Да изградим мост от вяра Старейшина Чарлз Дидие От Седемдесетте „Нашият смъртен живот е времето човеците да срещнат Бога като изградят мост от вяра, който да отвори вратите към безсмъртието и вечния живот.” При влизане в офиса на една голяма фирма за рекламни услуги, бихте могли да прочетете на една от стените табела със следния надпис: „Хората изграждат твърде много стени и твърде малко мостове” (от JCDecaux, фирма със седалище във Франция). Действително, стените обикновено се изграждат, за да отделят две или повече лица или групи физически, умствено и дори духовно, както и за създаване на препятствия. Те се изграждат, тъй като представляват идеята за защита, закрила или пък чувството на страх. Някои стени са добили известност поради тази своя природа: стените на Ерусалим, Великата китайска стена, Берлинската стена. Освен това, в ежедневния ни език стените се използват като символ, като например в изразите: „стена от неразбирателство”, „стена от нетърпимост” или пък „все едно, че говориш на стената”! Мостовете са противоположността на стените. Мостовете се строят, за да се преодолеят препятствията, да се свържат, да се съберат в едно физически, умствено или духовно, две или повече лица или групи и да се образува или създаде единство. Някои мостове също са придобили известност, като Мостът на въздишките, Мостът Алънбай и толкова много други. В езика ни изразът също се използва, за да се изрази идеята за обединение или единство, като например в израза „да изградим мост над пропастта” или „мостове на приятелство”. Те изразяват идеята за откритост – едно чувство на надежда и вяра. Когато размишляваме над нашето смъртно съществуване на тази земя и за целта на живота, изразена от Алма с думите, че „този живот е времето за човеците да се приготвят да срещнат Бога” (Алма 34:32), възниква въпросът: Кой е Господният път за постигането на тази цел? Отговорът се съдържа в тази проста метафора – „да изградим мост от вяра” в своя живот, за да преминем и преодолеем стените от неверие, безразличие, страх или грях. Нашият смъртен живот е времето човеците да срещнат Бога, като изградят мост от вяра, който да отвори вратите към безсмъртието и вечния живот. Как да започнем изграждането на такъв мост от вяра? Като младеж живеех в един град на име Намюр в Белгия. Голяма река отделяше града от съседен град на другия бряг на реката. По онова време само един мост свързваше двата града. Той беше отново и отново построяван върху останките на мост, строен преди векове от завоевателите-римляни. Беше станал твърде тесен за транспортния поток по него, а твърде ниските му сводове не позволяваха преминаването на по-големи кораби и шлепове под него. Необходим беше нов мост, който да е по-широк и да има само един свод. Работата по полагането на основите започна скоро и от двете страни на реката. Две огромни метални ръце започнаха да се издигат бързо една срещу друга от срещуположните страни, с цел да се срещнат по средата на реката. Бях запленен от инженерните работи и почти всеки ден отивах с велосипеда си , за да наблюдавам напредъка на работата. Най-накрая дойде денят, когато централният елемент – крайъгълен камък от стомана, щеше да съедини двете ръце. Аз бях част от тълпа, която наблюдаваше деликатните операции – окончателната стъпка, която да съедини двете ръце в едно и за първи път да позволи прекосяването на моста. Когато това стана, хората ръкопляскаха, а работещите се прегръщаха; реката като препятствие беше преодоляна. Споменавам това събитие поради символизма, който съдържа. Мостът е нещо повече от метален мост. Той символизира моста от вяра, който ни прави способни като деца на нашия Небесен Отец да се срещнем отново с Него. Централният елемент, крайъгълният камък, представлява Единението на Исус Христос – Ходатаят и свързващото звено между смъртността и безсмъртието, връзката между природния човек и духовния човек, промяната от преходния живот към вечния живот. Именно поради Него става възможно за човечеството да бъде примирено със своя Небесен Отец и ние да преодолеем стените на греха и смъртността, които представляват физическата и духовната смърт. Единението на Исус Христос е централният елемент в плана на спасението. Както е написано в книгата на Моисей: „Това е планът на спасението за всички човеци чрез кръвта на Моя Единороден, Който ще дойде в апогея на времената” (Моисей 6:62). Любовта на Бог от другата страна на моста е наградата за нашата вяра в Неговия син Исус Христос. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” (Иоана 3:16). Най-великият от всички Божии дарове е върховната жертва на Неговия Син – Неговото Единение, което носи не само безсмъртие, но също така и вечен живот ако спазваме Неговите заповеди и издържим до края (вж. У. и З. 14:7). И така, като се стремим да изградим мост от вяра, ние трябва да изградим в своя живот твърдо свидетелство за Отца и Сина и Неговото Единение. Този мост от вяра ще е причината действително да се съберем завинаги с нашия Небесен Отец, а липсата му ще е причината за вечно разделение между нас и Него, ако изграждаме стени от грях, които ни отклоняват от Неговата любов и милост. Дарът на Светия Дух е основата на моста от вяра. Спасението идва само чрез Исус Христос и нашето божествено упражняване на вяра в Него, което ни позволява да се покаем за нашите грехове и да получим обредите на спасението, които са парапетите на моста. Вътрешните чувства и подтици да преодолеем предизвикателствата на живота и да правим праведни избори, ще дойдат, като се вслушваме в гласа на Светия Дух. Прекосяването на моста от вяра може да не се окаже така лесно, както може би си мислим. Един мост ще устои на бурите, само поради опорните стълбове в неговата основа. Бурите на живота, житейските кризи от рода на смъртта, сериозните заболявания, загуба на работата или финансовата сигурност, са част от нашето смъртно съществуване и могат понякога да бъдат задълбочени дотам, че ние дори да поставим под въпрос съществуването на Бог и на Спасител. Един вик за по-голяма вяра в токива моменти ще получи винаги отговор от Светия Дух. постоянен спътник, непроменлив скиптър на на праведност и истина (вж. У. и З. 121:46). Да, решенията на ежедневните ни проблеми винаги могат да бъдат намерени чрез ежедневно търсене, чрез нашата вяра, и чрез влиянието на Светия Дух, Който ни припомня всички неща (Иоана 14:26). Нека ви илюстрирам това като цитирам от писмо написано преди много години от един новообърнат във вярата човек по онова време и адресирано до президент Харолд Б. Лий, след като той говорил на колова конференция: „Докато говорихте, през ума ми многократно премина представата, че животът, като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е като един подвижен мост, окачен между моментите на раждането чрез кръщението и смъртта, и който води към вечния живот над бурния поток на светския живот и греха. Когато човек тръгне по моста, близостта на кръщението дава сигурност и вяра, но когато човек осъзнае потока долу и огромната бездна, която трябва да се премине, чувството на сигурност отстъпва мястото си на появяващи се от време на време конвулсии от съмнение и страх, които причиняват загуба на ритмичност на молитвата, на вярата, на любовта и на труда, което спъва напредването и ограничава отзоваването на магнетичната сила на любовта, която струи от другата страна на моста. Точно в такива моменти човек се спира и пада на колене, и упорства, докато съмненията и страховете не бъдат прогонени и силата на любовта не възстанови вярата и посоката на пресичането.” (из Conference Report, Apr. 1965, стр. 15) И накрая, докато изграждаме нашия мост от вяра, нека да помислим за свързването на родителите с децата, чрез което ги обединяваме за постигането на вечно семейство. Целта на изграждане на този мост от вяра между поколенията, е те да станат едно, така както Отец и Синът са едно – едно в целта да се постигне вечен живот. За да го направят, са ни дадени заповеди. Най-напред, децата да почитат своите баща и майка, а след това родителите да учат своите деца да вървят праведно пред Господа (вж. У. и З. 68:28). Нека дам един пример. По време на Втората световна война, когато бях малко момче, страната ми беше окупирана и навсякъде около нас имаше опасности. Майка ми ме научи на голям урок на доверие и единство, който никога няма да забравя. Тя ме предупреди за опасностите на войната и просто ми каза: „Довери се на думите ми и ме следвай. Където и да отида и ти ще отиваш. Слушай гласа ми. Ако постъпваш по този начин, аз ще те закрилям по най-добрия въэможен за мен начин.” Аз просто слушах майка си, защото я обичах и имах доверие в нея. След време започна училището и това беше за мен един нов мост, който да пресека. В подготовка за това ново преживяване в моя живот, свързано с напускане на дома, моята майка ми каза да слушам своя учител и да бъда покорен. Аз отново се доверих на съвета на майка си. Реших да слушам учителя и да се покорявам на новия кодекс от правила. Ето защо, училището се превърна за мен в мост към познанието, а не в стена на невежеството. Този урок за доверие и единство ми позволи да бъда едно с моите родители, с членовете на семейството и с учителите. Този урок бе приложен и по-късно, когато се покорих на заповедта на нашия Спасител да бъда кръстен в Неговата църква. Той ми напомняше като съпруг, баща и дядо да продължавам да изграждам доверие и единство между нашите семейни членове, чрез спазване на храмовите завети. Както Президент Хинкли е заявил: „Храмът има отношение към нещата, свързани с безсмъртието. Той е мост между този живот и следващия.”(Stand a Little Taller [2001], стр. 6). В наши дни е така лесно да се изолираме като издигаме материални, духовни и дори семейни или религиозни стени. Нека вместо това изграждаме повече мостове на вяра, на помирение; и да живеем с мира, който се дава „не както светът дава”(Иоана 14:27), но от Исус Христос, Божия Син. Той е мостът на вярата към вечността. Аз свидетелствам, че Исус е Христос. Аз се уповавам на Него и на Неговото Евангелие на спасението, да бъда отново прибран в един бъдещ ден. В името на Исус Христос, амин.