Да протегнем ръка, за да вдигнем другия Президент Гордън Б. Хинкли „Нека отворим своите сърца, нека протегнем ръка и повдигнем, нека отворим своите кесии, нека покажем по-голяма любов към нашия ближен.” И така, мои скъпи братя, обърнат с лице към това огромно събрание от мъже в тази зала и като разбирам, че има десетки хиляди други, пръснати по целия свят – всички с един ум и едно сърце и всички носещи властта на свещеничеството на живия Бог, аз притихвам в смирение. Аз търся водителството на Светия Дух. Този сбор от хора е единствен по рода си в целия свят. Няма нищо друго като него. Вие сте легионите Господни – мъже, които са готови да излязат на битка с противника на истината, мъже, които желаят да се изправят и да бъдат включени, мъже, които носят свидетелства за истината, мъже, които са пожертвали и дали много за тази велика кауза. Нека Господ ви благославя и подкрепя, и възвеличава. „Вие,обаче,сте избран род, царско свещеничество” (1 Петрово 2:9). Братя, нека бъдем достойни за свещеничеството, което притежаваме. Нека живеем по-близо до Господ. Нека бъдем добри съпрузи и бащи. Всеки, който е тиранин в своя собствен дом, е недостоен за свещеничеството. Той не може да бъде подходящ инструмент в ръцете на Господ, ако не проявява уважение и доброта и любов към избраната от него спътница. По същия начин, всеки мъж, който е лош пример за своите деца, който не умее да владее гнева си или участва в нечестни или неморални дейности, ще открие, че силата на неговото свещеничество е отнета. Напомням ви, че правата на свещеничеството са неделимо свързани с небесните сили и че небесните сили не могат да бъдат контролирани или употребявани, освен върху принципите на праведността. Че могат да ни бъдат дадени – това е вярно; но когато се заемем да прикриваме своите грехове или да задоволяваме своята гордост или суетна амбиция, или да упражняваме контрол или господство, или принуда над душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност – ето, небесата се отдръпват; Духът Господен е натъжен; и когато Той се оттегли – амин на свещеничеството или властта на този човек. (Вж. У. и З. 121:36–37). Братя, нека като хора, облагодетелствани от Господа с надаряване на божествената Му сила върху нас, бъдем добри мъже, както ни подобава. А сега към един различен, но имащ връзка въпрос. Миналия април, по време на нашето събрание на свещеничеството, аз обявих една нова програма. Говорих за големия брой наши мисионери от Южна Америка, Мексико, Филипините и други места. Те се отзовават на призованията и служат със своите братя и сестри от Северна Америка. Те развиват силни свидетелства. Научават един нов начин на живот. Те са високо ефективни, тъй като говорят своите родни езици и познават културите на своите родни страни. Те се радват на един прекрасен отрязък от време, посветен на упорита и предана работа. След това те биват освобождавани да се завърнат обратно у дома. Техните семейства живеят в бедност и мнозина от тях изпадат обратно в положението, от което са били излезли – неспособни да напредват в живота, поради липсата на умения и поради трудното намиране на добра работа в резултат на това. Говорих ви за Кредитния фонд за емиграция, създаден в пионерската ера на Църквата за съдействие на бедните при идването им от Англия и Европа. Създаден бил оборотен фонд, от който се предоставяли малки заеми, благодарение на което 30 хиляди човека успели да емигрират от своите родни страни и да се съберат в Сион. Казах ви, че ще приложим същия принцип и ще създадем Кредитен фонд за образование. От средствата, които ще бъдат дарени от нашите хора, а не от фондовете на десятъка, ние ще създадем главница, доходите от която ще се използват да съдействаме на нашите млади братя и сестри да посещават училище, за да могат да придобият умения, с които да си намерят по-добра работа. Те биха могли да развият умения, чрез които да изработват достатъчно и така да могат добре да се грижат за своите семейства и да се издигнат над нивото на бедност, която са познавали те и техните предци. По времето, когато замисляхме фонда, нямахме никакви средства в него. Но като напредвахме с вяра, ние изградихме скромна по размери организация, чрез която да приложим на практика онова, което чувствахме, че е необходимо. Приятно ми е да ви съобщя, че средства постъпиха – десетки хиляди долари, стотици хиляди долари, дори милиони. Това дойде от щедри членове на Църквата, които обичат Господ и желаят да помогнат на Неговите по-малко облагодетелствани деца да напреднат икономически. Сега разполагаме със значителна сума. Тя не покрива всички наши нужди. Надяваме се, че този род дарения ще продължат. Размерът на главницата ще определя на какъв брой хора ще може да се помогне. Сега, шест месеца по-късно, аз искам да ви дам отчет какво сме постигнали. Най-напред ние призовахме старейшина Джон К. Кармак, който служи така добре в Първия Кворум на седемдесетте и стана почетен Седемдесетник на тази конференция. Той е забележителен юрист – човек с мъдра преценка в областта на бизнеса; човек с големи способности. Той е назначен за управляващ директор и макар че се е оттеглил от работа като Седемдесетник, ще се отдаде пълновременно на изпълнението на това начинание. Старейшина Ричард Е. Кук от Седемдесетте, който също стана почетен Седемдесетник, ще му помага в грижите за финансите. Преди време старейшина Кук беше помощник главен счетоводител на компанията Форд Мотор. Той е човек с опит в световните финанси, изключително способен управляващ и човек, който обича Господ и Господните деца. Износихме от употреба тези братя от едната страна, а сега ги обърнахме, за да ги износим от употреба и от другата. Те избраха за свои помощници брат Рекс Алън – експерт по организация и обучение и брат Чад Евънз, който има огромен опит в програмите за образование за напреднали. Всички предоставят своето време и специалните си познания, без да получават възнаграждение. Програмата е в ход. Тези братя много внимателно се погрижиха тя да стартира по най-добрия начин и да се основава на здрави ръководни принципи. Ограничили сме областта, в която първоначално ще действа, но тя ще се разширява с набирането на необходимите за това средства. Тези братя започнаха работа като използват съществуващата организация на Църквата. Програмата е базирана на свещеничеството и затова ще успее. Нещата се задвижват от епископите и президентите на колове. Участие имат и Образователната система на Църквата, службите по заетостта, както и други, които работят в чудесен дух на сътрудничество. Най-напред беше приложена в Перу, Чили и Мексико – места, където броят на завърналите се мисионери е значителен и нуждата е голяма. Местните ръководители се ангажират с ентусиазъм. Тези, които се ползват от програмата, научават верни принципи на разчитане на собствените сили. Виждането им за техните възможности значително се разширява. Те избират добри местни училища, за да се обучават, и използват доколкото е възможно своите лични, семейни и други местни средства. Те възприемат положително и с желание предоставената им възможност и са дълбоко благодарни за нея. Нека ви дам два-три кратки примера. В първия случай става дума за млад човек, който е служил в Боливийската мисия Кочабамба. Той живее със своята вярна майка и с племенницата си в беден квартал. Техният малък дом има под от бетон, една електрическа крушка, а таванът тече и прозорецът е счупен. Мжаделът бил успешен мисионер. Той казва: „Мисията ми беше най-доброто нещо, което бих могъл да направя в своя живот. Научих се да бъда послушен на заповедите и да бъда търпелив в моите несгоди. Научих също така малко английски и как да употребявам по-добре своите пари, време и умения. И тогава, когато свърших мисията си, връщането у дома беше трудно. Моите американски приятели се върнаха, за да следват в университет, но в нашата страна има много бедност. Много трудно е да се получи образование. Майка ми прави всичко, което е по нейните сили, но не може да ни помогне. Тя е страдала толкова много и аз съм нейната надежда. Когато научих за Кредитния фонд за образование се почувствах много щастлив. Пророкът беше признал нашите усилия. Бях изпълнен с радост. . . Имаше възможност. Можех да уча, да стана човек, който може да разчита сам на себе си, да имам семейство и да помагам на своята майка. Ще изучавам счетоводство в едно тукашно училище, където мога да уча и да работя. Курсът е кратък – само три години. Ще трябва през това време да работя като чистач, но това не е проблем. След като веднъж завърша и получа работа като счетоводител, ще се трудя да завърша висше образование по международен бизнес. Това е нашата възможност и ние не можем да се провалим. Господ ни има доверие. Много пъти съм чел в Книгата на Мормон думите, които Господ казвал на пророците, че като спазваме заповедите, ще преуспяваме в страната. Това се изпълнява. Толкова съм благодарен на Бог за тази велика възможност да получа онова, което моите братя и сестри нямаха, да помагам на семейството си, да постигам своите цели. И съм развълнуван от перспективата да върна заема, за да видя и други така благословени. Знам, че Господ ще ме благославя, докато го правя.” И така, не е ли това чудесно? Сега друг пример. Един млад мъж от Мексико Сити бил одобрен да получи заем от около 1,000 долара, за да може да посещава училище и да стане дизелов механик. Той казва: „Моето обещание е да отдам най-доброто, на което съм способен, за да се чувствам доволен от своите усилия. Знам, че тази програма е ценна и важна. По тази причина се опитвам да се възползвам максимално от нея за в бъдеще. Ще мога да помагам и да служа на бедните и да давам полезни съвети на членовете на моето семейство. Благодаря на моя Небесен Отец за тази хубава и вдъхновена програма.” Беше одобрен наскоро заем и за друг млад човек от Мексико Сити, който е служил в мисията Невада Лас Вегас. Неговото желание е да стане зъботехник. Обучението му ще изисква 15 месеца всеотдаен труд. Той казва: „Моето обещание е, след завършването на обучението ми в техническото училище с помощта на Кредитния фонд за образование, да върна заема, така че и други завърнали се мисионери да могат да се възползват от тези благословии.” И така, ние започнахме тази работа по предоставяне на възможност нашите верни и способни млади мъже и жени да се изкачат по стълбата, което да им осигури икономически успех. С помощта на силно нарасналите възможности, те ще излязат от обръча на бедността, който е ограничавал така дълго тях и техните предци. Те са отслужили мисии и ще продължат да служат в Църквата. Те ще станат водачи в това велико дело в родните си страни . Те ще плащат своите десятъци и дарения, което ще позволява на Църквата да разпространява делото си по целия свят. Очакваме към края на тази година да имаме около 1200 човека в тази програма. Очакваме след три години броят им да е над 3000. Възможностите са налице. Нуждата е спешна. Може в отделни случаи да не успеем, но огромното мнозинство ще се справи според нашите очаквания – както младите мъже, така и младите жени. Единственото нещо, което ще ни ограничава, е обемът на наличните средства във фонда. Отново приканваме всички, които биха желали да се включат, да го направят като дадат вноска – малка или голяма. Тогава ще можем да разширим това велико дело, което ще позволи на онези, които имат вяра и неизявени способности, да се издигнат до положението на икономически независими, като верни членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Можете ли да схванете смисъла на огромното дело на тази Църква? Нека ви очертая един сценарий. Двойка мисионери почуква на вратата на малък дом някъде в Перу. Вратата отваря жена. Тя не разбира напълно онова, което мисионерите искат. Но ги поканва да влязат. Те се уговарят да дойдат, когато нейният съпруг и другите членове на семейството присъстват. Мисионерите ги учат. Докоснати от силата на Духа, те реагират. Биват кръстени. Семейството е активно в Църквата. Те плащат честен, но много мизерен десятък. Имат син или дъщеря в семейството си, които наближават 20 годишна възраст. В подходящото време синът или дъщерята биват призовани да отслужат мисия. Семейството прави всичко, което може, да помогне на него или на нея, а остатъкът се добавя от мисионерския фонд, който се попълва от даренията на светиите. Синът или дъщерята работят с колега-мисионер от Съединените щати или Канада. Той или тя научава английски, докато испанският на техния колега се подобрява много. Те работят заедно с любов и с положителна оценка и уважение един към друг. Те са представители на две велики различни култури. След приключването мисионерът от Северна Америка се връща у дома и отново тръгва на училище. Перуанецът се зъвръща у дома и единствената му надежда е да си намери някаква черна работа. Заплащането е така ниско. Бъдещето е мрачно. Той или тя нямат необходимата квалификация, за да намерят по-добра работа. И тогава идва този ярък лъч на надеждата. Е добре, вие братя, разбирате ситуацията. Не е необходимо да ви я обрисувам повече. Пътят пред нас е ясен, нуждата е огромна, а Господ е посочил пътя. Старейшина Кармак попадна наскоро на една стара счетоводна книга. Донесе ми я. Той открил, че в далечната 1903 г. бил създаден малък фонд, който да помогне на онези, които искали да станат учители, да получат по-големи възможности с помощта на малки заеми, които да им помагат, докато посещават училище. Той действал в продължение на 30 години, докато не бил изоставен по време на Голямата депресия. Бях поразен от имената, които бяха изписани в тази стара счетоводна книга. Двама от тях станали президенти на университети; други станали широко известни и високо уважавани преподаватели. Книгата показва върнати суми от порядъка на 10, на 25 долара, на лихва от 3,10 долара и други такива неща. Един от възползвалите се от тази програма станал епископ, след това президент на кол, след това апостол и накрая съветник в Първото президентство. Братя, необходимо е с по-голямо усърдие да се грижим един за друг. Необходимо е да положим малко повече усилия, за да помогнем на онези, които са на дъното на стълбицата. Необходимо е да дадем насърчение и протегната ръка на мъжете и жените с вяра, с достоен характер и способности, на които е необходима само малка помощ, за да се изкачат по стълбицата. Този принцип е валиден не само по отношение на сегашното ни начинание с този фонд, но също и в един по-общ смисъл. Нека отворим своите сърца, нека протегнем ръка и повдигнем, нека отворим своите кесии, нека покажем по-голяма любов към нашия ближен. Господ ни е благословил така изобилно. А нуждите са големи. Той е казал: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.” (Матея 25:40). Чета от книгата Деяния: „. . .някои носеха един човек, куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма; Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, [стани и] ходи. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и в същия миг нозете и глезените му добиха сила. И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше Бога.” (Деяния 3:2–8). Сега забележете, че Петър го хванал за дясната ръка и го вдигнал. Петър е трябвало да протегне ръката си, за да вдигне сакатия човек. Ние също трябва да протегнем ръка. Бог да ви благослови, мои скъпи братя – стари и млади. Пазете вярата. Служете с любов. Възпитавайте семействата си в пътя Господен. „Гледайте към Бог и бъдете живи”(Алма 37:47). Така се моля в името на Исус Христос, амин.