Стой изправен! Епископ Х. Дейвид Бъртън Председателстващ епископ „Исус Христос е съвършен пример за някой, който винаги е стоял изправен. Той олицетворява доблестта, силата и куражът.” Един мъдър мъж често ми даваше този простичък съвет: „Дейвид, стой изправен!”. Татко нямаше пред вид да добавя няколко инча към ръста си или да се изправя на пръсти. Той искаше да бъда смел в решенията си, да не правя компромиси с принципите си, да не погазвам духовните стойности и ценности и да не бягам от отговорност. Винаги когато следвах този негов съвет, животът беше много хубав. Когато не го правех, обикновено животът ставаше неприятен. Наскоро помолих двамата си малки внука да ми отговорят какво биха направили, ако Небесният Отец поиска от тях да стоят изправени. Забелязах как единият неволно се изправи леко на пръсти, за да изглежда по-висок, докато и двамата в един глас отвърнаха „Той иска от нас да постъпваме правилно”. От огромната тъга и хаос след 11 септември произлязоха много примери за мъже, жени и нации, които стоят изправени. Врагове и приятели се възправиха срещу общия неприятел. Необичайните прояви на смелост станаха всекидневие. Желанието за оказване на хуманитарна помощ беше безкрайно. Мъже и жени, без разлика на раса и вяра, помагаха на жертвите и техните семейства. Безчет молитви бяха изречени. Силите на доброто и праведността застанаха изправени срещу силите на терора и безсмисленото насилие. Казано е, че онези, които обичат резервирано да седят на зида и да изчакват, трябва в един момент да слязат. Ако ние сме седели отгоре на зида на живота, днес е време да мобилизираме смелостта си да стоим изправени на страната на праведността и да избегнем оковите на греха. Животът, служението и ученията на нашия Спасител, Исус Христос, ни предоставят пример за самооценка. Исус Христос е съвършен пример за някой, който винаги е стоял изправен, дори пред лицето на изключително бедствие. Той олицетворява доблестта, силата и куражът. Искам да използвам три примера от служението на Спасителя. Първо, след Неговото кръщение, Христос е подтикнат да се оттегли и да общува със Своя Отец. В продължение на 40 дни Той избрал да не се храни, та да може Неговото смъртно тяло да се покори на Неговия божествен дух. В това състояние на слабост Той бил посетен от изкусителя, който му предлагал да използва Своята огромна сила за необикновени дела. На искането на изкусителя да превърне камъните в хляб, за да засити глада си, Спасителят стоял изправен, като отговорил: „Писано е: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” ( Матея 4:4). На предложението Той сам да се хвърли отвисоко, за да бъде спасен и вдигнат от ръцете на ангелите, Той тържествено отговаря: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа твоя Бог”(Матея 4:7). На дяволското предложение да му се поклони в замяна на богатства и земна слава, Той доблестно отвръща: „На Господа, твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш” (Матея 4:10). Дяволските изкусителни предложения продължават нестихващо. Гонитбата на вещи подтиква някои да нарушават принципите си. Неспособността да се отличи нуждата от каприза обърква човешките умове. Семействата страдат поради липса на любов, признание и ръководене от страна на родителите. Мнозина прибягват до неетични, неморални и понякога незаконни методи за придобиване на все повече и повече материални богатства. Ако вие се уловите, че сте впримчени в преследването на материалните неща на този свят, сега е моментът смело да стоите изправени. Ако вие почитате нещата, които могат да се купят с пари, повече от любовта към Бога, сега е времето да стоите изправени! Ако сте били благословени с изобилие, надхвърлящо вашите нужди, сега е времето да стоите изправени, като го споделите с тези, които са останали в нужда. Вторият пример – при един случай Спасителят събрал учениците Си и им рекъл: ”Слушайте и разбирайте: това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека”(Матея 15:10–11). Много хора, като нормална част от всекидневния живот, споменават напразно името Божие. Вулгарните и груби изрази се използват безгрижно сред младежта, за да опишат чувствата си. Мои млади приятели, сега е време да стоите изправени и да изчистите тези изрази от вашия речник. Знаете кои думи имам пред вид. За нещастие, вие ги чувате да се ползват отново и отново в училище, в песни, по време на спорт. Изисква ли се смелост да стоиш изправен? Разбира се! Ще можете ли да съберете тази смелост? Разбира се, можете. Потърсете подкрепата на вашия Небесен Отец, за да победите. Спасителят е казал: „Моли се винаги и Аз ще излея Духа Си върху теб, и велика ще бъде благословията ти” (Учение и Завети 19:38). Казано е: „Вие стигате най-големи висини, когато сте на колене” („Standing Tall”, New Era, октомври 2001 г., стр. 19). Ругатните и грубостите не извисяват; те оскверняват. Аз и съпругата ми сме посещавали много младежки спортни събития. Често сме чували много ругатни от треньори и други възрастни, които би трябвало да служат за пример. Възрастните трябва да стоим изправени в отстраняването на грубия, изпълнен с ругатни език. Чували сте израза „Вашите действия говорят по-красноречиво от думите ви”. Нашите действия наистина разказват цели томове за нас. Ние трябва да стоим изправени, като следваме съветите на пророците да се обличаме по-скромно.”Нескромното облекло включва късите поли и шорти, впитите, очертаващи формите дрехи, блузи, които не покриват корема, и други разголващи одежди” (For the Strength of Youth [2001], стр.12). Облеклото, което е скромно, спретнато и чисто, възвисява. Нескромното облекло осквернява. Ако възникне съмнение, запитайте се – „Бих ли се чувствал добре с външния си вид, ако бях в присъствието на Господа?” (For the Strength of Youth, стр.13). Майки, вие можете да сте наш пример и съвест по този важен въпрос. Но помнете, младите хора надушват лицемерието така леко, както и прекрасния аромат на прясно опечения хляб. Родители, посъветвайте своите синове и дъщери и заедно с тях застанете изправени срещу нескромността. Трето, ще си спомните, че в отговор на въпроса на законника кой е нашият ближен, Спасителят разказал за един човек, пътувал от Ерусалим до Ерихон, който бил нападнат от разбойници, бит, ограбен и хвърлен полумъртав. Първи на него се натъкнал един свещеник, който преминал на другата страна на пътя. Подобно на него, следващият, който се натъкнал на тази нещастна случка, погледнал, но не оказал помощ. Третият – Самарянинът, превързал раните му и се погрижил за него. Тогава Исус попитал кой от тях е ближният. Законникът му отвърнал, че този, който проявил милост. Тогава Спасителят рекъл „Иди и направи като него” (Лука 10:37; вж. стихове 30–37). Като помагаме на своите ближни, ние не проявяваме ли внимание не само към техните нужди, но и към чуствата им? Дали не проявяваме дружелюбие само към определени хора, или само към свои единоверци, или към всички, без разлика на вяра, цвят на кожата и други особености? За Спасителя няма изключение в определението ближен. Понякога специфичният език на Църквата може да бъде погрешно разбран и да изглежда безчувствен, дори снизходителен за нашите ближни. Както отбеляза вчера старейшина Балард, аз също бих се чувствал неловко с термина не-член. Ако говорим за другите като за не-членове, те могат да се почудят дали не ги смятаме за не-членове на обществото, града, или дори на човешката раса. Ние често казваме, че приемаме и съчувстваме на околните, но на практика много [хора] просто едва понасяме. Любовта към ближния идва единствено след любовта на някого спрямо Бог. Нека стоим изправени в разпространяването на недвусмислена любов и уважение към нашите ближни. Преди няколко години почина един скъп семеен приятел. Той и жена му от време на време се катереха заедно из планините. Един есенен следобед те се изкачили няколко мили по стръмен хребет до красив водопад. Докато се връщали обратно, срещали неколцина катерачи, които отивали нагоре. Всеки им задавал един и същ въпрос: „Струва ли си?”. Отговорът на моите приятели бил винаги утвърдителен. По-късно те забелязали, че усилието си струвало, само ако се наслаждавате на чистия въздух, на алпийските красоти, натоварването и на обични спътници. Под интензивния натиск на околните и пред нуждата да бъде приет от тях, някои може да попитат „струва ли си усилието да стоиш изправен?” На това ще отговоря – Ако вечният живот е важен за вас и ако искате да изпитате истинска радост в този живот, си струва решимостта и непрестанните всекидневни усилия да стоиш изправен. Нека ние всички да стоим изправени на страната на праведността, моля се аз в светото име на нашия Господ и Учител, Исус Христос, амин.