Като напоявана градина Старейшина Джефри Р. Холанд От Кворума на дванадесетте апостоли „Ние трябва да плащаме [десятъка и даренията], като дълбок личен израз на любов към един щедър и милостив Небесен Отец.” Постоянно и сигурно, съгласно пророчествата, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се разпространява по земята. Съгласно думите на Даниил, тя е „камъкът. . . отсечен от планината не с ръце.”1Като се опитвал да опише възможно най-добре онова, което предвиждал, Исаия го нарекъл „чудно и странно дело”.2То е чудо! Това Възстановяване и придвижване напред на Евангелието на Исус Христос е изпълнено с чудеса, откровения и проявления от всякакъв вид. Много от тях се случват в наше време. Преди да навърша 17 години, извън Северна Америка не съществуваше нито един кол. Днес, върху далечни континенти и морски острови, има много повече от 1000 кола. Сега разполагаме със 125 действащи или обявени за построяване храмове. Над половината от тях (64) са извън Съединените щати. Преди да навърша 16 години, също нямаше нито един храм отвъд границите на САЩ и Канада. Ние доживяхме да видим откровението, което предоставя свещеничеството на всички достойни мъже на подходяща възраст – една благословия, която ускори делото в много части по света. Доживяхме времето да видим пълното или частично публикуване на нашите Свети писания на почти 100 езика. Доживяхме дълго очакваното създаване на Кворумите на седемдесетте, съставени от велики мъже избрани от много нации, които на свой ред биват изпращани да служат на много нации. Съвсем неотдавна президент Гордън Б. Хинкли обяви Кредитния фонд за образование, който има потенциала да благослови мнозина, които живеят дори в най-отдалечените места на земята. И по такъв начин, превръщането на Църквата във все по-интернационална, продължава. Правя това кратко обобщение, за да подчертая едно друго чудо, друго откровение, ако щете, което може би е останало незабелязано за членовете на Църквата като цяло. В определен смисъл целта беше обществото да не го забележи. Говоря за решението, взето от Братята преди малко повече от десет години, да се преустанови задължението за събиране на допълнителни средства за специални цели от местните членове на Църквата у дома и в чужбина. Тъй като това решение бе взето при условията на подчертан международен растеж, който току-що описах, как можехме да го изпълним от финансова гледна точка? Как можехме да отиваме до все по-далечни и често пъти икономически много по-напрегнати места и същевременно да премахнем всички допълнителни дарения от нашите хора? В този случай логиката би могла да ни предложи точно противоположното решение. Как беше постигнато това? Ще ви кажа как – с вярата от все сърце от страна на председателстващите Братя, че Господният принцип на десятъка и доброволните дарения ще бъде почитан дори от най-новите членове на Църквата и че пълната вярност към такъв божествен принцип ще ни осигури необходимото. Аз не бях член на Кворума на дванадесетте, когато бе взето това важно решение, но мога да си представя дискусиите, които са били проведени, и акта на вяра, изискван от тези любящи и загрижени мъже. А какво би станало, ако Църквата преустанови допълнителните набирания и светиите не плащат своя десятък и доброволни дарения, Тогава какво? Доколкото знам, такава мисъл никога не е била сериозно обсъждана. Братята продължиха напред с вяра – вяра в Бог, вяра в принципа, даден чрез откровение, вяра в нас. Те никога не са поглеждали назад. Това бе един великолепен (макар и почти незабелязан) ден в съзряването на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни като институция. Но за да отдадем почит на това решение, ние също трябва да сме съзрели като индивидуални членове на Църквата. Позволете ми да предложа пет причини, поради които всички ние – богати или бедни, трябва да плащаме своите десятъци и дарения. На първо място ги плащайте и учете на това заради своите деца и внуци – идващото поколение, които биха могли, ако не сме внимателни, да израснат в тази благословена нова финансова организация на Църквата без абсолютно никакво разбиране на това, как се осигуряват техните храмове, сгради за събрания, семинари и дейности. Нека вашите деца знаят, че много от благословиите на Църквата са налице, защото вие и те давате десятък и дарения на Църквата и че тези благословии в действителност не биха могли да дойдат по никакъв друг начин. Тогава отидете заедно с децата си на рекапитулацията на десятъка ви в края на годината, както внукът на президент Хауърд У. Хънтър отишъл с баща си преди няколко години. При този случай епископът отбелязал със задоволство желанието на малкия брат Хънтър да плаща пълен десятък. Докато получавал монетите, Той попитал момчето дали мисли, че Евангелието е истинно. Докато връчвало своя пълен десятък от 14 цента, седемгодишното момче казало, че предполага, че Евангелието е истинно, но че „със сигурност струва много пари.”3Е добре, сградите, програмите и материалите, които споменах, имат своята цена и това е един немаловажен урок, който нашите деца трябва да научат в младостта си. На второ място, плащайте своя десятък, водени от подходящ личен интерес. „Опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него”.4Президент Джозеф Ф. Смит никога не се уморявал да разказва историята за своята майка-вдовица Мери Фийлдинг Смит, която след като загубила съпруга си в мъченичеството край Наву и успяла да отиде на запад с пет лишени от баща деца, продължила да плаща в бедността си десятък. Когато някой от службата за десятък неправилно й предложил един ден да не дава десятък от единствените картофи, които успяла да отгледа, тя извикала на човека: „Уилиям, трябва да се засрамиш от себе си. Искаш да ме лишиш от благословия ли? Ако не плащам своя десятък, би трябвало да очаквам Господ да задържи Своите благословии от мен. Аз плащам десятък не само защото това е Божий закон, но и защото очаквам да получа благословение за това, че го правя. [Нуждая се от благословение.] Като спазвам този и други закони, аз очаквам. . . да съумея да осигурявам необходимото за семейството си.”5 Не мога да дам списък със всички начини, по които ще дойдат благословиите от подчинението на този принцип, но ви свидетелствам, че много ще дойдат по духовни начини, които отиват далече отвъд материалното. Видял съм в моя живот например изпълнението на Божието обещание, че Той „ще смъмри онзи, който поглъща [заради мен]”.6Тази благословия на закрила срещу злото е била излята върху мен и моите любими отвъд всяка способност, която имам, адекватно да се отблагодаря за нея. Вярвам, че поне отчасти, божествената безопасност дойде поради нашата решимост, индивидуално и като семейство, да плащаме десятък. На трето място, плащайте своя десятък като заявление, че притежаването на материални блага и натрупването на светско богатство не са най-значимата цел на вашето съществуване. Както един млад съпруг и баща, който живее със студентски бюджет, ми каза наскоро: „Може би нашите най-съдбоносни моменти като светии от последните дни идват, когато трябва да плуваме директно срещу потока на културата, в която живеем. Десятъкът е един точно такъв момент. Докато живеем в свят, който поставя ударението върху материалните придобивки и култивира недоверие към всичко и всеки, които имат цели по отношение на нашите пари, ние се освобождаваме от целия този егоизъм като даваме даром, с доверие и щедрост. Чрез този акт, ние казваме, че наистина сме различни, че сме избран Божий народ. В общество, което ни казва, че парите са нашето най-важно притежание, ние категорично заявяваме, че те не са.”7 Президент Спенсър У. Кимбъл веднъж говори за човек, който бил горд с огромните си земевладения и забележителните си притежания – гори и лозя, ниви и стада, езера и къщи и притежания от всякакъв род. Той се гордеел с тях, но до края на живота си не желаел да даде десятък върху тях или дори да признае, че са дарове от Бога. Тогава президент Кимбъл държал реч на неговото погребение, като отбелязал, че този барон-земевладелец е положен да почива в едно дребно, продълговато парче земя, „с размерите на висок човек и с ширина като за пълен мъж”.8В отговор на неизменния въпрос: „Какво остави той?”, може да сте сигурни, че отговорът ще бъде „Всичко”. Ето защо бихме постъпили добре, ако си събираме съкровища на небето, където не данъците, а ученията дават смисъл на думи като състояние, наследство, завет и завещание.9 На четвърто място, плащайте своите десятъци и дарения, водени от изискванията за честност и почтеност, тъй като те по право са дължими на Бог. Със сигурност един от най-пронизващите редове в Светите писания е гръмовният въпрос на Йехова: „Ще краде ли човек от Бога?” И ние питаме: „В какво те крадем?” Той отговаря: „В десятъците и в приносите.”10 Плащането на десятък не е символичен дар, който ние като че ли от благотворителност даваме на Бог. Като плащаме десятък, ние погасяваме дълг. Старейшина Джеймз Е. Талмидж е описал веднъж това като договор между нас и Господ. Той си представил как Господ казва: „,Имаш нужда от много неща на този свят: храна, облекло и подслон за твоето семейство и за теб самия – обикновените житейски удобства. . . . Ще имаш средствата да се сдобиеш с тези неща; но помни, че те са Мои и Аз искам от Теб да плащаш рента върху това, което Аз ти давам в ръцете. Твоят живот, обаче, няма да бъде време на непрекъснат напредък. . . [и така] вместо да постъпвам като земните земевладелци, които искат човек да плаща предварително, независимо от това какъв късмет го е споходил или. . . какви са изгледите за живота му, ти ще Ми плащаш. . . [само], когато си получил; и ще Ми плащаш в зависимост от онова, което получаваш. Ако се случи така, че доходът ти през дадена година е изобилен, тогава. . . [твоите 10 процента ще се равняват на] малко повече; а ако стане така, че следващата година е трудна и доходът ти не е такъв, какъвто е бил, тогава. . . [твоите 10 процента ще се равняват на ] по-малко; [Каквито и да са твоите обстоятелства, десятъкът ще бъде справедлив.]’ „Намирали ли сте някога на земята земевладелец, който да желае да сключи такъв [справедлив] договор с вас?”, пита старейшина Талмидж. „Когато си мисля за цялата му либералност”, казва той, „. . . чувствам в сърцето си, че едва ли бих могъл да вдигна лице към. . . небето. . . ако бих се опитал да измамя [Бог], вземайки от онова, [което по право е Негово].”11 Това отвежда при пета и последна причина да плащаме своите десятъци и дарения. Ние трябва да ги плащаме като дълбок личен израз на любов към един щедър и милостив Небесен Отец. Чрез Своята благодат Бог е раздавал хляб на гладните и облекло на бедните. С течение на времето, такъв ще се е оказал всеки един от нас – говорейки както в материален, така и в духовен смисъл. В живота на всеки от нас Евангелието и неговите благословии са изгрявали като утринна светлина, която прогонва назад мрака на невежеството и скръбта, на страха и отчаянието. В нация след нация Неговите деца са призовавали и Господ е отговарял. Чрез напредъка на Неговото Евангелие по света, Бог развързва връзките на ярема и пуска на свобода угнетените. Неговата пълна с любов добрина е направила живота на нашите членове – били те богати или бедни, наблизо или надалеч, „като напоявана градина. . . [от] воден извор. . . [който] не пресъхва.”12 Изразявам най-дълбоката си благодарност за всяка благословия на Евангелието на Исус Христос, особено за онзи най-велик от всички дарове – примерния живот и единяващата смърт на Божия Единороден Син. Знам, че никога не мога да се отплатя на небето за тази благосклонност, но има много начини, по които е необходимо да се опитам да покажа своята благодарност. Един от тези начини е чрез плащането на десятък и доброволни дарения. Искам да дам нещо в замяна, но никога не искам то да бъде (както е казал цар Давид) „онова, за което не съм платил нищо”.13 Свидетелствам, че принципът за десятъка е от Бога. Учени сме на него с такава яснота в писанията, че не можем да се съмняваме в Неговата божественост. Нека всички ние навеки имаме право на свързаните с него благословии. Моля се в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Даниил 2:45. 2. Исаия 29:14. 3. Цитирано от Дейвид Б. Хайт в Conference Report, април 1981, стр. 57; или Ensign, May 1981, стр. 42. 4. Малахия 3:10. 5. Из Conference Report, Apr. 1900, стр. 48. 6. Малахия 3:11. 7. Лична кореспонденция. 8. Из Conference Report, Apr. 1968, стр. 74. 9. Вж. Матея 6:19–21. 10. Малахия 3:8. 11. The Lord’s Tenth (брошура, 1968г.), стр.10–11. 12. Исаия 58:11; вж. също Исаия 58:6–10. 13. 2 Царете 24:24.