Мери Елън Смут
Общ президент на Обществото за взаимопомощ
„Не се нуждаем от нова програма, която да ни подтиква към действие - трябва само да се обединим в желанието да споделяме Евангелието и да подадам ръка на новите членове и на тези, които са по-слабоактивни.“
Скъпи мои сестри, позволете ми да започна, като ви кажа колко много ви обичам. Нямам думи да изразя благодарността си за това, че съм част от тази организация на сестрите, за която президент Хинкли е казал, че е световно семейство от сестри. Ние сме сестри и аз постоянно се вдъхновявам от вашата вяра, вашата доброта и от желанието ви да правите това, което Господ иска да правите. Благодаря ви за вашата служба, за вашия пример и за това, че наистина сте жени на вярата, добродетелите, целеустремеността, и милосърдието. Където и да отида, виждам плодовете на Обществото за взаимопомощ в живота на сестрите в Църквата. Всяка една от нас е инструмент в Божиите ръце.
Неотдавна срещнах една сестра в Орегон, която се беше върнала към активност, благодарение на грижовна посещаваща учителка. Със сигурност тази посещаваща учителка се е чувствала така, както са се чувствали Амон и братята му, радвайки се, че станали „оръдия в ръцете Божии“ (Алма 26:3), когато донесли знанието за Христос на ламанитите, които били „чужденци за Бога“ (Алма 26:9). Защото „стойността на душата е велика в очите Божии“ (Учение и завети 18:10).
В повече от 165 страни по света нашите сестри са инструменти в ръцете Божии. Мисля си за един район в Бразилия, към който всяка седмица се присъединяват нови членове. Сестрите в това Общество за взаимопомощ решили да си поставят за цел да не минава и седмица без всяка новопокръстена сестра да е посетена в дома си и без да получи копие от „Семейството - прокламация към света“ и декларацията на Обществото за взаимопомощ. До този момент те не са загубили нито една сестра - нито една не е станала неактивна.
Удивлявам се от една вдъхновена президентка на Обществото за взаимопомощ в район в Корея, която решила да посети всяка по-слабоактивна сестра в района. До този момент тя е посетила 25 сестри и всички те, с изключение на три, се се върнали в Църквата.
Сестри като тези са живи свидетелства за заявлението на президент Хинкли, че „няма призование в тази Църква, което да е . . . незначително. Всички от нас, които изпълняват своето задължение, докосват живота на другите. . .
Каквото и да е призованието ви, то ви предоставя същите възможности за постигане на добро, каквито предоставя и моето . . . Нашата работа е да обикаляме и да правим добро, както правел [Учителят]“ („This Is the Work of the Master,“ Ensign, май 1995, 71).
Наистина, всяка една от нас може да бъде инструмент в Божиите ръце. За щастие, не трябва всички да бъдем един и същ инструмент. Точно както инструментите в един оркестър се различават по размер, форма и звук, ние също се различаваме една от друга. Имаме различни таланти и склонности, но точно както френският рог не може да възпроизведе звука на пиколото, не е необходимо всички ние да служим на Господ по един и същи начин. Сестра Елайза Р. Сноу е казала, че „няма сестра, която да е толкова изолирана и сферата й на влияние да е толкова малка, че тя да не може да направи много за установяването на Божието царство на земята“ (Woman’s Exponent, 15 септември, 1873, 62; добавен курсив). В такъв случай, наша привилегия и отговорност като Божии дъщери и като сестри в Обществото за взаимопомощ, е да станем възможно най-ефективни инструменти.
Обществото за взаимопомощ може да ни помага. Пророкът Джозеф, който организирал Обществото за взаимопомощ през 1842г., ясно заявил, че целта на тази организация, създадена с божествено вдъхновение, е не само да „облекчи бедните, но и да спасява души“ (History of the Church, 5:25). От най-ранните си дни, Обществото за взаимопомощ е направило неописуемо много добро. То осигурило първата кола брашно, която достигнала до оцелелите от земетресението през 1906г. в Сан Франциско, а по- късно осигурило пшеница за правителството на САЩ по време на първата и втората световни войни. Миналата година нашите сестри дариха повече от 140 000 завивки, за да се помогне на хората в беда. Ние защитаваме майчинството и семейството, повели сме война срещу неграмотността и сме отдали безброй много часове в служба по целия свят. Моето заявление към вас тази вечер, обаче, е, че нашата най-важна работа ни предстои, когато се обединяваме с нашите свещенически ръководители, за да помагаме на царството Божие да се придвижва напред.
Сестри, ние сме нужни тук - от нас се нуждаят Господ, свещеническите ръководители, семействата ни, а и ние се нуждаем една от друга. Господ има нужда да приемем своите вечни призования и да изпълним мярката на нашето сътворение. Той има нужда ние да се върнем у дома в Обществото за взаимопомощ и да търсим начини да служим на другите в името на Неговата организация за жените и да работим заедно като сестри, за да помагаме на царството на Евангелието да се придвижва напред. Наистина, Обществото за взаимопомощ ще ни помогне да служим на своите семейства и една на друга, по начини, по които никой друг клуб или организация не може да прави това.
Президент Спенсър У. Кимбъл е казал: „В света преди да дойдем тук, на верните жени се възлагали определени задачи . . . Въпреки че не помним подробностите, това не променя славната истина за това, на което сме се съгласили някога. [Ние] сме отговорни за тези неща, които от отдавна се е очаквало от [нас] да правим“ („The Role of Righteous Women,“ Ensign, ноември, 1979, 102).
И така, как да направим това? Сред напрежението на живота, как да станем най- ефективните инструменти, които можем да бъдем, в ръцете на Господ? Много можем да научим за това от синовете на Мосия и от декларацията на Обществото за взаимопомощ.
Номер 1. Най-напред трябва да дойде нашето лично обръщане във вярата. Най-важното обръщане за всички нас е нашето лично. Ако искаме да донесем светлината на Евангелието в живота на другите, тя трябва да свети в нашия собствен живот. След като веднъж се обърнали във вярата, синовете на Мосия се трудели неспирно, за да споделят Евангелието с другите, „защото не можеха да понесат дори и една човешка душа да погине“ (Мосия 28:3). Чак когато самите ние сме обърнати към Господ Исус Христос, можем да даваме сили на другите. Чак тогава започваме да разбираме, че нашият живот наистина има смисъл, цел и насока и че като сестри, обединени в посвещението си на Исус Христос, нашето призование е да бъдем светлина за света.
Номер 2. Като синовете на Мосия, ние трябва да ставаме „силни в знанието за истината“ (Алма 17:2). Тези братя постоянно изучавали Евангелието. Като постели, молели се и разучавали писанията, те разбрали, че Исус е Христос и се научили за чуват гласа Му.
По подобен начин, като сестри от Обществото за взаимопомощ, ние трябва да се стремим да увеличаваме своите свидетелства за Исус Христос чрез молитва и изучаване на писанията, както и да търсим духовна сила, като следваме нашепванията на Светия Дух.
Почти невъзможно е да бъдем ефективни инструменти в своите семейства, сред съседите си и дори от амвона, ако не можем да различим нашепванията на Светия Дух. Алма могъл да усети мислите на царя, тъй като живеел близо до Господ (вж. Алма 18:16).
Нашата способност да чуваме гласа на Духа зависи от желанието ни да спазваме заповедите, защото, „когато получаваме благословии от Бог, това е поради послушание на закона, за който те се отнасят“ (Учение и завети 130:21). Ако желаем да изпитаме неописуемата радост от живота според Евангелието и да почувстваме единителните чудеса на Христос, единственият начин това да стане, е подчинение на всички, а не само на няколко избрани, Божии заповеди.
Получили ли сме безбройните благословии от ежеседмичното провеждане на семейна домашна вечер и ежедневното изучаване на писанията, както и от молитвите? Разбираме ли всеобхватните благословии от спазването на нашите завети и изпълването на умовете ни само с това, което е „добродетелно, красиво или с добро име“ (Символът на вярата 1:13). Когато полушанието стане цел, то вече не е дразнещо.
Обществото за взаимопомощ може да ни помогне да се подчиняваме на небесните закони и да се доближим до Бог. Представете си колко добро ще изпълни земята, когато, под ръководството на свещеничеството, този кръг от праведни жени се обедини, за да осъществи праведни цели! Когато задружно си служим една на друга и на всички деца на нашия Отец, можем да бъдем инструменти в ръцете Божии, не само в облекчаването на физическото страдание, но, което е по-важно, в оказването на помощ на тези, които имат някаква духовна нужда.
Номер 3. Службата е ключът към това да бъдем ефективни инструменти. Синовете на Мосия избрали да служат на ламанитите, вместо да поемат ръководството на царството на своя баща. В много случаи тяхната служба смекчавала сърцата на ламанитите и ги карала да приемат Евангелието. Докато слугите на Ламоний били заети да разказват за подвизите на Амон при отблъскването на разбойниците, самият той бил в обора, хранейки конете и служейки на царя (вж. Алма 18:9-10).
Ние също се наслаждаваме на службата и добрите дела. Службата смекчава и отваря сърцата, защото тя настина е Евангелието в действие. Знам за един район в Аризона, където в момента три семейства са проучватели в Църквата, като директен резултат от милосърдната служба на Обществото за взаимопомощ.
Обществото за взаимопомощ ни дава безброй възможности да развием и упражняваме чистата Христова любов във всеки аспект от нашия живот. Например, срещата за дома, семейството и личното обогатяване е идеалната възможност да се научим да служим заедно. Службата наистина е Евангелието на Исус Христос в действие, защото тя благославя и този, който я извършва, и този, за когото се извършва. Ще потърсите ли начини да служите чрез организацията на Обществото за взаимопомощ, разбирайки, че службата е един от най-ефективните начини, по които можем да благославяме другите материално и духовно?
Номер 4. Любовта трябва да съпътства всичко, което правим. Като сестри от Обществото за взаимопомощ, ние обичаме Господ, обичаме семействата си, обичаме живота и учението, обичаме се една друга. Бащата на Ламоний, който бил цар на ламанитите, смекчил сърцето си, когато видял колко искрено Амон обичал сина му. В крайна сметка любовта на Амон довела до обръщането във вярата на семейството на Ламоний (вж. Алма 20:26-27). Нашата най-голяма и първостепенна грижа, що се отнася до обръщането във вярата, задържането и активирането, трябва да бъде нашето собствено семейство.
Пак казвам, Обществото за взаимопомощ може да ни помага. Сестра Елза Блум, която е на 102 години, знаела, че Евангелието е истинно. Тя обичала Господ. Срещнала един добър мъж и се оженила за него. Той бил от Германия и не бил член на Църквата. Съпругът й никога не бил учен да се моли. Когато Елза коленичела до леглото всяка вечер, тя го хващала за ръка и се молела. След много години той се присъединил към Църквата и двамата били запечатани в храма. Преди да почине, брат Блум станал инструмент в ръцете Божии, като издирил своите немски предшественици.
Този щастлив край започнал с постоянния, изпълнен с обич, праведен пример на една жена. Елза поканила Духа в своя дом и брак, като обичала съпруга си и Господ. Била и вярна, и изпълнена с вяра, въпреки че понякога се чувствала сама. Тя била инструмент в Божиите ръце в своя собствен дом.
На всяка една от нас собственият ни пример може да се вижда незначителен, но според влиянието, което оказва, той е голям. За всички, на които можете да повлияете, „бъд[ете] на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотея 4:12). Нека другите да почувстват спокойствието и радостта, които животът според Евангелието ви носи. Канете приятелите си, които не са от вашата вяра, и по-слабоактивните членове на семейна домашна вечер. Водете ги на църква и им давайте пример за благоговение. Нека те да видят, че вие избягвате филми, телевизионни програми или Интернет страници, които биха отблъснали Духа, като по този начин ни правят по-нискоефективни инструменти.
Президент Хинкли неведнъж ни е молил да станем по-добри мисионери, а старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте е отбелязал, че ако мисионерската програма на Църквата трябва да постигне всичко необходимо, ние като сестри, трябва да се присъединим към усилията.
Не се нуждаем от нова програма, която да ни подтиква към действие - трябва само да се обединим в желанието да споделяме Евангелието и да подадем ръка на новите членове и на тези, които са по-слабоактивни в нашите програми. Независимо дали служим като посещаващи учителки, планираме среща за дома, семейството и личното обогатяване, или учим деца в неделното училище за деца или младежи, ние можем да намерим начини да достигнем до тези, които са нови във вярата, чиято вяра е отслабнала или които все още на са намерили истината. Ние можем да бъдем инструменти, които да помагат Господните овце да се приберат обратно в стадото.
Зная, че можем. Зная, че можем да направим това. Донесли сме топлина на десетки хиляди хора по света с домашно направените завивки. Демонстрирали сме готовността си да служим, да даваме и да обичаме. Нека да намерим начини да даваме дара на Евангелието на тези, които се нуждаят от духовна топлина.
Когато се върнете у дома тази вечер, ще отделите ли малко време, за да запишете впечатленията, останали в сърцето ви тази вечер? Ще помислите ли по какви точно определени начини можете да бъдете инструменти в ръцете Божии? Ще помислите ли за благословиите, които ни очакват в този живот и във вечността в резултат на послушанието? Ще сложите ли своето име в този стих и ще знаете ли с цялата си душа, че Бог ви обича? „Продължавайте да проповядвате за Сион, в дух на кротост, като Ме признавате пред света; и Аз ще издигна [вас] като на орлови криле; и [вие] ще получ[и] слава и уважение за себе си и за Моето име“ (Учение и завети 124:18). Аз знам, че Евангелието е истинно. Зная, че това дело е от Господ. Знам, че Исус е Христос и че имаме истински пророк на земята днес. Сладка е работата. За това аз смирено давам свидетелство, в името на нашия Господ и Спасител, Исус Христос, амин.
Previous
