Президент Гордън Б. Хинкли
сме се доближили по-близо до Спасителя, с по-голяма решителност да следваме Неговите учения и пример, тогава тази конференция е имала голям успех“.
„Вълнението и виковете отмират;
Капитаните и царете си тръгват.
Остава твоята древна жертва,
смирено и каещо се сърце.
Господи, ти Бог на легионите, остани с нас,
Да не би да забравим, да не би да забравим.“
(„God of Our Fathers, Known of Old, Hymns,“ No. 80.)
Тези безсмъртни думи на Ръдиард Киплинг изразяват чувствата, които изпитвам, докато се доближаваме към края на тази чудесна конференция на Църквата.
След молитвата ще си тръгнем от тази голяма зала, ще изключим светлините и ще заключим вратите. Вие, които слушате, по целия свят, ще изключите своите телевизори или радиото и ще затворите Интернет. Надявам се, че докато правим това, ние ще помним, че когато всичко това свърши, „остава Твоята древна жертва, смирено и каещо се сърце“ (Hymns, No. 80).
Надявам се, че ще размишляваме със смирени чувства над речите, които чухме. Надявам се, че на спокойствие ще си спомняме прекрасните неща, които чухме. Надявам се, че ще се разкаем малко повече и ще се почувстваме малко по-смирени.
Всички бяхме назидавани. Ще дойде изпитът, когато ще трябва да приложите изложените пред вас учения. Ако след тази вечер сме малко по-добри, ако се държим малко по-приятелски, ако сме се доближили по-близо до Спасителя, с по-голяма решителност да следваме Неговите учения и Неговия пример, тогава тази конференция е имала голям успех. Ако, от друга страна, в живота ни не настъпи подобрение, тогава тези, които говориха, до голяма степен ще са се провалили.
Тези промени може да не се измерват с един ден, една седмица или един месец. Решенията се вземат и забравят бързо. Но, ако след една година ние правим нещата по- добре, отколкото сме ги правили преди, тогава усилията от тези дни няма да са били напразни.
Няма да запомним всичко, което беше казано, но резултатът от това, което сме чули, ще бъде духовно издигане. То може би няма да бъде физически явно, но ще бъде истинско. Както казал Господ на Никодим: „Вятърът духа дето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“ (Иоана 3:5).
Така ще бъде и с преживяването, на което се насладихме. И вероятно от всичко чуто ще има една фраза или параграф, които ще привлекат и приковат вниманието ни. Ако това стане, аз се надявам, че ще ги запишем и ще размишляваме върху тях, докато вкусим дълбочината на тяхното значение и ги направим част от своя живот.
Надявам се, че на нашите семейни домашни вечери ще обсъждаме с децата си тези неща и ще им позволим да вкусят от сладостта на истините, на които се наслаждаваме ние. И когато църковното списание с всички речи от конференцията излезе, моля ви, не го хвърляйте настрана с коментара, че вече сте чули всичко, а го прочетете и размишлявайте върху различните послания. Ще намерите много неща, които сте пропуснали, докато сте слушали говорителите.
Съжалявам само за едно нещо, свързано с тази конференция. Това е колко малко от братята и сестрите имат възможността да говорят. Това е просто въпрос на ограничено време.
Утре сутрин ще се върнем на работа, обратно към учението, обратно към това, което съставлява заетата програма на нашия живот. Но ние можем да запазим спомените от това велико събитие, които да ни подкрепят.
Можем да се приближаваме към Бог в молитва. Молитвите могат да се превърнат в разговори, изпълнени с отдаване на благодарности. Никога не бих могъл да разбера напълно как великият Бог на вселената, Всемогъщият, ни кани, като Негови деца, да говорим лично с Него. Колко ценна е тази възможност. Колко е чудесно, че това всъщност се случва. Свидетелствам, че нашите молитви, казани в смирение и искреност, биват чути и получават отговори. Това е чудно нещо, но е истинско.
Нека понижим глас в домовете си. Нека любовта да е изобилна и да намира израз в нашите действия. Нека да вървим тихо в Господните пътища и нека благополучието увенчае нашите усилия.
Великият поздрав „Осанна!“, в който участвахме тази сутрин, трябва да остане незабравимо преживяване. Отвреме-навреме, когато останем сами, можем тихо да си повтаряме наум тези прекрасни думи на почит към Бог.
Аз давам свидетелство за истинността на това дело и за реалността на живия Бог, нашия Вечен Отец и Неговия Единороден Син, чиято църква е тази. Изпращам своята любов на всички вас - нека Бог да бъде с вас, мои скъпи, скъпи приятели. Аз призовавам благословиите на небесата върху ви и ви махам, като казвам сбогом за известно време в името на този, който е наш Учител, наш Изкупител и наш Цар, самият Господ Исус Христос, амин.
Previous
