Да споделим Евангелието с другите Старейшина Далин Х. Оукс От Кворума на дванадесетте апостоли „Най-успешните мисионери – членове или изпълняващи пълновременна мисия – винаги действат, подтиквани от любов. . . . Ако на нас ни липсва тази любов към останалите, трябва да се молим за нея.” Благодаря Ви, президент Хинкли, за вашето силно послание. Всички ние сме изключително благодарни за Вашето енергично и вдъхновено ръководство в тези трудни времена. Под същото това ръководство ние напредваме с Господното дело, а от него има крещяща нужда в днешния смутен свят. Основен принцип на Християнската вяра е възвестяването на доброто слово на Евангелието на Исус Христос. Трима от хората, написали Евангелието, говорят за това напътствие, дадено от Спасителя. В Книгата на Марка пише: „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марка 16:15–16). Матея цитира заповедта на Спасителя: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Матея 28:19). Лука заявява: „Така е писано. . . че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи” (Лука 24:46–47). Прилагайки напътствията на Спасителя в наши дни, съвременните пророци предизвикват всеки един от нас да споделя Евангелието с останалите. Президент Гордън Б. Хинкли даде сигналния призив на нашето време. По всички сателитни телевизионни канали той се обърна към мисионерите и местните ръководители, като помоли „за разпален ентусиазъм и мисионерска работа на всяко църковно ниво” („Find the Lambs, Feed the Sheep”, Лиахона, юли 1999 г., стр.121). Въпреки че мисионерите трябва да продължат с усилията си да откриват хора, на които да преподават, той обяви, че „по-сигурният начин. . . е това да става чрез самите членове на Църквата” (стр. 119). Той помоли всички нас да дадем най-доброто от себе си и да помогнем на мисионерите да открият хора, на които да преподават. Той също помоли всеки президент на кол и всеки епископ „да поемат пълна отговорност за откриването и присъединяването на проучватели” към своите църковни единици (стр. 121). Президент Хинкли призова Господ да благослови всеки един от нас „в посрещането на това огромно наше предизвикателство” (стр. 121). Въпреки че вече са минали две и половина години, откакто нашият президент отправи тази молба, повечето от нас не действаха ефективно спрямо това предизвикателство. Докато с молитва изучавах думите на президент Хинкли и размишлявах върху това как можем да споделим Евангелието с останалите, аз стигнах до извода, че се нуждаем от три неща за изпълнението на това предизвикателство, дадено от нашия пророк. Първо, небходимо е да изпитваме искрено желание да споделяме Евангелието. Второ, имаме нужда от божествена подкрепа. Трето, трябва да знаем как точно да постъпваме. І. ЖЕЛАНИЕ Както при много други неща, споделянето на Евангелието започва с нашето желание да го сторим. Ако искаме да се превърнем в по-ефективно оръдие в Господните ръце, когато споделяме Неговото Евангелие с другите, ние трябва искрено да желаем да го сторим. Смятам, че постигаме това желание с две стъпки. Първо, трябва да имаме твърдо свидетелство за истината и важността на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Това включва свидетелство за върховната ценност на Божия план за Неговите деца, за това колко е съществено в този план Единението на Исус Христос и за ролята на Църквата на Исус Христос в осъществяването на този план в смъртността. Второ, ние трябва да изпитваме любов към Бог и всички Негови деца. В съвременните откровения се казва, че любовта, с очи, отправени единствено към славата Божия, [ни] прав[и] подходящи за делото (вж. У. и З. 4:5). На ранните апостоли от тази евангелска епоха им било казано, че тяхната любов трябва да изобилнаства към всички човеци (вж. У. и З. 112:11). От нашето свидетелство за истинността и важността на възстановеното Евангелие ние разбираме колко е ценно това, което сме получили. От нашата любов към Бог и ближните, получаваме желанието да споделим този велик дар с всеки. Силата на желанието ни да споделим Евангелието с останалите е показател за степента на нашето обръщане във вярата. Книгата на Мормон съдържа няколко прекрасни примера за силата на свидетелството и на любовта. Когато синовете на Мосия, които били „най-долни грешници”, получили своето свидетелство, „те желаеха спасението да бъде прогласено на всяко творение, защото не можеха да понесат дори и една човешка душа да погине” (Мосия 28:3–4). По-късно техният приятел Алма се провиква: „О, да бях ангел. . . да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвестя. . . на всяка душа. . . плана на на изкуплението,. . . за да няма повече скръб по цялото лице на земята” (Алма 29:1-2). Обичам да говоря за мисионерската работа като за споделяне на Евангелието. Думата споделяне предполага, че притежаваме нещо изключително ценно и желаем да го дадем на другите за тяхна полза и благословия. Най-успешните мисионери – членове или изпълняващи пълновременна мисия – винаги действат подтиквани от любов. Този урок научих още като младеж. Бях назначен да посещавам един слабо-активен член, много успешен в професията си и много по-възрастен от мен. Поглеждайки назад, осъзнавам, че изпитвах много малко загриженост и любов към човека, когото посещавах. Правех това по задължение, за да мога да се отчета, че 100% съм изпълнил задълженията си на посещаващ учител. Една вечер към края на месеца аз му се обадих да го попитам дали е удобно аз и моя спътник да го посетим. Неговият отговор, изпълнен с укор, ми даде един незабравим урок. „Не, не мисля, че искам да се отбивате тази вечер,” – каза той – „уморен съм и вече съм се приготвил да си лягам. Ще почета и не искам да ме прекъсват само, за да отчетете, че 100% сте направили посещенията за този месец.” Все още ме боли от този отговор, защото той бе почувствал моята егоистична мотивация. Надявам се никой, към когото се обърнем с покана да чуе посланието на възстановеното Евангелие, да не почувства, че ние действаме по каквато и да било друга причина освен от искрена любов към тях и неегоцентрично желание да споделим нещо, което считаме за ценно. Ако на нас ни липсва тази любов към останалите, трябва да се молим за нея. Писанията на пророка Мормон за „чистата любов на Христа” ни учат да се молим „на Отца с цялото си сърце,” за да бъдем изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син, Исус Христос” (Мороний 7:47–48). ІІ. БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ/ В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ Ние, също така, имаме нужда и от божествена подкрепа, която да ни напътства, когато споделяме Евангелието с другите. Тъй както нашите желания трябва да се основават на свидетелство и любов, така и нашите действия трябва да бъдат направлявани от Господ. Това е Неговото дело, не нашето и трябва да бъде изпълнено по Неговия начин, а не по нашия и в определеното от Него време, а не от нас. В противен случай, действията ни може да доведат само до напрежение и неуспех. Всички ние имаме приятели или роднини, които имат нужда от Евангелието, но не показват интерес към него. За да бъдат ползотворни нашите усилия, насочени към тях, трябва да бъдат направлявани от Господ, така че да започнем да действаме по начин и във време, когато тези хора ще са най-податливи. Трябва да се молим за помощта и напътствията на Господ, така че да станем инструменти в Неговите ръце за някой, който вече е готов – някой, на когото Той иска да помогнем днес. След това трябва да останем с повишено внимание, за да чуем съветите на Неговия Дух за това как да продължим. Тези съвети неминуемо ще последват. Ние знаем от безброй лични свидетелства, че по Свой собствен начин и в определено от Него време Господ подготвя хората да приемат Неговото Евангелие. Тези хора са търсещи и когато се опитваме да ги идентифицираме, Господ ще отговори на техните молитви, отговаряйки на нашите. Той ще съветва и ще напътства онези, които са изпълнени с желание и искрено търсят напътствие за това как, къде, кога и с кого да споделят Неговото Евангелие. По този начин Бог ни дарява според нашите желания (вж. Алма 29:4; У. и З. 6:8). В съвременните откровения Господ ни казва, че защото все още има мнозина по земята сред всички секти, общества и деноминации, които са заслепени. . . и които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят (вж. У. и З. 123:12). Когато заставаме като „свидетели Божии по всяко време, във всичко и навсякъде” (Мосия 18:9), Господ ще ни покаже начините и пътищата, по които да открием търсещите хора и да започнем да контактуваме с тях. Това ще се случи, когато търсим напътствия и когато действията ни са подбудени от искрена Христова любов към останалите. Господ обича всички Свои деца. Той иска всички да получат пълнотата на Неговата истина и изобилие от Неговите благословии. Той знае кога точно хората са готови и иска ние да се вслушаме в напътствията Му при споделяне на Неговото Евангелие с другите. Когато постъпваме по този начин, онези, които са готови, ще приемат посланието на Онзи, който казва: „Моите овце слушат гласа Ми. . . и те Ме следват” (Иоана 10:27). ІІІ. КАК ДА ГО НАПРАВИМ Когато имаме искрено желание да споделим Евангелието с другите и когато търсим божествена подкрепа в нашите усилия – какво точно трябва да сторим? Как трябва да действаме? Ние започваме с първата стъпка. Не трябва да чакаме за още една покана от небесата. Откровението идва най-често, когато правим нещо конкретно. Господ ни е дал напътствия относно това с кого и как трябва да споделяме Евангелието: И нека проповядването ви да е. . . всеки човек към ближния му, с благост и кротост (вж. У. и З. 38:41). „Ближни” естествено значи не само тези, които живеят до вашия дом, ваши приятели или колеги. Когато бива попитан „А кой е моят ближен?”, Спасителят разказва за самарянина, който разпознава един от своите ближни по пътя към Ерихон (вж. Лука 10:25–37). Наши ближни са и онези, които срещаме в ежедневните си пътувания. Трябва да се молим на Господ, както Алма в древността, да ни даде „сила и мъдрост, за да върнем” нашите близки при Него (Алма 31:35). Ние също така се молим за благосъстонието на техните души (вж. Алма 6:6). Трябва да сме убедени, че действаме с любов, а не се стремим да получим признание за себе си или някакво предимство. Предупреждението към тези, които се опитват да използват позицията си в Църквата, за да задоволят личната си гордост или суетна амбиция (вж. У. и З. 121:37), със сигурност се отнася и за нашите опити да споделяме Евангелието с останалите. Необходимостта да действаме с любов ни предупреждава също да не прибягваме до манипулация – скрита или явна. Хората, които не споделят нашата вяра, могат да бъдат отблъснати, когато чуят да казваме за нещо, че е „инструмент на мисионерите”. „Инструментът” е нещо, което се използва за обработване на неодушевен предмет. Ако говорим за нещо като за „инструмент на мисионерите”, може да създадем впечатлението, че искаме да манипулираме някого. Подобно впечатление би било в пълно противоречие с духа на всеотдайност и споделяне в нашата мисионерска служба. В своето чудесно послание Президент Хинкли казва: „възможностите да споделяме Евангелието са навсякъде” (Лиахона, юли 1999 г., стр.119). Той споменава много неща, които бихме могли да сторим. Трябва да живеем така, че това, което той нарича „огромната сила на личния пример на член на Църквата” (стр.118), да окаже влияние на хората около нас. „Най-ефективната система, която сме създали”– казва той – „ще бъде добрината и личният пример на нашия живот” (стр.121). Трябва да бъдем искрено добри с другите. Президент Хинкли ни напомня, че можем да ”оставим късче от църковната литература” (стр. 119) на тези, с които общуваме. Можем да предложим домовете като места „за изпълнение на тази мисионерска служба” (стр.119). Мисионерите „могат по подходящ начин да помолят членовете да препоръчат свои близки за контакт” (стр.121) и когато те го направят, ние трябва да отговорим. В заключение можем да кажем: Президент Хинкли посочва, че всеки член на Църквата може „да работи без прекъсване в изпълнение на задачата си да търси и насърчава проучвателите” (стр.121). Има и други неща, които можем да направим, особено ако следваме великите слова на пророка Мормон: „и не се боя от това, което човек може да направи; защото съвършената любов прогонва всякакъв страх.” (Мороний 8:16; вж. също 1 Иоаново 4:18). Можем да поканим приятели на църковните събрания или на други срещи, свързани с дейностите на Църквата. Можем да изразяваме благодарността си към Църквата и към влиянието на нейното учение и да питаме хората дали биха искали да научат нещо повече. Дори още по-лесно, можем да носим пакет с църковни материали и да ги даваме на хората, даже на случайни познати, с които се срещаме в ежедневието си. Тези материали са много добър начин, за да поканим хората да научат повече за истините, които трябва да споделим. По един естествен начин, без да създават неудобство, те предлагат нещо скъпоценно, но получаването на този дар зависи от избора и действията на онзи, който ще го получи. Нашият опит показва, че голяма част от тези, които се обаждат по телефона, за да получат този дар, предпочитат да го получат от хора, които могат да им разкажат нещо повече. Църквата току-що обяви още един начин, чрез който можем да споделяме Евангелието навсякъде по света – Интернет. Потенциалът на тази нова инициатива е толкова голям, колкото публикуването на памфлети през 19 век, радиото, телевизията или киното през 20 век. Църквата стартира нов сайт в Интернет, който може да служи за източник на информация за Църквата и нейното учение и да дава отговор на хората, които се интересуват как могат заедно с нас да участват в богослужение. Адресът е www.mormon.org. Неговата полезност и удобство за мисионерите ще бъдат оценени с натрупването на опит. На членовете на Църквата той ще помогне да намерят отговор на въпроси, които им задават приятели и ще им даде възможност да отговорят директно или да ги насочат към сайта. Също така, чрез сайта ще можем да пращаме до приятели електронни картички, включително покани и евангелски послания. IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Ние бяхме помолени да удвоим усилията и ефективността си при споделяне на Евангелието с останалите, за да изпълним целите Господни в това велико дело. Докато не направим това, тези прекрасни пълновременни мисионери – нашите синове и дъщери, и нашите благородни приятели в делото Господне – ще останат неизползвани до край в тяхната велика задача да проповядват възстановеното Евангелие на Исус Христос. Говорихме за желанието, изпълнено с любов, за небесните напътствия и за начините, по които можем да осъществим божествената заповед да споделяме Евангелието с нашите ближни. Евангелието на Исус Христос е най-ярката светлина и единствената надежда за този свят, потъващ в тъмнина. „Затова”, както учи Нефи, трябва да бързаме „напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци” (2 Нефи 31:20). Свидетелствам за Исус Христос, нашия Спасител, и за Неговото желание да се присъединим с цялото си сърце във великото Му дело, в името на Исус Христос, амин.