Президент Гордън Б. Хинкли
Нито една друга църква, възникнала на американска почва, не е нараствала така бързо, нито се е простирала така нашироко. . . . Това е феномен без прецедент.
Мои възлюбени братя и сестри, Чудесно е да се срещна отново с вас в рамките на голяма световна конференция на Църквата.
На този ден, преди сто седемдесет и две години, Джозеф Смит и другарите му се събрали в незабележимата дървена къща сред фермата на Питър Уитмър в тихото селце Файет, щата Ню Йорк, и организирали Църквата.
Това, което се случило след онова скромно начало, наистина е забележително. Велика е историята на това дело. Нашите хора претърпели всякакъв вид страдания. Техните жертви са неописуеми. Техните мъчителни усилия са невероятни. Но от това огнено горнило е произлязло нещо славно. Днес ние сме застанали върху билото на годините и се оглеждаме около себе си.
От първоначалните шест члена на Църквата е израстнало едно огромно семейство от над 11 милиона поклонници. От онова тихо селце е израснало движение, което днес е разпростряно сред около 160 страни по земята. Тази църква вече е петата по големина църква в Съединените щати. Това развитие е забележително. Повече членове на Църквата живеят извън тази нация отколкото сред нея. Това също е нещо забележително. Нито една друга църква, възникнала на американска почва, не е нараствала така бързо, нито се е простирала така нашироко. В нейните огромни обятия има членове от много нации, които говорят много езици. Това е феномен без прецедент. С разгъването на гоблена на нейното минало, пред погледа ни се разкрива прекрасна картина. Тя намира израз в живота на един щастлив и чудесен народ. Той предвещава чудни дела, които все още предстоят.
Когато нашите хора пристигнали за първи път в тази долина преди 155 години, те виждали чрез пророческо видение едно велико бъдеще. Но понякога се чудя дали наистина са усещали величината на тази мечта - такава каквато щяла да се разгърне.
Главното седалище на Църквата е в този град, който наскоро бе домакин на 19-та Зимна Олимпиада. Взехме нарочно решение да не използваме случая като време и място за проповядване, но бяхме уверени, че от това забележително събитие ще произлезе нещо чудесно за Църквата. Големите сгради, които имаме тук - Храмът, Табернакълът, този великолепен Център за конференции, Мемориалната сграда „Джозеф Смит”, сградите за семейна история с тяхното оборудване, Административната сграда на Църквата, сградата на Главното седалище на Църквата, сградите и оборудването по благосъстоянието, както и многобройните зали за събрания в тази долина, не можеха да останат незабелязани от онези, които вървяха по улиците на този и на съседните градове. Както веднъж отбеляза пред мен Майк Уолъс: „Всички тези сгради говорят за нещо солидно”.
А освен това, ние имахме пълно доверие на нашите хора, на многото хиляди от тях, които щяха да служат като доброволци в това велико начинание. На тях можеше да се разчита; те щяха да бъдат приветливи; те щяха да бъдат информирани; те щяха да бъдат готови да помогнат. Уникалната и отличителна способност на нашите хора, да говорят езиците на света, щеше да се окаже от огромна ценност, каквато не може никъде другаде да се намери.
Е добре, всичко премина благополучно. Пристигнаха стотици хиляди посетители. Някои дойдоха с подозрение и колебание, тъй като в умовете им упорстваха стари и фалшиви представи. Те идваха с чувството, че е възможно да бъдат впримчени в някаква нежелана ситуация от религиозни фанатици. Но вместо това, намериха нещо, което никога не бяха очаквали. Те откриха не само чудесния пейзаж на този район с неговите величествени планини и долини; те откриха не само чудесния дух на международните игри в най-добрия им вид; но те откриха красота в този град. Те откриха домакини, които бяха приятни и открити, и винаги готови да им съдействат. Не искам да се разбира, че това гостоприемство бе характерно само за нашите хора. Цялата местна общност се обедини в една велика проява на гостоприемство. Но от всичко това произлезе нещо чудесно за тази Църква. Представителите на медии, които често са една група от трудни и корави хора, с много малки изключения говориха и писаха, като използваха език едновременно хвалебствен и точно описващ уникалната култура, която откриха тук, хората, с които се запознаха и с които имаха съвместна работа, и духа на гостоприемство, което почувстваха.
Телевизията отнесе образи до милиарди хора по земята. Във вестниците и списанията се редуваха един след друг репортажи.
Хиляди и десетки хиляди минаха през Площада на Храма, възхищаваха се на величествения Дом на Господ, седяха в Табернакъла и слушаха несравнимата музика на Хора. Още повече хиляди хора изпълваха този огромен Център за конференции, за да гледат чудесния спектакъл, имащ за тема Църквата и нейната световна мисия. Хиляди други посетиха Центъра за семейна история. Домакин на медиите беше Мемориалната сграда „Джозеф Смит”. Бяхме интервюирани от телевизията, радиото и от пресата, от кореспонденти от много части на тази нация и от целия свят. Казаха ми, че само в германската преса са се появили над четири хиляди репортажа посветени на Църквата.
Широко известната в Съединените щати журналистка Джорджи Ан Гейър, чиито статии се публикуват в много вестници, писа следното: „Как е възможно един преобладаващо мормонски щат да направи нещо така дръзко като това да бъде домакин на събиране на международни знаменитости? Би ли дошъл светът с радост в един щат, чиято доминираща религия изисква от своите членове да се въздържат от алкохол, тютюн и дори от кофеин - три от основните съставки на международните срещи?”
И след това тя продължава като цитира Реймънд Т. Грант, художествен директор на Фестивала за олимпийски изкуства. Говорейки за Церемонията по откриването, той казва: „Знаете ли, 98 процента от всички актьори бяха доброволци, а това е нещо страхотно. Всъщност, повечето от тях въобще не получаваха заплащане. Това е една необикновена история и аз пряко бих я свързал с мормонската култура. Като младеж-католик от Ню Йорк, на мен ми се стори интересно, че Бригам Йънг, основателят на заселването на Юта от мормоните, е построил театър преди всичко друго.
По-нататък той обобщава: „Щатът разполага с шест танцови трупи; в Юта се продават повече пиана и повече арфи отколкото където и да е в Съединените щати; Мормонският хор на Табернакъла има [360] членове; а най-старият магазин за пиана Щайнуей в щата Юта . . . е бил създаден още през 1862 г.. В Юта средните разходи на глава от населението за студенти са едни от най-ниските, но въпреки това те могат да се похвалят с високи резултати от тестовете. За мен беше запленяващо да науча за тази култура.”
Госпожица Гейър приключва статията си със следните думи: „Това е просто една смес от сериозна и почтена религия, от семейства, които поощряват и настояват най-високите равнища на култура да се осигуряват заедно с най-висшите съвременни технологии, и от едно общо взето разумно организиране и управление. Накратко, това е модерна смес от старата Америка” („Salt Lake City and State of Utah Reveal Themselves to the World,” Salt Lake Tribune, 15 February, 2002, A15).
Ако имахме време бих ви дал много цитати от опитни световни журналисти, които писаха по един най-хвалебствен начин.
Имаше ли и отрацателни материали? Разбира се. Но в минимални граници. Проведохме лични разговори с президенти на нации, с посланници, с ръководители от бизнеса и от други сфери.
През 1849 г., две години след като нашите хора пристигнали за първи път тук и след като било открито злато в Калифорния, мнозина били обезсърчени. Те с голяма мъка се били трудили да се сдобият с прехрана от безводната земя. Щурци изяждали реколтата им. Зимите били студени. Мнозина мислили да отидат в Калифорния и да забогатеят. Президент Йънг застанал пред тях и ги насърчил да останат, като им обещал, че „Бог ще смекчи климата и ние ще изградим град и храм на Всевишния Бог на това място. Ще разпрострем нашите заселища на изток и на запад, на север и на юг, и ще построим стотици по-големи и по-малки градове, и хиляди светии ще се съберат от народите на земята. Това тук ще се превърне в главен път за народите. Царе, императори и благородните и мъдрите на земята ще ни посещават тук.” (из Preston Nibley, Brigham Young: The Man and His Work [1936], стр. 128).
През току-що отминалите дни бяхме свидетели на изпълнението на това пророчество. Нужно ли е да казвам, че съм щастлив от станалото? Посетителите вкусиха от уникалната култура на тази общност. Вярваме, че си струва да бъде съхранявана културата. Отправям похвала и благодарност към нашите хора, толкова много от които участваха и бяха така щедри, а също така отправям похвала и и благодаря на всички други, които работиха заедно с нас, за да превърнат това събитие в нещо чудесно и извънредно значително.
Сега искам да кажа няколко думи по един-два други въпроса.
Като говоря за Бригам Йънг се сещам за създадения от нас Кредитен фонд за образование. Само преди една година говорих за първи път по този въпрос в Обща конференция. Получените досега суми, предоставени от щедри светии от последните дни, ни гарантират, че това начинание сега е поставено на солидна основа. Ще ни трябват и още средства, но вече се вижда, че от това начинание ще произтече огромна добрина. Млади мъже и жени от по-непривилегированите райони на света, повечето от които са завърнали се мисионери, ще могат да получат добро образование, което да им помогне да се измъкнат от тресавището на бедността, в което много поколения техните предци са се мъчили. Те ще сключват бракове и ще продължават напред притежавайки умения, които ще ги направят способни да печелят добре и да заемат свое място в обществото, в което да могат да направят съществен принос. Също така, те ще израстват в Църквата, като заемат позиции на отговорност и ще отглеждат семейства, които ще продължават напред във вярата.
Имам време да прочета само едно свидетелство. То е на млад мъж, който е бил благословен чрез тази програма.
Той казва: „Толкова е чудесно, че вече не ми се налага само да мечтая за моето образование или за моето бъдеще. Господ разчисти пътя и аз вече уча!
В момента посещавам прекрасен технически институт в нашата страна, в който се уча за компютърен техник. . . . Като посещавам училище, аз откривам своите способности. Дисциплината, която усвоих по време на моята мисия, ми помага да успявам. . . . Никога по-рано млад човек не се е чувствал по-благословен от мен. КФО [Кредитният фонд за образование] укрепи вярата ми в Господ Исус Христос. Сега повече от всякога чувствам отговорността, която Евангелието поставя върху мен, да се подготвя да бъда по-добър член, по-добър ръководител и по-добър баща. . . .
Скъпата ми майка, която е пожертвала толкова много, е така развълнувана, че плаче, когато се моли вечерно време, поради своята благодарност към Господ. . . .
Сега си представям как моят град бива благословен чрез мен. Представям си Църквата с ръководители, които са финансово стабилни и, които могат да подкрепят Господното дело със цялата си мощ, ум и сила. Виждам как Църквата процъфтява. Развълнуван съм от перспективата да си създам мое семейство и да ги уча, че можем да се издържаме сами. И така, аз трябва да завърша образованието си. Тогава бързо ще върна заема, за да помогна на моите ближни. . . . Благодарен съм за милостта на Спасителя. Той действително ни подкрепя със Своята любов.”
И така, нещата напредват, мои братя и сестри. Докато това дело се придвижва по цялата земя, ние благославяме сега около 2400 млади хора. Ще бъдат благословени и други.
Нека Господ благослови вас и всеки от нас като се радваме за възможността да бъдем част от тази велика кауза в това чудесно време на Господното дело. Това е смирената ми молитва в името на Исус Христос, амин.
