Шарън Г. Ларсен
Втори съветник в Общото президентство на Младите жeни
„Ние не сме сами в свещената отговорност на родителството, любовта и водачеството. Няма по-голяма радост. Тя си струва всяка жертва.”
Като родители и водачи на младите, лесно можем да загубим вярата си и да започнем да кършим ръце от безпокойство за тях и света, в който живеят.
Обстоятелствата днес не са нито уникални, нито безнадеждни. Когато Енох бил пророк, небесата плакали заради беззаконието на света (вж. Моисей 7:28–37). Няма съмнения, че небесата плачат и днес.
Пророкът Елисей бил обкръжен от цялата сирийска армия, решена да го убие. Той вдъхвал увереност на угрижения си единствен спътник, който трескаво броял сирийските воини, казвайки му, че когато сме на страната на Господ, ние ще надделеем, независимо от числеността или земната сила. Свидетелствам, че утешителните думи на Елисей към неговия млад приятел са верни и днес: „Ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях”(4 Царете 6:16). Господ ще загради и защити нашите млади хора с огнени колесници, както Той е направил за Елисея, под формата на родители, баби и дядовци, лели, чичовци, съседи, водачи и приятели, които ще ги обичат силно и ще ги водят.
През последните четири години бях потънала в работа около Организацията на Младите жени. Посещавайки ги из целия свят, ние донякъде научаваме какви са техните надежди, мечти, страхове и разочарования. Повтарям думите на президент Хинкли: „Това е най-доброто поколение, което някога е имала Църквата”(Church News, 15 февр. 1997 г., стр. 3). Като цяло, тези млади хора храбро и енергично вземат страната на доброто и благоприличието.
Колкото и да са силни и добри, младите хора имат нужда от нашата помощ. И тази помощ е налице: Програмата на Младите жени за личностно усъвършенстване, Службата на Бог от Аароновото свещеничество, „Guidebook for Parents and Leaders of Youth”, и преработеното издание „За укрепването на младежта” ще помогнат на родители и водачи, да бъдат активно и пряко ангажирани, да подпомогнат младите да устояват на спадащите морални стандарти на обществото ни. Младежите ни искат нещо повече от осигурени покрив, храна и облекло. Те се нуждаят от хора, които да ги обичат и да ги водят.
Жизнено важна част от тази любов е да ги изслушваме. Наистина, знам какво е да излушаш някого, защото съм имала благословеното преживяване да го разбера.
Някога работех във фермата с баща си. Не винаги ми беше приятно, но когато идваше време за обяд, сядахме в сянката на високите тополи, изяждахме обяда си и разговаряхме. Татко не използваше това време като златна възможност да поучава, да налага правила и да прави забележки на дъщеря си. Просто разговаряхме – за какво ли не.
Това беше времето, когато можех да му задавам въпроси. Чувствах се толкова сигурна, че можех да му задавам даже въпроси, които да го ядосат. Спомням си, веднъж го попитах „Защо ме изложи пред приятелите ми миналата седмица, когато останах навън с тях до късно, а ти дойде и ме прибра?”
Отговорът му ме накара да погледна на любовта от друг ъгъл. Той не се беше държал деспотично. Имаше определени стандарти на поведение, според които се очакваше да живея. Той ми каза „Това, че закъсня, ме разтревожи. Повече от всичко исках да си в безопасност”. Разбрах, че любовта му към мене беше по-силна от желанието му да спи, или от неудобствата да се облича и да кара надолу по пътя, за да ме търси.
На полето или на други случайни места, отношенията и връзката, които се изграждаха между нас, ни стигаха за други, не толкова идилични и спокойни времена. Връзки, създадени по този начин, остават стабилни – независимо от строгите поучения и укори – или, може би, точно поради тях.
Любовта изслушва, когато те – младите, са готови да говорят: в полунощ, в 6 сутринта на път за семинар, или точно когато сте заети с належащи неща. Гледали ли сте рекламния клип на Църквата по телевизията, който показва затъмнената стая? Вратата се отваря и едно малко момиченце влиза с книжка под мишница. То се мушка до хъркащия си баща и го моли: „Тате, ще ми прочетеш ли приказка”. Бащата не отваря очи, само измърморва сънено: „О, миличко, татко е толкова уморен, попитай мама”. Тогава момиченцето се обръща към майка си и пита „Мамо, може ли татко да ми прочете приказка?”. Виждате очите на таткото да се отварят широко и следващият кадър вече показва тримата заедно, а таткото чете приказка. . .
Любовта идва естествено, но водачеството е фино умение, което, може би, не вземаме достатъчно насериозно. Чрез личния пример ние водим по-добре, отколкото по какъвто и да е друг начин. Това е сериозно бреме за родителите и водачите на младежта.
Могат ли нашите млади хора да преценят по начина, по който ние говорим, живеем, молим се, дали обичаме Господ? Знаят ли те, че техният Небесен Отец е Бог на любовта, по начина, по който се чувстват, когато са с нас? Могат ли те да се чувстват сигурни, че ние няма да бъдем повлечени от всеки вятър на учение или чрез човешката заблуда на социалния натиск, или чрез лукавство и измамителни хитрости (вж. Ефесяните 4:14).
Ако възнамеряваме да ги поощряваме в праведност, не бива да има съмнение относно моралните ни принципи. Малка несигурност от наша страна, може да доведе до голяма несигурност в децата ни.
Понякога се чудя дали ние като майки не сме тези, които карат своите деца да чувстват тежестта да бъдат известни и добре приети. Една промяна в желанията ни така, че те да съвпаднат с желанията на Господ, би била ясно послание, че в царството на Господ няма двойни стандарти.
След речта на Президент Хинкли за младежта миналия ноември, една млада жена разказала на майка си, че нейната водачка на Младите жени махнала втория си чифт обеци. Тези млади хора имат набито око. Те забелязват колко дълги са шортите ви; дали блузата ви се нуждае от преправяне на деколтето; какво носите (и какво не носите), когато работите на двора; на опашката за кой филм се редите в киното.
Сключили сме завет с Господ и да сме водачи, често е изпитание за това, доколко сме лоялни към този завет.
Една млада майка казва: „Да бъдеш добър родител отнема много време и енергия. По-лесно е да си оставя децата да заспят пред телевизора, докато разтребвам къщата, и след това да ги сложа да спят, отколкото да им чета светите писания, да казваме молитви, приказки и да ги приспя. Но те чакат с нетърпение този вечерен ритуал, а аз знам, че инвестираните усилия, дори когато съм така уморена, че не ми се мърда, ще се отплатят за вечността.” Последователното в действията си водачество помага на младежта да прави мъдри избори и нашето доверие в нея нараства.
Спомням си, когато бях на 16 г., дочух, без да искам, мама да разговаря с татко. Тя беше угрижена от някои избори, които правех. Не бях виновна в никакъв сериозен грях, освен младежка незрялост, но мама се притесняваше. Това, което каза татко, остави незаличима следа в сърцето ми: „Не се тревожи, каза той на мама, аз вярвам на Шарън и знам, че тя ще постъпи правилно”. Онези часове на полето се изплатиха с лихвите в този момент. Оттогава съм толкова привързана към тези любящи, изпълнени с доверие родители.
Едно от най-големите изпитания за родители и водачи е да обичат някой, който като че ли не може да бъде обичан. Това е тежка отговорност. Тя подлага на изпитания сърцата и душите. Когато съкрушените родители се молят за помощ, помощта често идва под формата на ангелски лели или чичовци, баби или дядовци, добри приятели и водачи, грижещи се за обичаните от нас. Те могат да подсилят точно това наше послание, което може да вкара детето ни в правия път, за което се молим.
Мъдрата любов и целенасоченото водачество ще помогнат да се преборим с прилива на покварата, като подготвим следващото поколение за прекрасните радости на родителството. Ние никога няма да забравим радостта, когато нашият 12-годишен син за първи път раздаде причастието в Църквата и когато неговият глас произнасяше молитвата на причастието. Как да си обясните чувствата, когато чуете вашата дъщеря да свидетелства за Спасителя, или я гледате да получава медалиона си за встъпване в Организацията на младите жени?
Ние улавяме частица от небесата, когато сме в храма с нашето дете, коленичило пред олтара заедно с достойния си спътник в живота. Те са готови да започнат пълен с обещания и успехи съвместен живот, за който сме ги възпитали. Това е времето, когато жънем онова, което сме посяли.
Завършвам с моето свидетелство, че ние не сме сами в свещената отговорност на родителството, любовта и водачеството. Няма по-голяма радост. То си струва всяка жертва, всяка минута неудобство, всяко късче търпение, лична дисциплина и издръжливост. „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?”(Римляните 8:31). В името на Исус Христос, амин.
Previous
