„Бъди пример” Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство „Изпълнете ума си с истина; Изпълнете сърцето си с любов; Изпълнете живота си със служене.” Днес вечерта ние бяхме вдъхновени от вълнуващите послания на Общото президентство на Обществото за взаимопомощ в Църквата. Техният апел, всички ние да бъдем постоянни и непоклатими, е мъдър съвет, за да можем да се справим с превратностите на нашето време и да бъдем истински цитадели на постоянството всред едно море от промяна. Нека разгледаме мъдрите думи, написани от апостол Павел до неговия любим Тимотей: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла.”1 След това дошъл вдъхновяващият призив към Тимотей – еднакво приложим към всеки един от нас: „бъди на вярващите пример, в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.”2 С вас, скъпи сестри, събрани тук, в Центъра за конференции и в събрания по целия свят, ще споделя една формула, състояща се от три части, която да служи като неизменно напътствие как да изпълним предизвикателството, отправено от Апостол Павел: 1. Изпълнете ума си с истина; 2. Изпълнете сърцето си с любов; 3. Изпълнете живота си със служене. На първо място, изпълнете ума си с истина. Ние не намираме истината като се ровим в заблудата. Истината се открива като изследваме, изучаваме и прилагаме в живота си разкритото слово на Бог. Когато се замесваме в заблудата ние я приемаме. Научаваме истината, когато се свързваме с истината. Спасителят на света ни учи: Търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра.3Той добавя: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене.”4 Той приканва всеки един от нас: Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен.5 Една жена от времето на пионерите, която е пример за заръката, която се чу тази вечер, да бъдем постоянни и непоклатими и която изпълвала своя ум, сърце и душа с истина, е Катерин Къртис Спенсър. Нейният съпруг – Орсън Спенсър, бил чувствителен и добре образован мъж. Тя била отгледана в Бостън и била културна и изискана. Тя имала шест деца. Нейното крехко здраве се влошило вследствие на живота сред студ и на несгодите, с които се сблъскала след напускането на Наву. Старейшина Спенсър писал на нейните родители и ги попитал дали тя може да се завърне да живее при тях, докато той изгради дом за нея на запад. Техният отговор бил: „Нека се откаже от своята позорна вяра и ще може да се завърне – но никога преди да го е направила.” Сестра Спенсър не пожелала да се откаже от своята вяра. Когато писмото от нейните родители било прочетено пред нея, тя помолила своя съпруг да донесе неговата Библия и да прочете за нея от Книгата на Рут следното: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти: защото, гдето идеш ти и аз ще ида; и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.”6 Навън бушувала буря; през покривалото на каруцата течала вода, а приятели държали над главата на сестра Спенсър тави, за да не се мокри. При такива условия и без да изрече една дума на недоволство, тя затворила очите си за последен път. Макар че не е задължително да бъдем призовани да жертваме своя живот, нека помним, че Той чува нашите молитви, казани на ум. Този, който забелязва нашите неразгласени постъпки, ще ни възнагради наяве, когато възникне нужда от това. Живеем в бурни времена. Бъдещето често е неизвестно. Затова ни подобава да се подготвим за несигурни неща. Статистиката показва, че в един момент, поради болест или смърт на вашия съпруг, или поради икономически нужди, може да се намерите в ролята на човек, който трябва да осигурява финансите. Приканвам ви да продължите нататък с образованието си и да усвоите умения, които се ценят на пазара на труда, така че, ако възникне извънредна ситуация, да бъдете подготвени да осигурявате необходимото за другите. Вашите таланти ще нарастват, докато учите и научавате. Ще можете по-добре да помагате на своите деца, когато те учат, и ще имате мир в ума си като знаете, че сте се подготвили за евентуалностите, пред които може да се изправите в живота си. За да илюстрирам втората част на формулата, а именно: Изпълнете сърцето си с любов, ще се обърна към един хубав разказ, записан в книгата Деяния, в който се разказва за една последователка на име Тавита, или Сърна, която живеела в Иопия. Тя е описана, като жена „вършеш[та] много добри дела и благодеяния”. „И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже. . . учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стоеха около него и плачеха, и му показваха многото ризи и дрехи, които правеше [Тавита] когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като виде Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха на Господа.”7 Според мен, стихът от писанието, който се отнася до Тавита и я описва като „жена вършеш[та] много добри дела и благодеяния”, определя някои от най-основните отговорности на Обществото за взаимопомощ, а именно, облекчаване на страданието, грижи за бедните и всичко друго, което следва от това. Жени от Обществото за взаимопомощ, вие наистина сте ангели на милостта. Това се демонстрира в огромен мащаб чрез активните хуманитарни дейности в полза на измръзналите, на гладните и на страдащите, където и да се намират. Вашият труд много добре се вижда и в нашите църковни райони, колове и мисии. Всеки епископ в Църквата може да свидетелства за тази истина. Спомням си, когато като млад дякон отговарях за част от района в сутринта на неделята за пост. Давах малък плик на всяко семейство, изчаквах докато бъде сложено дарение в плика и след това се връщах при епископа. При един такъв случай възрастен член на име брат Райт, който живееше сам, ме посрещна на вратата с добре дошъл, засуети се малко със състарените си ръце при отварянето на плика и сложи в него малка сума. Очите му се навлажниха, докато правеше своето дарение. Той ме покани да седна и след това ми разказа за едно време преди много години, когато в шкафа му нямало нищо за ядене.Така изгладнял, той се помолил на Небесния Отец за храна, с която да се наяде. Малко по-късно погледнал навън през предния прозорец и видял една жена да се приближава към вратата му, теглейки боядисана в червено каруца. Това била сестра Балмфорт, президентката на Обществото за взаимопомощ, която теглила тази каруца почти километър, пресичайки железопътната линия, за да стигне до неговата врата. Каруцата била претъпкана с храна, събрана от сестрите от Обществото за взаимопомощ на района. С нея сестра Балмфорт напълнила празните лавици в кухнята на брат Райт. Той ми я описа като ”ангел, изпратен от небето”. Сестри, вие сте въплащението на любовта. Вие разкрасявате вашите домове, водите с доброта вашите деца и въпреки че вашите съпрузи са главата на дома, вие със сигурност сте сърцето на дома. Заедно, чрез уважение един към друг и споделяне на отговорностите, вие съставлявате един непобедим отбор. За мен е важно, че когато децата се нуждаят от грижа и внимание, изпълнено с любов, те се обръщат към вас – техните майки. Дори и отклонилият се от пътя син или пренебрежителната дъщеря, когато той или тя, осъзнаят нуждата да се завърнат в обятията на семейството, почти неизбежно отиват при Мама, която никога не се отказва от детето си. Майчината любов изважда наяве най-доброто в едно дете. Вие ставате образец за подражание на децата си. Първата дума, която едно дете научава или произнася, е обикновено скъпоценният израз „мама”. За мен е важно, че на бойните полета на войната или по време на мир, когато често остава малко смъртта да настигне един син, неговата последна дума обикновено е „Майко”. Сестри, колко важна е вашата роля! Аз свидетелствам, че вашите сърца са изпълнени с любов. По отношение на третата част от формулата, а именно: Изпълнете живота си със служене, ще спомена два отделни примера. В единия става дума за една учителка и дълбокото влияние, което тя е оказала в живота на онези, които е учила, докато другият се отнася до една мисионерска семейна двойка, чието служене помогнало светлината на Евангелието да се донесе на хора, които преди това живеели в духовна тъмнина. Преди много години имало млада жена на име Боър Дий Шефийлд, която преподавала на Обществото за взаимно усъвършенстване. Нямала свои деца, макар че тя и нейният съпруг силно копнеели за деца. Нейната любов намерила израз в отдаденост към нейните специални млади жени, като всяка седмица тя им преподавала вечни истини и житейски уроци. Тогава дошла болестта, последвана от смърт. Тя била само на двадесет и седем години. Всяка година в Деня на възпоменанието, нейните момичета от Обществото за взаимно усъвършенстване се отправяли на молитвено поклонение до гроба на своята учителка като винаги оставяли цветя и картичка с надпис: „За Боър Дий, от твоите момичета.” Най-напред отивали 10 момичета, след това пет, след това две, а накрая само една, която продължава да прави посещения във всеки Ден на възпоменание и винаги оставя на гроба цветя и картичка с обичайния надпис:” За Боър Дий, от твоите момичета.” Една година, почти 25 години след смъртта на Боър Дий, единственото от „нейните момичета”, което продължавало да посещава нейния гроб, разбрало, че ще е на друго място в Деня на възпоменанието и решило да посети гроба на своята учителка няколко дни по-рано. Тя набрала цветя, завързала ги с панделка, прикрепила картичка и си обличала жакета, за да тръгне, когато на външната врата се позвънило. Тя отворила вратата и била поздравена от една от своите посещаващи учителки на име Колийн Фулър, която казала, че има трудности с това да се срещне с другата посещаваща учителка – нейната партньорка, и затова решила да дойде сама и без предварителна уговорка в усилието си като посещаваща учителка да изпълни задачата си преди края на месеца. Когато Колийн била поканена да влезе, тя забелязала жакета и цветята и се извинила, че очевидно е прекъснала нещо, което е било планирано. „О, няма прoблеми” – бил отговорът. „Аз просто съм на път за гробището, за да сложа цветя на гроба на жената, която беше моя учителка в Обществото за взаимно усъвършенстване и която оказа огромно влияние върху мен и върху другите момичета, които учеше. В началото бяхме десетина, които посещавахме нейния гроб всяка година, за да изразим нашата любов и благодарност към нея, но сега аз представям групата.” Колийн попитала: „Да не би името на твоята учителка да е Боър Дий?” „Точно така” – бил отговорът. „Откъде знаеш?” С вълнение в гласа си Колийн казала: „Боър Дий е моята леля – сестрата на майка ми. На всеки Ден на възпоменанието, откакто тя умря, семейството ни намира на нейния гроб цветя и надписана картичка от момичетата на Боър Дий. Те винаги са искали да разберат кои са тези момичета, за да могат да им благодарят, че си спомнят за Боър Дий. Сега мога да им кажа.” Американският автор Торнтън Уайлдър е казал: „Най-голямата почит към мъртвите не е скръбта, а благодарността.” Вторият пример на живот, изпълнен със служене, с което аз ще приключа, е мисионерското преживяване на Юлиус и Дороти Фусек, които бяха призвани да изпълнят 18-месечна мисия в Полша. Брат Фусек е роден в Полша. Той говори езика. Той обича хората. Сестра Фусек е родена в Англия и знаеше малко за Полша и нищо за нейния народ. Уповавайки ce на Господ, те започнали своята мисия. Условията за живот били примитивни; работата – самотна; задачата им – огромна. По онова време в Полша още не беше напълно установена мисия. Задачата на семейство Фусек беше да подготвят пътя, та мисията да може да се разшири и да стане постоянна, така че други мисионери да бъдат призвани да служат, хората да бъдат учени, обърнатите във вярата да бъдат кръщавани, клонове да се установят и църковни сгради да бъдат издигани. Дали Старейшина и сестра Фусек са се обезсърчили поради огромната задача? Нито за миг. Те знаели, че тяхното призвание е от Бог; молили се за Неговата божествена помощ и се отдали с цялото си сърце на работата. Те останаха в Полша не за 18 месеца, а всъщност служиха пет години. Всички споменати по-горе цели бяха изпълнени. Това се установи след една среща преди това, когато Старейшините Расъл М. Нелсън, Ханс Б. Рингър и аз, придружавани от старейшина Фусек, проведохме среща с министър Адам Вопатка от Полското правителство, когото чухме да казва: „Вашата Църква е добре дошла тук. Можете да изграждате свои сгради и да изпращате свои мисионери. Вие сте добре дошли в Полша. Този човек”, той посочи към Юлиус Фусек, ”служи добре на вашата Църква, както и жена му. Можете да бъдете благодарни за техния пример и за тяхната работа.” Нека и ние, подобно на семейство Фусек, да правим онова, което трябва да правим в делото Господне. Тогава ще можем и ние, заедно с Юлиус и Дороти Фусек, да бъдем пример на казаното в Псалма: „Помоща ми е от Господа.”8 Скъпи сестри, вие наистина сте „пример за вярващите”. Нека Небесният Отец благослови всяка една от вас – омъжена или не, във вашите домове, във вашите семейства, самия ваш живот, за да заслужите славния поздрав от Спасителя на света: „Хубаво, добри и верни слуго!”9, за това се моля, като ви благославям в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 1 Тимотея 4:1–2. 2. 1 Тимотея 4:12. 3. Вж. У. и З. 88:118. 4. Иоана 5:39. 5. Вж. У. и З. 19:23. 6. Рут 1:16. 7. Деяния 9:36–42. 8. Псалми 121:2. 9. Матея 25:21.