. Разбира се, че това не е така. Бог е дал на човека свободата на избор от самото начало.11 „Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени, чрез послушание на обредите на дома Божий“,12 но само ако приемат тези обреди. Църквата не ги вписва в своите списъци и не ги брои за членове. Нашето силно желание да изкупим мъртвите, времето и средствата, които влагаме в това посвещение, са преди всичко израз на нашето свидетелство за Исус Христос. Те представляват най-силното заявление, което можем да направим, относно Неговата божествена природа и мисия. Те свидетелстват първо, за възкресението на Христос, второ, за безкрайния обсег на Неговото Единение, трето, че Той е единственият източник на спасение, четвърто, че Той е поставил условията за спасение и пето, че Той ще дойде отново. Силата на Възкресението на Христос Във връзка с възкресението, Павел е попитал: „Иначе какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?“.13 Ние се кръщаваме за мъртвите, защото знаем, че те ще бъдат възкресени. „Душата ще бъде възстановена на тялото и тялото на душата; да, и всеки крайник и всяка става ще бъдат възстановени към тялото си; да, дори косъм от главата не ще бъде изгубен; но всички неща ще бъдат възстановени на своята съответна и съвършена снага“.14 „Защото Христос затова умря и оживя - да господства и над мъртвите, и над живите“.15 Има огромно значение какво правим за тези, които са си отишли, защото те живеят днес като духове и ще живеят отново като безсмъртни души, и всичко това благодарение на Исус Христос. Ние вярваме в Неговите думи: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее“.16 Чрез кръщенията, които извършваме за мъртвите, ние свидетелстваме, че „както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят . . . Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена“.17 Безкрайният обсег на Единението на Христос Като издирим своите предшественици и извършим спасителните обреди за тях, които обреди те не са могли да извършат за себе си, ние свидетелстваме за безкрайния обсег на Единението на Исус Христос. Христос „умря за всички“.18 „Той е умилостивението за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“19 „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който се бои и върши правото, угоден Му е.“20 „Ето, призова ли Той някого, казвайки: Махни се от Мене? Ето, аз ви казвам: Не; но Той казва: Елате при Мене, вие от всички краища на земята, купете мляко и мед без пари и без цена.“21 Нашият Господ „кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога, и юдеин, и езичник“.22 Неразбираемо би било тази покана, отправена към всички хора по земята, да бъде отнета от тези, които не са я чули, преди да починат. Заедно с Павел, ние сме убедени, че смъртта не поставя такова препятствие: „Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили . . . ще мо[гат] да ни отлъч[ат] от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.23 Исус Христос - единственият източник на спасение Нашето силно желание да се погрижим на починалите ни роднини да бъде предложено кръщение в името на Исус, е свидетелство за факта, че Исус Христос е „пътят, и истината, и животът“ и че „никой не дохожда при Отца, освен чрез [Него]“.24 Петър е заявил: „Чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“.25 „Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.“26 Някои съвременни християни, загрижени за милиардите, които са умрели, без да знаят за Исус Христос, са започнали да се чудят дали наистина има „един Господ, една вяра, едно кръщение“.27 Да вярваш, че Исус е единственият спасител, казват те, е дръзко, тесногръдо и нетолерантно. Ние казваме, обаче, че това е погрешна дилема. Няма несправедливост в това да има само Един, чрез който може да дойде спасението, когато този Един и Неговото спасение се предлагат на всяка душа, без изключение. Няма нужда да променяме учението или благовестието на Христос. Условията за спасение, поставени от Христос Тъй като вярваме, че Исус Христос е Изкупителят, ние също приемаме, че Той има властта да постави условията, при които можем да получим Неговата благодат. Иначе нямаше да се кръщаваме за мъртвите. Исус е потвърдил, че „тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот“.28 Той ясно е заявил: „Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“.29 Това означава, че ние трябва да се „пока[ем] и [да] се кръс[тим] в името Исус Христово за прощение на греховете . . . и . . . дар[а на] Светия Дух“.30 Независимо, че бил безгрешен, самият Исус Христос бил кръстен и получил Светия Дух, за да свидетелства „на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му“,31 и за да ни покаже „стеснеността на пътеката и тяснотата на портата, през която [ние] трябва да [влезем], както Той самият [ни] е дал пример“. И Той казал . . . „Който се кръсти в Мое име, на него Отец Ми ще даде Светия Дух, както на Мене; затова следвайте Ме и правете това, което сте Ме виждали Аз да правя“.32 Няма дадени изключения и няма нужда от такива. Всички, които вярват и бъдат кръстени - включително и чрез заместник - и издържат с вяра, ще бъдат спасени, „не само тези, които са повярвали, след като [Христос] дойде в епохата на разделение на времената, в плътта, но и всички онези от началото, даже толкова, колкото е имало преди Той да дойде“.33 Поради тази причина Евангелието се проповядва „и на мъртвите, тъй щото като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух“.34 Второто пришествие на Исус Христос Нашата работа за мъртвите носи свидетелство, че Исус Христос ще дойде отново на тази земя. В последните стихове на Стария завет Йехова заявил: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата; и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия“.35 Във вдъхновен коментар към този стих, пророкът Джозеф Смит заявил: „Земята ще бъде поразена с проклятие, освен ако няма някаква спояваща или друга връзка между бащите и децата, по един въпрос или друг - и ето, какъв е въпросът? Той е кръщението за мъртвите“.36 Обредите със заместници, които изпълняваме в храмовете, като започнем с кръщението, правят възможно съществуването на вечната спояваща връзка между поколенията, която изпълнява целта на създаването на земята. Без нея, „цялата земя би била напълно погубена при идването [на Христос]“.37 Илия наистина е дошъл, както било обещано, за да даде силата на свещеничеството, която обръща сърцата и установява спояващите връзки между бащите и децата, за да може още веднъж, каквото е свързано на земята, да „бъде вързано на небесата“.38 Когато дошъл, Илия заявил: „Ключовете на тази евангелска епоха се дават в твои ръце; и по това ще знаеш, че великият и страшен ден Господен е близо, даже пред вратата“.39 Ние с огромно желание сме се заели със задачата да издирваме бащите и майките си от минали поколения и да свързваме тях с нас и себе си с тях. Това не е ли възможно най-силното доказателство за нашата увереност, че Исус Христос ще дойде отново, за да царува на земята? Ние знаем, че Той ще дойде и знаем какво ще очаква от нас да сме направили в подготовката си за Неговото завръщане. В писанията за духовете на мъртвите понякога се говори, че са в тъмница или в затвор.40 Размишлявайки върху славния план на Бог за изкуплението на Неговите деца, пророкът Джозеф Смит написал следния псалм: „Нека сърцата ви да се веселят и да са извънредно радостни. Нека земята да запее. Нека мъртвите да пеят химни на вечна възхвала на цар Емануил, който беше постановил, още преди светът да съществува, това, което ще ни помогне да ги избавим от техния затвор; защото пленниците ще бъдат свободни“.41 Нашето задължение се простира на далечина и на дълбочина, докъдето се простира Божията любов, за да може да обхване Неговите деца от всички времена и места. Нашите усилия в полза на мъртвите са красноречив пример, че Исус Христос е божественият Изкупител на цялото човечество. Неговата благодат и обещанията Му достигат дори до тези, които в живота си не са Го намерили. Благодарение на Него, пленниците наистина ще бъдат свободни. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. John Sanders, въведение на What About Those Who Have Never Heard? Three Views on the Destiny of the Unevangelized, by Gabriel Fackre, Ronald H. Nash and John Sanders (1995), 9. Има няколко теории, засягащи „неевангелизираните“ мъртви, които теории варират от необяснимото отричане на спасението, през мечти за друга божествена намеса в момента на смъртта, до спасение на всички, дори и без вяра в Христос. Малцина вярват, че душите чуват за Христос след смъртта. Нито една не обяснява как да се изпълни изискването на Исус човек да бъде роден от вода и дух, за да влезе в царството божие (вж. Иоана 3:3-5). Тъй като им липсва знанието, което някога е имала ранната Църква, тези хора, които търсят усилено, са били „принудени да избират между слаб закон, който [позволява] на некръстените да влязат в рая, и жесток Бог, който [осъжда] невинните.“ Hugh Nibley, Mormonism and Early Christianity [1987], 101). 2. Алма 42:15. 3. Вж. Иоана 5:25. 4. Вж. 1 Петрово 3:18-19. 5. Учение и завети 138:30, 33. 6. Вижте Учение и завети 124, 128, 132; Joseph Smith Jr., The Personal Writings of Joseph Smith, ed. Dean C. Jessee [1984], 486]; Joseph Smith Jr., The Words of Joseph Smith, ed. Andrew F. Ehat and Lyndon W. Cook [1991], 49. 7. Вж. Учение и завети 124:29-36. Една от основните цели на широкото строителство на храмове по целия свят е да осигури място, на което обредите, жизненоважни за спасението, могат да бъдат извършвани за тези, които не са имали привилегията да ги получат. 8. „Excerps from Recent Addresses of President Gordon B. Hinckley,“ Ensign, Jan.1998, 73. 9. Ben Fenton, „Mormons Use Secret British War Files to Save Souls,“ Еру Еудупкфзр (London), 15 Feb. 1999. 10. Gregg Scott, „Ancestral Passion,“ Уйгштщч, April/May 1998, 45. 11. Вж. Мойсей 7:32. Вж. също Алма 5:33-36; 42:27 12. Учение и завети 138:58. 13. 1 Коринтяните 15:29. 14. Алма 40:23. 15. Римляните 14:9. 16. Иоана 11:25. 17. 1 Коринтяните 15: 22, 25-26. 18. 2 Коринтяните 5:15. 19. 1 Иоаново 2:2. 20. Деянията 10:34-35. 21. 2 Нефи 26:25. 22. 2 Нефи 26:33. 23. Римляните 8:38-39. 24. Вж. Иоана 14:6. 25. Деянията 4:12; вж. също 2 Нефи 25:20; Мосия 5:8. 26. 1 Тимотея 2:5. 27. Ефесяните 4:5. Вижте например John Hick, The Myth of God Incarnate (1977). 28. Матея 7:14. 29. Иоана 3:5. 30. Деянията 2:38. 31. 2 Нефи 31:7; вж. също Матея 3:13-17; Марка 1:9-11; Лука 3:21-22; Иоана 1:29-34. 32. 2 Нефи 31:9-10, 12. 33. Учение и завети 20:26 34. 1 Петрово 4:6. 35 Малахия 4:5-6; вж. също 3 Нефи 25:5-6; Учение и завети 2:1-3. 36. Учение и завети 128:18. 37. Учение и завети 2:3;; Джозеф Смит - История 1:39. 38. Матея 16:19; вж. също Матея 18:18, Учение и завети 132:46. 39. Учение и завети 110:16. 40. Вж. Исаия 24:22; 1 Петрово 3:19; Алма 40:12-13; Учение и завети 38:5; Учение и завети 138:22, 30. Дори и за праведните духове се говори като за верни „пленници“, които чакат да бъдат освободени от оковите на смъртта (вж. Учение и завети 138:18-19). 41.Учение и завети 128:22.