Да напишем евангелските принципи в своите сърца Старейшина Уолтър Ф. Гонзалес От Седемдесетте „Само по себе си знанието не е достатъчно. Трябва да отделяме време, за да прилагаме принципите в своя живот.” Английският е езикът на Възстановяването. Ако по време на тази сесия се говори английски с акцент, това символизира растежа на Църквата по целия свят. Аз съм от Южна Америка, където растежът на Църквата е огромен. Когато се присъединих към Църквата преди 30 години, имахме 108 000 члена и шест кола. Нямахме нито един храм на нашия континент. Сега имаме 2 600 000 члена и 557 кола. Единадесет храма функционират и още два се строят. Нефи, синът на Лехий, е казал: „Но аз, Нефи, съм написал това, което съм написал, и го считам от голяма стойност, особено за моя народ. Защото аз се моля непрестанно за тях денем и очите ми мокрят възглавницата през нощта заради тях.”(2 Нефи 33:3). Този сърдечен повик получава отговора си в наши дни. Нефи се молил думите, които бил написал в слабост, да бъдат направени силни за нас; „защото те ги подтикват да вършат добро; запознават ги с нещата за бащите им; и говорят за Исуса и ги убеждават да повярват в Него, и да устоят до края, което е живот вечен ”(2 Нефи 33:4). Видял съм как учението и евангелските принципи ръководят все повече и повече членове в Южна Америка. Нашата задача, както в Южна Америка, така и навсякъде, продължава да бъде да търсим принципите, които се намират в Светите писания и в ученията на пророците, и да ги записваме „не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето”(2 Коринтяни 3:3). Такова установяване на евангелските принципи изисква време. Необходимо е време, както за да се запознаем с истините на Евангелието, така и за да ги приложим в нашия живот. За повечето от нас южноамериканците, запознаването ни с евангелските принципи е започнало с посвещаване на време, за да чуем беседите и свидетелствата от мисионерите. Отделили сме време, за да слушаме, и сега не можем да не чувстваме дълбока благодарност към мисионерите, които са служили в нашите страни. Нашата дълбока благодарност е не само към мисионерите, но и към семействата, от които са дошли. (Сега хиляди южноамериканци изпращат собствените си деца да служат на мисии, за да споделят радостните вести на възстановеното Евангелие.) Онези от нас, които сме членове на Църквата – първо поколение, изпитваме също така благодарност и към нашите родители – не-членове, за отделеното време да ни научат на праведни принципи, които са ни подготвили да разпознаем и да приемем евангелското послание. Мисионерите са положили началото на задачата да научим учението и евангелските принципи. Поддържането на Евангелието в нашите сърца обаче е постоянна задача, която изисква време. Само по себе си знанието не е достатъчно. Трябва да отделяме време, за да прилагаме принципите в своя живот. Нефи, например, знаел, че Господ отговаря на нашите малитви. Той приложил това свое знание преди векове и по такъв начин донесъл вечни благословии върху нас днес. Ако четем внимателно, можем да видим, че Нефи се молил на Бог с голяма вяра, защото е знаел, че Бог ще чуе „жалбата” му (вж. 2 Нефи 33:3). Колко благодарни сме за това, че Нефи е отделил време , за да приложи своите знания. Колко благодарни сме, че Нефи записал това знание в сърцето си – „не с мастило, но с Духа на живия Бог”. Както и при ученето, това, да си последовател, също изисква време. Понякога ние разбираме, че даден принцип е верен, но не променяме своите приоритети, така че да имаме време да живеем според принципа. Като постъпваме така, ние пропускаме ценни възможности да развием една промяна на сърцето, докато биваме учени от Светия Дух. Замислете се за малко над примера на Енос, който отлагал прилагането на знанието, което бил получил от своя баща. Най-накрая той отделил време, за да живее според това познание и много благословии потекли към нас, след като той постъпил така. Енос ни разказва, че когато отишъл в гората за лов за зверове, поученията на баща му относно вечния живот и радостта на светиите дълбоко докоснали сърцето му, така че той решил да отдели време да се помоли (вж. Енос 1:3–4). В един божествен отговор на молитвата му, Господ сключил завет с Енос, че Той ще изкара наяве летописите за ламанитите в определеното от Него време (вж. Енос 1:16). Бог отговаря на нашите молитви. Енос взел този принцип от плочите от камък и го написал на плочите от плът на своето сърце. Така той се сдобил с по-високо ниво на знание. Това донесло благословии, както върху него, така и върху нас в тази евангелска епоха. Многобройни неща възпрепятстват нашите добри намерения да отделяме време за научаването и особено за живеенето според даден евангелски принцип.Така например, изобилието от информация по коя да е тема, което идва от най-различни средства за информация, може да ни затрупа. Това изобилие от информация е причината някои „които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание за истината” (2 Тимотея 3:7). Всеки един от нас може да си направи самооценка, да реши кои неща му пречат да отделя време за живеене според Евангелието и след това да се покае и да направи необходимите промени, така че да има време да прилага принципите на Евангелието в своя живот. Ако постъпваме така, Господ е обещал, че ще получим нараснало разбиране на Неговите истини, така както станало с Енос. Спасителят е заявил: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря”(Иоана 7:17). Намирането на време в живота ни за учене, за размишление и особено за практикуване на евангелските принципи, ще ни донесе радостта и мира, които идват от Духа. Църквата ще продължи да процъфтява в Южна Америка и други части на света, защото все повече и повече членове ще продължават да записват евангелските принципи не с мастило, но със Светия Дух; , не на плочи от камък, а на плочите от плът на сърцето. Аз свидетелствам, че истините от Светите писания могат да се развият от една интелектуална висока оценка до това да станем подобни на Христос, когато отделяме време за въплатяването на тези истини в своя живот. За тези неща аз свидетелствам в името на Исус Христос, амин.