Вярата на нашите пророци Старейшина Дейвид Б. Хейт От Кворума на дванадесетте апостоли „Това от което, се нуждаем, е да имаме вярата на Бригам Йънг и вярата на Гордон Б. Хинкли, и вярата на хората, които са наши пророци и ръководители.” Надявам се, че сте почувствали като мен топлина в сърцето си при вдигането на ръката си в подкрепа на президент Хинкли като Президент на Църквата и като пророк, гледач и откровител, както и на другите Висши ръководители, които ви бяха представени. Колко чудесна и велика е тази възможност за всички нас, да можем да подкрепим нашия жив пророк на земята днес, но не просто като си седим и вдигаме безразлично ръцете си, но с чувство в сърцето и душата, че вие не само го подкрепяте, но одобрявате и това, което той е направил и прави, като ни представлява пред света. Ние сме му благодарни за чудесния и вдъхновен начин, по който е общувал и говорил на света, особено през тези последни няколко дни и седмици. Преди няколко години, когато Артуро Тосканини бе диригент на Симфоничничния оркестър на гр. Ню Йорк, всяка събота следобед имаше предаване по радиото. Един ден той получил в пощенската си кутия малка измачкана бележка на някаква кафеникава хартия, на която пишело: „Скъпи г-н Тосканини, аз съм един самотен овчар в планините на Уайоминг. Притежавам две ценни неща – една стара цигулка и едно радио с батерии. Батериите се изхабяват и започват да протичат по радиото ми, а цигулката ми е толкова разстроена, че повече не мога да свиря на нея. Бихте ли изсвирили нотата „ла” следващата събота във вашата програма?” Следващата седмица, по време на програмата, Артуро Тосканини обявил: „За един нов приятел от планините на Уайоминг, Ню Йоркският симфоничен оркестър ще изсвири сега като един една съвършена нота „ла”.” И те изсвирили съвършено нотата „ла”. Тогава този самотен човечец можел да си настрои струната, даваща тона „ла” и тогава струната за тона „ми”, и „ре”, и „сол”, следвайки това съвършено „ла”. Не е ли интересно да се замислим за нашия живот и за този на многото други хора, които може би ме чуват по това време, за онези, чиито цигулки или живот са малко разстроени, че можем да дойдем на Обща конференция на Църквата и да чуем чудесните послания, които се изричат? Онези от нас, които имаме възможността да говорим тук, се молим силно да можем да имаме енергията, силата и жизнеността, така както го правя аз, докато навлизам в залеза на моя живот, да се изправим и свидетелстваме за истинността на това дело, защото аз съм негов свидетел. Имал съм възможността, както много от вас са я имали и мнозина желаят да я имат, да бъда отгледан в дом на мормони, да бъда продукт на Църквата и да изляза и живея в света, и да общувам с хора на много места, независимо дали в правителството или в корпоративния свят, или където и да е, но да се свързвам с хора и да мога да споделям с тях чувствата, които вие имате в сърцето си. Често президент Хинкли ни е казвал на някои от нашите събрания, а смятам че го е казвал и пред широко аудитория, че зад бюрото си той има снимка на Бригам Йънг. Понякога, когато президент Хинкли е имал труден и изпълнен с ангажименти ден и когато е трябвало да взима много, много важни решения, той се обръща със стола си, поглежда снимката на Бригам зад себе си и тогава пита на глас или наум: „Брат Бригам, какво би направил ти?” или „Какъв съвет би ми дал?”. Помислете за онова, което се случи през последните няколко години. Всички много добре знаете за вдъхновението и напътствието, което президент Хинкли получи в процеса на разрастването на Църквата – за изграждането на храмове и за реконструирането на cтария хотел Юта и превръщането му в тази чудесна сграда, която сега е Мемориална сграда на Джозеф Смит, носеща неговото име, и за тази необичайна конструкция на Конферентния център, в който се намираме днес, вероятно единствен по рода си в света. А за нас, които сме работили заедно в продължение вече на много години с президент Хинкли и сме го слушали, и сме общували с него, какво чудесно преживяване и благословия сме имали в живота си, като сме виждали и сме били част от вдъхновеното разрастване, което се движи напред. Когато гледаме към Бригам Йънг и размишляваме върху вдъхновението и напътствията, които дошли от този забележителен човек, ние си спомняме как той съумял да запълни трагичната празнина, породена от смъртта на пророка Джозеф Смит и как, поемайки отговорността, чрез вдъхновение и откровение, съумял да напътства и ръководи напускането на Наву, и да планира похода на запад. Спомняме си за работата, която продължавала по това време по храма в Наву и за начина, по който била организирана, докато върволица от каруци се придвижвала на Запад към долината на Солт Лейк, която щяла да се превърне в Сион, в който те да могат да се покланят, да учат, проповядват и строят сгради за събрания и за всичко, от което имали нужда, за да се разпростре и израсне тази цивилизация и култура, която имаме. Помислете си за вдъхновението, което получил пророкът Бригам Йънг за тези хора, не само да построят голям град в Солт Лейк, но и да се заселят в тези други селища. Той получил изключителното прозрение да изпрати хора, които да търсят долини и райони, отдалечени от Солт Лейк Сити, в които пионерите, които щели да пристигнат в тази долина, да могат да отидат и да се заселят, и да създадат домове, и изградят градове и общности, и да се изградят като личности и характери, и да развиват своите таланти. И така, вместо да създаде огромен град в Солт Лейк, под негово ръководство били развити около 360 общности чак в Уайоминг, Невада, Аризона и южен Айдахо, също както и в Юта. Когато хората отивали и се заселвали в тези малки общности, те развивали талантите и способностите си, като служели в училищните и градските съвети и ставали ръководители в един малък град. Те станали граждани на този район и започнали да строят училища и да разширяват тези общности. Ние виждаме какво е станало в тези райони, които Бригъм Йънг замислил и помогнал да се развият. Само си помислете за това развитие – за развитието на някое селище, като например Лас Вегас, Невада, така че хората да могат да ходят до Сан Бернардино, Калифорния. Хората могли да пристигат с кораби в Сан Педро, Калифорния и да отидат в Сан Бернардино, за да бъдат снабдени с необходимите за идването в тази долина принадлежности, да дойдат и оттук към отдалечените общности на юг чак до окръг Санпете или на север чак в Айдахо или някъде другаде. Аз произлизам от такъв район, защото когато семейството на майка ми пристигнало тук в Солт Лейк Сити, те били изпратени да се заселят в Тоеле. След това били изпратени по-късно на север, в Айдахо, където трябвало да се построят дъскорезница и мелница. Семейството на баща ми се заселило във Фармингтон, Юта – част от това колонизиране, за което говоря, което направило хората по-силни и им дало възможности. Вместо да се загубят в големия град, те били помолени да се преместят в по-малка общност, където биха могли да развият способностите си, където щяло да има повече училища и нужда от повече учители и където талантливите хора биха могли да развият способностите си. След всичко това, моето семейство било помолено да напусне Фармингтон и Туеле, да продаде плодородните земи и да отиде в южен Айдахо, където нямало нищо друго, освен пустинни храсти. В такова малко селище, майка ми и баща ми се влюбили. По това време те били на 20 години и били готови да се оженят. И къде щели да го направят? В храма в Логан, Юта. Как щели да стигнат до там? С двуколка. Колко време щяло да им отнеме? Е, пет, шест, или седем дни. Имало ли е магистрали или добри пътища? Разбира се, че не. Те стигнали до там по пътища, проправени от каруци, минаващи върху пустинните храсти, през храсталаци и камъни. Къде щели да се оженят? Къде щели да бъдат запечатани? Само в едно единствено място – храма. Отишли дотам с двуколка. Това е станало част от моето наследство. И така хората израствали в тези малки градове. Тогава Църквата взела решение да отвори академии и те открили около 30 от тях в тези отдалечени райони. Една от тези малки академии била отворена в нашия град и той станал център, където много хора от съседните райони се премествали, за да получат по-високо образование. Разбира се, по-високото образование било само гимназия, но я наричали академия. Говоря за вдъхновението, което получил пророкът Бригъм Йънг преди години по отношение на заселването и развитието на този междупланински район, около Солт Лейк Сити. И си помислете за това кои сме днес, как сме се разраснали, за благословията, която имаме в нашия живот, имайки президент Хинкли като наш пророк, гледач, откровител и ръководител, и виждайки какво се случва и какво ще се случи занапред, ако само имаме вяра да можем да продължим да вършим започнатото. Помислете си за бъдещето на Църквата и за това, което е извършено досега. Президент Хинкли често ни говори за развиване на повече вяра сред нашия народ. Тази вяра е резултат от живеенето според принципите на Евангелието, като живеем и отглеждаме нашите деца по правилния начин, като ги виждаме да растат и развиват своя характер и личност по такъв начин, че да станат пример за това, в което вярваме и което се надяваме да извършим и постигнем. Всички вие си спомняте за човека, чийто син бил епилептик. Той се приближил към Спасителя и попитал дали Спасителят ще благослови момчето, за да прогони този зъл дух от сина му. И човекът казал на Спасителя „Помолих Твоите ученици да го направят, но те не можаха”. Спасителят благословил това малко момче. Злият дух незабавно го напуснал, учениците на Спасителя дошли и Го попитали: „Защо ние не можахме да го направим” (Матея 17:14–21). Спасителят казал също: „Маловерци” (Матея 16:8). Ако имате вяра, колкото едно малко – опитвам се да си спомня името на това малко дърво. [Президент Хинкли казва: „Синап”] Синап! Благодаря, Президент Хинкли. (Държа Президент Хинкли около себе си, за да ми помага.) Да имахте вяра само колкото синапено зърно. Може би, мнозина от вас дори не са виждали синапено зърно. Преди няколко години в Ерусалим, пътувахме с кола и шофьорът каза „O, ето едно синапено дърво.” И аз казах „Нека да го видим.” Ние слязохме да погледнем синапеното дърво. То имаше малка рожкова шушулка и аз успях да я отворя, за да видя онези мънички семенца, които не са по-големи от зърно пипер. Само си представете аналогията, с която Спасителя поучавал народа. Ако имахте толкова вяра, колкото това малко синапено зърно, което държах в ръката си и едва можех да го видя, ако имахте толкова вяра, щяхте да кажете на планината „Премести се от тука там”, и тя щеше се премести, ако имахте толкова вяра (вж. Матея 17:20) „О, маловерци” казал ни е Той. Това, от което се нуждаем, е да имаме вярата на Бригам Йънг и Гордон Б. Хинкли и вярата на хората, които са наши пророци и наши ръководители. Бог живее. Аз знам, че Той е истински, че Той е нашият Отец и знам, че Той ни обича. Знам това. И знам, че Исус е Христос, Синът на Бог. Чувствал съм това влияние. Аз съм свидетел за това. Знам, че Пророкът Джозеф Смит и всички исторически разкази, които имаме за онова, което той е направил като инструмент на Възстановяването, са истинни, и че всички пророци през годините включително и Президент Хинкли, са призовани от Бог. Делото е истинно. Оставям ви моята любов и моето свидетелство, което гори в сърцето ми. Всеки ден в моя живот се надявам, че ще мога да кажа и да помогна на някой да разбере, че това дело е истинно. В името на Исус Христос. Амин.