Старейшина Дейвид Б. Хейт
От Кворума на дванадесетте апостоли
„С угасването на истинските ми очи, смятам, че вътрешните ми се подобряват - виденията, които имам за дългия път, виденията ми за нещата, които предстоят.“
Сигурен съм, че когато президент Гордън Б. Хинкли обяви, че ще бъда последният говорител, той се е чудил дали благополучно ще успея да стигна до амвона. Той знае, че току-що отбелязах 94-тия си рожден ден. Следователно, вече карам 95-та си година и това го кара да се чуди.
Той също така знае, че зрението ми не е много добро, но с угасването на истинските ми очи, смятам, че вътрешните ми се подобряват - виденията, които имам за дългия път, виденията ми за нещата, които предстоят. Същото се отнася и за всички вас, които сте тук тази сутрин. Сигурен съм, че ще се съсгласите с мен, че е прекрасно да живеем и да бъдем членове на тази Църква днес и че е прекрасно да имаме свободата, която имаме, свободата да се събираме и да изповядваме своята религия заедно.
Когато Руби и аз коленичихме пред олтара в храма в Солт Лейк на 4-ти септември 1930 г., държейки се за ръце и гледайки се в очите, ние знаехме малко за нещата, които ни предстоят. Бяхме млади. Аз идвах от провинцията в южно Айдахо, а Руби бе дошла от област Санпете, Юта. Бащите ни бяха починали, но ние имахме прекрасни майки и те бяха с нас в храма. Когато коленичихме, сключихме завети и направихме обещания, знаеййи, че тези неща са истински.
Сега, след като сме женени 70 години, мога да кажа на всички вас, че нещата се подобряват, стават все по-хубави всяка година, с осъзнаването на безценните и свързани с толкова нежност, вечни благословии, които ни предстоят. Същото се отнася и за всички вас и ако Руби можеше да застане с мен тук, тя щеше да потвърди, че животът може да бъде прекрасен и изпълнен със съдържание, ако го живеем по простичък начин. Ние трябва да живеем според принципите на Евангелието, защото именно Евангелието е нещото, което предизвиква промяната в живота ни, докато вървим през него.
Със семейството ми сме живели на много места в страната. Децата ни израстнаха, посещавайки училища, където те бяха единствените членове на Църквата в своя клас. Местили сме се много пъти, йоето, обаче, допринесе за тяхното развитие и разбиране. Сблъсъскът с истинската същност на света и осъзнаването на благословиите на Евангелието в нашия живот, помогна на свидетелствата им да нарастнат.
Миналата неделя, Руби и аз присъствахме на събрание за причастието на район в централната част на Солт Лейк. Събранието бе много интересно, тъй като присъстваха много хора, като някои от присъстващите живееха във все още недовършени къщи. Точно преди събранието за свидетелства, една млада жена отиде при епископа на площадката за говорителите, като носеше на ръце малко бебе, и поиска то да бъде благословено. Епископът слезна от трибуната, взе бебето и му даде благословия.
По-късно, по време на събранието за причастието, едно малко седемгодишно момченце, с петгодишната си сестричка излезнаха на трибуната. Момчето постави столче пред амвона, за да може петгодишната му сестричка да се качи на него и й помагаше да каже свидетелството си. Когато тя се запънеше за малко, то се навеждаше към нея и това малко, любящо седемгодишно братче шепнеше в ухото й.
След като тя свърши, то се качи на столчето, а тя стоеше и го гледаше, докато казва свидетелството си. Докато го наблюдаваше, на лицето й бе изписано особено сладко изражение. Той беше нейният батко, и семейната любов и връзката, която съществуваше между тези малки деца, бе очевидна. Той слезна от стола, хвана я за ръка и те се върнаха на местата си.
Накрая на събранието за причастието, когато бяха останали няколко минути за мен, помолих младата жена, която бе поискала детето й да бъде благословено, да излезне с мен отпред, което тя и направи. Междувременно, по време на събранието, аз бях попитал епископа, прошепвайки в ухото му: „Къде е съпругът й?“.
Епископът каза: „Той е в затвора.“
Аз попитах: „Как се казва тя?“ и той ми каза името й.
Тя излезна отпред заедно с мен, държейки малкото бебе. Докато стояхме на амвона, аз погледнах към детето, което беше само на няколко дни и към майката на тази малка дъщеря, която я бе дала в ръцете на свещеничеството, за да бъде благословена. Когато гледах към майката и към скъпоценното малко същество, се питах каква ли щеше да стане тя, каква щеше да бъде. Говорих на събранието и на тази млада майка относно прокламацията, която бе издадена преди пет години от Първото президентство и Кворума на дванадесетте, прокламацията за семейство, за нашата отговорност към децата ни, за отговорността на децата към техните родители и за отговорността, която родителите имат един към друг. Този прекрасен документ съдържа напътствията, които сме получили от писанията и които са ръководили живота на Божиите деца от времето на Адам и Ева, и които ще продължат да ни ръководят до края на живота ни.
Докато говориех за тези неща и гледах към красивото малко бебе, мислех си за миналото лято. Руби и аз бяхме в Айдахо на кратко посещение, където се срещнахме с няколко души от Маунтин хоум, Айдахо, семейство Гудрич. Сестра Гудрич бе дошла да ни види и бе довела дъщеря си Челси със себе си. По време на разговора, който имахме, сестра Гудрич каза, че Челси бе запомнила наизуст прокламацията за семейството.
На Челси, която сега е на 15 години, казах: „Челси, смяташ ли, че тези неща са правилни?“
Тя каза: „Да.“
Аз казах: „Колко време ти отне да я научиш?“
Тя каза: „Когато бяхме малки, майка ми започна програма в дома ни, за да ни помогне да се научим да помним. Ние учихме наизуст пасажи от писанията и песни от събранията за причастието, както и други неща, които щяха да са ни полезни. Така се научихме да помним и ми беше лесно“.
Аз казах: „Тогава ще можеш ли да кажеш цялата прокламация?“.
Тя каза: „Да, мога“.
Аз казах: „Ти си я научила, когато си била на 12 години, сега си на 15. Скоро ще започнеш да излизаш на срещи. Разкажи ми за това. Как ти е повлияла прокламацията във връзка с това?“.
Челси каза: „Когато си мисля за твърденията в тази прокламация и когато разбирам по-добре отговорностите ни като семейство и отговорността ни за нашия живот и постъпки, прокламацията се превръща в нов източник на напътствия за мен. Когато общувам с останалите хора и когато започна да излизам на срещи, ще си спомням за думите и изреченията от прокламацията към семейството. Тя ще бъде мой пътепоказател. Ще ми даде силата, от която се нуждая.“
Наскоро президент Хинкли говори пред студентите от Университета Бригъм Йънг. Той каза, че животът е една дълга верига от поколения, нишка след нишка, до края на света. В речта си към студентите, той ги окуражи да не бъдат слабата, а силната връзка в тяхното семейство.
През тази сутрин на конференцията чухме много указания за семейната история и семействата, за необходимостта от връзка между поколенията и за отговорността, която имаме да вършим храмова работа за десетки хиляди хора, които може да са част от нашите семейства и които чакат от другата страна да получат обредите, които трябва да бъдат извършени от тази страна на воала, за да могат те да продължат да вършат нещата, които трябва да бъдат направени в отвъдното. Ние всички добре разбираме това.
Ето защо ще кажа на всички вас, които сте тук тази сутрин. Надявам се, че ще получите силно желание като семейства и индивиди да не бъдете слабата връзка, която ви свързва с вашите предци. Насърчавам ви също така да бъдете силна връзка и за своите потомци. Не бъдете слабата връзка. Нима това няма да бъде ужасно? Като си мислим за тази дълга верига и за цялата работа, която трябва да бъде свършена за спасението на душите и за това безценно дело, което трябва да осъществим, няма ли да е жалко вие да сте слабата връзка, която ще попречи на потомците ви да бъдат част от този силен род.
Когато светиите се подготвяли да напуснат Наву и тъй като храмът там не бил довършен, само няколко души могли да получат своето надаряване. Президент Бригъм Йънг, като президент на Кворума на дванадесетте, бил главният апостол по това време. В своя дневник той написал за нетърпението, с което хората подготвяли фургоните си, за да тръгнат на дългото пътуване на запад в тази нова област, за която не знаели нищо. Те следвали своите ръководители, приготвяйки малкото принадлежности, които можели да вземат със себе във фургоните.
Сред всичката тази подготовка имало възможност някои да получат своето надаряване и хората бързали да сторят това. Бригам Йънг престанал да изпълнява обикновените си делнични задачи. Той ги оставил настрана, за да стои в храма и да върши работата по надаряването, която била толкова необходима. По повод на това си преживяване той казал, че бил нетърпелив да направи това, за което светиите нямали търпение да бъде сторено. Тази дума нетърпение придобива интересно значение в неговия разказ. Той пише за тяхното нетърпение, за надеждата, която имали важната работа по надаряването да бъде свършена, преди да тръгнат на запад.
Оставям ви моята любов, свидетелство и знанието, което имам, че това дело е истинско. Знам, че Бог живее. Знам, че Той ни обича. Той ни обича така, както ние обичаме децата и потомците си. Сега имаме 65 внука и разбира се ще имаме още. Обичаме ги всичките и се надяваме връзките във веригата на нашето семейство да бъдат здрави и децата ни да бъдат благословени. Гордеем се с всички тях и се молим те да израснат със здравото познание и чувство, което имам относно Бог, относно това, че Той живее, че Той е наш Отец и че заедно със Сина Си, Исус Христос, който е наш Спасител, Исус Христос ръководи това дело. Това е Църквата на Исус Христос, която бе възстановена на земята в тези последни дни. Знам, че тя е истинска.
Знам, че имаме жив пророк на земята днес и че можем да видим прекрасните неща, които се случват в Църквата със 100-те действащи храма. Някои от вас тук ще доживеят деня да видят 200, а по-късно 300 действащи храма, чийто брой евентуално ще продължи да нараства. Да, ние живеем в това време, в тези дни, в тази епоха, когато се случват прекрасни неща. Когато говорим за живия пророк, който получава откровение свише във връзка с ръководенето на това дело, аз ви свидетелствам, че ние, които работим и общуваме с него, знаем, че той е Божият пророк на земята, който ни ръководи да вършим това, което е правилно и необходимо.
Нека връзките ви да бъдат здрави. Нека вие лично да намерите голямата радост и щастие, които могат да бъдат ваши, като живеете според принципите на Евангелието. Оставям ви своята любов и свидетелство, че Църквата е истинска, в името на Исус Христос, амин.
Previous
