Старейшина Ф. Енцио Буше
Почетен член на Седемдесетте
„Ние . . . започваме истински да живеем, когато съзнателно поемаме пълна отговорност за своя собствен живот и когато престанем да обвиняваме обстоятелствата.“
Ако ме попитат кое според мен е най-важното събитие, което се е случило на земята през последните 200 години, без каквото и да било колебенаие ще отговоря: то е станало в последствие на молитвата на едно младо момче, което в началото на 19-ти век, в северната част на щата Ню Йорк, коленичило пред Бог и задало въпроси относно вечни истини.
Този младеж, който се казвал Джозеф Смит, станал инструмент в ръцете на Господ Исус Христос, чрез който Той възстановил на човечеството знанието за отдавна загубени и почти забравени истини: познанието за нас, човешките същества - кои сме, от къде сме дошли, какво е значението и целта на земното ни съществувание и защо човечеството е преживяло толкова много нещастия и несправедливост. В последствие също така било отговорено на въпросите на хората относно живота след смъртта и съдбата, която ни очаква.
До ден днешен, повече от 42 години, откакто приех по свой собствен избор свещения Господен завет на кръщението, аз все още изпитвам страхопочитание към всички прекрасни и чудни събития на Възстановяването. На нас ни е било позволено да научим всичко не само за свещеното значение на Единението на Господ Исус Христос, но също така и за важното значение на Божието свещеничество, което е било разкрито и е било възстановено, за да ни служи с любяща загриженост и търпение, за да направи възможен избора на спасението.
Времето няма да ми позволи да говоря повече относно детайлите на това чудно дело в наши дни, но бих искал да говоря за един ключов аспект на царството на Господ, който, ако не бъде разбран, може да направи така, че цялостната картина никога да не бъде на фокус.
За да дойда до въпроса, бих искал да ви разкажа за един вярващ брат, с който посещавахме един и същи клон в родната ми страна Германия в първите години на моето членство.
Той водеше скромен живот и се чувстваше много благословен, че наскоро бе започнал работа в една малка частна компания. Той ми разказа за едно предстояща вечеря, която компанията традиционно организирала за своите работници. Притесняваше се, тъй като му бе известно, че в края на вечерта ще има голямо бирено тържество, като шефът му сигурно беше най-големият почитател на бирата измежду всички тях. Той също така съзнаваше, че ако изобщо не присъства на вечерята, това ще бъде счетено за голяма неучтивост.
Когато го видях отново след вечерята, той изглеждаше много щастлив, сияещ и нетърпелив да ми разкаже какво се бе случило. След като тържеството започнало, братът видял, че най-страшните му страхове се потвърждават, защото шефът нямало да се зарадва, ако той не пие бира с него, тъй като му казал: „Каква е тази църква, която няма да ти позволи да изпиеш дори една чаша бира с мен?“.
Страхът на приятеля ми не прерастнал в паника и той могъл спокойно да отговори на шефа си, че причината, поради която не пие, няма нищо общо с църквата, която посещава, но че той сам е сключил свещен завет с Бог, че няма да пие. Ако някога наруши този завет, как би могъл да изпълнява всичко, което е обещал, и как би могло да му се вярва, дори и от страна на работодателя му, че той няма да излъже или открадне.
Според моя приятел, собственикът бил дълбоко впечатлен от това изявление и го прегърнал с думи на огромно възхищение и доверие.
Мои братя и сестри, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, много нови членове, и особено тези, които не са от Съединените щати, научават за първи път пълното измерение на думата свобода. Свободата за повечето хора от света означава „свобода от“, отсъствието на насилие, болка или подтисничество. Божията свобода, обаче, по отношение на човеците означава нещо повече. Тя означава „свобода да“ - свобода да правиш с достойнство това, което сам си избрал.
Какво тогава означава да бъдеш свободен? Свободата означава да си съзрял до пълнотата на познанието за това колко много опасни отговорности имаме като човешки същества. Научили сме, че всичко, което правим, казваме или си помисляме, има своите последствия. Разбираме, че прекалено дълго сме вярвали, че сме жертва на обстоятелствата. В Евангелието на Йоана 8:32, четем следното: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“.
Когато отворим сърцата си за посланието на Божията истина, такава каквато е била възстановена в наше време, ние започваме да разбираме защо е имало и все още има толкова много нещастие, болка, страдание и дори глад. Вярата ни в живия Бог ще нараства съобразно със степента, до която се научим да приемаме истината, която ни е била разкрита в нашия живот и това ще ни донесе духовни дарове, чиято сила не е била съзнавана до сега. Ще научим, че няма нищо невъзможно за хората, които вярват в Исус Христос. Ще се освободим от веригите, които сме смятали, че ни ограничават. Ограниченото мислене, предизвикано от лъжливите учения, ще изчезне.
Колкото повече задълбочаваме разбирането си за неизмеримостта и пълнотата на плана на спасение, толкова по-малки и незавършени ще се чувстваме ние. Като се смирим дотолкова, със съкрушено сърце и каещ се дух, ние ще можем да разберем, и най-накрая да приемем, този най-свят обред с нашия Небесен Отец, обреда на кръщението.
Ние с радост ще встъпим в този завет, знаейки, че съществува голяма разлика между простото желание и завета. Когато просто желаем нещо, ние ще работим, за да го постигнем, само когато това ни е удобно. Когато, обаче, сме обвързани от свят завет като кръщението, ние се научаваме да преодоляваме всички трудности чрез подчинение, и като правим това, ние ще бъдем благословени с присъствието на Духа, и следователно в крайна сметка с постижение. Ние започваме истински да живеем, когато съзнателно поемаме пълна отговорност за своя собствен живто и като престанем да обвиняваме обстоятелствата.
Разбира се, знаем едно нещо: да имаме „свобода да“ означава, че имаме потенциала да правим грешни избори. Погрешните избори носят своите безмилостни последствия и когато не бъдат спрени и поправени, те ще ни причинят мъка и болка. Погрешните избори, ако не бъдат поправени, ще причинят опустошително бедствие в човешкия живот - човек ще бъде отделен от Небесния Отец в идния живот.
Когато сме получили това жизненоутвърждаващо послание, ние започваме да разбираме, че в предишния си живот сме били като футболен играч, който е стоял в средата на игрището, напълно обезсърчен, тъй като не е знаел целта и правилата на играта. Не сме знаели към кой отбор принадлежим и дори не сме знаели кой е нашият треньор. Само чрез познанието за възстановеното Евангелие, правилата на играта ще ни се разяснят и ние ще разберем, че Исус Христос и Неговата възстановена Църква са единственият начин да успеем в земния си живот.
Исус Христос иска да ни даде сили в живота, съобразно с нашите праведни избори, и то в такава степен, че посредством нашата вяра и дела, обстоятелствата, чиито затворници сме били преди, в крайна сметка да се променят. От Книгата на Мормон научаваме, че Изкупителят наблюдава нашия живот, заедно с множество святи ангели. Ние четем:
„. . . престанаха ли чудесата? Ето, аз ви казвам, Не; нито пък ангелите престанаха да служат на чедата човешки. Защото ето, те са Му подчинени да служат според словото на онези, които имат силна вяра“ (Мороний 7:29-30).
Тази свобода, която сме получили в наше време, посредством разбирането си неговия божествен план за нас, ни кара да поемем пълна отговорност. Нека винаги да стоим близо до любящата, загрижена ръка на нашия Изкупител, за да намерим сигурност и радост. Казвам това с дълбоко смирение. Също така ви давам своето свидетелство като ваш брат и слуга, че знам, че Исус живее и че Той е начело на това дело. Казвам това в името на Исус, амин.
Previous
