Бъди твърда Вирджиния У. Дженсън Първи съветник на Общото президентство на Обществото за взаимопомощ „Нека никога не забравяме, че ние изграждаме основа за – и с помощта на – нашите семейства върху канарата на нашия Изкупител” Най-малката ми дъщеря и съпругът й прекараха няколко години в упорито търсене на най-доброто медицинско обслужване и най-новите научни методи, за да имат бебе. Те постеха, молеха се, надяваха се. Накрая дългоочакваният резултат беше постигнат и тя чакаше първото си дете. Скоро след това докторът назначи интензивно изследване, за да установи наличието на бременност. Дъщеря ми очакваше изследването с доста безпокойство. Когато посоченият ден наближи, тя разбра, че съпругът й няма да може да я придружи, и ме помоли аз да отида с нея. „Майко, каза ми тя, след всичко, което преживяхме, ако нещо не е наред, ще имам нужда от някой до мене”. Бях очарована, че ще мога да видя, така да се каже, предпремиерно, някой, когото щях да обичам и лелея през вечността. Исках да я уверя, че всичко ще бъде наред; но дълбоко в сърцето си аз също се вълнувах. След като прегледа видео-записа, лекарят дойде да обсъди нещата с нас. Първите му думи бяха: „Бих желал всяко бебе да може да изглежда така добре”. С усилие се овладях. Когато стигнахме до колата си, не можах да продължа да сдържам чувствата си и започнах да плача. Толкова много чувства извираха от мен. Хлипах и пожелавах на всяка бъдеща майка да чуе такива думи. Плачех за всяка жена, която иска дете, но не може да го има. Сълзите се стичаха за всички жени, които искат деца, но не са намерили съпруг. И накрая, пролях сълзи на благодарност с непреодолимо желание нашето семейство да осигури достоен дом за това бебе. Английският поет Уърдсуърт е уловил някои от моите чувства към това внуче и дома, когато ни напомня, че: „Нашето раждане е само сън и забрава. . . влачейки облаците на славата, ние идваме от Бог, който е нашият дом” (Уйлям Уърдсуърт, „Ode: Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood”) Нашите домове тук са свещени поради връзката им с нашия Небесен Отец и c нашия небесен дом. Преживяването с моята дъщеря още веднъж ясно определи приоритета и жизнено важното значение на дома и семейството. То също ми напомни, че като жени с естествената склонност да обичат, да се грижат, да възпитават, ние сме призовани да защитаваме и благославяме всички, които са част от нашите семейства. Когато Той праща бебета на тази земя, Господ иска ние, каквото и да е положението ни, да бъдем силни и непоколебими, да продължаваме да създаваме домове, които да са крепости срещу надигащата се вълна на злото.Наше задължение е да бъдем защитници на дома и семейството, където и да се намираме на тази земя. „С цялото си сърце вярвам, че най-доброто място да се подготвим . . . за вечен живот, е домът”, казва Президент Дейвид О. МакКей („Blueprint for Family Living, Improvement Era, април 1963 г., стр. 252). Но дали днес ние отглеждаме праведни деца в един свят, който все повече заприличва на Содом и Гомор? Президент Хауърд У. Хънтър преразказва следната историческа случка, която ми помага да отговоря на горния въпрос. Последната и решителна битка в Наполеоновите войни се води на 18 юни 1815 г. край селцето Ватерлоо, близо до Брюксел, Белгия. Това, което днес наричаме „битката при Ватерлоо”, се оценява като голям повратен момент в съвременната история и довежда до драстични промени в политическите граници и баланса на силите в Европа. В критичния момент на тази голяма битка между силите на френския император, Наполеон, и Обединените сили, под командването на британския ген. Артър Уелсли, по-известен като херцог Уелингтън, един разтревожен офицер се втурнал в палатката на херцога със съобщението, че ако войските не бъдат изтеглени незабавно, ще трябва да се признаят за победени от по-голямата френска армия. Херцогът заповядал: „Бъдете твърди!” „Но ние всички ще загинем”, отвърнал офицерът. „Бъдете твърди!”, бил отново отговорът на херцога.(вж. Хауърд У. Хънтър, That We Might Have Joy, [1994 г.], стр. 148) „Бъдете твърди”, била заповедта на херцога; резултатът бил победата. От тези две думи на командата – бъдете твърди – аз черпя кураж и сила. Днес, сестри, ние участваме в свирепа битка за мислите, сърцата и даже за душите на нашите деца, внуци и другите членове на семействата си. Но в тази битка разполагаме с много по-мощни оръжия и доспехи от войските на херцог Уелингтън. Защото имаме силата, която идва от вярата в Господ Исус Христос и силата на Евангелските обреди. За да победим, трябва да се въоръжим с вяра в Господ Исус Христос и да бъдем твърди в своите убеждения. В Книгата на Мормон ние четем за ламанитите, „които бяха обърнати към истинната вяра; и те не поискаха да се махнат от нея, понеже бяха непоколебими и постоянни, и непоклатими, желаещи да спазват с всичкото си усърдие заповедите Господни” (3 Нефи 6:14). Вашата силна и непоклатима вяра в знанието за Евангелието на Исус Христос и Неговия план за вас и вашето семейство ще бъде голяма защита срещу конфликтни гледища и зловредни влияния. Вашето подчинение и вярност към вечните завети и заповеди могат да донесат мир и дори щастие сред хаоса на този свят. Въоръжени с вяра, вие можете да бъдете твърди и да създадете дом, достоен за децата на Небесния Отец. Веднъж, когато пътувах през район, опустошен от насилие и социални вълнения, един свещенически ръководител с изострени сетива долови страха ми и размени с мене няколко думи, които ме успокоиха. Когато той бил момче, майка му изведнъж се озовала в самота и мизерия, но почерпила сила от следните слова, които прочела в една стара книга: „Аз рекох на мъжа, който стоеше на вратата на годината, ,Дай ми светлина, която да мога да следвам безопасно в неизвестното’. и той ми отговори ,Върви в тъмнината и сложи ръката си в ръката на Бог. Това ще бъде по-добро от светлина и по-сигурно от познатия път’”. (Мини Луиз Хаскин в The Oxford Dictionary of Quotations, 4 изд, издател Анджела Партингтън [1996 г.], стр. 328) Майката на моя приятелка построи отново живота си и създаде стабилна основа, като следваше този съвет. В моментите на безпокойство в моя живот, когато се втурвах в неизвестното, аз също бях подкрепена, въоръжена със знанието, че съпътствието на Господа е по-добро от която и да е тленна подкрепа. За да бъдем твърди, ние трябва да знаем в дъното на душите си, че Господ ще бъде наша опора, ако сме стъпили здраво върху канарата на нашия Изкупител. Тази идея е горещо изразена в пета глава на Еламан. „И сега, . . . помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той няма да има сила над вас да ви завлече долу . . . поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която, ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12). Сестри, Господните обещания са сигурни. Той е посветил живота Си на нашето спасение. За да бъдем твърди и да помогнем на околните да останат твърди, посланието на Възстановеното Евангелие трябва да бъде здраво вкоренено в нашите души и изучавано в домовете ни. В своите собствени домове дайте на децата си и на вашите близки духовната броня, от която ще се нуждаят, когато всеки ден се осмеляват да напуснат сигурната крепост на дома. Научете близките си как да черпят от небесната сила чрез пост и молитва. Научете ги, че опазването на неделния ден свят ще ги предпази от света. Научете ги да бъдат послушни. Научете ги да търсят одобрението на Бога, не на хората. Научете ги, че единственият път обратно към нашия небесен дом е чрез любов и следване на Спасителя, чрез придържане и спазване на светите завети и заповеди. Истините на Евангелието, както и познаването на Плана за спасение, са оръжия, които вашите близки могат да използват за победа над Сатанинските зли сили. В ролята си на жени, майки, баби, сестри и лели, ние трябва да бъдем твърди като пример за следване. Понеже ги обичаме, ние искаме да дадем на своите близки ярък праведен пример, който да следват. Във всичко, което правим и казваме, как се обличаме, как прекарваме времето си, във всички избори, които правим, ние демонстрираме, че вярваме, и това се превръща за тях в пример за подражание. Луси Мак Смит, майка на пророка Джозеф Смит, е записала в своята история, че през пролетта на 1803 г. тя и съпругът й били загрижени относно религията си. Тя пише за собствените си търсения на истината, „Оттеглих се в една близка горичка, където се молех на Господ да бъде оповестено истинското Евангелие” (History of Joseph Smith, изд. Престън Нибли, [1958 г.], стр.43). Това звучи ли ви познато? Седемнадесет години по-късно, през пролетта на 1820 г., пророкът Джозеф Смит, в търсене на истината, „стигнал до решение” „да поиска от Бог”. „И така, аз се оттеглих в горичката да направя опит” (JS – History; 1:13–14). Съвпадение ли е, че майка и син избират горичка за място, където да помолят Бог да им открие истината? Молитвата на Джозеф благослови целия свят чрез възстановяване на Евангелието на Исус Христос. Праведният пример, даден от една жена, която била твърда в своята вяра, благослови неизброимо множество други хора. Доколкото обичам да бъда жена и майка, трябва да призная, че това не винаги е лесно. Мога да оценя чувствата, изразени от една абитуриентка, когато моята приятелка, нейна учителка, накарала класа да напише писмо до Бога. Шарън написала: „Скъпи Боже, обзалагам се, че ти е много трудно да обичаш всеки един на този свят. В моето семейство сме само пет човека и аз просто не мога да го направя”. Сигурна съм, че членовете на семейството ми също могат да ви кажат, че и за тях не винаги е лесно да ме обичат. Обаче съм съгласна със старейшина Лорън К. Дън, който казва: „Нищо не може да бъде по-ценно и дълготрайно от семейството” („Our Precious Families,” Ensign, ноември 1974 г., стр. 9). Независимо колко труден може да бъде понякога семейният живот, работата, която вършим в семействата си е от най-голямо значение. Когато сте обезкуражени и нещата в семейството ви не вървят по начина, по който ви се иска, бъдете твърди във вярата и си кажете – като една друга ученичка в нейното писмо до Бог: „Скъпи Боже, правя най-доброто, на което съм способна”. Не позволявайте на типичните за семейния живот трудности да ви обезкуражат прекалено, или да се отразят на любовта, която може да бъде споделена в семействата. Нека се въоръжим с вяра и да бъдем твърди в нашите убеждения. Нека никога не забравяме, че ние изграждаме основа за – и с помощта на – нашите семейства върху канарата на нашия Изкупител. Нека подадем ръката си в ръката на Бог. С помощта на Господа можем да построим домове, които да са крепост на праведността. Нека Господ ви благослови в усилията да бъдете твърди в защита на дома и семейството, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.