Въведи ред в дома си Старейшина Ръсел М. Нелсън От Кворума на дванадесетте апостоли „Нашето семейство е фокусът на нашия най-голям труд и радост в този живот; така ще бъде и през цялата вечност.” Преди години, когато сестра Нелсън и аз имахме няколко дъщери на тийнейджърска възраст, отпътувахме като семейство на почивка, далече от телефоните и от приятелите-момчета. Заминахме на пътешествие с надуваема лодка надолу по течението на река Колорадо през Големия Каньон. Когато започвахме нашето пътешествие, нямахме предства колко опасна може да бъде тази екскурзия. Първият ден беше прекрасен. Но на втория ден, когато наближихме бързеите на Хорн Крийк и видяхме спускащата се надолу стръмнина пред нас, аз бях ужасен. Носейки се върху надуваемата гумена лодка, нашето скъпо семейство след малко щеше да се окаже в един водопад! Аз инстинктивно прегърнах с едната си ръка моята съпруга, а с другата – най-малката ни дъщеря. Опитах да ги задържа близо до себе си, за да ги защитя. Когато, обаче, стигнахме до ръба на стръмнината, прегъналата се надуваема лодка се превърна в огромна прашка, която ме изстреля във въздуха. Аз цамбурнах в бушуващите бързеи на реката. Доста трудно ми беше да изляза от тях. Във всеки момент, когато се опитвах да изляза на въздух, се удрях в дъното на лодката. Семейството ми не можеше да ме види, но аз ги чувах да пищят „Татко! Къде е татко?” Най-накрая намерих края на лодката и се издигнах на повърхността. Семейството издърпа почти удавеното ми тяло от водата. Бяхме благодарни, че отново сме заедно в безопасност. Следващите няколко дни бяха приятни и изпълнени с удоволствие. Тогава дойде последният ден, когато трябваше да преминем през бързеите Лава Фолз, известни като най-опасното спускане от пътешествието. Когато видях какво предстои, незабавно поисках да изтеглим лодката на брега и да проведем извънреден семеен съвет, като знаехме, че ако искаме да излезем живи от това премеждие, ще трябва внимателно да планираме. Разсъждавах със семейството си така: „Независимо от това, какво ще се случи, гумената лодка ще остане на повърхността на водата. Ако всеки от нас се хване с всичка сила за въжетата, които са закрепени за лодката, ще можем да се справим. Дори лодката да се преобърне, ще успеем, ако здраво се държим за въжетата.” Обърнах се към малката ми 7-годишна дъщеричка и казах: „Всички други ще се държат здраво за някое въже, но ти ще трябва да се държиш за своя татко. Седни зад мен. Прегърни ме с ръцете си и се дръж здраво за мен, докато аз се държа за въжето.” Така и направихме. Преминахме през тези стръмни, бурни бързеи, като се държахме здраво заради скъпия си живот и всички, без изключение, успяхме да се справим.1 УРОКЪТ Братя и сестри, аз почти загубих живота си, за да науча урок, на който сега уча вас. Докато преминаваме през живота, даже през твърде бурни води, инстинктивният импулс на бащата да се хване здраво за своята съпруга или за децата си може да не е най-добрият начин да постигне целта си. Вместо това, ако той с любов се държи за Спасителя и железния прът на Евангелието, тогава неговото семейство ще иска да се държи за него и за Спасителя. Този урок със сигурност не се отнася само за бащите. Независимо от пола, семейното положение или възрастта, всеки човек може да избере да се свърже директно за Спасителя, да се държи здраво за пръта на Неговата истина и да се ръководи от светлината на тази истина. Постъпвайки така, той или тя става пример за праведност, за който другите ще искат да се държат. ЗАПОВЕДТА За Господ семействата са съществено важни. Той е създал земята, за да можем да се сдобием с физически тела и да създадем семейства.2Той е установил Своята Църква, за да възвиси семействата. Той осигурява храмове, за да могат семействата да бъдат заедно завинаги.3 Разбира се, Той очаква бащите да председателстват, да осигуряват и да закрилят своите семейства.4Но Учителят е поискал много повече. В свещените книги е издълбана заповедта – въведи ред в дома си.5След като веднъж ние, като родители, сме разбрали важността и смисъла на тази заповед, е необходимо да се научим как да я изпълняваме. КАК ДА ВЪВЕДЕМ РЕД В ДОМА СИ За да въведем в дома си ред, който се харесва на Господ, е необходимо да го направим по Неговия начин. Трябва да употребим Неговите качества като „праведност, благочестие, вяра, любов, търпение, [и] кротост”.6Всеки баща трябва да помни, че никаква власт или влияние не могат и не трябва да се поддържат по силата на свещеничеството, освен чрез убеждение, чрез дълготърпение, чрез нежност и кротост, и чрез нелицемерна любов.7 Родителите трябва да са живи примери на доброта и чисто знание, които. . . извънредно разширяват душата.8Всяка майка и всеки баща трябва да сложат настрана егоистичните интереси и да избягват всяка мисъл на лицемерие, физическо насилие или злословие.9Родителите скоро научават, че всяко дете има вроден копнеж да бъде свободно. Всеки индивид желае сам да определя своя път. Никой не иска да бъде ограничаван – дори от изпълнен с добри намерения родител. Но всеки от нас може да се държи за Господ. Преди векове Иов учил на този възглед. Той казал: „Праведността си ще държа и не ще я оставя.”10Нефи също учил, че „Всеки, който се вслушва в словото Божие и се държи здраво за него, никога няма да погине. . .”.11 Тези възгледи са извън времето, като Евангелието и са безкрайни като вечността. Размислете дълбоко над следните увещания от Светите писания: От книгата Притчи в Стария завет четем: „Хвани се здраво за поуката; недей я оставя; пази я, понеже тя е животът ти.”12 От Новия завет: „Братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили.”13 От Книгата на Мормон научаваме за множествата, които „непрестанно придържайки се за пръта от желязо,14с който е оприличено „словото Божие”.15Закотвен в истината, този прът е непоклатим и непроменлив. ДРУГИ БОЖЕСТВЕНИ ЗАРЪКИ Родителите не само трябва да се държат за пръта, но имат и божествената заръка да учат и децата си [да се държат] за него. Указанията в Светите писания са много ясни: Доколкото родителите имат деца в Сион. . . и не ги учат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христос, Сина на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагането на ръце, когато са на 8 години – грехът да бъде на главите на родителите.16 Тази заповед изрично поставя върху плещите на родителите отговорността децата да бъдат учени на Евангелието. Прокламацията към света за семейството предупреждава, че онези, които „не съумеят да изпълнят семейните отговорности, един ден ще бъдат държани отговорни пред Бога”.17Днес аз отново тържествено потвърждавам тази истина. При изпълнението на тези задължения, ние се нуждаем както от Църквата, така и от семейството. Те работят ръка за ръка, за да се подкрепят взаимно. Църквата съществува, за да възвиси семейството. Семейството пък е основната единица на Църквата. Тези взаимовръзки се виждат и когато изучаваме ранната история на Църквата. През 1833 г. Господ укорил младите ръководители на Своята Църква за недостатъците им като родители. Господ казал: Заповядал съм ви да отглеждате децата си в светлина и истина. Но истина ти казвам,. . . Не си учил децата си на светлина и истина съгласно заповедите;. . . И сега ти давам заповед. . . трябва да въведеш ред в собствения си дом, защото много неща не са както трябва в твоя дом. . . Първо въведи ред в дома си.”18 Това откровение предоставя едно от могъщите потвърждения за почтеността на пророка Джозеф Смит. Той не изтрил от Светите писания острите думи на изобличение, въпреки че някои от тях били насочени към самия него.19 В наши дни Първото президентство отново набляга на важността да си родител. Цитирам от тяхното неотдавнашно писмо до светиите: „Призоваваме родителите да полагат възможно най-големи усилия да учат и отглеждат своите деца в евангелските принципи, които ще ги държат близо до Църквата. Домът е основата на един праведен живот и никакви други средства не могат да заемат неговото място или да изпълнят съществените му функции при придвижването напред на тази дадена от Бог отговорност ”.20 НА КАКВО ДА УЧАТ РОДИТЕЛИТЕ? Като пазим тази свещена заръка в съзнанието си, нека помислим на какво трябва да учим. Светите писания напътстват родителите да учат на вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение и на дара на Светия Дух.21Родителите трябва да учат на плана на спасението22и важността да се живее в пълно съгласие с Божиите заповеди.23В противен случай, децата им със сигурност ще страдат от невежество по отношение на изкупващия и освобождаващ закон на Бог.24Родителите трябва също така да учат чрез пример как да посвещаваме живота си, като използваме своето време, таланти, десятък и имущество25за установяването на Църквата и Царството Божие на земята.26Като живеят по този начин, те буквално ще благословят своето потомство. Един стих от Светите писания заявява: Твоят дълг е към Църквата навеки и това – поради семейството ти.27 ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО Родителите и децата трябва да осъзнават, че винаги ще има силно противопоставяне срещу делото и волята на Господ.28Тъй като делото (и славата) на Бог е да осъществи нашето безсмъртие и вечен живот като семейства,29логично следва, че делото на противника ще е да нанася удари директно в сърцето на дома – в семейството. Неотстъпно Луцифер атакува светилището на живота и радостта от родителството. Тъй като нечестивият не престава да работи, ние не можем да отслабваме своята бдителност – дори и за един единствен миг. Една малка и наглед невинна покана може да се превърне в голямо изкушение, което може да доведе до трагично прегрешение. Нощем и денем, у дома или извън него, ние трябва да избягваме греха и „да се държим здраво за онова, което е добро”.30 Бунтарските злини като порнографията, абортът и пристрастеността към вредни вещества действат като термити, които ерозират изходната сила на един щастлив дом и вярно семейство. Не бихме могли да се поддадем на каквото и да е нечестие, без да изложим на риск своите семейства. Сатана иска ние да сме окаяни – точно както е и той.31Той ще възбуди нашите плътски апетити, ще ни подмами да живеем в духовна тъмнина и да се усъмним в действителността на живота след смъртта. Апостол Павел отбелязал: „Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци, ние сме най-много за съжаление.”32 УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ БЛАГОСЛОВИИ Разбирането на Божия велик план на щастието укрепва нашата вяра в бъдещето. Неговият план дава отговори на вечните въпроси: Всички наши привързаности и любов един към друг само временни ли са – такива, които ще изчезнат при смъртта? Не! Може ли семейният живот да продължи и след този период на смъртно изпитание? Да! Бог е разкрил вечната природа на селестиалния брак и на семейството като източник на най-голямата ни радост. Братя и сестри, материалните притежания и светските почести не устояват. Но вашият съюз като съпруга, съпруг и семейство може[да издържи]. Вечността е единствената продължителност на семейния живот, която задоволява най- възвишените копнежи на човешката душа. Нито една жертва не е твърде голяма, за да получим благословията на един вечен брак. За да бъде одобрен, човек трябва само да се откаже от безбожието си и да почита обредите на храма. Като сключваме и спазваме свещени завети, ние засвидетелстваме своята любов към Бог, към нашия съпруг или съпруга, както и действителната си загриженост за нашето потомство – дори за онези, които още не са се родили. Нашето семейство е фокусът на нашия най-голям труд и радост в този живот; така ще бъде и през цялата вечност, когато ще можем да наследим престоли, царства, началства,. . . власти, господства,. . . възвисяване и слава.33 Тези безценни благословии могат да бъдат наши, ако въведем ред в домовете си сега и вярно се придържаме към Евангелието. Бог живее. Исус е Христос. Това е Неговата Църква. Президент Гордън Б. Хинкли е Неговият пророк. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Russell M. Nelson and Rebecca M. Taylor, „Friend to Friend,” Friend, Mar. 1997, стр. 6–7. 2. Вж. У. и З. 2:1–3. 3. Вж. У. и З. 138:47–48. 4. Вж. 1 Тимотея 5:8. 5. Вж. У. и З. 93:44; вж. също 4 Царете 20:1; Исаия 38:1. 6. 1 Тимотея 6:11. 7. Вж. У. и З. 121:41. 8. Вж. У. и З. 121:42. 9. Вж. 1 Петрово 2:1. 10. Иов 27:6. 11. 1 Нефи 15:24. 12. Притчи 4:13. 13. 2 Солунци 2:15. Други стихове, свързани с разглеждания въпрос, са: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен във вяра и любов, която е в Христос Исус.” (2 Тимотея 1:13), „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме” (Евреите 10:23). 14. 1 Нефи 8:30. 15. 1 Нефи 11:25. 16. Вж. У. и З. 68:25; курсивът е прибавен. 17. „Семейството – Прокламация към света”, Ensign, Nov. 1995, стр. 102. 18. Вж. У. и З. 93:40–44. 19. Вж. У. и З. 93:47. 20. В това писмо с дата 11 февруари 1999 г., подписано от президентите Гордън Б. Хинкли, Томас С. Монсън и Джеймс Е. Фауст, те също описват онова, което родителите могат да направят: „Ние съветваме родителите и децата да отдават най-голяма важност на семейната молитва, семейната домашна вечер, на изучаването и преподаването на Евангелието и на благотворните семейни дейности. Колкото и достойни и подходящи да са другите изисквания или дейности, на тях не трябва да се позволява да изместват божествено постановените задължения, които само родителите и семействата могат да извършват по подобаващ начин.”(из „Policies, Announcements, and Appointments,” Ensign, June 1999, стр. 80). 21. Вж. Мороний 8:10; У. и З. 19:31; 68:25–34; 138:33; Символът на вярата 1:4. 22. Вж. Моисей 6:58–62. 23. Вж. Левит 10:11; Второзаконие 6:7; Мосия 4:14. 24. Вж. 2 Нефи 2:26; Мосия 1:3; 5:8; У. и З. 98:8. 25. Вж. Мосия 4:21–26; 18:27; Алма 1:27. 26. Вж. Пр.Дж.С., Матея 6:38. 27. Вж. У. и З. 23:3. 28. Вж. Мороний 7:12–19. 29. Вж. Моисей 1:39. 30. 1 Солунци 5:21. 31. Вж. 2 Нефи 2:17–18, 27. 32. 1 Коринтяни 15:19. 33. Вж. У. и З. 132:19.