Книгата на Мормон : Още едно свидетелство за Исус Христос Президент Бойд К. Пакър Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли „Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос има подхранващата сила да изцелява гладуващите духове по света.” Държа в ръката си екземпляр от първото издание на Книгата на Мормон. Бил е отпечатан през 1830 г. на ръчната печатарска преса в компанията „Е. Б. Грандин” в село Палмира, щата Ню Йорк. През месец юни 1829 г., Джозеф Смит, тогава 24-годишен, отишъл заедно с местния фермер Мартин Харис при 23-годишния г-н Грандин. Три месеца преди това, г-н Грандин бил огласил намерението си да издава книги. Джозеф Смит му предоставил страниците на един ръкопис. Даже и ако самото съдържание на книгата да не би я обрекло да остане малко известна, разказът за нейния произход със сигурност щял да го стори. Представете си един ангел, който насочва някакъв юноша към гора, в която той намира комплект златни плочи, заровени в каменна кутия. Написаното върху плочите било преведено с помощта на Урим и Тумим, за който неведнъж се споменава в Стария завет1и еврейските учени го описват като инструмент, „чрез който се давало откровение и се обявявала истината.”2 Преди още книгата да е слязла от печатарската преса, от нея били откраднати страници, които били отпечатани в местния вестник, придружени от подигравателен коментар. Било неизбежно това противопоставяне да подбуди тълпите да убият пророка Джозеф Смит и да прогонят онези, които му вярват, от техните домове в дивата необитаема пустош. От онова твърде невероятно начало до днес са били отпечатани 108 936 922 екземпляра от Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос. Тя е била издадена на 62 езика, подбрани извадки от нея има на други 37 езика, а скоро предстои нейното издаване на още 22. Днес 60 000 пълновременни мисионери в 162 страни сами си плащат разноските, за да посветят две години от живота си на това да свидетелстват, че Книгата на Мормон е истинна. В продължение на поколения тя е вдъхновявала онези, които я четат. Херберт Шрайтер бил прочел своя екземпляр на Книгата на Мормон на немски. В нея той прочел: „И когато получите тези неща, аз бих ви увещал да попитате Бога Вечния Отец, в името на Христа, дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух. И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко.”3 Херберт подложил на проверка обещанието и се присъединил към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. През 1946 г., след като бил освободен като военнопленник, Херберт се завърнал при своята съпруга и трите си дъщерички в Лайпциг, Германия. Скоро след това той заминал като мисионер в Бернбург, Германия. Сам, без колега – мисионер, седял премръзнал и гладен в една стая, като се чудел откъде да започне. Мислил си какво може да предложи на опропастените от войната хора. Той изписал на ръка с печатни букви един плакат, на който пишело: „Има ли живот след смъртта?” и го залепил на една стена. Приблизително по същото време, в Бернбург пристигнало семейство от малко селце в Полша. Манфред Шютце бил 4-годишен. Неговият баща бил убит по време на войната. Майка му, заедно със своите родители, сестра, също вдовица, и нейните две малки момичета, били принудени да се евакуират от своето село само с 30-минутно предупреждение. Те грабнали със себе си каквото могли и се отправили на запад. Манфред и майка му теглели и бутали малка ръчна количка. Болнавият дядо от време на време бил возен в количката. Един полски офицер видял страдалния вид на малкия Манфред и се разплакал. Войниците на границата преровили техните вещи и изхвърлили в реката постелките им за спане. След това Манфред и майка му били отделени от другите членове на семейството. Майка му се чудела дали са успели да се доберат до роднини в Бернбург, където била родена нейната баба. След седмици на невероятни страдания, те пристигнали в Бернбург и открили семейството. Всичките седем души живеели заедно в една малка стая. Но грижите им не свършили. Майката на двете малки момиченца умряла. В скръбта си бабата извикала за проповедник и запитала: „Ще видя ли семейството си отново?” Проповедникът отговорил: „Скъпа госпожо, няма такова нещо като възкресение. Онези, които са мъртви, са мъртви!” Те увили тялото в хартиена торба за погребение. На връщане от гробището дядото говорел за самоубийство, да си отнемат живота, така както го били направили мнозина. Точно в този момент видели плаката – „Има ли живот след смъртта?”, който старейшина Шрайтер бил поставил на една сграда, заедно с покана от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. На събрание, те научили за Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос. Книгата обяснява Целта на смъртния живот и смъртта,4 Сигурността на живота след смъртта,5 Какво става, когато духът напусне тялото,6 Описание на възкресението,7 Как да получим и запазим опрощение на нашите грехове,8 Какво влияние имат справедливостта или милостта спрямо човека,9 За какво да се молим,10 Свещеничеството,11 Заветите и обредите,12 Работата и служенето на ангелите,13 Тихия нежен глас на личното откровение,14 И най-вече, мисията на Исус Христос,15 И много други бисери, от които е съставена пълнотата на Евангелието на Исус Христос. Те станали членове на Църквата. Скоро животът им се променил. Дядото си намерил работа като пекар и можел да осигурява хляб за своето семейство, а също и за старейшина Шрайтер, който им бил дал „хляба на живота”.16 След това дошла помощ от Църквата в Съединените щати. Манфред пораснал, като ядял жито от малки торбички с картинка на пчелен кошер върху тях, а също и праскови от Калифорния. Той носел дрехи от доставките по благосъстоянието от Църквата. Наскоро след като се уволних от военновъздушните сили, аз отидох в мелницата по програмата за благосъстояние в Кейсвил, щата Юта, за да помагам при пълненето на торбички с пшеница, които бяха предназначени за изпращане на гладуващите хора в Европа. Приятно ми е да си помисля, че една от торбичките с жито, които аз самият съм напълнил, е отишла при Манфред Шютце и неговата майка. Ако ли не – отишла е при други със същата нужда. Старейшина Дийтер Ухтдорф, който днес седи на подиума заедно с нас като един от Седемдесетниците, си спомня до ден-днешен мириса на житото и усещането за него в ръцете си, като малко момче. Възможно е, една от торбичките, които съм напълнил, да е стигнала до неговото семейство. Когато бях около 10-годишен, аз направих първия си опит да прочета Книгата на Мормон. Първата част се състоеше от лесен за четене новозаветен език. После стигнах до писанията на старозаветния пророк Исаия. Не можех да ги разбера; намирах ги трудни за четене. Оставих книгата настрана. Правих и други опити да прочета Книгата на Мормон. Не я бях прочел изцяло, преди да се кача на един военен кораб, заедно с други членове от екипажа на бомбардировач, на път към военните действия в Тихия океан. Твърдо реших да прочета Книгата на Мормон и да установя за себе си дали е вярна или не. Внимателно четях и препрочитах цялата книга. Подложих на проверка обещанието, което тя съдържа. Това беше събитие, което променя живота на човека. След това никога не съм се разделял с книгата. Много млади мъже са постигнали повече от мен. 15-годишният син на един президент на мисия посещавал гимназия с много малко членове на Църквата. Един ден, на класа бил даден тест с верни и погрешни отговори. Матю бил сигурен, че знае всички отговори, с изключение на отговора на въпрос 15. В него пишело: „Джозеф Смит, така нареченият мормонски пророк, е написал Книгата на Мормон. Вярно или невярно?” Той не можел да отговори нито по единия, нито по другия начин. И тъй като бил умно момче, пренаписал въпроса. Зачертал израза така наречен и заменил думата написал с думата превел. Тогава въпросът започнал да се чете така: „Джозеф Смит, мормонският пророк, е превел Книгата на Мормон.” Той отбелязал отговора „вярно” и предал теста. На следващия ден учителят строго запитал защо е променил въпроса. Той се усмихнал и казал: „Защото Джозеф Смит не е писал Книгата на Мормон, а я превел и той не е така наречен пророк – той е пророк.” Тогава бил поканен да каже на класа как знае това.17 В Англия жена ми и аз се запознахме с Дороти Джеймс, вдовицата на свещеник, който живеел в пристройките на катедралата Уинчестър. Тя извади семейна Библия, която била загубена в продължение на много години. Преди години имуществото на член на семейството било продадено. Новият собственик намерил Библията в малко бюро, неотваряно в продължение на повече от 20 години. Имало и няколко писма, написани от дете на име Бомон Джеймс. Той успял да открие семейство Джеймс и да им върне отдавна загубената Библия. На заглавната страница съпругата ми прочете следната написана на ръка бележка: „Тази Библия е в нашето семейство от времето на Томас Джеймс от 1683 година, който е пряк потомък на Томас Джеймс – първият библиотекар на библиотеката Бодлейън в Оксфорд, погребан в параклиса Ню Колидж, през месец август 1629 г.. [Подпис] С.Т.С. Джеймс, 1880 г.” Полетата и страниците бяха изцяло изписани с бележки на английски, латински, гръцки и еврейски. Една бележка особено я трогна. В долния край на заглавната страница тя прочете: „Най-красивият отпечатък от Библията е да бъде добре напечатана върху сърцето на читателя.” След това този цитат от Коринтяните: „Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци; и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог; не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето”. 2 Коринтяните 3:2–3”.18 Моята Книга на Мормон също има много бележки по полетата и изключително много подчертавания. Бях веднъж във Флорида с президент Хинкли. Той се обърна от амвона и поиска екземпляр от Светите писания. Дадох му моя. Той го прелиства няколко секунди, обърна се и ми го върна, като каза: „Не мога да чета това. Всичко си зачертал.” Амос пророкувал за „глад по земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни.”19 В един свят, който става все по-опасен от света на малкия Манфред Шютце и Дийтер Ухтдорф, Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос, има подхранващата сила да изцелява гладуващите души по света. Манфред Шютце сега е член на Третия Кворум на седемдесетте и отговаря за програмата ни от семинари в Източна Европа. Неговата майка, която сега е на 88 години, продължава да посещава храма във Фрайберг, където Херберт Шрайтер е служил по едно време като съветник на президента. Със старейшина Уолтър Ф. Гонзалес, който е нов член на Седемдесетте от Уругвай, присъствахме на конференция в Мороний, щата Юта – градче с име от Книгата на Мормон. В Мороний няма лекар или зъболекар. За да напазаруват, те трябва да ходят извън градчето. Учениците им биват откарвани с автобуси до обединена гимназия в другия край на долината. Проведохме събрание, на което присъстваха 236 човека. За да ни види старейшина Гонзалес в тях само обикновени селски фермери, аз изрекох следното изречение-свидетелство: „Знам, че Евангелието е вярно и че Исус е Христос.” Попитах дали някой може да повтори това на испански. Вдигнаха се няколко ръце. Можеше ли някой да го каже и на друг език? Беше повторено на: Японски Испански Немски Португалски Руски Китайски Тонга Италиански Тагалог Холандски Финландски Маори Полски Корейски Френски _________ 15 езика Отново на английски: Аз знам, че Евангелието е вярно и че Исус е Христос. Обичам тази книга – Книгата на Мормон: Друг завет на Исус Христос. Изучавайте я и ще можете да разберете едновременно Стария и Новия завет в Библията. Знам, че е вярна. В изданието от 1830 г. на Книгата на Мормон, отпечатано от 23-годишния Егберт Б. Грандин за 24-годишния Джозеф Смит младши, прочетох на стр. 105: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си.”20 И това, мога да ви уверя, е точно същото, което правим. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Изход 28:30; Левит 8:8; Числа 27:21; Второзаконие 33:8; 1 Царете 28:6; Ездра 2:63; Неемия 7:65. 2. John M’Clintock and James Strong, Cyclopaedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature (1867–1881), s.v. „Urim and Thummim.” 3. Мороний 10:4–5. 4. Вж. 2 Нефи 2:21; 33:9; Алма 12:24; 34:32; 42:4. 5. Вж. 2 Нефи 9:3–7; Мосия 16:8; 3 Нефи 11. 6. Вж. Алма 34:34; 40:11–14, 21. 7. Вж. 2 Нефи 9:12; Алма 40:23; 41:2; 3 Нефи 11:1–16. 8. Вж. Мосия 4:1–3, 12, 26; Алма 4:14. 9. Вж. Алма 34:15–16; 41:14; 42:15–16, 22–25. 10. Вж. 2 Нефи 4:35; 32:8–9; Енос 1:9; Алма 13:28; 34:17–27, 37:36-37; 3 Нефи 18:19–21; Мороний 7:26. 11. Вж. 2 Нефи 6:2; Мосия 18:18; Алма 6:1; 13; 3 Нефи 11:21; 18:37; Мороний 2:2; 3:4. 12. Вж. 2 Нефи 11:5; Мосия 5:5; 18:13; Алма 13:8, 16. 13. Вж. 2 Нефи 32:2–3; Омний 1:25; Мороний 7:25, 37. 14. Вж. 1 Нефи 16:9; 17:44–45; Енос 1:10; Алма 32:23; Еламан 5:30; 3 Нефи 11:3. 15. Вж. 1 Нефи 11:13–33; 2 Нефи 2:6–10; Мосия 3:5–12; Алма 7:7–13; 3 Нефи 27:13–16. 16. Иоана 6:35. 17. Вж. George D. Durrant, „Helping Your Children Be Missionaries,” Ensign, Oct. 1977, стр. 67. 18. Както е цитирано в Donna Smith Packer, On Footings from the Past: The Packers in England (1988), 329. 19. Амос 8:11. 20. The Book of Mormon (1830), стр.105; вж. също 2 Нефи 25:26.