Учението за включването Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли „Ако наистина сме ученици на Исус Христос, ние ще се обръщаме с любов и разбиране към всички наши съседи, по всяко време.” Твърде възможно е да е бил такъв красив и свеж есенен ден като днешния. Спасителят седял, поучавал някои от своите ученици, когато един човек, определен като „някой си законник”, се изправил пред Него и Го запитал: „Учителю, що да сторя, за да наследя вечен живот?” Исус познавал сърцето на човека и разбрал, че въпросът е изкусно прикрит опит да бъде накаран да каже нещо противно на Закона на Моисей. Спасителят отговорил на въпроса с два Свои въпроса: „Kакво е написано в Закона? Как четеш?” Както можете да очаквате, законникът бил в състояние да цитира Закона: „Възлюби Господа твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум; и твоя ближен като себе си.” „Право си отговорил”, казал Спасителят. „Стори това и ще живееш” Но законникът не бил задоволен от това. Като знаел, че има строги правила и вярвания сред юдеите относно отношенията с хора, които не са от вярата, той притиснал Господ за повече осведомяване като се надявал да го впримчи в спор. „А кой е моят ближен?”, попитал той. Отново настъпил момент за поучаване. Исус използвал един от своите любими и най-ефективни способи за преподаване – притчата – може би една от най-обичаните и известни сред целия християнски свят притчи. Вие знаете притчата, според която един човек от Ерусалим, на път за Ерихон, попаднал на разбойници и бил оставен полумъртъв. Един свещеник преминал от другата страна; един левит също не се спрял да помогне. Тогава Исус продължил Своето поучение: „Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.” Тогава Исус задал на законника още един въпрос: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?” А законникът отговорил: „Онзи, който му показа милост” Тогава Исус дал Своето последно напътствие на законника и на всички, които са чели притчата за добрия самарянин: „Иди и ти прави също така” (Лука 10:25–37). Всеки път, когато чета тази притча, аз съм впечатлен от нейната сила и простота. Но мислили ли сте някога защо Спасителят е избрал самарянин за герой на тази история? Между юдеите и самаряните имало значителна неприязън по времето на Христос. Тези две групи избягвали да общуват помежду си при нормално стечение на обстоятелствата. Притчата би била хубава и поучителна, дори ако човекът, попаднал между крадците, беше спасен от сънародник-юдеин. Това, че Той нарочно използва самаряни и юдеи, ни учи ясно на това, че ние всички сме ближни и че трябва да ce обичаме, да cе ценим, да се уважаваме и да си служим един на друг, въпреки нашите най-дълбоки различия – религиозни, политически и културни. Това напътствие продължава и днес да бъде част от ученията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни . Когато изброявал ключовите учения на Църквата, Джозеф Смит казал, че като „претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог съгласно внушенията на собствената ни съвест”, ние в същото време „позволяваме на всички човеци същата привилегия – нека те се покланят както, където и на каквото желаят” (Символът на вярата 1:11). Благодарен съм, че мнозина от нашите членове разбират това учение и живеят според него в хода на своя ежедневен живот. Наскоро прочетох новинарски репортаж за трагична смърт сред местна общност в Юта. Беше цитирана скърбяща млада жена да казва: „Заляти сме от подкрепа. Ние не сме мормони, но местният район през цялото време беше с нас, давайки ни храна, подкрепа и думи на утеха. Това беше едно тотално изливане на любов и ние го оценяваме.(цитирано в Dick Harmon, „Former Ute’s Death Leaves Wife Coping, Wondering,” Daily Herald [Provo, Utah], 11 Aug. 2001, A3). Нещата трябва да са точно такива. Ако ние наистина сме ученици на Исус Христос, ще се обръщаме с любов и разбиране към всички наши ближни по всяко време и особено във време на нужда. В неотдавнажен брой на Church News имаше очерк за две жени, които са близки приятелки – „едната – лекарка-еврейка от Ню Йорк, а другата – домакиня[светия от последните дни], която е майка на шест деца, от Юта. И двете са далече от дома си – в Далас, [щата Тексас]. Нашата майка разказва: „Ако за оценка на приятелството ни бе използван компютърен метод за определяне на това, доколко бихме си подхождали като приятелки, то още при първото изчисление резултатът най-вероятно щеше да е отрицателен. . . . Предполагах, че една жена, която е доста натоварена с медицинската си практика, едва ли би се интересувала от цвета на салфетките, които се използват в Асоциацията на родителите и учителите. Предположенията са странно нещо – те биха могли да изрежат от корен нещо, което би разцъфтяло, ако би му се дало шансът за това. Вечно ще съм благодарна, че предположенията бяха захвърлени.” (Shauna Erickson, „Unlikely Friends Sharing a Lifetime,” Church News, 18 Aug. 2001, 10). Нагласите и предположенията могат да бъдат нещо много опасно и несправедливо. Имаме някои наши членове, които може би не успяват да се отнесат с приятелска усмивка, с топло ръкостискане и с изпълнено с любов служене към всички свои ближни. В същото време е възможно сред нас да дойдат хора, които не са от нашата вяра и които идват с негативни предварителни нагласи към Църквата и нейните членове. Сигурно е, че добрите съседи трябва да положат всички възможни усилия да се разбират едни с други и да бъдат добри един към друг, независимо от религията, националността, расата или културата. Понякога чувам за членове, които оскърбяват хората от друга вяра като ги пренебрегват и ги изключват от своя кръг. Това може да се случи особено сред общности, където нашите членове са мнозинство. Чувал съм за тесногръди родители, които казвали на децата си, че не трябва да си играят с определено съседско дете просто защото родителите му не са от нашата църква. Такова поведение не е в съзвучие с ученията на Господ Исус Христос. Не мога да разбера как някой член на нашата църква би могъл да позволи такива неща да се случват. Аз съм бил член на Църквата през целия си живот. Бил съм пълновременен мисионер, два пъти епископ, президент на мисия, седемдесетник и сега апостол. Никога не съм учил, нито съм чувал да се учи някакво учение на изключването. Не съм чувал някога членовете на тази Църква да бъдат насърчавани да бъдат нещо друго, освен любящи, добри, толерантни и благосклонни към нашите приятели и съседи от други вери. Господ очаква много от нас. Родители, моля ви учете децата си и вие самите практикувайте принципа на приобщаването на другите, а не на тяхното изключване поради религиозни, политически или културни различия. Въпреки че ние наистина заявяваме на света, че пълнотата на Евангелието на Исус Христос е била възстановена на земята чрез пророка Джозеф Смит и подтикваме нашите членове да споделят своята вяра и свидетелства с останалите, политиката на Църквата никога не е била да бъдат избягвани или пренебрегвани онези, които изберат да не слушат или да не приемат нашето послание. Всъщност, истината е точно обратната. Президент Гордън Б. Хинкли многократно ни е напомнял за това специално задължение, което имаме като ученици на Господ Исус Христос. Ще цитирам само едно: „Всеки от нас е индивидуалност. Всеки от нас е различен. Трябва да има уважение към тези различия. . . Трябва да работим по-сериозно за изграждането на взаимно уважение, на отношение на въздържаност и толерантност един към друг, независимо от различните учения и философии към които сме се привързали. Ние може и да не сме съгласни един с друг по отношение на тези неща, но можем да го правим цивилизовано и с уважение.” (Teachings of Gordon B. Hinckley [1997], стр.661, 665). Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние разбираме, че някои хора ни възприемат като „особен народ” (1 Петрово 2:9). Нашите учения и вярвания са важни за нас. Ние се отнасяме към тях сериозно и те са ни много скъпи. Нито за миг не предлагам това да не е така. Обратно, нашата особеност и уникалността на посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос са незаменими елементи при предлагането на ясен избор пред човечеството . Не предлагам също така, че трябва да установяваме взаимоотношения, които биха поставили нас или нашите семейства на духовен риск. Необходимо е, обаче, да разберете, че не всеки ще приеме нашето учение за Възстановяването на Евангелието на Исус Христос. В по-голямата си част, нашите съседи, които не са от нашата вяра, са добри и достойни хора – във всяко едно отношение те са така добри и достойни, както и ние се стремим да бъдем. Те се грижат за своите семейства, точно както и ние го правим. Те са добри и любящи, и щедри, и верни – точно както и ние се стремим да бъдем. Преди почти 25 години, Първото президентство заяви: „Нашето послание. . . е послание на специална любов и загриженост за вечното благосъстояние на всеки мъж и жена – независимо от религиозната вяра, расата или националността, като знаем, че ние сме действителни братя и сестри, тъй като сме синове и дъщери на същия Небесен Отец.” (First Presidency statement, 15 Feb. 1978). Това е нашето учение – учение на включването. В това именно вярваме. На това именно сме били учени. Измежду всички хора на земята, ние трябва да сме най-любящите, най-добрите и най-толерантните, поради това учение. Мога ли да предложа три прости неща, които можем да направим, за да избегнем да предизвикваме у другите хора, които живеят в съседство с нас, чувството, че са изключени? Най-напред се запознайте с вашите съседи. Научете за техните семейства, за тяхната работа и за техните възгледи. Събирайте се с тях, ако те го желаят и го правете, без да се натрапвате и без задни мисли. Приятелството никога не трябва да се предлага като средство за постигането на някаква цел. То може и трябва да бъде цел сама по себе си. Получих писмо от една жена, която наскоро се беше преместила да живее в Юта. Цитирам ви малка част от него: „Трябва да ви кажа, старейшина Балард, че когато поздравявам съседите си или когато им махам с ръка, те не обръщат внимание на моите поздрави. Когато минавам покрай тях по време на сутрешната или вечерната си разходка, те не отговарят на моя поздрав. И други цветнокожи хора съобщават неизменно, че се реагира по подобен начин на техните приятелски жестове.” Ако всред нейните съседи има членове на Църквата, те очевидно трябва да знаят, че такива неща не трябва да се случват. Нека изграждаме съдържателни отношения на взаимно уважение и разбирателство с хората, които имат различен произход или вярвания. На второ място, мисля, че ще е добре ако елиминираме от своя речник два израза като „не-член” и „не-мормон”. Такива фрази могат да бъдат накърняващи и дори унизяващи. Аз лично не считам себе си за „не-католик” или за „не-юдеин”. Аз съм християнин. Аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По този начин предпочитам да ме познават хората, т.е. по това кой и какъв съм, а не по това кой и какъв не съм. Нека същата учтивост да отправяме и към другите, които живеят всред нас. Ако е необходимо някакво събирателно понятие, то в повечето случаи „съседи” вероятно би свършило добра работа. И на трето място, ако съседите се подразнят заради някакво несъгласие с Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или с някакъв закон, който ние по морални причини не подкрепяме, моля ви не им предлагайте – дори и на шега, да обмислят дали да не се преместят да живеят някъде другаде. Не мога да разбера как би могъл който и да е член на нашата Църква дори да си помисли такова нещо! Нашите предци-пионери били прогонвани от място на място от неинформирани и нетолерантни съседи. Те преживели изключителни трудности и преследвания, тъй като учели, държали се и вярвали различно от другите. Ако собствената ни история не ни е научила на нещо друго, тя би трябвало да ни е научила да уважаваме правото на всеки човек да съжителства в мир с другите. Сега ще говоря на всички онези, които не са от нашата вяра. Ако сте загрижени по даден въпрос, нека го обсъдим. Ние желаем да сме полезни. Но все пак ви моля да разберете, че нашите доктрини и учения са постановени от Господ и затова понякога ще трябва да се съгласим да не сме съгласни по някои възгледи с вас, но можем да го направим по един приемлив начин. В нашите общности можем и трябва да работим в атмосфера на любезност, уважение и цивилизованост. Тук в Юта, една група от загрижени граждани образува „Съюз за единство”. Тази инициатива се одобрява както от нашата, така и от други църкви и организации. Една от нейните цели е „да се стремим да изградим общност, където различните гледни точки се признават и ценят”. Може би никога не е имало по-важно време за съседите по целия свят, да се изправят заедно, за общото благо един на друг. Само часове преди да започнат болезнените физически и духовни процеси на Единението, Спасителят се срещнал със своите апостоли, за да участват в празника за Пасхата – Неговата последна вечеря – и да им даде последните указания, които щял да им даде в смъртността. Между тези учения е вълнуващото и променящо живота заявление: „Нова заповед ви давам – да се любите един друг така, както Аз ви възлюбих. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си” (Иоана 13:34–35). На това е учил Исус Своите ученици, включително и „някой си законник”, чрез притчата за Добрия самарянин. На това ни учи Той и днес чрез живи пророци и апостоли. Обичайте се един друг. Бъдете добри един към друг, въпреки най-дълбоките свои различия. Отнасяйте се един към друг с уважение и любезност. Аз знам и свидетелствам, че Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител, и аз знам, че Той очаква от всички нас да следваме Неговото увещание да бъдем по-добри ближни, за което свидетелствам в името на Исус Христос, амин.